Р Е Ш Е Н И Е
20.08.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
06.08. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2447 2019
дело № по описа за година.
И.Б.Е., ЕГН **********, Г.Й.С., ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А., ЕГН: **********, са предявили срещу В.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.В.А., ЕГН: ********** и Ц.Б.А., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че като наследници (внуци) на , починал на 10.11.1974 година, са придобили по наследство от него УПИ /парцел/ №VII-277 (седми, с планоснимачен номер двеста седемдесет и седем), в квартал 23 (двадесет и трети) с площ от 436 кв.м. (четиристотин тридесет и шест квадратни метра) по плана на с. Голем Върбовник, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, за улична и дворищна регулация, утвърдена със заповед № 141/22.03.1990г., изменена със заповед № З-422/13.07.2010г., при граници и съседи: от запад улица с осови точки 107-109; от юг улица с осови точки 109-112; от изток УПИ VІІI-277 на Е. и УПИ XI-277 на наследниците на , и и ; от север УПИ VI-278 на Д.Б. Велинов и Б. Велинов, ведно с построената в югозападната част на имота (VII-277) паянтова жилищна сграда, като ищците Г.Й.С. и И.Й.В., като дъщери на Ефросия иева Пенева, починала на 19.06.2009г., са собственици на по 1/12 идеална част, ищецът И.Б.Е., като син на Виктория Б. Станчева, починала на 26.06.2003г., е собственик на 1/16 идеална част, а ищцата Т.Л.А., като дъщеря на Любчо ев , починал на 02.01.1992г., е собственик на 1/12 идеална част.
Сочат, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 17, том І, рег. № 284, дело № 11/10.11.2011г. по описа на нотариус Милена Миленкова, с район на д-вие ДРС, ответницата В.Н.Х. е призната за собственик въз основа на давностно владение на същия имот. През 2015г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 2774, дело № 235/30.07.2015г. по описа на нотариус Ася Радкова, с район на д-вие ДРС, ответницата В.Н.Х. прехвърлила правото на собственост върху имота на Д.В.А., по време на брака му с ответницата Ц.Б.А..
Ищците узнали за продажбата на наследствения им имот след като ответника Д.А. започнал да руши намиращите се в него постройки. Твърдят, че ответницата В.Х. никога не е живяла в процесния имот и не би могла да го е придобила по давност и съответно не би могла да прехвърли на другите двама ответници права, които не притежава. Никой от жителите на селото не познава ответницата Х. и не я е виждал да пребивава, стопанисва, обработва и поддържа процесния имот. След смъртта на , в имота продължава да живее сина му Любен ев , който починал през 1992г. и оставил като наследници Т.А., Любенов ев и Йордан ев. След като те напуснали имота през 2011г., никой не е живял в него до 2011г., когато ответницата Х. се е снабдила с горепосочения констативен нотариален акт.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на посочените идеални части от гореописания имот, да осъди ответниците Д.В.А. и Ц.Б.А. да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от имота, както и да отмени констативния нотариален акт, с който ответницата Х. се легитимира като собственик на целия имот. Претендират присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които същите изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищците, че са собственици на идеални части от процесния имот. Правят възражение, че ответницата В.Х. и нейният съпруг до смъртта му, а след това само В.Х. и правоприемниците й Д. и Ц. Андонови са владели непрекъснато и необезпокоявано процесния имот от повече от 10 години до подаването на исковата молба в съда на 20.10.2019г., както и че В.Х. и ов са владели изцяло имота като изцяло свой собствен, явно и необезпокоявано повече от 10 години от 1970 г. до 2015 г., когато собствеността върху имота е прехвърлена на ответниците Д. и Ц. Андонови.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 17, том І, рег. № 284, дело № 11/10.11.2011г. по описа на нотариус Милена Миленкова, с район на д-вие ДРС, със същия ответницата В.Н.Х. е призната за собственик въз основа на давностно владение на процесния имот. През 2015г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 2774, дело № 235/30.07.2015г. по описа на нотариус Ася Радкова, с район на д-вие ДРС, ответницата В.Н.Х. прехвърлила правото на собственост върху имота на ответника Д.В.А., по време на брака му с ответницата Ц.Б.А. (това обстоятелство не е и спорно между страните).
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 46/15.11.2019г., съставено в с. Голем Върбовник, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, ищците са наследници по закон на , починал на 10.11.1974г.
От представеното Удостоверение за наследници изх. № 28/28.07.2020г., съставено в с. Голем Върбовник, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, е видно, че ответницата В.Н.Х. е наследник на , починал на 22.04.1943г. (брат на ).
По делото са разпитани като свидетели и а , които дават показания, че наследодателят на ищците живял в собствената си къща в с. Голем Върбовник, а когато той починал, в къщата останал да живее синът му Любен, заедно с децата си. В същия парцел имали къщи и другите двама братя на - и . Свидетелите не уточняват къде се намира въпросния парцел и къщите в него. Показанията на свидетелите са противоречиви относно обстоятелството до кога е ползван процесния имот и от кого-свидетелят разказва, че Любен е живял там до 2000-та година, след което там е живял вуйчо му , а свидетелката -че Любен е живял до около 2010г.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, срещу ответницата В.Н.Х.:
Съгласно
приетото в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. дело №
4/2014г. на ОСГК на ВКС, е налице правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането
на исковата молба. Допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес.
Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на
вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически
или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на
ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587,
ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена
проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се
създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на
имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на
собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за
собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение №
178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо
основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на
прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с
това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича
правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича
правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако
собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено,
че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи
воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото
на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
В случая предявеният иск е допустим, тъй като
ответницата В.Н.Х. се е снабдила с констативен нотариален Нотариален акт за
собственост на недвижим имот (констативен) № 17, том І, рег. № 284, дело №
11/10.11.2011г. по описа на нотариус Милена Миленкова, с район на д-вие ДРС,
със същия ответницата В.Н.Х. е призната за собственик въз основа на давностно
владение на процесния имот. През 2015г., с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 2774, дело № 235/30.07.2015г.
по описа на нотариус Ася Радкова, с район на д-вие ДРС, ответницата В.Н.Х.
прехвърлила правото на собственост върху имота на ответника Д.В.А., по време на
брака му с ответницата Ц.Б.А..
За да бъде уважен разглеждания положителен
установителен иск ищците следва да установят по пътя на главното и пълно
доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от тях
придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на ищците
към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от
спорното правоотношение.
По делото се установява по безспорен начин, че ищците са наследници по закон на . Не се установява обаче, че последният приживе е бил собственик на процесния имот, за да се приеме, че след смъртта му ищците, като негови законни наследници, са придобили съответните идеални части от правото на собственост. Ищците не са представили каквито и да било писмени доказателства, легитимиращи наследодателя им като собственик на процесния имот, нито твърдят в исковата молба, че той е придобил имота на оригинерно основание, съответно не са ангажирали доказателства в тази насока. Твърденията им в исковата молба за вписване на имота в данъчните книги на община Бобов дол на името на наследодателя им са несъстоятелни, тъй като вписването в данъчни книги и регистри и плащането на данък за определен имот не обосновава право на собственост върху същия. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява по безсъмнен начин, че се касае именно за процесния имот, тъй като свидетелите не го описват в достатъчна степен, а и показанията им относно ползването на същия са противоречиви.
Освен изложеното, ответницата В.Н.Х. се легитимира като собственик на описания в исковата молба недвижим имот, преди да прехвърли правото на собственост на другите двама ответници, по силата на издаден в нейна полза констативен нотариален акт. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, констатацията на нотариуса в констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се ползва с т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна, като не намира приложение редът по чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Необходимо е оспорващата страна да докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК, но то винаги трябва да е пълно. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
В настоящия случай ангажираните от ищците доказателства не оборват легитимиращото действие на констативния нотариален акт, издаден в полза на ответницата В.Н.Х.. По изложените съображения, предявения от ищците срещу ответницата В.Н.Х. положителен установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По исковете
с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответниците Д.В.А. и Ц.Б.А.:
За да бъдат уважени исковете по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищците да докажат при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че са собственици на идеални части от процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание, а именно-наследствено правоприемство, че наследодателят им е бил собственик на процесния имот, че същият се намира във владение на ответниците, които го владеят без правно основание.
Гореизложените съображения за неустановеност на правото на собственост на ищците върху посочените в исковата молба идеални части от процесния имот, поради недоказаност на твърдението им, че праводателят им е бил собственик на същия, важат и при предявенте срещу ответниците Д. и Ц. Андонови ревандикационни искове и не следва да бъдат преповтаряни. Липсата на първата от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на предявените ревандикационни искове, а именно-ищците да са собственици на претендираните идеални части от имота, налага отхвърлянето им като неоснователни.
Тези ответници владеят и ползват процесния имот на валидно правно основание, като са придобили собствеността върху същия по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 2774, дело № 235/30.07.2015г. по описа на нотариус Ася Радкова, с район на д-вие ДРС, от ответницата В.Н.Х..
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците Д. и Ц. Андонови сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1200.00 лв., за които е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от И.Б.Е., ЕГН **********, Г.Й.С., ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А., ЕГН: **********, срещу В.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците Г.Й.С. и И.Й.В. са собственици на по 1/12 идеална част, ищецът И.Б.Е. е собственик на 1/16 идеална част, а ищцата Т.Л.А. е собственик на 1/12 идеална част от Урегулиран поземлен имот (УПИ) парцел №VII-277 (седми, с планоснимачен номер двеста седемдесет и седем), в квартал 23 (двадесет и трети) с площ от 436 кв.м. (четиристотин тридесет и шест квадратни метра) по плана на с. Голем Върбовник, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, за улична и дворищна регулация, утвърдена със заповед № 141/22.03.1990г., изменена със заповед № З-422/13.07.2010г., при граници и съседи: от запад улица с осови точки 107-109; от юг улица с осови точки 109-112; от изток УПИ VІІI-277 на Е. и УПИ XI-277 на наследниците на , и и ; от север УПИ VI-278 на Д.Б. Велинов и Б. Велинов, ведно с построената в югозападната част на имота (VII-277) паянтова жилищна сграда, както и за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 17, том І, рег. № 284, дело № 11/10.11.2011г. по описа на нотариус Милена Миленкова, с район на д-вие ДРС, с който ответницата Х. се легитимира като собственик на целия имот.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от И.Б.Е.,
ЕГН **********, Г.Й.С., ЕГН: **********,
И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А., ЕГН: **********, срещу Д.В.А., ЕГН: ********** и Ц.Б.А., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, искове с правно основание
чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците Г.Й.С. и И.Й.В. са собственици на по 1/12 идеална част, ищецът И.Б.Е. е
собственик на 1/16 идеална част, а ищцата Т.Л.А. е собственик на 1/12 идеална
част от Урегулиран поземлен имот (УПИ) парцел №VII-277 (седми, с планоснимачен номер
двеста седемдесет и седем), в квартал 23 (двадесет и трети) с площ от 436 кв.м.
(четиристотин тридесет и шест квадратни метра) по плана на с. Голем Върбовник,
общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, за улична и дворищна регулация, утвърдена със
заповед № 141/22.03.1990г., изменена със заповед № З-422/13.07.2010г., при граници и съседи: от
запад улица с осови точки 107-109; от юг улица с осови точки 109-112; от изток
УПИ VІІI-277 на Е. и
УПИ XI-277 на
наследниците на , и и ; от север УПИ VI-278 на Д.Б. Велинов и Б. Велинов, ведно с построената в югозападната
част на имота (VII-277) паянтова
жилищна сграда, и за осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части
от имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Б.Е., ЕГН **********, Г.Й.С., ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А., ЕГН: **********, да заплатят на Д.В.А., ЕГН: ********** и Ц.Б.А., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от общо 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща сторените от ответниците разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: