Р
Е Ш Е
Н И Е № 1916
11.12.2015г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на първи декември
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Г. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2848/ 2015г. по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.2
и сл. ГПК.
Делото е образувано
по постъпила жалба вх.№ 21388/ 17.07.2015г. от Д.И.Б. *** с посочен съдебен
адрес:***, офис 10 чрез адв.И.М. против действия на ЧСИ П. И., с рег.№ ** с район на действие
ПОС по изп.д.№ 20158210400358 по описа на ЧСИ, изразяващи се в насочване
принудителното изпълнение върху недвижими имоти, находящи се в гр.П., ул.”***,
в сграда с идентификатор № 56784.506.1313.5, а именно магазин №3 и магазин №4, находящи се на
партерния етаж на сградата, на които е извършен опис от съдебния изпълнител на
10.07.2015г. и за които жалбоподателката
заявява самостоятелни права на собственост. С искане да се отменят
обжалваните действия като незаконосъобразни и неправилно.
Постъпил е отговор от адв. Г.
Ил.Х. , пълномощник на взискателя по делото „Райфайзенбанк /България” ЕАД,
представлявана от изп.директор А. А. и прокурист М. П., с който отговор се
оспорва допустимостта на подадената жалба поради това, че се явява бланкетна и
не е налице указание относно порочността на решението съобразно чл.260, т.3 ГПК, а отстраняването на недостатъците чрез допълнителна жалба след срока по
чл.436, ал.1 ГПК не е годно да сезира съда в неговата цялост; развиват се
аргументи относно качеството на жалбоподателката като длъжник в изпълнителния
процес , а не като трето лице, тъй като същата е придобила имота след
учредяване на договорната ипотека, като аргументи в тази насока се черпят от
разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, чл.173, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЗД. По същество се
развиват доводи за неоснователност на жалбата.
Постъпили са и мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.И., изразява становище на първо място за
недопустимост на жалбата поради просрочване, като се уточнява, че
първоначалната жалба е в едноседмичен срок, но не се сочи някое от лимитивно
изброените по чл.435 ГПК основания за обжалване на действията на съдебния
изпълнител, а подадената допълнителна жалба, с която се излагат аргументи за незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител, е подадена след изтичане на едноседмичния срок от
извършване на обжалваното действие. По основателността се аргументира по
мотивирани съображения неоснователност на подадената жалба.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените доказателства, намери следното:
Обжалваното действие на
принудително изпълнение, с което се насочва изпълнението върху процесните недвижими
имоти, е извършен опис на 10.07.2015г.
Подадената директно в Окръжен съд –Пловдив първоначална жалба с вх.№
21388/17.07.2015г. се явява в едноседмичния по чл.436, ал.1 ГПК срок.
С препращащата разпоредба
на чл.436, ал.4 ГПК се прилагат процесуалните изисквания за редовност на
жалбата съобразно чл.260, 261 и 262 ГПК. Действително с разпоредбата на чл.260,
т.3 ГПК се визира изискване относно съдържанието на жалбата за включване на
указание в какво се състои порочността на решението, в случая обжалвания акт
или действие на съдебния изпълнител. При проверката по чл.262 , ал.1 ГПК
съдържанието на жалбата с указание за порочност на обжалвания акт или действие
не е включено сред основанията за нередовност на жалбата, с оглед на което и процесуално
условие за допустимост на жалбата или респ. процесуално основание за връщането
й като нередовна. Следователно
подадената бланкетна жалба се явява процесуално допустима. Не по
аналогичен начин обаче стои въпросът относно подадената допълнителна жалба с
вх.№ 21675/ 10.08.2015г. от жалбоподателката чрез процесуалния й представител.
С подаването на първоначалната жалба в срока по чл.436, ал.1 ГПК съдът се явява
редовно сезиран по нея с повдигнатия спор за законосъобразност на обжалваното
действие на съдебния изпълнител, но подадената след едноседмичния срок по
чл.436, ал.1 ГПК чрез ЧСИ допълнителна жалба от 10.08.2015г. се явява
недопустима поради просрочие, дори и да се приеме, че най-ранният момент за
узнаване за обжалваното действие е датата на подаване на първоначалната
бланкетна жалба.
Разглеждането на
условието за допустимост на първоначалната жалба от 17.07.2015г. във връзка със
съответната приложимост на хипотезите по чл.435, ал.2 или чл.435, ал.4 ГПК е
свързано с разглеждане на повдигнатия от ответника по жалбата - взискател въпрос относно процесуалното
качество на жалбоподателката в изпълнителния процес. Безспорно се явява с оглед
заявените обстоятелства в жалбата и депозираните становища по нея, че
жалбоподателката се явява приобретател на процесните недвижими имоти след
учредяване на договорната ипотека от праводателите й и преди налагане на
възбраната в изпълнителния процес върху тези имоти, респ. както и безспорно, че
праводателите на жалбоподателката се явяват ипотекарни длъжници за обезпечаване
на свое вземане на взискателя – кредитор по банков кредит. Тези лица именно са учредили договорната
ипотека върху имотите, които към момента на сключване учредяване на договорната
ипотека са били собственици на вещите.
Аргументът, сочен от ответника по жалбата, за приложимост на
процесуалната разпоредба по чл.429, ал.3 ГПК относно субективните предели на
изпълнителния лист, както и аргументи от
разпоредбата на чл.173, ал.1 ЗЗД,
за да се придаде качеството на длъжник на жалбоподателката в
изпълнителния процес, не се намират за основателни. С разпоредбата на чл.429,
ал.3 ГПК се признава действието на изпълнителния лист по отношение на трети лица, които са дали
своя вещ в залог или ипотека, какъвто не е настоящия случай. Учредяването на процесната ипотека е
извършено от праводателите на жалбоподателката върху вещите, които към момента
на учредяването са били тяхна собственост. А действието на разпоредбата на
чл.173, ал.1 ЗЗД урежда ипотеката като вещна тежест, която след нейното
учредяване следва вещта, независимо от това в чия собственост се намира в
последствие. С оглед на това и в конкретния случай учредената ипотека
продължава да служи за обезпечение на кредитора, независимо от прехвърлителната
сделка в полза на жалбоподателката, но
това не й придава качеството на длъжник.
По отношение на
настоящия изпълнителен процес жалбоподателката се явява трето лице в
изпълнителния процес , разглеждането
на жалбата се следва в хипотезата на
чл.435, ал.4 ГПК. По фактическия състав на цитираната разпоредба като
процесуално условие за допустимост на жалбата от гледна точка на реализиране
на фактическа власт от жалбоподателя, заявил
собственически права върху вещите, актуалната съдебна практика на ПАС / гр.д.№
511/2015г. на ПАС/ при установено безспорно притежавано право на собственост
върху вещта, какъвто е и настоящия случай, следва да се приеме, че собственикът
упражнява правомощието си от правото на собственост, а именно фактическата
власт върху вещта, която фактическа власт е допустимо да бъде реализирана както
лично, така и чрез другиго. Следователно така подадената от жалбоподателката
жалба в качеството на трето лице е процесуално допустима.
По същество обаче е неоснователна. С
първоначалната допустима жалба
процесните обекти, становището за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваните действия се свързват с обстоятелството, че жалбоподателката е
собственик на процесните описани от същата недвижими имоти и не е длъжник в
изпълнителното производство. Доводите са неоснователно. Както се маркира
по-горе така учредената вещна тежест
обуславя ипотечното право на кредитора да реализира правата си, вкл. и чрез
принудително изпълнение върху вещите, като обекти на обезпечение на вземането,
поради което независимо от липсата на качество на жалбоподателката на длъжник в
изпълнителното производство и последващ приобретател, съобразно действието на
изричната разпоредба на чл.173, ал.1 ГПК, ипотеката следва вещта.
Въведената индиция в
жалбата с оглед описанието на двата процесни обекта с различна площ, е
немотивирана, вкл. с оглед обосноваване на твърдение, че увеличението на
площите на обектите включва наличие на различни самостоятелни обекти на
собственост, индивидуализиращи се самостоятелно и отделно от тези, спрямо които
е насочено принудителното изпълнение и по отношение на които жалбоподателката
се явява изключителен собственик.
По така изложените съображения,
жалбата се намира за неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
От един от явяващите се
проц.представители на ответника по жалбата – адв.Б. е депозирано искане за
осъждане жалбоподателката заплащане на
направените в настоящото производство разноски. Искането е неоснователно, тъй
като доказателства за направени разноски от ответната страна за настоящия
процес не са налице.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 21388/ 17.07.2015г. от Д.И.Б. ***
с посочен съдебен адрес:***, офис 10 чрез адв.И.М. против действия на ЧСИ П. И., с рег.№ ** с район на действие
ПОС по изп.д.№ 20158210400358 по описа на ЧСИ, изразяващи се в насочване
принудителното изпълнение чрез извършване на опис на 10.07.2015г. върху недвижими имоти, находящи се в гр.П.,
ул.”****, в сграда с идентификатор № 56784.506.1313.5, а именно магазин №3 и магазин №4, находящи се на
партерния етаж на същата сграда, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател:
Членове: