№ 11946
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110115645 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 89998/19.03.2024 г, с
която от името на „***“ ЕАД, ЕИК *** против наследниците на И. Д. К., ЕГН
********** са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото.
С разпореждане № 41908/19.03.2024 г., постановено в настоящото
производство, съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания
на ищеца, в двумесечен срок от получаване на препис от разпореждането, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да индивидуализира надлежно
ответниците, срещу които предявява исковите претенции, с посочване на три
имена, ЕГН и адрес за призоваване, както и да посочи какви суми по всеки иск
претендира от всеки от ответниците, като представи съответен брой заверени
преписи от исковата молба и доказателствата към нея за връчване на насрещните
страни, и внесе по сметка на СРС държавна такса за предявените обективно и
субективно съединени искове, съобразно броя и цената на същите, а именно в
1
размер на 192,02 лева.
Със същото разпореждане, съдът е разпоредил: 1/ ДА СЕ ИЗВЪРШИ
СПРАВКА по Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на
органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно лицето И. Д. К., ЕГН
**********; 2/ ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка за родствени връзки на лицето И. Д. К.,
ЕГН **********; 3/ ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, по силата
на което да се снабди от общинска служба „ГРАО“ с удостоверение за наследници
на лицето И. Д. К., ЕГН **********, след заплащане на дължимата държавна
такса.
С молба вх. № 102617 от 28.03.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу И. Д. К., ЕГН **********,
а именно срещу Ж. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: ///, като цялата искова
претенция, описана в петитума на исковата молба, да се счита предявена срещу
това лице.
С определение № 14085/01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15645/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в
производството – Ж. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: /// и е постановил
разпореждане по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, на посочения от ищеца ответника, за депозиране на
отговор на исковата молба. Препис от исковата молба и приложенията към нея е
връчен на посочения от ищеца, в молба вх. № 102617 от 28.03.2024 г., ответник, а
именно Ж. Ц. К., ЕГН **********, на 22.04.2024 г.
С молба вх. № 145723/02.05.2024 г., подадена от името на *** ЕАД, се прави
“уточнение“, че исковите претенции, описани в петитума на исковата молба,
следва да се считат предявени, както срещу лицето Ж. Ц. К., ЕГН **********,
така и срещу лицето * Д.а **, ЕГН **********, като от Ж. Ц. К., ЕГН **********
се претендират ¾ части от сумите, предмет на предявените искове, а от * Д.а **,
ЕГН ********** – ¼ част от същите суми.
С разпореждане № 65658/08.05.2024 г., постановено в настоящото
производство, съдът е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
препис от разпореждането, да уточни искането си, обективирано в молба вх. №
145723/02.05.2024 г., подадена от името на *** ЕАД, като посочи, дали поддържа
молба вх. № 145723/02.05.2024 г., респективно, дали прави искане за допускане
изменение на предявените срещу ответника Ж. Ц. К., ЕГН ********** искове,
както и да обоснове правния си интерес от предявяване за разглеждане в
2
настоящото производство на предявените срещу * Д.а **, ЕГН ********** искове,
посочени в молба вх. № 145723/02.05.2024 г.
С молба вх. № 145723/02.05.2024 г., подадена от името на *** ЕАД, се
посочва, че цялата искова претенция е предявена срещу Ж. Ц. К., ЕГН
**********.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника /респективно е имал такива с неговия наследодател – И. Д.
К., ЕГН **********/. Поддържа, че същият /респективно неговия наследодател/
има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим
имот, представляващ представляващ апартамент № 6, находящ се в *** 2.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Бруната“ ООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответницата /респективно
нейния наследодател/ е използвала доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и не е погасила задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което Ж. Ц. К., ЕГН ********** да
бъде осъден да заплати на *** ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 3204,47 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в *** 2, аб. №
**** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.03.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 345,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 61,76 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в *** 2, аб. №
**** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
3
горепосочената сума, считано от 19.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 11,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.07.2021 г. – 07.02.2024 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника, с които се оспорват предявените искове, както по основание, така и по
размер. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове,
като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че ищцовото
дружество е предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия.
Оспорва се, че през процесния период ищецът и ответникът са били обвързани от
валидно съществувало между тях облигационно правоотношение, с предмет
продажба и доставка на топлинна енергия. Оспорва се, че от ответникът, през
процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна
енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Прави се
възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника /респективно неговия наследодател - И. Д. К., ЕГН **********/ с
предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
4
задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на
ответницата /респективно на нейния наследодател - И. Д. К., ЕГН **********/ в
забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
установи, че е погасил претендираното вземане, за което обстоятелство не се
сочат доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
5
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
6
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № 170, том II, рег. № 3229, дело № 322/2010 г., се установява в
производството, че на 29.12.2010 г. Весела Д.а Суванджиева е прехвърлила
собствеността върху притежавания от нея недвижим имот, представляващ
апартамент № 6, находящ се в *** 2 в полза на И. Д. К., като по силата на
уговорките между страните по сделката, в полза на Весела Д.а Суванджиева е
учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
прехвърления недвижим имот.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
препис – извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, район Средец
за лицето Весела Д.а Суванджиева се установява в производството, че последната
7
е починала на 12.08.2016 г., с което е погасено и учреденото в нейна полза вещно
право на ползване върху процесния имот.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
удостоверение за наследници изх. № РСЦ24-ТД26-640/18.04.2024 г., издадено от
Столична община, район Средец за лицето И. Д. К., се установява в
производството, че същият е починал на 12.01.2024 г., т.е. след крайната дата на
процесния период.
Следователно през процесния период /01.05.2021 г. – 30.04.2023 г./ именно
И. Д. К. е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна и потребявана в
имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в *** 2.
Както се посочи по-горе, производството е образувано по искова молба с вх.
№ 89998/19.03.2024 г, с която от името на „***“ ЕАД, ЕИК *** против
наследниците на И. Д. К., ЕГН ********** са предявени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото. Тоест исковете са насочени към
наследниците на И. Д. К., посочени от ищеца, а именно ответницата Ж. Ц. К..
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
удостоверение за наследници изх. № РСЦ24-ТД26-640/18.04.2024 г., издадено от
Столична община, район Средец за лицето И. Д. К., се установява в
производството, че същият е починал на 12.01.2024 г., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Ж. Ц. К. и сестра си * Д.а **.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Закон за наследството,
когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни
низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди
навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай
получава 2/3 от наследството.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява по
безспорен и категоричен начин, че към момента на откриване на наследството на
И. Д. К., бракът между него и Ж. Ц. К. е продължил повече от десет години,
поради което следва да се направи извод, че наследството на И. Д. К. се е открило
преди навършването на десет години от сключването на брака му с Ж. Ц. К.,
8
поради което и Ж. Ц. К. и * Д.а **, са наследили по ½ част от активите на
наследството, каквото е и правото на собственост върху процесния недвижим
имот, притежаван приживе от общия им наследодател.
Наред с активите на наследството, върху наследниците на И. Д. К. са
преминали и пасивите на наследството, каквито безспорно са и задълженията за
заплащане стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.
От гореизложеното се налага извод, че ответницата Ж. К. следва да отговаря
за заплащането на ½ част от стойността на доставената и потребена в процесния
имот топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., в качеството си
на наследник по закон на И. Д. К..
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Бруната ООД. Установява се също, че са
взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
9
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния
период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало 4 броя отоплителни
тела с монтирани на тях уреди за дялово разпредление на топлинна енергия.
Установява се още, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот е имало два броя монтирани и узаконени водомера за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна
инсталация на стойност от общо 1986,74 лева и 2/ топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на стойност от общо 811,01 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
Бруната ООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за
реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и
по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„доплащане“ в размер на 328,86 лева, която следва да бъде добавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 3126,61 лева.
По делото се установи, че ответницата Ж. К. следва да отговаря за ½ част от
10
горепосочената сума или за сума в размер на 1563,31 лева.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е релевирано
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
11
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2022 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и през юли 2023 г., за
вземания, възникнали в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на *** ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
12
енергията е доставена и потребена /никъде настъпването изискуемостта на
вземанията не е обвързана от издаването на фактура, още по-малко от издаването
на обща фактура/. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и
потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр. София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
13
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 19.03.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на
вземането за главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се
явява неоснователно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Ж. Ц. К., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и за размера 1563,31 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен от ищеца размер от 3204,47 лева, искът следва да се
отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /19.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 345,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
14
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1563,31 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2021 г. до 07.02.2024 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. –
07.02.2024 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответницата дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на общо 264,24 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
От името на ответника не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Ж. Ц. К., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2024 г. и за размер от
264,24 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 345,98 лева, искът следва да
15
се отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от името на
ответницата с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.03.2024 г.,
настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 61,76 лева за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 61,76 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-72/09.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между *** ЕАД и Бруната ООД и представляващия Приложение № 2
16
към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата
„Дялово разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 61,76 лева.
По делото се установи, че ответницата Ж. К. следва да отговаря за ½ част от
горепосочената сума или за сума в размер на 30,88 лева.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Ж. Ц. К., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и за размера 30,88 лева и следва да бъде уважен за
тези период и размер, като за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 61,76 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /19.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 11,26 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 07.02.2024 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
17
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 192,02 лева;
2/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на
5,00 лева; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева;
4/ за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата Ж. Ц. К., ЕГН **********, ///, следва да бъдат осъдена да заплати в
полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 306,20 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д.
№ 15645/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
26.04.2024 г., сключен между Ж. Ц. К., ЕГН ********** и адвокат М. А. З., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна правна
защита в настоящото производство, следва да се определи възнаграждение в
размер на 666,00 лева. При произнасянето си съдебният състав съобрази
фактическата и правна сложност на делото /същото не се отличава с такива и е
18
производство по масов иск на *** ЕАД срещу потребител на топлинна енергия/,
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия и
приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ищецът *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат М. А. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Преспа № 2, ет. 2, сумата от 324,42 лева,
представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника в
исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Бруната ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Ц. К., ЕГН **********, /// да заплати в полза на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 1563,31
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в *** 2, аб. №
**** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.03.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 1563,31 лева до пълния предявен размер от 3204,47 лева.
ОСЪЖДА Ж. Ц. К., ЕГН **********, /// да заплати в полза на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 264,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 264,24
19
лева до пълния предявен размер от 345,98 лева.
ОСЪЖДА Ж. Ц. К., ЕГН **********, /// да заплати в полза на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 30,88 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в ***
2, аб. № **** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 19.03.2023 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 30,88 лева до пълния предявен размер от 61,76 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Ж. Ц. К., ЕГН **********, ///,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Ж. Ц. К., ЕГН
********** да заплати в полза на *** ЕАД, ЕИК *** сумата от 11,26 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.07.2021 г. – 07.02.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Ж. Ц. К., ЕГН **********, ///, да заплати в полза на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 306,20 лева, представляваща разноски исковото производство по
гр. д. № 15645/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати в полза на адвокат М. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Преспа № 2, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
и т. 3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 324,42 лева,
представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника в
исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – Бруната ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
20
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21