РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Радомир, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730101056 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143
ЗЗП и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л. общ. К., обл. П., чрез адв.М. В. М.,
Адвокатска колегия- Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П.ш.№ ., ет..,
ап.., е предявила искове срещу ответника "СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр.Н.п., ул.“В. Л.“ № ., вх.., ет.., ап.., с които моли съда да постанови
решение, с което&
- да приеме, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2005.77 лв.,
представляваща неустойка, дължима по Договор за кредит № ./06.07.2021 г., поради това, че
клаузата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП;
- да осъди ответника „Стик Кредит“ АД да й заплати, сумата в размер на 30 лв.,
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит
№./06.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника "СТИК-КРЕДИТ" АД е
налице сключен договор за кредит № ./06.07.2021 г., по който ищцата е получила сумата под
формата на кредит в размер на 1200 лева и общо дължи 1752.16 лв., при срок на кредита от
24 месечни вноски. Съгласно сключения договор ГПР по същия е 36.71 % от ГЛП в размер
1
на 31.68 %. Съгласно чл.27 от Договора, в случай, че ищцата не представи допълнително
обезпечение, тя дължина кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената
по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.
Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойка се заплаща периодично, заедно с всяка
погасителна вноска. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 2
005.77 лв., разпределена на 24 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и
лихва по Договора, като по този начин общата сума нараства до 43 757.93 лв. За начина на
плащане е представен погасителен план. В тази връзка се твърди, че търсената неустойка се
явява нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. , тъй като противоречи на добрите нрави
и е сключена в противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Искането е да бъде постановено решение, с което съдът:
- да приеме, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2005.77 лв.,
представляваща неустойка, дължима по Договор за кредит № .../06.07.2021 г., поради това,
че клаузата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП;
- да осъди ответника „Стик Кредит“ АД да й заплати, сумата в размер на 30 лв.,
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит №
..../06.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
както и да бъдат присъдени на ищцата на правените по делото разноски.
На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Стик Кредит“
АД е подал отговор, в който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Не се оспорва, че на 06.07.2021 година между „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор
и ищеца Д. Б. Г. , като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние е № ..., по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв., която сума същата е
била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно
Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата Дружеството е предоставило на
разположение на ищцата горепосочената сума, съгласно изразеното от същата желание на
каса на „Изипей“.
Твърди се, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“
наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит.
2
Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Съгласно
приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна
на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения
(CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.
Твърди се, че заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6
ал. 2 от ОУ на ищцата е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща
СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е
потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.
В горния смисъл се твърди, че договорът е сключен при спазване на всички правила
на ЗЗД и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ и ЗЕДЕУУ
/закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
По делото е предоставен Договор за кредит №.../06.07.2021 г., сключен между Д. Б.
Г. и "СТИК-КРЕДИТ" АД., според който ищцата Д. Б. Г. е получила кредит в размер на 1
200 лв., представляващ главница по кредита. Кредитът е за период от 24 месечни вноски.
Начислените такси и лихви по кредита са: годишен лихвен процент- 31.68 %, при ГПР 36.71
%.
Съгласно чл.27 от Договора, в случай, че ищцата не представи допълнително
обезпечение, тя дължина кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената
по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.
Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойка се заплаща периодично, заедно с всяка
погасителна вноска. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 2
005.77 лв., разпределена на 24 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и
лихва по Договора.
Относно наличието на горните договори не се спори от страните по делото.
От правна страна.
Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за кредит № ..../06.07.2021 г.
При така изложените обстоятелства по договора, от правна страна окръжен съд
намира следното:
Представеният паричен заем не се оспорва от страните. Настоящият съдебен състав
намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за недействителност на
договора поради противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на договора -
предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник
юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, ищца - физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, се налага извод,
3
че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,
ал.1 от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят
приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия
ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и
във вр. с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и
съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11,
ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на
което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира за
основателно направеното възражение за нищожност на клаузата, отнасяща се до
заплащането на неустойка. Ищцата притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т.1
от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на
физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. В договора за потребителски кредит е било предварително
посочено, че неустойката ще се начислява и заплаща разсрочено. Всички посочени суми
имат вторичен характер, същите не рефлектират пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези клаузи противоречат на добрите
прави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на
справедливост. Според чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, такива са - договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В този смисъл в тази част исковата претенция, относно
начислената неустойка следва да бъде приета за основателна.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
От страна на ответника не е оспорено плащането на сумата от 30 лв. във връзка с
4
така уговорената неустойка. Предвид изхода на делото по първия иск съдът намира, че
нищожната клауза по договора не би могла да бъде основание за плащане на неустойката,
поради което плащането е извършено без правно основание. Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД
предвижда, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. В настоящия случай е налице първата хипотеза,
тъй като плащането въз основа на нищожна клауза е такова, извършено без основание.
С оглед акцесорния характер на вземането за лихва ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, смятано от датата на предявяване на
иска, до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и разноски,
ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив сумата от 300
лв.- за всеки един от исковете, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения 8действаща към момента на
упълномощаването/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Радомир държавна
такса върху уважената част на исковете, която възлиза на 50 лв.- за всеки един от тях или
общо 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА СА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН:
********** с адрес: с.Л., общ. К. обл. П., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П.,, с адрес
на кантора и съдебен адресат: гр.П.., бул.П.. ш..№ . ет.., ап., срещу ответника "СТИК-
КРЕДИТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.Н.п., ул.“В. Л.“ № ., вх.. ет..,
ап.., че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 005.77 лв. /две хиляди и пет лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка, дължима по Договор за кредит
№./06.07.2021 г., поради това, че клаузата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и
чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА ответника "СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр.Н.п., ул.“В. Л.“ № ... вх.., ет., ап.., да заплати на ищцата Д. Б. Г., ЕГН:
********** с адрес: с.Л.., общ. К.. обл. П.., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- Пловдив,
с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.П. ш. № ., ет.., ап.., сумата в размер на
30 лв. /тридесет лева/, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по
Договор за кредит № ./06.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 18.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.Н.
п., ул.“В. Л.“ № . вх., ет.. ап.., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П.., с адрес
на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап.., адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
5
ОСЪЖДА "СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.Н.
п. ул.“В. Л.“ № ., вх.., ет.., ап.., да заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 100 лв. /сто
лева/- държавна такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6