Определение по дело №729/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260092
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20205200500729
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260092         гр. Пазарджик  , 29.10.2020 г.

 

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на  двадесет и девети октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 729 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по ч.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс във връзка  с чл..414а от ГПК.

По заявление на „д.ф.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против  „Г.“ ООД за сумата 14 175 лева ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда ,както и разноски за държавна такса 283,50 лева и адвокатски хонорар в размер на 684 лева по ч.гр.д.№791 по описа за 2020 година.

Заповедта е връчена на длъжника на 24.07.2020 година .На 24.08.2020 година е постъпило възражение от него по реда на чл.414 а от ГПК,в което сочи ,че е изпълнил изцяло задължението си в едномесечния срок от връчване на заповедта и прилага платежно нареждане за сумата 15 142 ,50 лева.

Възражението ,заедно с приложенията е връчено на заявителя на 17.09.2020 година,като му е дадена възможност за отговор в тридневен срок.

В този срок е постъпило становище,като заявителят не е оспорил наличието на плащане.

С определение от 23.09.2020 година,съдът позовавайки се на разпоредбата на чл.414 а ал.4 от ГПК е обезсилил заповедта.

Този акт е обжалван с частна жалба.В нея се подържа ,че не са налице основанията на посочения от съда текст за обезсилване на заповедта.

Молят определението да бъде отменено.

В срок е постъпил писмен отговор .В него се подържа,че определението е правилно.

Съдът намира жалбата за допустима и основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.

Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Установено е от проследеното развитие на заповедното производство че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а от ГПК. По арг. от чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила. За разлика от възражението по чл. 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането ,с възражението по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма .Възражението е основано на твърдения за частично или цялостно плащане/както е в конкретния случай/ на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т. е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила .

В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище е подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това "произнасяне" предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице в срока по чл.412 т.8 от ГПК, , съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право ,с оглед извършеното плащане. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.

Районният съд е постановил обжалвания съдебен акт без да има основание за това,поради което той се явява неправилен.Следва да бъде отменен.

Решавайки спора по същество въззивната инстанция следва да замести преценката на заповедния съд.Видно е от доказателствата по делото и от становищата на страните,че вземането е удовлетворено в срока на поканата за доброволно изпълнение,включително и разноските,следователно възражението следва да бъде прието и оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист , тъй като изпълняемо право не съществува.

Интересът от произнасянето на въззивната инстанция е продиктуван от обстоятелството , че към момента на заявяване на искането за издаване на заповед за изпълнение, вземането е съществувало и плащането е извършено именно на основание издадената заповед за изпълнение.

Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТМЕНЯ определение на Районен съд Пещера от 23.09.2020 година , постановено по ч.гр.д.№ 791 по описа на съда за същата година ,с което е обезсилена заповед за изпълнение № 165 от 23.07.2020 година , издадена в същото производство.

ПРИЕМА  възражението на „Г.“ ООД по реда на чл.414 а от ГПК за извършено пълно плащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.