№ 20167
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б ИВ СТ
при участието на секретаря Д ЦВ.К.
като разгледа докладваното от Б ИВ СТ Гражданско дело № 20221110132421
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т С” ЕАД, срещу М.
В. Т., с която се иска осъждането на ответника да заплати стойността на
консумирана топлинна енергия в общ размер на 2433,37лв., от които
2029,32лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия/ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. както и суми по
изравнителни сметки №*********/31.09.2020г. за период м.05.2019г. до
м.06.2019г„ №********/31.09.2020г. за период м.07.2019г. до м.03.2020г„
367,23лв. - законна лихва за забава от 01.06,2019г. до 18.05.2022г„ както и
22,70лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и 5,12лв. - законна лихва за забава за
периода от 01.0б.2019г. до 18.05.2022г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, алЛ,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
1
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т С АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т С”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че
съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период но към настоящия момент не е заплатил
задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационно отношение и доставеното количество топлинна енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че през исковия период до процесния имот е
доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от
ищеца.
2
Единственият спорен въпрос по делото е свързан с това дали
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
3
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответницата
зависи от установяването на обстоятелството, че тя е собственик или вещен
ползвател на процесния топлоснабден имот.
По делото е представен нотариален акт № 68, от 24.04.2017г. на
нотариус Елка Илиева, от който е видно, че ищцата е придобила
собствеността върху процесния недвижим топлоснабден имот.
Ето защо следва извода, че собственик на процесния имот е именно
ответницата.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и като такава дължи
цената на доставената топлинна енергия съразмерно на частта си от
собствеността.
Предвид уважаването на главния иск настоящият състав намира, че са
основателни и исковете за мораторна лихва върху главниците за сумата за
доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
4
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
15.06.2019г. са погасени по давност. Най-ранното претендирано вземане е за
м.05.2019г., което съгласно цитираните по-горе разпоредби е с настъпил
падеж на 15.07.2019г. тоест не са налице вземания за които да е изтекла
погасителна давност.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата по предявените
искове, като същите следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер
на 110 лева разноски за държавна такса.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна
сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Т., гражданка на Р, родена на ********** година ДА
ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2433,37лв., от които 2029,32лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г. както и суми по изравнителни сметки
№*********/31.09.2020г. за период м.05.2019г. до м.06.2019г„
№********/31.09.2020г. за период м.07.2019г. до м.03.2020г„ 367,23лв. -
законна лихва за забава от 01.06,2019г. до 18.05.2022г„ както и 22,70лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. и 5,12лв. - законна лихва за забава за периода от
01.0б.2019г. до 18.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. В. Т., гражданка на Р, родена на ********** година ДА
ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 110 лева разноски за държавна такса в производството както и
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6