О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1356
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета
година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Т.Р.-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова гражданско дело № 463 по описа
за 2019 година.
С Решение № ІІ-565 от 28.06.2019г., постановено по гр. дело № 463/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас – по повод на депозирана Жалба на В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., А.Т.А., С.А.В. и от Д.И.Т., Л.К.Т. и Т.К.Т. (тримата в качеството им на наследници на починалия К. Д.Т.) са отменени действията на Частен съдебен изпълнител И. Миндова, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнително дело №
20177040401457 по описа на Частен съдебен изпълнител И. Миндова, рег. № 704 на КЧСИ, обективирани в съобщения, изпратени до всеки един от длъжниците от 17.04.2018г. в размер, дължим от всеки един от длъжниците, както следва - 650 лева – възнаграждение за адвокат, 355, 20 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и такса в размер на 56 лева за образуване на изпълнително производство, връчване на покани за доброволно изпълнение и уведомления по ТТРЗЧСИ. С цитираното решение е постановено и връщане на делото на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия. Изрично съдът в своето решение е посочил, че не следва да се произнася по направени разноски в настоящото производство, тъй като такива не са поискани нито от жалбоподателите, нито от ответната страна – взискатели в производството.
По делото е постъпила молба от С.А.В., с която се претендира да бъде постановено ново решение, с което да бъде конкретизирано указание, дадено на страница 5 от постановеното решение относно възнаграждението за адвокат, да бъде отменено решението на ЧСИ И. Миндова за разделяне на задължението от 16 800 лева на 6 отделни задължения всяко, от които в размер на 2 800 лева, посочено в Протокол от 20.03.2018г. като неправилно и противоречащо на решенията на БРС и ВКС и да бъде допълнено постановеното решение в частта за разноските, които са направени от негова страна и да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 25 лева държавна такса заедно с превод от 2 лева, както и 48 лева, представляващи авансови такси.
На основание чл. 250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или са измени постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай е безспорно, че производството по гр. дело № 463/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана жалба от В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., А.Т.А., С.А.В. и от Д.И.Т., Л.К.Т. и Т.К.Т. (тримата в качеството им на наследници на починалия К. Д.Т.) против действията на Частния съдебен изпълнител И. Миндова с рег. № 704 на КЧСИ, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнително дело № 20177040401457, обективирани в съобщения, изпратени до всеки един от длъжниците от 17.04.2018г. в размер на 650 лева – възнаграждение за адвокат, 355, 20 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и такса в размер на 56 лева за образуване на изпълнително производство, връчване на покани за доброволно изпълнение и уведомления по ТТРЗЧСИ. С цитираното по-горе решение съдът се е произнесъл по жалбата на страните, като е отменил действията на съдебния изпълнител, касаещи определените разноски и в тази връзка се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателите и не са налице предпоставки за допълване на вече постановеното решение. Недопустимо е с допълнителни молби по реда на чл. 250 от ГПК да се внасят нови искания и да се претендира да бъдат отменени и други действия на съдебния изпълнител, които не са били предмет на обжалване в жалбата против действията на съдебния изпълнител, по която съдът е постановил вече своето решение. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че молбата в частта, в която се пртендира да бъде допълнено постановеното решение като бъде отменено и решението на ЧСИ за разделяне на задължението от 16 800 лева на 6 отделни задължения всяко, от които в размер на 2 800 лева, посочено в Протокол от 20.03.2018г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение
Неоснователна е и депозираната молба от страна на С.А.В. да бъде допълнено решението на съда, като бъдат дадени допълнителни указания на съдебния изпълнител, тъй като това изцяло касае изложените мотиви от страна на съда и преценката на съда доколко и дали следва да указва на съдебния изпълнител как да води изпълнителното производство и какви да бъдат последващите решения в съдопроизводството. В случай, че страната е недоволна от последващите решения на съдебния изпълнител или от други, които не са били предмет на обжалване в настоящата жалба то следва да реализира правата си съобразно разпоредбите на чл. 435 и следв. от ГПК, но не и чрез искане за постановяване на допълнително решение, при положение че съдът вече се е произнесъл и е отменил атакуваното от страна на жалбоподателя действие.
По отношение на искането да бъде допълнено постановеното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени и направените от страна на жалбоподателя С.А.В. направените разноски, съдът както е посочил още в своето решение не следва да се произнася по направените разноски в настоящото производство, тъй като такива не са поискани. Безспорно е, че макар и акцесорна претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция – в конкретния случай искането за присъждане на направени разноски е следвало да бъде направено със самата жалба или най-късно до постановяване на решението на съда. Действително при положение, че съдът е пропуснал да се произнесе по повод на направени разноски в производството може да стори това по реда на чл. 248 от ГПК – след отправено искане от страната за допълване на решението в частта за разноските, но в този случай присъждането на разноските е следвало да бъде своевременно направено – до приключване на производството, по което се претендиран направените разноски. Безспорно е, че претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В този смисъл и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. За да са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 250 от ГПК следва съдът да не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Както бе посочено и по-горе – в конкретния случай липсва валидно заявено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя С.А.В. и по този начин не може да се приеме, че е непълно решение в частта за разноските и не може да се приеме, че съдът не се е произнесъл по искането за разноски, за да следва да бъде допълнено постановеното решение в частта за разноските. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че не е налице своевременно направено искане от страна на С.А.В. за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът намира, че и молбата за допълване на Решение № ІІ-565 от 28.06.2019г., постановено по гр. дело № 463/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението, с което съдът се произнася по молбата за допълване или изменение на решението, в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предвид обстоятелството, че решението по настоящото дело е окончателно и не подлежи на обжалване, то и настоящото определение по чл. 248 от ГПК също не подлежи на обжалване - в този смисъл и Определение № 527 от 26.10.2017г., постановено по частно търговско дело № 1776/2017г., І г.о. по описа на ВКС на РБ.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.А.В. да бъде допълнено Решение № ІІ-565 от 28.06.2019г., постановено по гр. дело № 463/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта му за разноските, като бъдат присъдени направените от С.В. разноски в размер на 75 лева, за допълване на постановеното решение чрез конкретизиране на указание до Частен съдебен изпълнител И. Миндова по изпълнително дело № 20177040401457, както и за допълване на постановеното решение, изразяваща се в отмяна на решение на ЧСИ И. Миндова за разделяне на задължението на 6 отделни задължения всяко, от които в размер на 2 800 лева, посочено в Протокол от 20.03.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.