Решение по дело №44/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260022

гр. Шумен, 28.04.2021 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 44 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по депозирана искова молба от Г.Й.С., ЕГН ********** *** чрез ад. Н.Н.Д. с адрес за призоваване в гр. София, ул. „Христо Белчев”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И.. и Р.М.. Ищцата твърди, че на 29.11.2019 г. около 00.05 ч. на път Стоян Михайловски – Преселка/Беджене на 3 + 300 км., при управление на собствения си л.а. „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ... водачът С.Н.А., ЕГН ********** поради движение с несъобразена скорост предвид пътните условия губи контрол над автомобила, излиза в ляво извън пътното платно за движение и се преобръща. В резултат на ПТП, намиращата се в лекия автомобил Г.Й.С. е получила увреждания, изразяващи се в звездовидна фрактура на краниалните кости в дясно – фронтно – темпорално, фрактури на 9-та и 10-та ребрени дъги в ляво и фрактурна ивица по латералния контур на л. скула. Пострадалата е лекувана в „МБАЛ – Шумен“ АД в периода от 29.11.2019 г. до 06. 12.2019 г. Лечението и последвалото възстановяване са усложнени от обстоятелст- вото, че ищцата е била бременна в първия месец. По време на възстановяването ищцата е изпитала редица неудобства в бита, поради необходимостта от чужда по- мощ за ежедневни хигиенни процедури, невъзможността да извършва предишните си домакински задължения и откъсването от приятелската й среда за няколко месе- ца. Към настоящия момент Г.Й.С. все още не е възстановена на- пълно. ПТП има силно негативно влияние върху живота на ищцата.

За л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ... управляван от С.Н.А. е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица със срок за валидност от 08.01.2019 г. до 07.01.2020 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпени- те от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като е пред- ставила документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й за- плати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000.00 лв., предявен като частичен иск от 90 000.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деликта – 29.11. 2019 г. до окончателно- то й изплащане, законната лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.

            ЗД „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва исковата молба по осно- вание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотноше- ние по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л. а. марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ... обективирано в застрахователна полица № ...валидна към 29.11.2019 г. Ответникът оспорва, че вината е само на водача на МПС, механизмът на ПТП и претендираното от ищцата обезщетение, както и настъпването на твърдените неимуществени вреди. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. Размерът на претендираните неимуществени вреди е неоправдано завишен.

            От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            ДП № 621/2019 г. по описа на ШРП-ТО-Нови пазар е образувано за това, че на 29.11.2019 г. на пътен участък край с. Мировци, обл. ШуменС.Н.А. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ...е нарушил правилата за движение (по-конкретно тези, уредени в чл.20 ал.1 от ЗДвП) и е предизвикал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на  Г.Й.С.. Деянието на С.Н.А.е осъществило състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, но пострадалата от престъплението Г.Й.С. се е възползвала от правото, предоставено й с чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяването на досъдебното производство и предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена и наказателното про изводство е прекратено.

Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ..., обективиран в застрахо- вателна полица № ... от 18.12.2017 г., валидна към 29.11.2019 г.

            От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 29.11.2019 г. около 00.10 ч. водачът на  л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ..., С.Н.А. се е движил през тъмната част от денонощието по път SHU 3114 в посока  от с. Стоян Михайловски за с. Мировци. Заедно с водача в автомобила, който е с десен волан, са пътували отпред отляво на водача – Д., на задната седалка в дясно - З, на задната седалка в средата - Д. и на задната седалка в ляво – Г.. В района на километър 3+300 автомобилът се движи в десен завой със скорост 85.4 км./ч. по двупосочно платно за движение с широчина 6.30 м., разделено с непрекъсната линия, с наклон за спускане 3%, по мокра асфалтова настилка. Видимостта е била силно намалена и ограничена поради наличието на мъгла и геометричната крива на завоя. При излизане от десния завой автомобилът се хлъзга и занася странично, при което се завърта и излиза от ляво извън пътя, като продължава движението си с насочена напред дясна странична част и навлиза в крайпътна нива, преобръща се около надлъжната си ос по посока на часовниковата стрелка, като първоначално пада на лявата си горна задна странична част след което се установява в нивата на четирите си колела, насочен в посока към с. Стоян Михайловски (обратно на първоначалната му посока). При плъзгането си по пътя и в нивата лекия автомобил оставя следи от протриване на автомобилни гуми и следи от заораване на мястото на преобръщането. В резултата на удара при преобръщането на автомобила силно е увредена цялата му горна и лява задна странична част: силно огънат таван в задната лява част, деформирани леви колонки, счупено задно панорамно стъкло, огънат капак на багажника, задна лява врата, заден ляв калник, счупени стъкла на прозорците на двете леви врати, ляво странично огледало, де- формирана предна дясна джанта и гума, като щетите са тотални. В резултат на удара при преобръщането на автомобила и падане върху терена, Г.Й.С. отхвръква извън купето и пада на около 5 м. от автомобила.

            Причината за настъпване на ПТП е технически неправилно подбрана скорост на движение от водача на лекия автомобил С.Н.А., който се е движел в десен завой със скорост 85.4 км./ч., която не е съответствала на кон- кретните условия на движение – намалена и ограничена видимост, път с наклон на спускане, с мокра настилка. Скоростта, с която водачът се е движел преди настъп- ването на ПТП е била по-висока с 15.4 км./ч. от безопасната скорост за конкретните условия. ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът се е движел със скорост не по-висока от 70 км./ч.

            Лекият автомобил е произведен през 2000 г. с десен волан и е снабден с предпазни колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани са част от пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от необ- ходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазните колани се изразява в задър- жане на пътниците по местата при преместването им със скорост по – голяма от определена стойност и предотвратява свободното ирационално движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на долната и горната част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради което коланите са най ефективни при челни удари. С оглед на това и конкретно определения механизъм на ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан.

            В резултат на ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: съчетана травма: гръден кош и крайници - 1) контузияна гръдния кош: счупване на две леви ребра (9 и 10-то) до гръбнака и 2) контузия на крайниците: счупване на лявата лопатка. В историята на заболяването са регистрирани суспективни клинич- ни и рентгенологични данни за контузия на десен бял дроб с развитие след травма- тична пневмония. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреж- дания е налице пряка причинна връзка. На ищцата е проведено консервативно ле- чение. Първоначално е била хоспитализирана за седем денонощия. За счупената ля- ва лопатка е назначена ортеза за рамо за 30 дни от травмата. По време на престоя в болницата, предвид суспективните данни за травматична пневмония е назначено антибиотично лечение. При изписването на седмия ден, белите дробове са нормал- но просветлени, установено с контролна рентгенография. Не е налице динамично проследяване на състоянието на ищцата, поради което вещото лице (д-р В.) определя средни срокове за възстановяване. За счупването на лопатката, срокът е 45 – 60 дни, а за двете счупени ребра е 20 – 25 дни.  Ищцата е претърпяла болки и страдания, като най-изразени са били през първия месец след ПТП, след което при липса на регистрирани усложнения би следвало постепенно болките да започнат да намаляват и отзвучават. От приложения по делото амбулаторен лист № 508 от 19.05.2020 г. е посочено, че към момента на прегледа, ищцата все още има болки в лявата гръдна половина. Регистрирани са обективно оток в областта на лявата ло- патка; силни болки при натоварване и палпация, ограничени и болезнени движения на левия горен крайник. Поради напреднала бременност не е направена контролна рентгенография и конкретната причина за тия оплаквания не е изяснена.

            Неудобствата настъпили при конкретно установените травматични уврежда- ния са свързани с ограничените и болезнени движения в областта на раменния пояс и на лявата гръдна половина. Към настоящият момент  е регистрирана лека палпа- торна болка върху лявата лопатка и до гръбнака в ляво. По данни от ищцата е налице непостоянна болезненост в областта на гърба, при промяна на времето и при лягане наляво.

            В съдебно заседание вещото лице (д-р В.) разясни, че ако ищцата е би- ла с поставен предпазен колан не би изпаднала от автомобила, тъй като би трябвало да е фиксирана към седалката, но в този случай е можела да си счупи врата. По пра- вило статистически, уврежданията когато човек е поставил предпазния колан са по-малки ако не носи, но абсолютна корелация между двете няма,защото понякога в определена пътна ситуация може да се случи така, че да се получат тежки уврежда- ния от самия колан. това обикновено се случва при сумарна скорост над 60 км./ч.

Автомобилът се е преобърнал през таван, което означава, че фактически има съприкосновение между задната част на тялото, т.е. на гърба на пострадалата с тавана на купето и съответно всичките увреждания са по задната страна на тялото. Вероятно е те да са получени още в купето при съприкосновение на гърба на по- страдалата с тавана на купето, тъй като всичките увреждания са в областта на гърба. Ако пострадалата е била с предпазен колан удара в тавата определено ще е бил с по-малък интензитет. Но може да се допусне, че уврежданията биха могли да настъпят при изпадането от автомобила. По делото няма данни от които да се уста- нови, как точно ищцата е изпаднала от автомобила – по лице, по гръб или настра- ни.

            За изясняване причините и механизма на ПТП в съдебно заседание са разпи- тани двама свидетели. Свидетелката З.А.М. е пътувала в автомобила на задната седалка заедно с Г., която седяла към вратата вляво. Двете били заспали и след катастрофата, свидетелката като се събудила видяла, че всички пътници с изключение на Г. са в автомобила. Свидетелката не помни дали колата се е ударила в нещо друго или само се е преобърнала в полето. Г. била изхвръкнала от колата и останалите започнали да я търсят. Свидетелката не помни на какво разстояние от колата са намерили ищцата. Г. била в тежко състояние, закарали я с кола до Нови пазар, а оттам с линейка в Шумен.

            Свидетелят Д.И.А. също е пътувал в автомобила и седял на предната седалка до шофьора. Времето било облачно и пътя е бил мокър, но нямало мъгла. Зад него на задната седалка седяла Г.. След катастрофата, свидетелят бил в автомобила, а Г. извън него и се намирала на около 10 – 15 м., встрани от колата. Г. не можела да ходи и я откарали с кола в болницата в нови пазар, а от там ги изпратили с линейка в Шумен. Докато я транспортирали, Г. се оплаквала че я болят гърба и главата. След катастрофата имало счупени прозорци на автомобила, но свидетелят не си спомня дали вратата до която е седяла Г. е била отворена.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления за ПТП. На следващо място техните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.

            За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетеля С.Н.А., който съжителства с ищцата на съпружески начала. След изписването от болницата ищцата е била на легло около месец, като свидетелят й помагал в личните нужди и храненето, тъй като тя не можела сама да се обслужва. В този период, ищцата е изпитвала силни болки, не можела да легне по гръб. След това е започнала да става и постепенно да се раздвижва. Към настоящия момент все още се оплаква от болки. Ищцата е ходила на рехабилитация, но не са й правили нагревки, поради бременността й. Когато е станала катастрофата тя е била бременна във втория месец.

Съдът кредитира показанията на  свидетеля, независимо от близката родст- вена връзка между него и ищцата, предвид обстоятелството, че той има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място неговите показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателст- ва, оборващи неговите показания. 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 06. 01.2020 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата, като към нея са били приложени документите свързани със застрахователното съ- битие, с които е разполагала към тази дата – констативен протокол за ПТП и история на заболяването № 19902/2019 г. на „МБАЛ – Шумен“ АД. С писмо изх. № 359/27.01.2020 г., ответникът е изискал ищцата да представи краен съдебен акт, удостоверяващ вината на водача на МПС, копия от документи по с които би могла да се снабди от образуваното досъдебно производство, а именно: снимки, протоко- ли за разпити на свидетели, автотехническа ескпертиза и химическа експертиза за установяване алкохолното съдържание в кръвта на участниците. С писмо изх. № 1460 от 14.04.2020 г., застрахователят е отказал да определи и изплати застрахова- телно обезщетение, поради обстоятелството, че ищцата не е представила изискани- те от нея, с писмото от 27.01.2020 г., документи.

            С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и на законната лихва върху претендираното обезщетение. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу от- ветното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 25.11.2020 г.

            Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради след- ните съображения:

            Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

            От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило в тъмната част от денонощието около 00.10 ч. през нощта, при път с нак- лон за спускане и мокра настилка, като автомобила се е движил в десен завой, при намалена и ограничена видимост. С оглед на пътната обстановка водачът на МПС не е избрал подходящата скорост, поради което е изгубил контрол върху автомоби- ла. При движение с по ниска скорост ПТП е щяло да бъде избегнато. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ...С.Н.А.. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Допуснал е и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно който водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя. Същият е осъществил противоправно деяние, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Дей- ствията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се счупване на две леви ребра до гръбнака и на лявата лопатка. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.

Не се оспорва обстоятелството, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за застрахов- ка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ..., обективирана в застрахователна полица № ...валидна към да- тата на ПТП - 29.11.2019 г.

Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,  е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуще- ствените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на Г.Й.С.. Ищцата не е била с поставен предпа- зен обезопасителен колан в разрез със задълженията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесла за вредоносния резултат. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е създал предпо- ставки за настъпване на увреждането. В конкретният случай, въз основа на събра- ните в хода на процеса доказателства се установява, че ищцата е била без поставен предпазен колан. Т.е. ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 137а, ал.1 от ЗДвПС, но в хода на процеса не са събрани категорични доказателства, че именно поради непоставяне на колана ищцата е получила по-тежки увреждания от тези които би получила при поставянето му. Следва да се вземе предвид становището на вещите лица, че коланът е най-ефективен при челен удар, какъвто в случая не е налице, и при скорост на МПС до 60 км./ч. (в случая 85.4 км./ч.). С оглед на това съдът приема, че ищцата не е допринесла с поведението си за причинените й вреди.

Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.

По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,  следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, перио- да на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 19 години, като оздравителния процес е протекъл без ус- ложнения и е продължил 2 месеца. Проведено е консервативно лечение, не са пра- вени операции или други медицински процедури, които допълнително да стре- сират и натоварят психически ищцата. Предвид събраните в хода на процеса дока- зателства съдът приема, че получените вследствие на ПТП травматични увреж- дания са довели до болки, страдания и неудобства в първите седмици след ПТП. Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото об- служване са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Възстано- вителния процес е бил затруднен от невъзможността ищцата да проведе физиотера- певтични процедури, поради бременността си. Към шестият месец след травмите (м. май 2020 г.) все още са налице неблагоприятните последици от ПТП, ищцата из- питва болки, налице е и оток в областта на лявата лопатка. Към настоящия момент е налице само лека болка в областта на лявата лопатка при промяна на времето. С оглед на това съдът приема, че ищцата се е възстановила напълно. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен), съдът приема за справедливо на да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 20 000.00 лв., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 35 000.00 лв. лева претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.

Относно акцесорната претенция за законна лихва.

Ищцата претендира законна лихва върху претендираното обезщетение за не- имуществени вреди, съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане и от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното му изплащане.

Чл.429, ал.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосред- ствен резултат от застрахователното събитие и отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въве- дено ограничение на дължимите лихви, които застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят заплаща само лихвите за заба- ва, дължими от застрахования, които текат от момента на по-ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за застрахователното съби- тие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведо- мяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увредено- то лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.

            В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.

            В случая следва да се съобрази и чл.498 от КЗ, съгласно който увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възмож- ността увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при предявяване на пряк иск от увреденото лице срещу застрахова- теля на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497, ал.1 от КЗ, но не и от датата на деликта. В този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.

Предвид представените по делото доказателства съдът приема, че застрахо- вателят е уведомен за застрахователното събитие на 06.01.2020 г., когато е полу- чил писмената претенция на ищцата. Ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, който е изтекъл на 06.04.2020 г. Отказът на ответника от 14.04.2020 г. е обоснован с непредставянето от ищцата на изисканите от нея доку- менти. Искането на застрахователя ищцата да представи краен съдебен акт, по сми- съла на чл. 300 от ГПК, е неизпълнимо, тъй като в рамките на срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде финализирано. В кон- кретния случай постановлението за прекратяване на наказателното производство е постановено на 04.06.2020 г. Т.е. ищцата е била в обективна невъзможност да пред- стави документа. Следва да се посочи че постановлението за прекратяване на наказателното производство не установява механизма на ПТП С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищцата отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията 06.01.2020 г. до датата на изти- чане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 06.04.2020 г. След 06.04.2020 г. застрахова- телят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.  С оглед на това претенцията за законна лихва, считано от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде уважена, а за периода от 29.11.2019 г. до 06.01.2020 г., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Относно разноските по делото.

Независимо от изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството, че тя не е представила доказателства за извър- шени от нея разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 988.57 лв.

Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към сключване на договора за правна помощ –08.04.2021 г.г., адвокатското възнаграждение в общ размер е 1 580.00 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско въз- награждение в размер на 902.86 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 800.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И.. и Р.М. да заплати на Г.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, стана- ло на 29.11.2019 г., причинено от С.Н.А., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № ...на основание застрахователна полица № ... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2020 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер на главницата от 20 000.00 лв. до претендираните 35 000.00 лв., както и за законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от датата на деликта 29.11.2019 г. до 06.01.2020 г. отхвърля претенциите на Г.Й.С., като неоснователни.

Осъжда Г.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И.. и Р.М. сумата от на 988.57 (деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и се- дем стотинки) лв., представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И.. и Р.М. да заплати на адвокат П.С.от АК – София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Христо Белчев“, № 2 сумата от 902.86 (деветстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата Г.Й. Стоя- нова безплатна адвокатска помощ.

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп. директори Б.И.. и Р.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: