Р Е Ш Е Н И Е
№4422/2.11.2017г.
гр.
***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на шести октомври,
през две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело № 4417 по описа
на Варненски районен съд за 2015г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза на
извършването й.
С решение №
1578/21.04.2016г.,
постановено по настоящото дело и влязло в законна сила на 25.05.2016г., е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА на: жилищна сграда състоящата се от антре, салон, две стаи, покрит вход
на изба и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44
кв.м., и прилежащата към нея стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ
от 11 кв.м., ведно с ½ ид.части от баня –
тоалет на находящи се в дворното място ***, същото с идентификатор ***
идентичен с ***, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: ***, ***, ***, между съделителите
Е.С.Г., ЕГН********** ***, С.Д.Л., ЕГН ********** *** и И.Г.И., ЕГН ********** ***,
при квоти: ½ ид.части
за съделителите Е.С.Г., ЕГН**********, ¼ ид.части
за С.Д.Л., ЕГН ********** и ¼ ид.части за И.Г.И., ЕГН **********, на осн. чл. 34 от ЗС.
В първото по делото съдебно
заседание във втора фаза на
съдебната делба е приета за съвместно
разглеждане претенция по сметките на
осн. чл. 346 ГПК заявена от И.Г.И., ЕГН ********** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** за осъждане на съделителя да заплати сумата от 3232,50 лева и срещу Е.С.Г., ЕГН********** да заплати сумата от 6465 лева, съставляващи увеличената стойност на допусната до делба
жилищна сграда, при твърдения за извършени от наследодателя на страната Г.Д.Л.,***,
подобрения през 1977г. в наследствения имот, изразяващи се в построяването на
стая №5 с идентификатор ***.6, със застроена площ от 11 кв.м. Съдът констатира, че с
протоколното си определение е приел претенцията, така както е заявена – като
увеличена стойност на наследството, но е допуснал техническа грешка при
изписване на правната квалификация на претенцията, вместо чл. 12, ал.2 ЗН в погрешно
посоченото чл. 30, ал.3 ЗС.
Съделителя Е.С.Г., чрез процесуалния си представител оспорва претенцията по сметките,
като сочи, че липсва съгласие за изграждане на тази стая. Прави възражение за погасяване по давност на
претенцията, предвид изграждането на стаята през 1977г.
Съделителя С.Д.Л., чрез процесуалния си
представител оспорва претенцията, като излага оспорва, че подобренията са
извършени без противопоставяне от останалите съделители. Оспорва, че същите са
извършени от наследодателя на страната. Релевира възражение, че същите са
погасени по давност. Сочи, че през 1987г. страните са осъществили съдебна
делба, като е одобрено споразумение в рамките на което е осъществено
разпределение на сградите и са уравнени дяловете на съделителите.
В първото по делото съдебно
заседание във втора фаза на
съдебната делба е приета за съвместно
разглеждане претенция по сметките на
осн. чл. 346 ГПК заявена от Е.С.Г., ЕГН********** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** за осъждане на последния да заплати сумата от 150 лева на месец съобразно
квотата си в съсобствеността, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване
на делбения
имот за периода от 30.06.2005г. до 21.04.2016г., а в условията на евентуалност
сумата от 150 лева съставляващи обезщетение за събраните доходи от имота за
периода от 30.06.2005г. до 21.04.2016г, на осн. чл. 31,
ал.2 СК, ев. чл. 30, ал.3 ЗС.
Излагат се твърдения, че съделителя Г. не е била допускана в делбения имот. Същата
не притежава свои движими вещи в него, като в условията на евентуалност сочи,
че ако има такива вещи, то те са собственост на наследодателя й.
Ответникът оспорва претенцията,
като намира, че същата за периода до 23.03.2011г. е погасена по давност. Сочи,
че съделителя С.Л. не е ползва лично процесния имот.
Сочи, че никога не са създавани пречки на ищцата по претенцията по сметките да
ползва имота , като сочи, че същата има ключ за помещението (антре) под №1 на
скица към съдебна делба от 1987г., както и за помещенията под №2 и №3. Не е
получавал писмена покана за предоставяне на ползването. В имота се намират вещи
на ищцата, а другата половина от имота се ползва от трето лице. Посочва, че С.Л.
не ползва лично имота, съответно не получава от него доходи.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От
заключението на в.л. по назначената съдебно – техническа експертиза на в.л. Й. А.
се установява, че имота допуснат до делба с решение №
1578/21.04.2016г., постановено
по настоящото дело е реално неподеляем, като не са налице изискуемите по ЗУТ санитарни и складови помещения за
обособяване на отделни имоти. Пазарната стойност на жилищна сграда състоящата се от
антре, салон, две стаи, покрит
вход на изба
и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м.,
и прилежащата към нея стая
№5 с идентификатор ***.6 със
застроена площ от 11 кв.м., ведно
с ½ ид.части от баня – тоалет на
находящи се в дворното място *** е определена в размер на 57680 лева.
Стая №5 е функционално свързана със сградата, същата не може да бъде
обособена като самостоятелен обект. Дава заключение, че увеличената стойност на
имота вследствие на изградената стая №5 с идентификатор ***.6 възлиза на 12930
лева.
Депозирано е заключение на в.л. П., в което се сочи, че пазарния наем на
процесната сграда възлиза на 26746 лева, за периода от 30.06.2005г. до
21.04.2016г.
Представена е по делото нотариална покана рег. № 206/20.01.2015г. по описа
на нотариус Борис Василев с район на действие ВРС от съделителя
Е.С.Г. до съделителя С.Д.Л., както и до лицата А.Л. и
Д.Л.. Същата е придружена с разписка от 03.02.2015г., в която е удостоверено,
че на така посочената дата поканата за С.Д.Л. е получена от Д.С.Л., роден на ***г.
В поканата се сочи, че страните са съсобственици на имот находящ се на ул. ***,
който имот се ползвал от С.Л. и А.Л., а съделителя Г.
била лишена от възможността да ползва имота съобразно квотата си в
съсобствеността.
По искане на ищеца е разпитана свидетеля К.М.М..
Свидетеля сочи, че познава ищцата повече от 20 години, като й е известен имота
находящ се на ул. ***, който описва като къща, която се състои от няколко
постройки. Първото си посещение е осъществила през 1994- 1995г. Излага, че при
посещение на имота придружена с ищцата, достъпа до имота е осъществяван след
като някой живущ в имота им е отключвал. Сочи, че за входната врата на дворното
място ищцата е нямала ключ, както и за антрето водещо към нейните стаи. При
посещенията им е посрещана от вуйната на ищцата, която е изразявала становище,
че ищцата няма собственост в сградата. Посочва, че 5-6 пъти през годините са
влизали в стаите намиращи се в къщата, след като са били допускани от роднина
(вуйна) на ищцата.
По искане на ответника И.И. е разпитана свидетеля
***.Свидетеля посочва, че Г.Л. заедно с ***И. ***. На този адрес живеела също С.
(С. И. Н.а – дъщеря на ***и майка на Е.С.Г.). Сочи, че С.Д.Л. и Г.Д.Л. са
братя, като баща им е Д.Л.. Посочва че през 1977г. в имота Г.Л. е построил
стая. Стаята била изградена, като пристройка към другите съществуващи към този
момент постройки. Стаята се намирала от към ул. ***. Посочва, че Г.Л. и
съпругата му ***са заплатили сумата необходима за построяване на стаята.
По искане на ответника С.Л. е разпитана свидетеля ***. Свидетеля посочва,
че живее от 2000г. на ул. *** № 6 на семейни начала със синът на С.Л. – А.Л..
Посочва, че тази сграда има две стаи отвътре, две стаи разположени отвън към
двора, гараж и една стая към улицата. Посочва, че в това жилище е заварила да
живее А.Л.. Посочва, че с последния обитават всички стаи с изключение на двете
вътрешни стаи. Тази две стаи били заключени, като ключа за тях се държи от Е..
Посочва, че бащата на А.Л. – С.Л. живее в друга къща, която се намира
по-навътре в двора. Не й е известно С.Л. да има ключ за къщата от към улицата,
както и в нея да държи вещи. Посочва, че А.Л. е останал да живее в къщата, в
частта на дядо си след неговата смърт. За да бъде осъществен достъп до двете
стаи на Е. трябва да се отключи коридора, за който ключ имат тя и А.Л..
Посочва, че ключът за входната врата за дворното място е поставен от вътрешната
страна вратата на гвоздей, при което всеки може да си отключи и да влезе
свободно. След смъртта на майка си, Е. е идвала много рядко – два или три пъти от
2005г. насам.
При така установеното
съдът прави следните правни изводи:
Основен принцип при извършване на делбата е тя
да бъде извършена
така, че всеки съсобственик да получи своя
дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява
в пари. Всички установени по делото правнозначими за избора на
способ за извършване на делбата
факти и обстоятелства следва да бъдат
взети предвид от съда. В настоящия случай
от заключението по приетата по делото СТЕ се установява неподеляемостта на допуснатия
до делба имот, вследствие на което, делбата следва
да се извърши на основание чл. 348 ГПК - чрез изнасяне имота на публична
продан.
По отношение на
претенцията по сметките на И.Г.И., ЕГН ********** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** за осъждане на съделителя
да заплати сумата от 3232,50 лева и срещу Е.С.Г., ЕГН********** да заплати сумата от 6465 лева, съставляващи увеличената
стойност на допусната до делба жилищна сграда, при твърдения за извършени от
наследодателя на страната Г.Д.Л.,***, подобрения през 1977г. в наследствения
имот, изразяващи се в построяването на
стая №5 с идентификатор ***.6, със застроена площ от 11 кв.м, на осн.
чл. 12, ал.2 ЗН:
Съгласно чл.12, ал.2 ЗН, сънаследници, които
приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако
не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата са се пресметне
това увеличение в тяхна полза.
Увеличението може да
е в резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото
имущество. Вложеното следва да е осъществено към момента на откриване на
наследството. Претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН има имуществена характер, като по
пътя на правоприемството може да бъде упражнявана и от наследниците на лицето,
което е увеличило наследственото имущество. Съществено значение за приложение
на хипотезата е увеличението в наследството да е осъществено приживе на
наследодателя, като съществен е въпроса не колко средства са вложени за
увеличението, а с колко се е увеличило наследственото имущество. Хипотезата
съдържа и една отрицателна предпоставка, а именно наследникът, който е увеличил
имуществото да не е бил възнаграден от наследодателя. Като имуществено право
този иск може да бъде насочен срещу останалите наследници, които не са
участвали в увеличението на наследството.Увеличението може да бъде в присъждане
на имот или в пари, като в случай, че същото се присъжда в имот, то стойността
на този имот в рамките на делбената маса следва да съответства на направеното
увеличение. При присъждане на парично обезщетение се взима в предвид
състоянието на увеличеното имущество по време на откриване на наследството и
неговата стойност към момента на извършване на делбата.
В настоящата хипотеза
съделителя И.Г.И., се
явява наследник по закон (дъщеря) на Г.Д.Л.,***, починал на 15.05.1989г., който
от своя страна е наследник на общия на страните наследодател Д. Н. Л.,***,
починал на 09.04.1989г.Не се оспорва от страните, а и се установява от
представеното по делото разрешение за строеж № 94/10.06.1977г., че на
наследодателя на съделителя И. е разрешено
строителство на стая с площ от 4 кв.м. Не се спори между страните, а и се
установява от приетата по делото съдебно – техническа експертиза на в.л. Й. А.,
че тази стаята е построена, като пристройка към останалите намиращи към
сградата пристройки. Не е възможно обособяване на стаята като самостоятелен
имот, който да отговаря на изискванията на ЗУТ.
От разпита на свидетеля *** съдът
приема, че през 1977г., Г.Л. е построил в дворното място на ул. *** №6 стая, за
която средства е вложил единствено той. Показанията на свидетеля Люцканова се
кредитират от съда, като обективно и безпристрастно дадени доколкото същите се
подкрепят и от останалия по делото доказателствен материал или в случая от
писмените доказателства, видно от които разрешението за строеж на стаята е
издадено в полза на наследодателя на съделителя И..
Съдът приема, че фактическото изграждане е осъществено през 1977г., през време
на което изграждане е бил жив общия наследодател на страните Д. Н. Л.,***,
починал на 09.04.1989г.Страните не спорят, че състоянието на построеното към
момента на откриване на наследството от
общия на страните наследодател е различно от настоящото, поради което приемайки
заключението на в.л. А., съдът приема, че стойността на увеличеното имущество
вследствие на пристрояването осъществено от Г.Л. на стая №5 възлиза на 12930
лева.
В т.2 на Постановление
№7 от 1973г. на Пленума на ВС е прието, че давността за
упражняване на правото по чл.12,ал.2 ЗН започва да тече от
предявяване на иска за делба.
Няма пречка за наследникът, който е осъществил с действия увеличаване на
наследственото имущество да предяви наред с искът си за делба и претенция по
чл. 12, ал.2 ЗН, като в този случай би имал възможност да получи присъждане на
недвижим имот, част от наследствената маса или пари. Но не направи ли това, то
пред него остава възможността да поиска единствено парично обезщетение в
последващо облигационно производство, което следва да насочи срещу останалите
наследници на наследодателя, които не са увеличили наследственото имущество.
Това му имуществено право може да бъде упражнено 5 години след предявяване на
иска за делба. При тези съображения ирелевантно е възражението на ищеца, че
сторените разноски по извършване на подобренията в имота, с които се е
увеличило наследственото имущество са осъществени през 1977г. Изводът съобразно
приетото с посоченото Постановление №7 от 1973г. на Пленума
на ВС, е че давност тече от предявяване на
иска за делба, а не от момента на извършване на тези разноски или пък от
момента на откриване на наследството.
Относими
са към казуса възраженията за погасяване по давност направени от съделителя С.Л., при твърдения, че претенцията е погасена
по давност доколкото страните са уредили взаимоотношенията си с извършване на
делбата от 1987г.
Предмет на делба от 1987г., по отношение
на която е образувано гр. дело № 471/1987г. е недвижим имот- жилище, състоящо се от приземен етаж състоящ се от антре и
две помещения, както и етаж състоящ се от два салона, две кухни, пет стаи, три
склада, баня и тоалет, построено върху държавно дворно място, представляващо
имот с пл.№ 4079, кв.1082 по плана на 26-ти подрайон на гр. ***. Съделители в
това производство са С.Д.Л., Д. Н. Л. и Д.С.Д., на които са признати по 2/12 ид.части от имота, както и наследодателя на ответницата И.
- Г.Д.Л., на който са признати 3/12 ид.части от имота,
както и на С. И. Н.а, за която също е посочено, че притежава 3/12 ид.части. В това производство общия на страните
наследодател е ***, б.ж. на гр.***, починала на 08.10.1980г., същата съпруга на
Д. Н. Л., починал 1989г., съответно майка на наследодателя на ответницата И. – Г.Д.Л.,
починал 1989г. С решение от
15.07.1987г., постановено по гр. дело № 471/1987г. на ВРС е извършена съдебната
делба, като в общ дял на Д. Н. Л. и С. Н.а е поставено в дял жилище състоящо се
от антре, салон две стаи (1,2,3 и4), покрит вход на изба (7), две избени
помещения под стаи 3 и 4, ½ ид.части от баня –
тоалет в двора (16) ведно със съответното право стоеж върху държавно дворно
място. В общ дял на С.Д.Л. и Д.С.Д. е поставено жилище състоящо се от: антре,
салон, три стаи, антре (10,9,11,12,13 и 8), четири складови помещения (14,15 и 18), както и ½ ид.части от баня – тоалет (16) ведно със съответното право
стоеж върху държавно дворно място. Към решението е приложена приподписана от
съда скица по гр. дело № 471/87г., видно от която са образувани два дяла: Първи
включващ стаи 1,2,3 и 4, покрит вход -7, две изби под стаи 3 и 4, ½ ид.части от баня клозет на двора -16, който дял съставлява
настоящата делбена жилищна постройка, както и дял Втори
включващ антре, салон, три стаи, антре (10,9,11,12,13 и8), четири складови
помещения (14,15,17 и 18, ½ ид.части от баня
клозет на двора -16.
Доколкото съдът прие
съобразно цитираната задължителна практика на ВС, че давността за иска по чл.
12, ал.2 ЗН започва да тече от момента на предявяване на иска за делба, то се
поставя въпроса дали наследодателя на съделителя И. -
Г.Д.Л. е могъл да реализира тези си права, като предяви иск за увеличаване на
наследството в производството по делба осъществено през 1987г. Съдът намира, че
отговора на този въпрос е положителен доколкото Г.Л. е бил страна в
производството по делба от 1987г., същия явяващ се наследник по закон на своята
майка ***. Към този момент дейностите, с които се е увеличило наследственото
имущество вече са били осъществени от него, предвид това, че същите са сторени
през 1977г., а съдебното производство за делба е заведено в съда през 1987г.
Стая №5 е включена в дял първи, като част от общата постройка, който дял е
възложен на Д.Л. и С. Н.а, а на Г.Л. се изплаща
уравнение на делът му. В това производство развило се през 1987г., Г.Л. е имал
възможност да иска от останалите съделители увеличения размер на наследственото
имущество, което е било предмет на съдебна делба по правилата на чл. 12, ал.2 ЗН. Увеличеното имущество се изразява именно в пристрояването на стая №5 към
съществуващата постройка, която дейност осъществена от Г.Л. се придава към дял
първи от делбата на наследствения имот на ул. Бала Мура №6, тогава ул. Й. Енчев
№6. От момента на образуване на това производство за съдебна делба през 1987г.
е започнал да тече и петгодишния давностен срок, в който съделителя, който е
упражнил действия, с които е увеличил наследственото имущество е могъл да
претендира заплащане на същите. След смъртта на Г.Л. през 1989г. това право са
имали и неговите правоприемници, като посочения давностен срок е изтекъл през
1992г. Следователно още в производството за съдебна делба на наследство,
открито със смъртта на ***– майка на Г.Л., последния би могъл да реализира
правата си по чл. 12, ал.2 ЗН, от този момент започва да тече и давността.
Възражението за погасяване по давност е основателно. Към момента на сезиране на
съда с настоящия иск от правоприемника на Г.Л. – И.И.,
претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН се явява погасена по давност, поради което и
като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на претенция по сметките заявена от Е.С.Г., ЕГН********** срещу С.Д.Л.,
ЕГН ********** за
осъждане на последния да заплати сумата от 150 лева на месец съобразно квотата
си в съсобствеността, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за
периода от 30.06.2005г. до 21.04.2016г., а в условията на евентуалност сумата
от 150 лева съставляващи обезщетение за събраните доходи от имота за периода от
30.06.2005г. до 21.04.2016г, на осн. чл. 31, ал.2 СК,
ев. чл. 30, ал.3 ЗС:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на
задължението за обезщетяване е съсобственото
имущество да се ползва лично от ответника и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен другия съсобственик. По своя характер
тази покана е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което той
трябва да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване
желае да му се ползва обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на
покана по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава.
Ако ползващия съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от
имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният
откаже, обезщетение не се дължи.
В исковата си молба ищцата
релевира твърдения, че е възпрепятствана от възможността да ползва делбения имот
от ответника С.Л., както от лицата А.Л. и Д.Л., по отношение на които производството по делба е прекратено. В
първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата ищеца сочи, че
имота се ползва от ответника С.Л., а в евентуалност, че същия се отдава от него
под наем, като същия възпрепятства възможността ищцата да ползва имота
съобразно квотата си на собственост в него. Излагат се твърдения, че ответника
е поканен с нотариална покана да осигури достъп до имота.
Възраженията на ответника С.Л.
са, че същия не ползва лично имота, не го отдава под наем, както и че същия не
е получавал нотариална покана от ищцата.
В тежест на ищеца по иск с правно
осн. чл. 31, ал.2 ЗС е да докаже, че ответника ползва
лично имота, както и факта на получаване на покана. По отношение на първата
предпоставка бяха допуснати гласни доказателства, като по искане на ищцата е
разпитана свидетеля К.М.М., която сочи, че е
посещавала имота придружена от ищцата, като в имота са били посрещани от
вуйната на Е.Г., която им е осигурявала достъп до имота, като им е отваряла
входната врата. Свидетеля посочи, че са влизали, както в дворното място, така и в стаите в къщата,
като в последствие при зададен въпрос от страна на съда, посочи, че при
посещение 3-4 пъти годишно не са имали достъп, а са били посрещани на двора.
Разнопосочните показания на свидетеля ангажиран от ищеца в тази им част не
могат да послужат за основание да бъде прието, че Г. не е била допускана до
делбения имот. Отделно от това тези й показания не кореспондират и с
показанията на свидетеля Тодорова, която посочи, че единствено Г. е разполагала
с ключ от двете стаи в къщата.
Свидетеля ***, разпитана по искане на
ответника С.Л. посочи, че същата живее в къщата на ул. *** №6, в частта, която
гледа от към улицата заедно със синът на С.Л.
- А.Л.. Посочва, че бащата на А.Л. – С.Л. живее в друга къща, която е
по-навътре в дворното място, като по отношение на последния не й е известно да
притежава ключ от процесната къща, нито да има вещи в същата. Тази показания на
свидетеля разпитан по почин на ответника следва да бъдат кредитирани от съда
ограничително по правилата на чл.172 ГПК предвид възможната й заинтересованост
от изходът на спора, но същите се подкрепят от събраните по делото останали
гласни и писмени доказателства. С решение от 15.07.1987г. по гр. дело №
471/1987г., дял Втори от жилището на ул. *** №6, намиращо се видно от скица към
решението в дъното на дворното място, е възложен на ответника С.Л. и лицето Д.Д.. Показанията на свидетеля Тодорова изцяло кореспондират
с писмените доказателства по делото в тази част досежно това, коя част от
постройките обитава ответника С.Л.. В тази насока са и показанията на свидетеля
Асен Д., разпитан в съдебно заседание в първа фаза на съдебното производство,
който също посочи, че бащата на А.Л. живее в къща зад процесната делбена сграда. Свидетеля разпитан по почин на ищеца
Кремена Маринова също не изложи обстоятелства, от които може да бъде направен
извод, че С.Л. ползва лично процесната жилищна
сграда. В своя разпит свидетеля посочи, че при посещение е била посрещана от
вуйната на ищцата, която е осигурявала достъп до имота. При тези съображения
съдът приема, че ответника С.Л. не ползва лично процесното жилище, поради което
и първата от предпоставките на чл. 31, ал.2 ЗС се явява недоказана. Съдът
приема, че имота се ползва от А.Л. – син на С.Л., но производството по отношение на него е прекратено. Предпоставките
за реализиране правата по чл. 31, ал.2 ЗС са кумулативно дадени, т.е.
необходимо е установяване на лично ползване на веща и получаване на покана,
така че липсата на коя да е от тях предпоставя неоснователност на предявения
иск.
Доколкото съдът намери главната
претенция за неоснователна, то следва да бъде разгледан заявения под формата на
евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение поради
събиране на доходи от имота – иск по чл. 30, ал.3 ЗС. За основателността на този иск следва да бъде установено, че не
съсобственика ползва лично имота, а че същия е отдал под наем имота, в резултат
на което събира наемни вноски от него, които усвоява еднолично в нарушение на
квотния принцип в съсобствеността.
Не се ангажираха по делото доказателства
– гласни или писмени, от които да се установи, че С.Л. отдава делбения имот под наем. От показанията на свидетеля
Тодорова съдът прие, че в процесния имот живеят тя и А.Л., като свидетеля
допълнително посочи, че А.Л. е останал да живее в частта от къщата, която е
принадлежала на неговия дядо, което изложено обстоятелство кореспондира с
решенето за извършване на съдебната делба от 1987г., съобразно което процесния
дял първи, който съставлява делбената сграда е възложен на Д. Н. Л., последния
наследодател (баща) на ответника С.Д.Л.. При тези данни по делото и с оглед
липсата на доказателства за наличието на възникнало наемно правоотношение между
ответника по иска с правно осн. чл. 30, ал.3 ЗС и
лицето, което реално ползва имота, то претенцията се явява неоснователна и като
такава също следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
В полза на ответника С.Д.Л.
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лева,
съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, които
разноски следва да бъдат заплатени от ищеца Е.Г., предвид отхвърляне на искът и
за претенции по сметките, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Ищецът Е.С.Г. следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на
1369,60 лева, от които 1153,60 лева държавна такса в размер на 4% от стойността
на делбения й дял, както и 216 лева държавна такса по предявената претенция по
сметките, в размер на 4% от тригодишните платежи.
Ответникът С.Д.Л. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 576,80 лева
държавна такса в размер на 4% от стойността на делбения му дял.
Ответникът И.Г.И. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 964,70 лева, от които 576,80 лева държавна такса в размер на 4% от
стойността на делбения й дял, както и 387,90 лева държавна такса по предявените
претенции по сметките, в размер на 4% от цената на всеки иск.
Съделителите следва да заплатят и
по 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН имот, представляващ: жилищна сграда състоящата се от
антре, салон, две стаи, покрит
вход на изба
и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м.,
и прилежащата към нея стая №5 с идентификатор
***.6 със застроена площ от 11 кв.м.,
ведно с ½ ид.части от баня – тоалет
на находящи се в дворното място
***, същото с идентификатор
*** идентичен с ***, цялото
с площ от 217 кв.м., при граници:
***, ***, ***, с пазарна стойност 57680 лева, като след извършване на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената
сума съобразно квотите, при които е допусната делбата: ½ ид.части за Е.С.Г., ЕГН**********,***, ¼ ид.части за С.Д.Л., ЕГН ********** *** и ¼ ид.части за И.Г.И., ЕГН **********,***, на
осн. чл.
348 ГПК.
Отхвърля предявения иск от Е.С.Г., ЕГН**********,*** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от
150 лева на месец съобразно квотата си в съсобствеността, съставляващи
обезщетение за лишаване от ползване на
делбения имот представляващ жилищна сграда състоящата се от антре,
салон, две стаи, покрит вход
на изба и две избени помещения,
с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м., и
прилежащата към нея стая №5 с идентификатор
***.6 със застроена площ от 11 кв.м.,
ведно с ½ ид.части от баня – тоалет
на находящи се в дворното място
***, същото с идентификатор
*** идентичен с ***, цялото
с площ от 217 кв.м., при граници:
***, ***, ***,за
периода от 30.06.2005г. до 21.04.2016г., както
и предявения в условията на евентуалност
иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 лева съставляващи
обезщетение за събраните доходи от имота за периода от 30.06.2005г. до
21.04.2016г, на осн.
чл. 31, ал.2 СК, ев. чл. 30, ал.3 ЗС.
Отхвърля предявения иск от И.Г.И., ЕГН **********,*** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** *** за осъждане на съделителя да заплати сумата от
3232,50 лева съставляващи увеличената стойност на допусната до делба жилищна
сграда, при твърдения за извършени от наследодателя на страната Г.Д.Л.,***,
подобрения осъществени през 1977г. в наследствения имот, изразяващи се в
построяването на стая №5 с идентификатор ***.6, със застроена площ от 11 кв.м, на осн. чл. 12, ал.2 ЗН.
Отхвърля предявения иск от И.Г.И., ЕГН **********,*** срещу Е.С.Г., ЕГН**********,*** за осъждане на съделителя да заплати сумата от 6465 лева съставляващи увеличената
стойност на допусната до делба жилищна сграда, при твърдения за извършени от
наследодателя на страната Г.Д.Л.,***, подобрения осъществени през 1977г. в
наследствения имот, изразяващи се в построяването на стая №5 с идентификатор ***.6,
със застроена площ от 11 кв.м, на осн. чл. 12, ал.2 ЗН.
Осъжда Е.С.Г.,
ЕГН**********,*** да заплати на С.Д.Л., ЕГН ********** *** сумата
от 600 (шестстотин) лева,
съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда Е.С.Г.,
ЕГН**********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер на 1369,60
(хиляда триста шейсет и девет лева и 60 ст.) лева, от които 1153,60 лева
държавна такса в размер на 4% от стойността на делбения й дял, както и 216 лева
държавна такса по предявената претенция по сметките, в размер на 4% от
тригодишните платежи, както и 5 (пет)
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 8 от ТДТГПК.
Осъжда С.Д.Л., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 576,80 (петстотин седемдесет и шест лева и 80 ст.) лева, в размер
на 4% от стойността на делбения му дял, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 8 от ТДТГПК.
Осъжда И.Г.И.,
ЕГН **********,*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 964,70 (деветстотин шейсет и
четири лева и 70 ст.) лева, от които 576,80 лева държавна такса в размер на
4% от стойността на делбения й дял, както и 387,90 лева държавна такса по
предявените претенции по сметките, в размер на 4% от цената на всеки иск, както
и 5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 8 от ТДТГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: