№ 368
гр. Плевен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500458 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от адв. Р. М. като процесуален представител на Г. Б. Д. и В. В.
Д. срещу Решение № 660/ 10. 05. 2023 г. по гр. д. №6605/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в
частта, в която е допусната съдебна делба на ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ,
ГАРАЖ и ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, построени в общинско дворно място,
УПИ І, в стр. кв. 30 по плана на село ***.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на
районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, като не бъдат
допуснати до делба сградите, които подробно са описани във въззивната жалба или да бъде
допусната до съдебна делба само жилищната сграда.
Въззиваемата страна Е. П. С. е изразила становище чрез адв. В. К., че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени
разноски по делото.
Въззиваемата страна Т. Т. Т. не е изразила становище по въззивната жалба.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е
допуснал на основание чл. 341 ГПК да се извърши съдебна делба между Е. П. С. с ЕГН***,
Г. Б. Д. с ЕГН**********, В. В. Д. с ЕГН********** и Т. Т. Т. с ЕГН********** върху
недвижим имот представляващ полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
полумасивна стопанска сграда, построени в УПИ, находящ се в с. ***, ул.***, с площ от 950
кв. кв. м., представляващ УПИ І в кв. 30 по плана на селото и 13 имота земеделски земи,
подробно описани в цитираното съдебно решение.Съдът е постатовил от допуснатите до
съдебна делба имоти да се образуват 6 равни дяла, от които три дяла за Е. С., и по един дял
за Г. Д., В. Д. и Т. Т. и е допуснал съдебно- техническа експертиза за оценка на допуснатите
до делба имоти и тяхната поделяемост.
Предмет на въззивно обжалване е допуснатия до съдебна делба недвижим имот в с. ***, ул.
***, за който недвижим имот въззивниците твърдят, че е придобит по давност от техния
наследодател В. Д., който е законен наследник ( син) на общия наследодател на страните в
производството П. Д. В..
За да постанови решението си районният съд в мотивите въз основа на събраните по делото
доказателства е приел, че от показанията на всички свидетели ( и от тези на ищцовата
страна) се установява, че в един достатъчно дълъг период от време- още преди изчезването
на П. Д. В., неговият син В. П. Д. се е грижел за него и двора, а след изчезването на своя
баща В. е заживял на села и се е грижел за имота и отглежданите домашни животни. Съдът е
приел за установено, че от 2011 г. В. П. е променил и адресната си регистрация по настоящ
адрес, като е декларирал такъв в с. ***, ул.***. Същевременно от показанията на
свидетелите се установява, че отношенията между ищцата и нейния брат (В. П. Д.) преди да
почине са били много добри, събирали са се заедно в имота по различни поводи, дори
ищцата е давала пари получаваната рента на своя брат за лечение на една от дъщерите му.
За да установи налице ли е изтекла придобивна давност в полза на В. П. Д., съответно на
въззивниците, районният съд се е позовал на цитирана в решението съдебна практика (
съдебно решение № 635/ 25. 10. 2010 г. по гр. д. № 1405/ 2009 г. на ВКС, І г. о.; решение №
6/ 22. 01. 2010 г. по гр. д. № 2760/ 2008 г. на ВКС, ІІ г. о. ) затова, че освен намерението да
свои имота , следва съсобственикът да отблъсне намеренията на останалите съсобственици
да владеят имота, да осъществят фактическата си власт върху имота и че промяната на
намерението и своенето на частите и на останалите следва да е демонстрирано
недвусмислено. Съдът въз основа на доказателствата е приел, че В. Д., съответно неговите
наследници след неговата смърт са живели в процесния имот в достатъчно дълъг период от
време, упражнявали са фактическа власт върху имота, но това не мож е да се приеме, като
демонстрация по отношение на другия съсобственик на имота като демонстрация за
2
намерение имотът да се владее като свой изцяло. Цитирано е ТР № 1/ 2012 на ВКС, ОСГК,
съгласно което за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия следва да са от такъв характер, че с тях
по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Въз основа на
цитираната съдебна практика първоинстанционният съд е приел, че въззивниците не са
успели да проведат успешно доказване, че техният наследодател В. П. Д. и те след неговата
смърт през 2021 г. са извършили действия, с които са обективирали по отношение на другия
сънаследник – Е. С. намерението си да придобият частите й за себе си, като са отблъснали
владението. Въз основа на тези изводи районният съд е приел, че процесният недвижим
имот е съсобствен и следва да бъде допуснат до съдебна делба.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното решение, като счита,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че
наследодателят на въззивниците и син на общия наследодател е живял в имота до смъртта
на баща си, като се е грижел за него, а след неговата смърт е продължи л да живее в имота,
като е променил адресната си регистрация, плащал е данъци за имота и се е грижел за имота.
От показанията на свидетелите става ясно, че имотът е посещаван от дъщерята на общия
наследодател и сестра на В. П. Д. преди смъртта на общия наследодател и след това, като е
преспивала в имота, била е в добри отношения с брат си, често са се събирали в имота и
същата през лятото е работела в градината на имота. Въз основа на тези доказателства се
установява, че наследодателят на въззивниците В. П. Д. и те самите след неговата смърт са
владеели имота за продължителен период от време, нож не се установява, че имотът е
владян от тях изцяло като собствен, за да се приеме, че е налице придобивна давност в полза
на въззивниците. От показанията на свидетелите става ясно, че имотът е ползван и от другия
съсобственик Е. С., като нейния брат и неговите наследници не са се противопоставяли на
нейните посещения по какъвто и да е начин, не е налице демонстрация на владеене като
свой на целия недвижим имот и липсват каквито и да са доказателства, че Енвгения С. е
била ограничавана от брат си и неговите наследници в посещения в имота и ползването му.
Следователно въз основа на доказателствата по делото не се установява по безспорен начин,
че В. П. Д. и неговите наследници са владяли изцяло имота като свой собствен без да им
бъде оспорено това владение от другия съсобственик за 10 годишен срок, което би
обосновало изтекла придобивна давност в тяхна полза. От гласните доказателства се
установява, че другият съсобственик Е. С., макар и не толкова активно, е ползвала имота
съобразно своите идеални части и по този начин по отношение на В. П. Д. не е могъл да
изтече давностният срок за придобиване на имота само от него и неговите наследници.
3
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е съсобствен,
поради което следва да бъде допуснат до съдебна делба.
Като и достигнал до същите фактически и правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение в обжалваната му част и същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивниците
следва да заплатят на въззиваемата страна Е. П. С. направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 660/ 10. 05. 2023 г. по
гр. д. №6605/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА, в която е допусната съдебна
делба между Е. П. С. с ЕГН***, Г. Б. Д. с ЕГН**********, В. В. Д. с ЕГН********** и Т.
Т. Т. с ЕГН********** на ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и
ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, построени в общинско дворно място, УПИ
І, в стр. кв. 30 по плана на село ***.
РЕШЕНИЕ № 660/ 10. 05. 2023 г. по гр. д. №6605/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в
останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Г. Б. Д. с ЕГН**********,
В. В. Д. с ЕГН********** солидарно да заплатят на Е. П. С. с ЕГН*** направените
деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4