Р Е Ш Е Н И Е
№………./………12.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ П., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1910
по описа на съда за 2019 година,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. № 4669/09.08.2019 год. по рег. на РС-Провадия от С.Л.А.
***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 197/04.07.2019
год., постановено по гр. дело № 1339/2018 год. на РС-Провадия, с което:
1) е отхвърлен предявен
от въззивницата С.Л.А. срещу Д.Л.Н. *** с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за обявяването му за нищожен на
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 77, том І, дело №
842/1998 г. от 24.04.1998г. на РС Провадия, с която Л. Н. Г. продава на Д.Л.Н.
собствените си ниви, находящи се в землището на с. Бързица, общ. Провадия, а
именно: Нива с площ 12,099 дка в местност „Баалар
сърта“, съставляваща имот с № 030047 по плана за земеразделяне на селото, при
граници по нотариален акт: имоти с № № 030034, 030035, 030046, 100073, 030048,
030033, а по скица №15-459609-06.07.2018г., издадена от СГКК гр. Варна,
представляваща имот с № 07507.30.47 по кадастралната
карта, при граници имоти с №:07507.30.33, 07507.30.48, 07507.30.136,
07507.30.46, 07507.30.101, 07507.30.102, 07507.30.34 и Нива с площ 6, 839 дка в
местност „Меше бою“, представляваща имот с № 024084 по плана за земеразделяне землището
на селото, при граници: имоти с № № 024015, 024016, 024020, 024085, 024022, а
по скица №15-459606-06.07.2018г., издадена от СГКК гр.Варна,
представляваща имот с № 07507.24.84, при граници: имот с № № 07507.24.15, 07507.24.94, 07507.24.95, 07507.24.85,
07507.24.20, 07507.24.16, като привиден и прикриващ действителен договор
за дарение на описаните два имота;
2) е отхвърлен предявен от С.Л.А.
срещу Д.Л.Н. *** с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на прикритото с
покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998
г. от 24.04.1998г. на РС–Провадия дарение и възстановяване на запазената част
на С.Л.А. от наследството на Л. Н. ***, починал на 19.05.1998 год., накърнена с
горното дарение.
Жалбата е
бланкетна, конкретни оплаквания в нея няма. Отправеното с жалбата искане е
първоинстанционното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
С допълнителна молба, подадена по пощата на 16.09.2019 год., т. е., след
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, регистрирана в РС-Провадия на 18.09.2019 год., са
развити оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, които обобщено се свеждат до нарушение на материалня закон и допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ
на събраните доказателства. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че от
събраните доказателства е видно, че договорът по нот. акт №
77, том І, дело № 842/1998 г. от 24.04.1998г. на РС Провадия, е сключен в лек автомобил, а не в канцеларията на
районния съдия, при което и нотариалното действие е нищожно в хипотезата на чл.
472 ГПК (отм.), което има за последица и нищожност на договора поради липса на
форма.
В
съдебно заседание въззивничката, чрез процесуален представител поддържа
въззивната си жалба, както и наведените в молбата от 18.09.2019 год. доводи за
незаконосъобразност на решението. Излага, че съдът следи служебно за
валидността на договорите и с оглед нищожността на договора за продажба по нот. акт № 77, том І, дело №
842/1998 г. от 24.04.1998г. на РС Провадия, поради
липса на форма, настоява да бъде прогласен за нищожен, евентуално – искът и́
по чл. 30 ЗН да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по исковете Д.Л.Н.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело №
1339/2018 год. по описа на РС-Провадия е образувано след изпращането му по
подсъдност от РС-Варна по гр. дело № 7648/2017 год. по описа на РС-Варна на предявен
от С.Л.А. *** Д.Л.Н. *** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяването му за нищожен на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от 24.04.1998г. на РС Провадия,
с която Л. Н. Г. е продал Д.Л.Н. собствените си ниви, находящи се в землището
на с. Бързица, общ. Провадия, а именно: Нива с площ
12,099 дка в местност „Баалар сърта“, съставляваща имот с № 030047 по плана за
земеразделяне на селото и Нива с площ 6, 839 дка в местност „Меше бою“,
представляваща имот с № 024084 по плана за земеразделяне землището на селото, като
привиден (относително симулативен) и прикриващ действителен договор за дарение
на описаните два имота.
В
исковата си молба ищцата С.Л.А. *** навела следните твърдения:
С ответника Д.Л.Н.
са наследници по закон (деца) на Л. Н. ***, починал на
19.05.1998 год. Наследодателят им е бил собственик на
два имота, находящи се в землището на с. Бързица, общ. Провадия, а именно: Нива
с площ 12,099 дка в м-ст „Баалар сърта“, съставляваща имот с № 030047 по КВС и
Нива с площ 6, 839 дка в м-ст „Меше бою“, представляваща имот с № 024084 по КВС
на землището на селото.
С договор за
покупко-продажба, скл. с нот. акт № 77/24.04.1998 год., том I, нот. дело №
842/1998 год. на районния съдия при РС – Провадия наследодателят Л.Н.
Г. е продал на ответника Д. Л. Н. описаните два имота за сумата от 7 000 000 неденоминирани лева. Няколко дни след
сключването на договора наследодателят починал.
Ищцата твърди, че договорът за продажба по
нот. акт № 77/1998 год. на РС-Провадия е симулативен и прикрива действителен
договор за дарение. Навежда, че преди смъртта на баща им ответникът го убедил
да му подари процесните два имота, при което дарението било прикрито като
договор за продажба. Твърди се, че пари по договора изобщо не са били плащани
от ответника, както и че базисната цена на двата имота към момента на сключване
на дговора е била в размер на 7 498 141 неденоминирани лева, а продажната
– 7 000 000 неденоминирани лева, което очевидно прикривало
действителната воля на прехвърлителя –
да дари имотите на ответника. Твърди също, че с извършеното дарение
наследодателят е накърнил запазената част на ищцата от имуществото си.
В съответствие с
наведените твърдения е отправеното искане: 1) за разкриване на
относителна симулация и прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, скл. с нот. акт № 77/1998 год. на РС-Провадия като
симулативен и прикриващ действителен договор за дарение; 2) за възстановяване
на запазената част на ищцата от наследството на баща и Л. Н. Г. и намаляване на
дарението по нот. акт № 77/1998 год. на РС-Провадия до размера, необходим за
възстановяване на накърнената и́ с горното дарения запазена част.
Първоначално искът за разкриване на
симулацията на договора за продажба по нот. акт № 77/1998 год. на РС-Провадия е
заявен като инцидентен установитилен иск в производството по гр. дело №
7648/2017 год. по описа на РС-Варна, образувано по иск на Д.Л.Н. за делба на
съсобствени между него и С.Л.Н. имоти от наследството на Л. Г. Н.,***, починал
на 19.05.1998 год. Заедно с иска за разкриване на симулацията на договора по
нот. акт № 77/1998 год. на РС – Провадия С.Л.Н. е поискала и възстановяване на
запазената и́ част от наследството на Л. Г. Н., накърнена с горното
дарение.
С определение № 10471/19.09.2018 год.
производството по гр. дело № 7648/2017 год. на РС-Варна е прекратено в частта му по иска за разкриване на относителна симулация
на договора за продажба по нот. акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от
24.04.1998г. на РС Провадия, като привиден и прикриващ действителен договор за
дарение и този иск е изпратен по подсъдност на РС-Провадия. Останалите
претенции, вкл. и претенцията на съделителката С.Л.Н. по чл. 30 ЗН са предмет
на разглеждане по гр. дело № 7648/2017 год. на РС-Варна, което към момента е
висящо.
В писмен отговор,
подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Л.Н. оспорва иска. Твърди,
че единственото вярно в исковата молба е, че бащата на страните бил онкологично
болен преди смъртта си. Ответникът организирал охранителното производство за
признаване правото на собственост на бащата на страните върху процесните имоти.
Наследодателят на страните сам помолил ответника да
закупи процесните имоти срещу посочената в договора цена, която му била
заплатена от ответника пред съдията в деня на сключване на договора. Към
момента на сделката ответникът притежавал достатъчно пари и за него не
представлявало затруднение да плати сумата. С получената от продажбата на двете
ниви сума наследодателят е искал да заплати лечението си, което се заплащало от
сина му, който му осигурявал хранителния режим и хигиенно-битовите условия.
Твърди, че сделката е действителна, тъй като целените от страните последици
били постигнати – ответникът придобил собствеността върху имотите, а баща му получил
уговорената продажна цена. Фактът, че продажната цена била по-ниска от
данъчната оценка на имотите се дължало на обстоятелството, че страните били
баща и син и ответникът полагал грижи за баща си.
Поради изложеното
счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
В
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск и настоява да бъде уважен.
Ответникът, чрез пълномощник,
оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Двете страни претендират присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се
установява и от представените писмени доказателства, че страните са наследници
по закон (деца) на Л. Н. ***, починал на 19.05.1998 год.
С договор за продажба, скл. с нот.
акт № 77/24.04.1998 год., том І, дело № 842/1998 г. на РС-Провадия се
установява, че на 24.04.1998г. Л. Н. Г. е продал на Д.Л.Н. собствените си ниви,
находящи се в землището на с. Бързица, общ. Провадия – Нива
с площ 12, 099 дка в местност „Баалар сърта“, съставляваща имот с № 030047 по
плана за земеразделяне на селото при граници, по нотариален акт имоти с № №
030034, 030035, 030046, 100073, 030048, 030033 и Нива с площ 6,839 дка в
местност „Меше бою“, представляваща имот с № 024084 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: имоти с № № 024015, 024016, 024020, 024085,
024022, за сумата от 7 000 000 лева (неденом.) общо за двата имота, която
сума купувачът е заявил, че е получил напълно от купувача. Според нот. акт данъчната оценка на имотите е общо 7 498
141 лева.
Според
удостовереното в акта договорът е сключен в канцеларията на районния съдия при
РС – Провадия Я. С..
От Решение № 0727/29.06.1998 г. на
ПК – община Провадия е видно, че на наследодателя на страните Л. Н. Г. е
възстановеното правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. Житница,
общ. Провадия, съответно: върху нива с площ от 8, 600 дка, съставляваща имот с
№ 036026 по плана за земеразделяне на землището на селото и върху нива с площ
от 1 дка, представляваща имот с № 096009 по плана за земеразделяне на землището
на с. Житница.
От Нот. акт № 177, том VІІІ, дело №
2258/1997 г.; Нот.акт № 137, том ІV, дело № 833/1998 г. се установява, че Л. Г.
е собственик въз основа на влязло в сила решение на Поземлена комисия
гр.Провадия с № 0427/20.03.1997г. на процесните имоти, находящи се в землището
на с. Бързица.
От Нот. акт № 4, том І, дело №
4/1975 г. и решение от 19.03.2001 г. по гр. дело № 220/2000 г. по описа на РС-Провадия
се установява, че Л. Н. Г. е дарил на дъщеря си – ищцата С.Л.А. на 03.01.1975г.
собствения си недвижим имот, находящ се в гара Васил Коларов, представляващ
къща с дворно място, а с решение от 19.03.2001 г. по гр. дело № 220/2000 год.
на РС-Провадия е намалено дарението по нот. акт № 4, том І, дело № 4/1975 г. с 466,
67/4300 ид. части и е възстановена запазената част на Д.Л.Н. (настоящ ответник
по предявените искове) от наследството на баща му с 466, 67/4300 ид. части от
горния имот.
От саморъчно завещание от 12.04.1998
г. на Л. Н. Г. и от Протокол от 28.01.1999 г. за обявяването му се установява,
че Л. Н. Г. е завещал на сина си – ответник по делото собственото си жилище,
находящо се в гр.Долни Чифлик, ул.“Лонгоз“ № 22, като след продажба на имота
ответника е следвало да изплати на сестра си – ищца по делото 1 / 3 част от
къщата и половината от дворното място. Завещанието е обявено на 28.01.1999 г.
От Копие на спестовна книжка на Л. Н. Г., Митническа декларация от
01.03.1997 г. на Д.Л.Н.; Митническа декларация от 26.06.1997 г. на Д.Л.Н.;
Медицинско изследване на Л. Н. Г.; Нот.акт № 129, том ІІІ, 1999 г. се
установява, че към 17.03.1998г. Л. Г. е нямал парични средства в спестовната си
сметка. На 01.03.1997г. ищецът Д.Н. е декларирал, че влиза в РБългария с 12 720
щатски долара и и 610 DM. На 06.06.1997г. Д.Н. е декларирал, че влиза в РБългария
с чуждестранна валута – 4700 щатски долара.
От заключението на
съдебнооценителната експертиза, изслушано в първата инстанция се установява, че
пазарната стойност на дворно място, цялото с площ от 1000 кв. м., находящо се
в гр. Долни Чифлик, ул. Лонгоз № 22, представляващо УПИ XIV - 314 в кв.59 по
устройствения план на града, ведно с находящата се в него двуетажна жилищна
сграда с РЗП 156 кв.м, състояща се от шест стаи, кухня и таванско помещение с
площ от 78 кв.м., както и две селскостопански постройки с площ от 28 кв.м. и 30
кв.м., при граници на УПИ: улица. УПИ XIII-312. УПИ XIII-314, УПИ XV-314 към
датата на смъртта на Л. Н. – 19.05.1998г. е 45 750 000 лева (неденоминирани); пазарната стойност на НИВА,
находяща се в землището на с. Житница, община Провадия, местност „Злат тарла”.
имот №036026 по плана за земеразделяне, с площ от 8, 600 дка, трета категория,
при граници: имот №036023, имот №000772, имот №036027, имот №036025, имот
№036024 към 19.05.1998г. е 757 000
лева (неденоминирани); пазарната стойност на НИВА, находяща се в
землището на с. Житница, община Провадия, местност „Мач тарла”, имот № 096009
по плана за земеразделяне, с площ от 1,000 дка към 19.05.1998г. е 80 000 лева (неденоминирани); пазарната стойност на
НИВА, находяща се в землището на с. Бързица, община Провадия, местност
„Баалар сърта“, имот № 030047 по плана за земеразделяне, с площ от 12,099 дка
към датата на откриване на
наследството на Л. Н. – 19.05.1998 год. е в размер на 1 088 910 неденоминирани
лева, а пазарната стойност на НИВА, находяща
се в землището на с.Бързица, община Провадия, местност „Меше бою“, имот №
024084 по плана за земеразделяне, с площ от 6, 839 дка към дата 19.05.1998 год.
е в размер на 615 510 неденоминирани лева;
пазарната стойност на недвижим имот, находящ се в с. Солницата /бивша
гара Васил Коларов/, а именно: КЪЩА с дворно място от 485 кв.м., включено в
парцел XV1-334 в кв. 12 по плана на селото е 4 213 600 неденоминирани лева към дата
19.05.1998 год.
От показанията на свидетеля Н. Г. Н.
(първи братовчед на страните и племенник на наследодателя Л. Г. Н.), ангажиран
от ищцата, се установява, че след смъртта на съпругата си Л. Г. е живял около
година в дома на свидетеля в с. Дъбравино, след което се преместил да живее в
дома на своя приятелка в същото село. Л. Г. споделил на свидетеля, че синът му Д.Л.
го „рекетира“, за да му припише нивите. Свидетелят чул, че ответникът водил
баща си да му прехвърли собствеността върху нивите. Л. Г. бил болен, имал рак
на пикочния мехур. Според свидетеля ответникът не е давал пари на баща си за
прехвърлените ниви. Свидетелят не знае за кои ниви ответникът е „рекетирал“
баща си и кои ниви му е прехвърлил в собственост. Ответникът Д.Н. е работил в
чужбина и последните месеци преди да почине баща му, го поддържал с
лекарства.
Съвкупно от показанията на
свидетелите Нели Стоянова Милева и Наско Лефтеров Атанасов (без родство и дела
със страните), ангажирани от ответника, се установява следното: След смъртта на
съпругата си Л. Г. заживял с друга жена в с. Дъбравино, бил болен и не можел да
се грижи сам за себе си. Преди да почине Л. Г. се нуждаел от повече средства за
да заплаща разходите по лечението си, бил болен от рак. Ответникът работел в
чужбина и подпомагал финансово баща си. Л. Г. се чувствал неудобно да получава
често пари от сина си Д., възнамерявал да продаде ниви и да си има свои
средства за да посрещне нуждите оп лечението си, а не да получава пари от сина
си даром. Впоследствие продал двете ниви в с. Бръзица, общо около 18 дка, на сина
си.
От показанията на свидетелката Н.
Милева се установява още, че същата е присъствала при сключването на договора,
с който Л. Г. продал двете ниви на ответника. Сделката била сключена в колата,
там бил и нотариуса, парите по договора също били предаден в колата.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията
за неговата действителност. При относителната симулация са налице две отделни
съглашения – явно и прикрито – това следва пряко от чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Явното, за пред външния свят съглашение е привидното. Привидността се изразява
в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. При хипотезите на
относителна симулация, когато договарящите се
споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни
трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както
на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията, е да установи
по пътя на прякото и пълно доказване горните елементи от фактическия състав на
симулацията.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява
с категоричност, че договорът за продажба, сключен с нот. акт № 77/24.04.1998
год., том І, дело № 842/1998 г. на РС – Провадия, е симулативен и прикрива
договор за дарение.
На първо място не се доказа, че сделката е
„безпарична”, т. е., че посочената в договора продажна цена от 7 000 000
лева (неденоминирани) не е заплатена на продавача, в какъвто смисъл са
наведените от ищцата твърдения. Не се доказа също, че волята на договарящите
страни била е собствеността върху двата имота да се прехвърли безвъзмездно, а
не срещу плащане на посочената в договора цена. Фактът, че данъчната оценка на имотите
е по – висока с около 500 000 неденоминирани лева от цената, посочена в
договора, не доказва нито, че сумата не е била уговорена или заплатена, нито,
че договарящите се страни са били съгласни собствеността върху имота да се
прехвърли не срещу заплащането на парична сума, а безвъзмездно. По делото няма
установен нито един факт, който да обоснове подобен извод.
Показанията на свидетеля Н. Н.,
според които „братовчед му [ответникът Д.Л.Н.] не е давал пари на баща си“ и че
„гарантира 100 % за това нещо“ съставляват декларация, отразяват субективното убеждение
на свидетеля, че ответникът не е плащал за нивите, а не свидетелство за пряко
възприет от него факт. В останалата част показанията на този свидетел не
установяват никакви релевантни за спора факти.
Обратно – от показанията на
свидетелите Н. С. М. и Н. Л. А. е установено, че в последните месеци от живота
си, наследодателят на страните е имал нужда от повече средства за да посрещне
разходите по лечението си на заболяването, от което е страдал; установено е
също, че е искал да има свои средства, с които да заплаща разходите по
лечението си, а не да разчита на сина си, който го подпомагал с пари;
установено е също, че е имал намерение да продаде свои ниви за тази цел, както
и че е продал двете ниви в с. Бръзица, на ответника.
Показанията на посочените двама
свидетели се подкрепят и от писмените доказателства – завереното копие от
влоговата книжка на Л. Г. Н., от която е установено, че към 17.03.1998 год., т.
е., малко повече от месец преди сделката, той е изтеглил последните си пари и е
закрил влога си.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Н. М. и Н. А., тъй като същите са безпротиворечиви, отразяват техни
преки възприятия, подкрепят се от писмените доказателства, като наред с това по
делото няма нито едно доказателство, което да ги опровергава или поставя под
съмнение.
Съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка с материализираните в нотариалния акт
изявления на страните по сделката, налага извода, че направеното от продавача Л.
Г. Н. волеизявление за обикновена продажба на процесните два имота срещу
определена цена е било прието от насрещния участник в сделката в лицето на
ответника Д.Л.Н. – купувач, изцяло и без резерви, т. е., страните са
обективирали воля да сключат именно договор за продажба.
По изложените съображения, съдът
намира, че не е доказан нито един от елементите на фактическия състав на
предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр. 17, ал. 1 от ЗЗД, за
разкриване на относителна симулация на договора по нот. № 77/24.04.1998 год.,
том І, дело № 842/1998 г. на РС – Провадия, че продажбата е симулативна и
прикрива дарение. Искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доводите на ищцата, развити в писмената
и́ защита в производството пред първата инстанция и поддържани в
депозираната във въззивната инстанция след срока за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение молба, че договорът за проджаба по нот. акт №
77/1998 год. на РС-Провадия е нищжен поради липса на форма и съответно и
искането да се прогласи нищожността му, не могат да бъдат слушани. Липсва
предявен по надлежния процесуален ред иск за прогласяване на нищожността на
договора поради липса на форма, поради което липсва и процесуална възможност
съдът да се произнесе по такъв иск, тъй като това би представлявало произнасяне
по непредявен иск, произнасяне „плюс петитум“, а оттам и до постановяване на
недопустимо решение.
На следващо място, дори да се
приеме, че договорът, скл. с нот. акт № 77/24.04.1998 год., том І, дело №
842/1998 г. на РС – Провадия е нищожен поради липса на форма, това изключва
правния интерес от иска за разкриване на относителна симулация на договора по
нот. акт № 77/1998 год. на РI-Провадия като привиден и прикриващ
действителен договор за дарение.
В обобщение първоинстанционното
решение в частта му, с която искът на С.Л.А. по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД,
вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено в тази
част.
Решението в частта му, с която е
отхвърлен иск с правно основание чл. 30 ЗН е процесуално недопустимо, тъй като
е налице произнасяне по непредявен иск.
Както се посочи по – горе, РС- Провадия е
бил сезиран само с иска по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, заявен като инцидентен установителен иск в делбеното производство по гр.
дело № 7648/2017 год. на РС-Варна, прекратено в тази част и изпратено по
подсъдност на РС-Провадия. Останалите претенции, вкл. и претенцията на
съделителката С.Л.Н. по чл. 30 ЗН, която е обусловена от иска по чл. 26, ал. 2,
предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за разкриване на относителна
симулация на договора по нот. № 77/24.04.1998 год., том І, дело № 842/1998 г.
на РС – Провадия, че продажбата е симулативна и прикрива дарение, са предмет на
разглеждане по гр. дело № 7648/2017 год. на РС-Варна, което към момента е
висящо.
Изложеното налага решението в частта
му по иска по чл. 30 ЗН да се обезсили.
При този изход от делото разноски на
въззивницата не се присъждат.
Липсват доказателства въззиваемият
да е извършл разноски за производството в настоящата инстанция, поради което и
разноски не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 197/04.07.2019 год., постановено по гр. дело № 1339/2018 год. на РС-Провадия,
В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявен от С.Л.А. *** Д.Л.Н. *** с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за
обявяването му за нищожен на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от 24.04.1998г. на РС Провадия, с който Л. Н.
Г. продава на Д.Л.Н. собствените си ниви, находящи се в землището на с.
Бързица, общ. Провадия, а именно: Нива с площ 12,099
дка в местност „Баалар сърта“, съставляваща имот с № 030047 по плана за
земеразделяне на селото, при граници по нотариален акт: имоти с № № 030034,
030035, 030046, 100073, 030048, 030033, а по скица №15-459609-06.07.2018г.,
издадена от СГКК гр. Варна, представляваща имот с №
07507.30.47 по кадастралната карта, при граници имоти с №:07507.30.33,
07507.30.48, 07507.30.136, 07507.30.46, 07507.30.101, 07507.30.102, 07507.30.34
и Нива с площ 6, 839 дка в местност „Меше бою“, представляваща имот с № 024084
по плана за земеразделяне землището на селото, при граници: имоти с № № 024015,
024016, 024020, 024085, 024022, а по скица №15-459606-06.07.2018г.,
издадена от СГКК гр.Варна, представляваща имот с № 07507.24.84, при граници:
имот с № № 07507.24.15, 07507.24.94, 07507.24.95,
07507.24.85, 07507.24.20, 07507.24.16, като привиден и прикриващ
действителен договор за дарение на описаните два имота;
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 197/04.07.2019 год., постановено по гр. дело № 1339/2018 год. на РС-Провадия,
В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявен от С.Л.А. *** Д.Л.Н. *** с
правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на прикритото с покупко-продажбата,
обективирана в нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от 24.04.1998г.
на РС–Провадия дарение и възстановяване на запазената част на С.Л.А. от
наследството на Л. Н. ***, починал на 19.05.1998 год., накърнена с горното
дарение.
Решението
подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.