Р Е Ш Е Н И Е
№ 530/30.6.2021г.
гр.
Пазарджик, 30.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 497 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.198, ал.
2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) и
е образувано по жалба на Н.Н.А.,***, подадена против Заповед №
Л-492/23.04.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощеният си процесуален
представител поддържат жалбата. Ангажират се доказателства. Излагат се доводи
за отмяна на атакуваната заповед.
Ответната
страна - Началник на Затвора гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител сочи,
че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят постъпва в затвора
Пазарджик за първи път. По НОХД № 1162/2006 г. на Районен съд Хасково, на
основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК е осъден на 7 месеца лишаване от свобода за това,
че на 24.06.2006 г. в гр. Хасково е държал без надлежно разрешително
високорискови наркотични вещества /марихуана/, на стойност 16 512 лева. Присъдата
е изтърпяна в периода 24.06.2006 г. до 24.01.2007 г. С присъда № 78 от
12.04.2010 г. по НОХД № 112/2009 г. на Окръжен съд Хасково, на основание чл.116,
ал.1, т.7, 9, вр. чл.330, ал.1 и 23 от НК е осъден на доживотен затвор, затова
че на 21/22.06.2006 г. в с. Гледка, предумишлено с користна цел е умъртвил Д. Я.,
като по същото време и място е запалил имущество на стойност 9 202,50 лева. Начало
на наказанието - 24.01.2007 г. Поставен при условията специален режим -
08.04.2011 г. Към 14.04.2020 г. същият е изтърпял 13 години, 2 месеца, 20 дни
от присъдата си.
В атакуваната заповед е посочено
по отношение на лишения от свобода, че изготвената в първоначалния етап оценка
на правонарушител е регистрирала среден, разположен във високите граници риск
от рецидив - 74 точки по скалата на OASys. Основните зони на нужда касаят
следните сфери: отношение към правонарушението - не изказва съжаление, не
преживява вина, напротив, личи силният му интерес към начините за осъществяване
на престъпления против личността. Със силни самооправдателни защити. Това
предполага перманентно зареден риск от вредно и рисково поведение; емоционални
проблеми - емоционално лабилен, със слабо развити умения за самоконтрол. Като
гранични към момента се регистрират: настоящо правонарушение, управление на
финансите и доходи, жилищно устройване и начин на живот и обкръжение. Следващите
преоценки не променят в същина престъпния профил и зоните на нужда, единствено
показват покачване на общия сбор от точки. Последната показва висок риск от
рецидив - 87, като се регистрира повишаване в следните сфери: отношение към
правонарушението - самооправдателните защити са изключително устойчиви, а
имайки предвид и личностните особености не се очаква коректив в това отношение;
трудова история - отказва да се занимава с трудово полезна дейност. Отсъства
история за подобна ангажираност, като счита че това е грижа на обществото.
Предпочита да набавя необходимите му доходи от водените от него дела и
своеобразен „съдебен туризъм“; начин на живот и обкръжение - от цялата история
на осъдения до момента е видно, че се касае за проблемна личност, с
деструктивно поведение, насочено към реализиране на лични цели. Демонстративен,
с регистрирани гладни стачки и манифестационно поведение - събличане гол на
мястото за провеждане на открито или в коридор. Налице са различи конфронтации
със служители от различни направления на дейности, умишлено унищожаване на
имущество. Поведението му отблъсква и настройва негативно и останалите лишени
от свобода, което е предпоставка за възникване на конфликти и повишава риска от
повишаване на напрежението в зоната за повишена сигурност. Наказван е многократно,
като палитрата на извършените от него нарушения на установения регламент е
многообразна. Последната заповед за наказание е № 485 от 18.12.2018 г., с която
му е наложено „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за
срок от 7 дни“, затова че е нарушил установения ред, като по време на престой
на открито е извършил демонстративни действия, изразяващи се в събличане гол,
като отказал да изпълни разпореждането на постовия надзирател да се облече. На
практика от постъпването му до момента не може да се приложи действието на
чл.109, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. За цялата 2019 година няма регистрирано нито едно
дисциплинарно нарушение; емоционални проблеми - запазва се постоянният характер
на ниска фрустрационна устойчивост, емоционална лабилност, като се регистрират
цикличност на психосоматични оплаквания, тревожни и хиподепресивни емоционални
настроения. Поддържа висока субективистичност и устойчива фиксираност, с
относително слабо терапевтично повлияване. С неефективен самоконтрол. С връщането
му обратно в 01-во отделение, което по принцип е обособено като зона за
повишена сигурност и охрана, тези характеристики и особености в поведението се
завърнали с пълна сила. Рискът от вреди е разположен във високия диапазон и
определен като насоченост навън, т.е. към другите с оглед на криминалната му
ситуативност и особености на личността. В групата на доживотно осъдените
демонстрира доминантност, като запазва конфронтационна и конфликтна зареденост
и готовност, видно и от периодичните му прояви на вербална и физическа агресия.
С лишения от свобода А. не се провежда индивидуална работа, тъй като самият той
не позволява. Същият се опитва да налага свои правила при третирането му, което
е в разрез с всякакви съществуващи норми за третиране и терапевтиране. В
заключение можело да се обобщи, че при лишения от свобода се регистрира
сериозен спад в пълноценното личностово функциониране, емоционална лабилност и
цикличност в проявяващите се емоционални сривове. Постоянна, а с времето и
загубата на контакти и връзки с цивилизацията, личностната изолация ще се
засилва и повишава нивата на вътрешно недоверие и напрежение. Това допълнително
утежнява водената с него работа, а също така и стеснява алтернативите и
прогнозите за внасяне на позитивни промени. За да стигне до тези мотиви,
началникът на Затвора Пазарджик е възприел и отрицателните становища на ЗНРНОД,
на НС СДВР и на психолога при Затвора град Пазарджик. С оглед тези становища и
така изложените мотиви, ответникът е издал атакуваната заповед, с която е продължил
изтърпяването на наказанието, наложено по НОХД № 112/2009 г. на ОС-Хасково, в
условията на специален режим относно осъдения на доживотен затвор Н.Н.А..
В хода на делото бе допусната и
изслушана съдебно-психиатрична експертиза. В заключението си вещото лице е
посочило, че след като се е запознало с изключително богатата съдебна
документация от делото и е извършило психиатрично клинично изследване на лицето
Н.Н. А., е установило, че страда от F 61.0 /по МКБ-10/ Смесени и други личностни
разстройства. Комбинация от Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и
Диссоциална личност с хипертимни нагласи и кверулантни наслойки.
Анализирайки представената
медицинска документация към делото, вещото лице е посочило, че събличането гол
на А. не е ексхибиционизъм - излагане голото тяло на показ за изпитване на
възбуда и удовлетворение, а е знак на протест за постигане на дадени облаги и
отстъпки. При него се наблюдавало и нещо друго - сублимация, която се разглежда
като защитен механизъм, при който сексуалната енергия се трансформира в
умствена и творческа. Н. по 10-15 часа в денонощието се занимавал с научна и
творческа дейност /по негови думи/ в областта на „съдебния туризъм“ и така се
стигало до трансформация на сексуалната енергия в умствена и до аноргазмия с
липса на еякулация. Всичко това налагало извода, че подекспертният не страда от
сексологично заболяване.
От направеният анализ на всички
представени документи и от извършеното психиатрично клинично изследване вещото
лице прави извод, че Н. А. е постигнал физическо, психическо и социално
благополучие /така го определя и той/. В затвора той се занимава с това, което
иска и колкото си иска, припечелва средства от дейността си и даже прави
дарения на родителите си. Той е щастлив като извършва творческа дейност,
поставя си цели, постига ги и прави планове за в бъдеще време. Само психично
здрава и емоционално устойчива личност може да постигне такива резултати от
дейността си, ето защо Н.Н.А. към момента на прегледа се намира в еквивалент на
психично здраве. Емоционалното му състояние е синтимно /съответно/ на
обстановката и от продукта на своята дейност, от който изпитва щастие и
удовлетворение. В този момент и никога досега не е изпадал в психотично
състояние и поведението му не е било психопатологично /психотично/ обусловено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от
съдът, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна
се определя задължително специален режим. Според чл. 54 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС),
лишените от свобода на специален режим: 1. изтърпяват наказания в затвори от
закрит тип; 2. се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор
и охрана; 3. не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от
свобода, поставени на общ и на строг режим; 4. могат да работят в отделни
помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана. В чл.
198, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано първоначалният специален режим на
осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъде изменен
в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се
поставят на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС,
след изтърпяване на една година от наказанието, Началникът на затвора се
произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Екземпляр от
заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора,
осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Според чл. 198, ал.
3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на
изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от
една година от предходното си произнасяне.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган –
Началникът на Затвора Пазарджик в кръга на предоставените му от закона
правомощия. Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и е
мотивирана. Изложени са правни и фактически основания за издаването ѝ. Съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство. Заповедта е издадена след вземане на писмени
становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
жалбоподателя. Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби и с целта на закона. По аргумент от разпоредбата
на чл. 218 от ППЗИНЗС, възможността за изменение на специалния режим в
строг е свързана с условието осъденият да има добро поведение. Доказателствата
за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от обстоятелствената
част на заповедта, в случая са възприети изцяло становищата, дадени от
длъжностните лица по чл. 198, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС. Тези становища и
предложението жалбоподателят да продължи да изтърпява наказанието доживотен
затвор при специален режим са съобразени с критериите за оценка по чл. 155 и чл.
156 от ЗИНЗС и сочат на мотивиран извод, че не са налице достатъчно данни
за наличие на трайно добро поведение на Н.Н.А., обосноваващо изменение на
специалния режим в строг. По делото не се събраха доказателства, които да
обосновават предпоставките, предвидени в закона за изменение на
режима на жалбоподателя. Твърденията и възраженията в жалбата на Н.Н.А. са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Не са налице
сочените в жалбата пороци на обжалваната заповед.
По делото не се събраха доказателства, които да дадат друга представа на съда
по отношение коригиране на поведението на лишения от свобода и да бъдат
основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на затвора Пазарджик.
Административният орган е взел становище от съответните длъжностни лица, така
както изисква законът, и въз основа на отразеното в него е направил преценка
дали са налице основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения или са налице условията за облекчаване на режима, при който лишеният
от свобода изтърпява присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в
закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим. Ето защо на този етап и при
тези доказателства се налага извода за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения, тъй като не са налице основания за замяна на режима с
по-лек.
Предвид горното, съдът намира, че
подадената жалба е неоснователна, което налага същата да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото в тежест
на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените разноски за
съдебно-медицинска експертиза в размер на 507 лева по сметка на АС Пазарджик,
тъй като А. е освободен от заплащане само на държавна такса, но не и на
разноски в производството. На вещото лице е заплатена горепосочената сума за
изготвеното заключение от съда.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл.
198, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Н.Н.А.,***, подадена против Заповед №
Л-492/23.04.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Н.А.
с ЕГН **********,*** да заплати на Административен
съд Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 507 (петстотин и седем)
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 198, ал.
2, изр. второ от ЗИНЗС.
СЪДИЯ:
(П)