№ 4416
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110161792 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, исково, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът А. В. Й. – Ф. извежда съдебно предявените си субективни права при
твърденията, че на 3.5.2023г. ответникът изпратил до нейн клиент електронно съобщение, в
което излага съзнателно информация за ищцата, която е унизителна, невярна и й приписва
престъпление. Сочи, че претърпяла душевни болки и страдания, които я унизили не само
като личност, но и били годни да разрушат професионалното й реноме, градено с години,
включително като са представени пред клиент. Ето защо предявява осъдителен иск за сумата
5000лева – обезщетение за неимуществени вреди.
С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, оспорва основателността на иска. Сочи се, че електронната поща лесно
може да се манипулира, като е приложен имейл, който е от дама с неизвестна връзка с
ищеца. Оспорва се относимостта към делото, на свидетелството за съдимост, както и че ако
М. К. е бил призован като свидетел, то и делото е висящо. Оспорват се твърденията за
уличаване в умилени действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з. без възражения
на страните, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на
3.5.2023г. ответникът изпратил до *** електронно съобщение, в което са вписани посочените
1
в исковата молба твърдения.
СРС е съобщил на страните, че от справка в публичната страница на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър, е видно, че относно дружество Ню сел ООД, на
22.2.2018г. като управители са вписани ищцата и М. К., като в страницата, на 17.5.2022г. е
заличено името на ищцата, като управител на това дружество. Същото обстоятелство е
видно от извлечение от публичната страница на Агенция по вписванията Търговски
регистър – дружество Ню Сел ООД е с вписани управители – А. Ф. и М. К., като на
17.5.2022г. е вписано заличаването на А. Ф.,като съдружници до 11.5.2022г. са Ф. и К., след
която дата, е вписано заличаването на Ф., като към 20.2.2025г. управител и съдружник е само
М. К..
Видно от представеното извлечение от публичната страница на Агенция по
вписванията Търговски регистър, управител и едноличен собственик на капитала на
дружество Нова Клетка – БГ ЕООД, е ищцата А. Ф..
По делото е представена фактура от 22.12.2021г., изготвена чрез онлайн система за
фактуриране от Даниела Стоянова, за сумата от 1090 лева за извършена услуга -
дистанционна програма от дружество Нова Клетка – БГ ЕООД, с получател ***.
Пред СРС е разпитан свидетел –Даниела Стоянчева Стоянова, която сочи на съда, че
е издала въпросната фактура.
Свидетелят, близка на ищцата от 15 години, сочи на съда, че познава ищцата и
ответника. След учредяване на дружеството Ню Сел, двамата я поканили за техен
счетоводител, до преустановяване на работата на Ф. в него, след което свидетелят
продължила да е счетоводител на Ф. в дружествата, които тя учредила. Свидетелката сочи,
че след като М. и А. се разделили, не са поддържали отношения, като сочи, че от първо лице
знае, че нямат добри отношения, А. била обидена и огорчена, не била добре психически и
физически.
*** идвала на една от програмите на А., като клиент, на програма „Нова клетка“, на
една от дейностите, на които А. е автор и ги провежда. Свидетелката сочи, че тя издала
фактура на името на Маркова за плащане на посещението, след което осчетоводявала
закупени от Маркова добавки от дружеството.
Свидетелката сочи,че била с А., когато Таня й препратила имейл от изпратен на
Маркова директно от М., който бил грозен и арогантен, в него било написано, че А.
плагиатства, че е мошеник, че злоупотребява и е разследвана от международни и български
институции и висяла по съдилища. Свидетелката сочи, че А. изпаднала почти в истерия,
много се разстроила. Тя рядко показвала емоциите си, но в този момент била много
притеснена, че написаното ще стигне и до родителите й, които били възрастни, както и че то
би повлияло на хората спрямо нея. Била разстроена, защото изложеното било, по думите на
свидетелката „абсолютни лъжи“. В имейла се казвало и че А. лъже, че е доктор. По думите
на свидетелката, тя никога не се представяла като доктор, дори на семинарите, когато клиент
си обърне към нея, с обръщение „докторе“, А. го поправяла, като казвала, че не е лекар.
2
Свидетелката сочи, че ситуацията й повлияла, и й влияе и досега, макар и по – бегло.
А. много отслабнала, казала й, че е отслабнала с 5 килограма, спряла да работи за дълго
време.
За отношенията на страните, свидетелката сочи, че е пряк очевидец на влошаването
им, което се получило поради липса на пари от дружествената сметка, респективно - карта,
като често, по време на програмите, на работни обеди, е имало ситуации, в които сядат
тримата и обсъждат, като М. казвал, че определени разходи на дружеството нямало да се
плащат, защото няма пари, като всички приходи минавали по банков път, след което, при
едно по – подробно счетоводство, се установило, че изчезват средства за негови лични
разходи, което породило по – остър тон между М. и А., като той започнал да говори на
клиенти на дружеството определени думи против нея. Изпращал и имейли до клиенти на
дружеството, които ги препращали на нея.
Изложеното се установява от събраните писмени доказателства и гласните
доказателства, събрани по делото.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на ищцовата страна е да докаже по делото
пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно, че са настъпили вредите,
описани в исковата молба, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тези
вреди и поведението на ответника.
С разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД е установена законовата презумпция за
субективното отношение към извършеното – вината.
Видно от съдържанието на препратения до ищцата имейл от дата 3.5.2023г., същият
съдържа покана от страна на М. К. до *** да се присъедини към общността на Ню Сел ООД,
като от съдържанието на имейла става ясно, че същият е изпратен във връзка със запитване
на *** до електронната поща, защо й се изпращат имейли, тъй като се сочи, че предишни
имейли са изпратени, за да я поканят в организация, и се отправя извинение за електронните
съобщения.
Относно ищцата, в имейла е посочено: „ Желая да ви изясня за прецедента, в който ни
остави А. Ф.! Първо, въпросната персона А.Ф. не е доктор и никога не е била! Плагиатствала
е с титлата си от името на Алфредо Ф., като се представяше пред нас, че тя е участвала в
редица изследвания!
Длъжен съм да Ви информирам, че аз още съм управител на Ню Сел ООД, тя се
отписа от фирмата, без да ме уведоми и остави непогасени дългове към държавата. В
момента я разследват международни служби и ще бъда свидетел по делото. „
По – долу, Ф. е наречена „фалшивата докторка“.
Имейлът е подписан от М. К..
Изложеното: че ищцата се представя за доктор, че е оставила непогасени дългове към
държавата, е твърдение. Изложеното, че ищцата „плагиатства“, и че е разследвана, не може
да се разглежда заедно, защото думата „плагиатства“ е използвана, за да се създаде още по –
3
сериозно впечатление у четящия, че ищцата се представя за доктор – употребеният израз е,
че се „плагиатства“ с докторската титла на лице със същите инициали като ищцата.
Изложеното, че ищцата е обект на разследване и съдебен процес, съставлява приписване на
престъпление, което е клевета. Цялостното създадено впечатление от използваните изрази
е, че ищцата е човек с нисък професионален морал /използваните изрази, че е напуснала
дружеството, без да уведоми другия управител, оставила е дългове/, както и че се
представя за лекар без да е, уронват престижа на ищцата като специалист в областта на
работа на двете дружества – Ню сел и Нова Клетка- БГ. Първите две – посоченото от съда,
че е твърдение, останаха напълно недоказани по делото, обратно, от разпита на свидетеля
Стоянова се установи, че често, когато по сметката на фирмата Ню Сел не е имало средства,
Ф. се отказвала от правото си на дивидент от печалбата, за да се платят данъците. От
разпита на свидетелката се установи, също така, че причината за липса на достатъчно
средства на това дружество,и вероятната причина за задължения към държавата се корени в
поведението на ответника К., а не на ищцата. Ето защо, К. е изнесъл неистини по
отношение на ищцата, пред клиент. Относно клеветата, отново не се ангажираха никакви
доказателства дали ищцата е разследвана или не, както и дали е предадена на съд, затова,
това твърдение остана недоказано по делото. Изводът е, че в съобщение до клиент на
ищцата, ответникът клевети ищцата, позори доброто й име на професионалист в сферата, в
която тя работи. От разпита на свидетеля се установи, че К. е изпратил подобни имейли и до
други клиенти.
Изложеното съставлява недопустимо засягане на личната чест и достойноство на
ищцата, гарантирано срещу посегателства още от Конституцията на Република България
/чл.39 и 32. Несъмнено е, че посредством процесната публикация са били засегнати в
негативен аспект честта и доброто име на ищеца, което е рефлектирало върху психическото
му състояние и се отразило на личния й и професионалния й живот, установено от
показанията на свидетеля. Съдът изцяло кредитира същите като пълни, безпротиворечиви,
последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал. От изслушаните по делото свидетелски показания безспорно се установи, че и
свидетелят възприел публикацията, която е била препратена и на нея от клиента, че след
публикацията ищецът действително е претърпял болки и страдания, изразяващи се в силно
емоционално разстройство, притеснение, гняв, като негативните емоции, по думите на
свидетеля, продължили и към датата на разпита й /20.2.2025г./, но с по – нисък интензитет,
като ищцата претърпяла душевни болки и страдания най – вече от невярно изнесеното по
отношение на нея твърдение, че се представя за лекар, което твърдение, освен че не е вярно,
видно от показанията на свидетеля, заедно с останалите твърдения – че е некоректен човек,
напуснал дружеството без предупреждение, оставил задължения, усилва ефекта , търсен от
автора.
Ето защо съдът намира, че по делото се доказва осъществяване на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД. При липса на събрани доказателства, оборващи презумпцията, вината
се предполага.
4
Размерът на обезщетението, което трябва да се присъди предполага съобразяване на
принципа, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според възприетото в Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната
разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен
случай. Анализът на материалите по делото дава основание да бъдат изведени следните
релевантните обстоятелства, имащи отношение към репарирането на понесените от ищеца
вреди: В конкретния случай съдът съобразява настъпилата промяна в емоционално и
психическо състояние на ищеца след публикацията, с които се осъществява уронване на
професионалната му репутация и доброто му име, в служебната му сфера.
В конкретния случай следва да се съобрази и обстоятелството, че не се доказа
наличието на трайни последици, нито вреди, в повече от обичайните, които би претърпял
всеки един човек, както и обстоятелството, че публикацията е под формата на електронно
съобщение, изпратено до адресата и свидетеля, разпитан по делото – тоест, евентуалното й
разпространение на повече от тези двама души, което не се предполага, не се установи по
делото – тоест, публикацията не е намерила широк отзвук.
Съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД и като отчита конкретните обстоятелства
свързани с публикацията и предвид доказване на твърдените неблагоприятни последици от
процесния деликт, съдът приема, че сумата 2000 лева за справедливо обезщетение за
претърпените вреди, включително като съобрази средната брутна заплата за 2023г. от около
2000лева, по данни на НСИ. От датата на получаване на електронното съобщение, до датата
на предявяване на иска, е изминал период от около 6 месеца, като се съобразява освен
обезщетителната, и превантивната функция на определеното обезщетение, поради което и
съдът счита за справедлив именно този размер. На основание чл.84,ал.3 ЗЗД, се следва
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от увреждането –
3.5.2023г. до плащането, като за горницата искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски от 200 лева за държавна такса и 1500 лева за платено
адвокатско възнаграждение, като претендира и сумата 800лева, заплатен депозит за особен
представител. От сторените разноски от 2500лева, на ищеца се следва сумата от 1000 лева.
Ответникът не доказва разноски .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. К. ЕГН ********** с адрес ***, чрез особен представител адвокат
Д. Р., САК, да заплати на А. В. Й. - Ф. ЕГН ********** с адрес ***, САК, на основание
5
чл.45 ЗЗД сумата от 2000лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
вследствие на изпратеното на 3.4.2023г.от М. К. до *** електронно съобщение /имейл/ , в
който е посочено: „ Желая да ви изясня за прецедента, в който ни остави А. Ф.! Първо,
въпросната персона А.Ф. не е доктор и никога не е била! Плагиатствала е с титлата си от
името на Алфредо Ф., като се представяше пред нас, че тя е участвала в редица изследвания!
Длъжен съм да Ви информирам, че аз още съм управител на Ню Сел ООД, тя се
отписа от фирмата, без да ме уведоми и остави непогасени дългове към държавата. В
момента я разследват международни служби и ще бъда свидетел по делото. „и наричането в
имейла на ищцата „фалшивата докторка“, заедно със законната лихва от 10.11.2023 г. до
плащането и сторените по делото разноски от 1000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер от 2000лева, до
пълния му предявен размер от 5000лева.
Ищцата е посочила, на основание чл.127,ал. 4 ГПК, начин на доброволно
изпълнение: чрез плащане по банкова сметка: BG34STSA93000027941201.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6