РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Варна, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. Т. М. против Наказателно Постановление №22-0819-004604/
30.09.2022г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор Пътна полиция,
с което на Д. Т. М. е наложено в пункт първи административно наказание-
"Глоба" в размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП и пункт
втори административно наказание- "Глоба" в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 18.08.2022 в град Варна по ул. Битоля посока ул. Пирин
жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ 328 с рег. № В 5934ТК като
на кръстовището с бул. Цар Освободител извършва маневра завой на дясно,
като не пропуска пресичащите пешеходци. Не носи контролен талон.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-
наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. С. чиито показания
съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Свидетелят твърди,
че не си спомня случая, но потвърждава написаното в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По пункт първи - Съдът намира, че неправилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.119 ал.4
ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
2
Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на
него НП се опровергават от доказателствата по делото.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните по делото
доказателства, не бе установено безспорно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, което му е вменено с обжалваното НП.
В чл. 119, ал. 1 от ЗДП е въведено изискване към водача на ППС при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре. Съгласно чл.119 ал.4 водачите на дзавиващите нерелсови ППС са
длъжни да пропуснат пешеходците. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал.
5, т. 2 от ЗДП, въз основа на която е наложена глобата на въззивника е за
неосигуряване на предимство при пресичане. Липсват доказателства по
делото относно местонахождението на пешеходеца и превозното средство към
момента на преминаване на процесния автомобил, в т. ч. относно
разстоянието между същите, поради което е невъзможно да се формират
мотивирани изводи относно субективните и обективни елементи на
извършено нарушение на чл. 119 от ЗДвП. Не е било описано и
обстоятелството дали пешеходеца е пресичал на пешеходна пътека.
Единственият свидетел – полицейски служител заявява, че не помни за случая.
За да се извърши преценка дали са нарушени правилата за предимство
е необходимо да се установят безспорно всички факти, касаещи
местоположението на участниците в движението към процесния момент,
което е невъзможно, с оглед липсата на достатъчно и обективни
доказателства. По делото липсват данни за самоличността на конкретния
пешеходец, поради което не бе възможно установяването му и провеждане
разпит на същия.
В хода на административно-наказателното производство, тежестта на
доказване на всички обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение е върху административно-наказващия орган. Липсата на безспорни
доказателства относно тези признаци, въпреки извършването на всички
необходими и възможни процесуално-следствени действия, сочи на
необоснованост на издаденото НП.
Поради изложеното, съдът намира, че НП в пункт първи следва да
бъде отменено като необосновано такова.
3
По пункт втори- Съдът намира, че правилно е било прието, че въз.М. е
допуснал нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Тази норма задължава водача на МПС
да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. Доколкото в
акта и постановлението изрично е посочено от фактическа страна, че нарушителят не
носи контролен талон съдът намира, че правилно на въз.М. е била наложена „ глоба”
в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.С оглед на това
постановлението в пункт 2 следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай в пункт
втори е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че
конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като
то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е
жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на
принципите на ЗДП.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
отмяна на наложената административна санкция в пункт първи и
потвърждаване на наложената санкция в пункт втори от НП. Искания за
разноски са направени единствено от въззиваемата страна. Въззиваемата
страна ОД МВР гр.Варна е направила разноски –поискала е ю.к.
възнаграждение. В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера потвърдената част
на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, но като съобрази, че по делото не е участвал процесуален
представител на ОД МВР, но е изпратил становище намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден
в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
4
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
потвърдения размер на административната санкция, а именно сумата от 9
лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №22-0819-004604/ 30.09.2022г.
на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на
Д. Т. М. е наложено в пункт първи административно наказание- "Глоба" в
размер на 100 лева на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №22-0819-004604/
30.09.2022г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор Пътна полиция,
с което на Д. Т. М. е наложено в пункт втори административно наказание-
"Глоба" в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Т. М. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 9 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5