№ 39
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500866 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд ,VI-ти гр.с.№ 1238 от 24.09.
2024г.,постановено по гр.д.№1826/2024г.по описа на същия съд на основание
чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление: гр.***********, представлявана от кмета
В. Х. е съдена да заплати на Д. В. А., ЕГН **********, от гр.
******************** и А. С. А., ЕГН **********, от гр.
********************, сумата от 12 902 /дванадесет хиляди деветстотин и
два/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на
притежавания от тях л.а „**********“ с peг. № **********, черен
металик с рама № ***********, в резултат от паднало на 14.03.2024 г. дърво
върху паркирания автомобил на паркинг на ул.*********, пред аптека
„******“ в гр.Плевен, поради неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да се грижи за поддържането и обезопасяването на
дървесната растителност в града, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането-14.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
1
Със същото решение на ПРС на основание чл. 78, ал.1 ГПК ОБЩИНА
ПЛЕВЕН,БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:
гр.***********, представлявана от кмета В. Х. е осъдена да заплати на Д. В.
А., ЕГН **********, от гр. ******************** и А. С. А., ЕГН
**********, от гр. ******************** разноски,както следва: 1300 лева за
адвокатско възнаграждение, 845,71 лева държавна такса, 304,47 лева депозит за вещо лице.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от Община Плевен,представлявана от кмета д-р В. Х., чрез юрисконсулт З. З.
,с която същото се обжалва като неправилно.Гр. дело №1626/2024г.е
образувано по искова молба на Д. В. А. и А. С. А. за претърпени на 14.03.2024
г. в гр .*********** (пред аптека „*****“) материални щети по автомобил
„**********“,причинени от паднало върху автомобила дърво.Изложени са
доводи,че от страна на Община Плевен са ангажирани писмени и гласни
доказателства, в т.ч. разпит на свидетел - служител от отдел „Екология“ при
Община Плевен, относно изпълнение на всички задължения на общинската
администрация по наредба №23 на ОбС - Плевен за обследване,регистриране
и обработване на сухи, болни и застрашаващи сигурността на гражданите
дървета.Твърди се,че са липсвали предпоставки за премахване на конкретното
дърво,поради липсата на външни признаци, дървото да е било сухо или
опасно,тъй като същото е било със зелена листна маса.Пред ПРС са изложени
и съображения за влошена климатична обстановка в града непосредствено
преди инцидента (продължителни приблизително 15 часа валежи от дъжд с
променлив интензитет),което е предпоставка за настъпване на инцидента.В
производството пред ПРС е посочено,че за да бъде отсечено едно дърво, е
необходимо стриктно спазване на изискванията и реда съгласно чл. 62 от ЗУТ,
Наредба № 1/1993 г. на МРРБ за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност и Наредба №23 на Общински съвет Плевен за
изграждане и опазване на зелената система на територията на Община
Плевен.Посочено е,че никой няма право да отсича дърво, без да притежава
съответното разрешително, независимо дали то се намира в частен имот, или е
публична собственост, а кастрене и премахване на дълготрайни дървета и
храсти, независимо от собствеността им се допуска при доказана
необходимост,след експертно становище. Съгласно Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система, се забранява премахване или
изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността
им.Твърди се,че в случая, предвид липсата на всякакви външни индикации, за
заболяване или компрометиране на процесното дърво т.к. същото е имало
листна маса или някоя от другите изрично изброени в наредбата изключения,
то за кмета на Община Плевен и общинската администрацията не е имало
фактически основания за издаване на разрешение за отсичане или
изкореняване.В жалбата е посочена разпоредбата на чл.233,ал.5,т.2 от
ЗУТ,съгласно която е предвидена глоба от 1 000 до 5 000 лв .,ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание, на лице, което отсече или
2
изкорени, разпореди или допусне да се отсече или изкорени дълготрайно
декоративно дърво или дърво с историческо значение без предварително
писмено разрешение на компетентните органи.Във въззивната жалба е
направено възражение,че са налице обстоятелства, изключващи отговорността
на Община Плевен, довели до процесния инцидент, а именно настъпването на
случайно събитие, независещо от волята и действията на Община Плевен,
които обаче не са обсъдени от районния съд.Оспорва се становището на ПРС
като неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа
обстановка,че е налице причинна връзка между действията на общинската
администрация по поддържане декоративната растителност в населените
места ,неизпълнението на това задължение и настъпилия вредоносен
резултат.В хода на производството пред първата инстанция не е доказано
противоправно деяние от страна на кмета на Община Плевен в качеството му
на орган за управление на зелената система и подчинената му администрация
по отношение стопанисването на зелените площи на територията на
общината.В жалбата се твърди,че не е доказан размера на претендираното с
ИМ обезщетение.В приетата по делото автотехническа експертиза, експертът
е определил, че сумата за ремонт на увредените части на автомобила възлиза
на 12 902 лева,която сума е получена при положение, че ремонтът ще се
извърши в оторизиран сервиз, при високо заплатен квалифициран труд, при
закупуване и монтаж на нови части.Посочено е,че собствениците на
автомобила не са задължени да ползват услугите на оторизиран сервиз, както
и имат възможността да преценят дали да закупят нови части или да поискат
поправянето, на тези за които това е възможно,че честа практика е ремонтите
на МПС да се извършват чрез закупуване на части втора употреба,както и чрез
поправяне и реставрирането на същите, когато това е възможно.Посоченият в
заключението на вещото лице размер на щетата възлиза на 12 900 лв. или 76,2
% от пазарната стойност на л.а.,като този размер надвишава стойността на
обезщетението дължимо при тотална щета - 12 375.00 лева,а в същото време
установената щета не е тотална. Според въззивника е налице парадокс при
който ремонта на увредените части - таван,предно стъкло и 3 врати съставлява
приблизително 30 % част от автомобила,а в същото време е на стойност 76,2
% от пазарната цена на същия.Самият експерт е заявил ,че се получава
аномалия в отношението на нови части и пазарната стойност, защото новите
части са 100%, а при определяне на пазарната стойност се прави намаляване
т.к. процента на износването е вече голям.По данни от експертизата
автомобилът е регистриран през 2014г.,като съдът не е взел предвид, че при
калкулация стойността на вредите не е изчислено моралното, икономическо и
физическо овехтяване на лекия автомобил, който е експлоатиран в
продължение на 10 години, като необосновано е приел за доказан размера на
иска.Според въззивникът присъденото обезщетение е несправедливо и не
отговаря на действителната стойност на причинената вреда.
В заключение въззивникът Община Плевен моли Окръжния съд да
отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което исковата
3
молба на Д. А. и А. А. бъде оставена без уважение ,а в случай,че съдът
приеме ИМ за основателна моли съда да присъди обезщетение в размер на
реално причинените имуществени вреди ,като се съобрази съпричиняване от
страна на увреденото лице,с оглед несъобразено паркиране на лекия
автомобил в непосредствена близост до процесното дърво.Претендират се и
направените по делото разноски за процесуално представителство.
В съдебното заседание 15.01.2025г.въззивникът Община Плевен ,чрез
юрисконсулт Б. Г. поддържа така депозираната въззивна жалба и моли съда да
я уважи,като отхвърли предявения иск от Д. А. и А. А..Претендират се
направените разноски-юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции,а ако искът бъде частично уважен,се претендира юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Въззиваемите Д. В. А. и А. С. А.,чрез своя пълномощник адвокат Р. И.
от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който
вземат становище,че подадената въззивна жалба е неоснователна,а
обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.Посочено е,че по делото е изготвена автотехническа
експертиза, заключението по която е прието и кредитирано от съда като
обосновано ,изготвено от вещо лице с необходимата компетентност и страните
не са имали възражения по приемането на експертизата.Показанията на
разпитаните свидетели Б., И. и Н. напълно кореспондират със заключението на
вещото лице.Правилно ПРС е приел,че от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства е установен механизма на процесното
произшествие,че причината на настъпване на вредите по автомобила е
паднало дърво,находящо се в центъра на гр.Плевен, на ул.*********.
Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС за ангажиране
отговорността на общината.В отговора е взето становище,че правилно ПРС не
е приел доводите на Община Плевен,че от страна на Д. А. е налице
съпричиняване ,поради нарушаване правилата по ЗДвП.Правилно съдът в
решението си е приел,че по случайност не са причинени травматични
увреждания или смърт на ищеца Д. А.,която в този момент не е била в
автомобила или в близост до него или на случаен минувач ,предвид размерите
на дървото и видимите поражения,които е нанесло при падането си върху
автомобила ,който е бил нов и в добро състояние.В заключение въззиваемите
молят съда да остави в сила обжалваното решение.Претендират се и
направените разноски за въззивната инстанция.
В съд.заседание на 15.01.2025г.въззиваемите чрез своя пълномощник
адвокат Р. И. от ПАК поддържат изложените в писмения отговор
съображения,като молят съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.
Претендират се направените разноски за настоящата инстанция,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
4
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Д. В.
А. и А. С. А. срещу Община Плевен иск с правно основание чл.49 във вр.с
чл.45 ЗЗД,като се претендира обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди в размер на 21 000лв.,в резултат от паднало дърво на
14.03.2024г.върху собствения им лек автомобил,марка ********** с рег.
№*******,паркиран на паркинг на ул.*********,пред аптека ******,ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 14.03.2024г.до
окончателното й изплащане. Впоследствие в съдебното заседание на
03.09.2024г.пред ПРС , въз основа на приетата автотехническа експертиза
относно размера на щетите по автомобила,ищците са направили изменение на
иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК,допуснато от съда,като искът се счита
предявен за сумата 12 902лв., вместо за сумата 21 000лв.
Безспорно по делото е с оглед представеното свидетелство за
регистрация на МПС част I,че л.а „**********“ с peг. № **********, черен
металик с рама № *********** е собственост на ищцата Д. В. А.. Не е спорно
обстоятелството,че лекият автомобил е придобит от съпрузите Д. А. и А. С. по
време на брака им,в режим на съпружеска общност.
Няма спор,че на 01.03.2022г. между Община Плевен като възложител и
„Паркстрой“ЕООД като изпълнител е сключен договор,по силата на който
Община Плевен е възложила на дружеството дейности във връзка с
поддържане на зелени площи -общинска собственост, дървесна и храстова
растителност и паркоустройство на територията на Община Плевен,като част
от задълженията на изпълнителя,съгласно чл.16.3 от договора ,са да извършва
резитба на дървесна растителност ,съобразено с параметрите на конкретното
възлагане.
Фактическата обстановка,описана в ИМ относно станалия инцидент на
14.03.2024г.е безспорно установена в производството пред ПРС от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и не се оспорва от въззивника
5
Община Плевен.На 14.03.2024г.,около 20 часа ищцата Д. А. е паркирала
собствения си лек автомобил „**********“ с peг. № **********, черен
металик в центъра на гр.Плевен,на ул.********* пред аптека ****** и отишла
на фитнес.Около 20.56 ч.по телефона й се е обадил полицейски
служител,който я попитал дали черния Голф е неин и я уведомил,че върху
автомобила е паднало дърво .Д. А. излязла незабавно и видяла,че върху
тавана на автомобила й е паднало дърво ,че таванът на автомобила е
премазан,като на място вече имало полицейски служители.Ищцата се е
обадила на тел.112 ,след което се върнала във фитнеса,за да се преоблече,а
след това отишла при автомобила си,където вече са били служители от РС
„ПБЗН“Плевен ,които отрязали и отстранили дървото от автомобила.Ищцата
повикала брат си Й. П. Б. за съдействие и същият на бавен ход откарал
автомобила до гараж,ползван от ищците под наем ,находящ се в жилищния
блок,където живеят.Тази фактическа обстановка се установява от
представените справки от РЦ 112 Монтана за постъпило обаждане на
14.03.2024г. в 20:59:45 ч.с данни за инцидента,от справката от РСПБНЗ, че
произшествието е посетено от екип на РСПБЗН-Плевен, отчетено е с
телефонограма и за ликвидиране на произшествието е участвал един пожарен
автомобил ,както и от справка от ОДМВР Плевен, че служителят на ОДМВР-
Плевен, Т. О. И., на длъжност „Помощник оперативен дежурен“ в ОДЧ при
ОДМВР-Плевен е съдействал за установяване на собственика на автомобила,
находящ се в гр.Плевен, на ул. ******* пред номер *, върху който автомобил е
паднало дърво.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Й. П. Б., брат на ищцата Д. А. се
установява, че е запознат с инцидента,че е бил извикан от сестра си,за да й
помогне,отишъл е на място и на паркинга срещу поликлиниката е видял
огромно дърво,паднало върху тавана на автомобила, управляван
преимуществено от сестра му.Свидетелят установява,че на мястото е имало
полиция и пожарникари,като последните са разрязали дървото,за да го
отстранят от автомобила.Същият посочва,че той е прекарал увредения
автомобил от мястото на инцидента до гаража на ищците, че е шофирал с
около 20 км/ч, като едва-едва се е движел. Свидетелят е възприел, че таванът
на автомобила е смачкан, стъклото счупено, автомобилът скърцал, издавал
жулещи звуци,като твърди,че от инцидента автомобилът не се управлява и е
6
паркиран в гаража.От показанията на този свидетел се установява, че
падналото дърво е било огромно и изгнило,като изразява учудване как въобще
е стояло,като според него времето е било добро за месец март и същият не си
спомня на датата на инцидента да е имало влошена климатична
обстановка.Свидетелят посочва,че автомобилът е бил паркиран на паркинг, на
паркомясто, а дървото е непосредствено на тротоара,като видимо дървото в
корените си е било изгнило.
От показанията на свидетеля Н. Б. Н. се установява, че познава двамата
ищци, които са съпрузи и собственици на процесния автомобил.Свидетелят
посочва, че е запознат с инцидента, тъй като на процесния ден е бил във
фитнес зала в търговски комплекс „*****“, заедно с ищцата Д. А.,че тъкмо си
е тръгвал и излизайки навън е видял пред фитнес залата пожарна и
полиция.Приближил се е и е видял паднало дърво и автомобил, като
разпознал автомобила на Д. А.. Според този свидетел щетите по автомобила
са били сериозни-таван, предно стъкло, ляво стъкло и като цяло е възприел
доста щети по автомобила. От показанията му се установява,че Д. е излязла от
фитнес залата около пет минути след него,като счита, че тя е имала голям
късмет, че не е била до автомобила си по време на самия инцидент, защото е
щяло да бъде фатално. Свидетелят установява, че падналото дърво е било
изгнило на 90% и едва се е крепяло,като единствената здрава част на дървото
е била по периферията му. По отношение на времето,този свидетел депозира
показания, че климатичните условия са били приятни, за да дойде пеша до
фитнеса, че не е било студено,не е било ветровито,според него времето е било
много приятно. Според свидетеля, автомобилът не е управляван след
инцидента, паркиран е в гаража,а преди е бил мечтаната кола за ищцата Д. А.,
която го е управлявала и обгрижвала.
От показанията на свидетеля Т. О. И. се установява, че изпълнява
длъжност „Помощник оперативен дежурен“ в ОДЧ при ОДМВР Плевен и на
датата на инцидента е изпълнявал служебните си задължения в сградата на
ОДМВР-Плевен, която е в непосредствена близост до паркинга. Свидетелят
посочва , че е чул голям тътен, излязъл е и е видял паднало дърво върху
автомобил,приближил се е и е установил,че няма пострадали хора. От
показанията му се установява,че е направил справка в масивите на МВР,
установил е,че собственик на автомобила е Д. А.,както и телефонния й
7
номер,след което й е съобщил за инцидента. Свидетелят посочва, че дървото
е паднало повече в задната част на автомобила,като е възприел,че тавана на
автомобила е бил смачкан , вратите са били сплескани. Посочва,че е
сигнализирал РСПБЗН, а ищцата Д. А. е сигнализирала на 112,след което се е
върнал на работното си място, тъй като е дежурен.
От показанията на свидетеля Б. Н. П. се установява, че изпълнява
длъжност „Главен специалист“ в Отдел „Екология“ при Община– Плевен, като
отговаря за дърветата в града.Същият твърди,че прави обиколки въз основа на
заявления на граждани, телефонни обаждания, извършва оглед на дървета и
при нужда от кастрене, по негова преценка това се възлага на фирма
„Паркстой“.Според свидетеля процесното дърво е било видимо здраво, а
долу, в сърцевината няма как да възприеме състоянието му,че при наличие на
листна маса и жизнени показатели на дървото, че е здраво,не го е заявил за
отрязване.Свидетелят посочва,че когато установи,че дадено дърво е сухо и
изгнило веднага сигнализира „Паркстрой“ по спешност,че по цял ден обикаля
и прави огледи на дървета, включително и в Градската градина,която е в
близост и където са заявени дървета за намаляване на височината.Този
свидетел посочва, че след инцидента е възприел, че процесното дърво е било
изгнило в сърцевината на 98%, даже на 99%, като уточнява, че наличието на
листна маса не означава автоматично, че дървото е живо на сто процента,че не
загнива отвътре,като заявява, че видимо няма как да се прецени това
обстоятелство.За процесното дърво посочва,че се е държало само на кората,че
за две години, откакто заема тази длъжност не е имало подавани сигнали за
това дърво.
Както ПРС,така и въззивната инстанция счита,че показанията на всички
свидетели следва да се кредитират с доверие,тъй като са непротиворечиви от
една страна,а от друга свидетелите са очевидци и показанията им за
състоянието на увредения автомобил,както и на падналото дърво се основават
на непосредствените им впечатления.
По делото е назначена и приета автотехническа експертиза.От
заключението на вещото лице В. Х. А.,което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че щетите по
увредения автомобил са на стойност 12 902лв.,която сума включва 10 110лв.за
закупуване нови резервни части, 1 690лв. за труд и 480лв.за
8
боядисване и труд,като в експертизата подробно в табличен вид са описани
автомобилните части,които следва да бъдат подменени и тяхната
стойност,часовете труд и работата,която следва да бъде извършена за
отстраняване на щетите по автомобила.Според експертизата щетата по
автомобила е в размер 78,2 % от пазарната му стойност,като в случая не е
налице тотална щета,като според ВЛ тотална щета е налице , когато е равна на
80 % или повече от 80 % ,в която хипотеза на пострадалия се изплаща
обезщетение в размер на 75% от пазарната стойност на автомобила,което в
случая е в размер на 12 375лв.Според заключението механизмът на
произшествието,съответства на причинените щети , а именно дърво с дебел
ствол пада върху тавана на автомобила, в зоната на предна лява врата и върху
тавана.В устните си обяснения в съд.заседание на 03.09.2024г. пред ПРС при
приемане на заключението,вещото лице е посочило,че тавана на автомобила в
зоната между предните врати е с вдлъбнатини, деформирани са предни врати,
предното стъкло е напукано ,едната врата е без стъкло,което е изпаднало
изцяло ,че може да се влезе през вратите, отварят се, но не се уплътняват
поради деформации на лявата колона и рамките над вратата,че вратите са
отворени с въздействие, например щанга, не се затварят изцяло, а колкото
само да се придвижи автомобила.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр.с
чл.45 ЗЗД ,ПРС е приел,че е осъществен фактическият състав на чл.49 във вр.с
чл.45 от ЗЗД ,че от страна на служители на Община Плевен е налице
противоправно бездействие на установено от закон или подзаконов
нормативен акт задължение за активно поведение.Изложени са
съображения,че поддържането на декоративната растителност в рамките на
населените места е задължение на съответната Община съгласно чл. 61 и
следващите от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да
вземе мерки за състоянието на последната да не застрашава живота и здравето
на гражданите. Съдът е приел,че ул. ******** и прилежащия паркинг в
гр.Плевен са на територията на Община Плевен, и съгласно §7, т. 4 от ЗМСМА
са собственост на общината,а по силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС,
собственост на общината са и насажденията върху улиците и другите земни
площи.ПРС е приел за неоснователно възражението на ответника,че
инцидентът е резултат от случайно събитие и лоши метеорологични
условия.За неоснователни са приети и направените от ответника възражения
9
за наличие на форсмажорни обстоятелства ,както и за съпричиняване от
страна на Д. А.. Относно размера на дължимото обезщетение за имуществени
вреди , съдът е съобразил приетата автотехническа експертиза,съгласно която
стойността за закупуване на увредени части,боядисване,труд и цялостен
ремонт на увредения автомобил е в размер на 12 902лв.,до който размер
ищците са направили изменение на иска и същият е уважен изцяло.Тези
правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с
представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
Съгласно чл. 61,ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват
озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване
на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението, а според ал. 2 от същата разпоредба основа на зелената система
са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или
общинско значение-паркове, градини, улично озеленяване. Предвид
местонахождението на дървото-на тротоара на ул.************,то следва, че
същото е част от улично озеленяване по смисъла на чл. 61,ал.2 от ЗУТ.В
чл.63,ал.10 от ЗУТ е предвидено,че изграждането и опазването на зелената
система се извършва въз основа на наредба, приета от Общинския съвет . В
изпълнение на тази делегираща норма е приета Наредба №23 на Общински
съвет Плевен,последно изменена през 2019г.за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Община Плевен.Съгласно чл.4,ал.1от
Наредбата орган за управление на зелената система е кмета на Община
Плевен,чрез подчинената му администрация.Според чл.5 от Наредба №23
кметът на Община Плевен ръководи,координира цялостната дейност по
опазване,изграждане и поддържане на зелената система.Според чл.17,ал.1,т.3
от Наредбата една от хипотезите ,при които се дава разрешение за
премахване,преместване или окастряне на дълготрайна дървесно –храстова
растителност и озеленени площи е за премахване на сухи и болни дървета,
както и на такива,застрашаващи сигурността на гражданите,безопасността на
движението,сградите,съоръженията и инженерната инфраструктура.Съгласно
чл.28 организацията на управление,поддържането и контрола върху
качественото изпълнение на съответните дейности в общинските озеленени
площи се извършва от отдел“Екология“ на общинската администрация.
10
Цялостният контрол за изпълнението на Наредбата на Общински съвет
Плевен,съгласно чл.33 се осъществява от кмета на Община Плевен и от
оправомощените от него длъжностни лица от общинската администрация.
Въз основа на посочените разпоредби се налага извода,че Община
Плевен има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените общинска собственост,както и задължение да организира
извършване на резитба и/или премахване на изсъхналите и болни дървета,
както и на дърветата, застрашаващи сигурността на гражданите.
Основното възражение на въззивника Община Плевен във въззивната
жалба,направено и с писмения отговор е,че не следва да се ангажира
отговорността му по чл.49 ЗЗД,поради това,че инцидентът се дължи на
случайно събитие и на форсмажорни обстоятелства-влошена климатична
обстановка.Изложени са и доводи , че с оглед показанията на свидетеля,
служител на отдел „Екология“,процесното дърво видимо е било здраво,не е
имало външни белези ,че е изгнило ,поради което и служителят не е имал
основание да сигнализира „Паркстрой“за премахване на дървото.Доводите на
въззивника за освобождаването му от отговорност не могат да бъдат
споделени.
Недоказано е възражението,че инцидентът се дължи на случайно събитие и
лоши климатични условия.От представеното писмо от Национален институт
по метеорология и хидрология,филиал Плевен до Община Плевен се
установява,че по данни на синоптична станция Плевен,на 14.03.2023г.в
гр.Плевен времето е облачно и духа слаб вятър с променлива посока.От 21.30
часа на 13.03.2024г.до 12.50 часа на 14.03.2024г.вали дъжд с променлива
интензивност,като измереното количество за периода е 13л./кв.м.,по време на
валежа метеорологичната видимост е намалена,минимална температура на
въздуха 6 градуса,максимална 8 градуса.От така представената информация ,а
и от показанията на разпитаните свидетели се установява,че по време на
инцидента –на 14.03.2024г.около 20.56часа , времето е било приятно,не е
имало силен вятър ,нито дъжд.Дъжд е валял предното денонощие,но до 12.50
часа на обяд на 14.03.2024г.,а инцидентът е станал 10 часа по-късно.
Недоказано е твърдението на Община Плевен,че падането на дървото се
дължи на влошена климатична обстановка и непреодолима сила.Правилни и
обосновани са изводите на ПРС,че случайно събитие би могло да бъде налице
11
ако се установи,че са спазени всички изисквания относно изпълнението на
задълженията за поддържане на озеленените площи или декоративна
растителност,но събитието е настъпило само и единствено ,поради
въздействието на непреодолима сила.
Неоснователно е възражението на въззивника за освобождаване на
отговорност на Община Плевен,поради това,че дървото не е имало видими
белези ,че е изгнило.Съдът кредитира показанията на свидетеля Благовест
Петров на длъжност „Главен специалист“в отдел „Екология“ при Община
Плевен,но от същите не се установява кога последно е правен оглед на
процесното дърво.Безспорно от показанията на всички разпитани
свидетели,вкл.и на служителя на Община Плевен се установява,че дървото е
било изгнило почти на 98-99% в корените,крепяло се е само на кората. Дали
падналото дърво е било обхванато от развиващи се гнилостни процеси, както
и дали е имало външни белези за това, са обстоятелства, които са ирелевантни
по делото, тъй като е задължение на служителите на Община Плевен,отдел
„Екология“ да поддържат растителните видове от зелената система в гр.
Плевен,така че същите да не представляват опасност за гражданите при
извършване на техните обичайни дейности, в т. ч. и преминаване, паркиране
на автомобили,разходка по алеи. В изпълнение на това задължение е следвало
да бъдат извършвани съответни проверки за стари и болни дървета и при
необходимост да се предприемат мерки за обезопасяването им,респ. в случая
за отсичане и премахване на изгнилото дърво.Обстоятелството,че е допуснато
от служителите на ответника дървото да падне върху автомобила на
ищците,само по себе си съставлява противоправно бездействие на служители
на общината, довело до претърпени от ищците имуществени вреди.Фактът,че
дървото в корените си почти на 99% е било изгнило и неблагоприятното
влияние на този процес на гниене, би могъл да се предвиди,съответно да се
предвидят и избегнат последиците от падане на дървото , поради което не са
налице основания за освобождаване на ответника от отговорност за
причинените имуществени вреди.Не всяко явление, в т. ч. дори и
предизвикано от гниене на дървесината, представлява природно бедствие,
което да е непредотвратимо от човешката намеса.
Падането на дървото върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на
неизпълнението на служителите на ответната община да поддържат
дървесната растителност на територията на общината така, че да не
12
представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите
на общината действия по отстраняване на процесното дърво съставлява
противоправно бездействие, което е довело до претърпяване от ищците на
имуществени вреди.По щастлива случайност инцидентът е настъпил ,когато
ищцата Д.А. не е била в автомобила си,в противен случай би се стигнало и до
телесни увреждания и по-тежки последици.Твърдението на ответника би било
правилно в случай, че установи, че е спазил всички изисквания на закона
относно изпълнението на задълженията си по поддържане на озеленените
площи и декоративната растителност, но само и единствено поради
въздействието на непреодолима сила,нещастното събитие е осъществено.
Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение
– в този смисъл решение № 204/10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на ВКС,
ІV г. о.
Възражението за съпричиняване ,поради това,че ищцата е паркирала лекия
автомобил в непосредствена близост до процесното дърво,е преклудирано и
не следва да се обсъжда.Крайният срок,съгласно чл.133 ГПК, в който Община
Плевен като ответник по предявения иск е могла да направи възражение за
съпричиняване е подаването на писмения отговор по чл.131 ГПК.С писмения
отговор Община Плевен е направила възражение,че инцидентът от падналото
дърво се дължи на случайно събитие,на влошена климатична
обстановка,както и за наличие на форсмажорни обстоятелства,но липсва
възражение за съпричиняване.Такова е направено едва с писмената
защита,депозирана след приключване на съдебното дирене пред ПРС,поради
което същото е преклудирано и не следва да се обсъжда.Недопустимо е
възражение за съпричиняване да се прави и с въззивната жалба.Независимо ,
че не е депозирано в срока за отговор,ПРС се е произнесъл по същество в тази
насока,като е приел ,че възражението за съпричиняване е недоказано.В тази
част и за пълнота на изложението Окръжният съд изцяло възприема
изложените от ПРС съображения,че автомобилът е паркиран на общински
паркинг,в непосредствена близост до обществени сгради в центъра на
гр.Плевен като „ДКЦ 2“,ОД на МВР Плевен ,аптека“*****“,паркингът е
използван като такъв по предназначение,което е направила и ищцата,като
няма твърдения,нито данни при паркиране на автомобила последната да е
нарушила правилата на ЗДвП,нито въпросното място да е било забранено за
13
паркиране.
По изложените съображения съдът намира,че са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответната община по чл. 49 във вр.с чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на ищците в
резултат на падането на дърво върху собствения им автомобил.Налице е
противоправно бездействие на служители на Община Плевен,които не са
предприели необходимите действия да се премахне изгнилото дърво,в
резултат на което на 14.03.2024г.около 20.56часа дървото е паднало върху
паркирания автомобил,собственост на ищците ,по описания по-горе
механизъм на инцидента.Причинени са имуществени вреди,като щетите по
автомобила съставляват 78,2 % от пазарната му стойност.Налице е причинна
връзка между вредоносния резултат и противоправното бездействие на
служители на Община Плевен.Правилно и в съответствие с приетата по
делото автотехническа експертиза ПРС е определил размера на обезщетението
за имуществени вреди:12 902лв.,представляваща стойността на средствата за
ремонт на увредения автомобил,в т.ч.нови части,които следва да бъдат
закупени,боядисване и труд.Неоснователни са изложените в тази насока
възражения във въззивната жалба,че не е доказан размера на щетите по
автомобила.В производството пред ПРС заключението на автотехническата
експертиза е прието без възражения,не е оспорено от Община Плевен,нито е
правено искане за друга експертиза от друго ВЛ и доколкото съдът не
притежава специални знания,правилно ПРС е възприел размера на
щетите,посочен от експерта.Фактическтие констатаци на ВЛ В.А. не са
оборени с други доказателства по делото.
С оглед изложеното предявения от Д. А. и А. А. иск по чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД
за сумата 12 902лв.,претендирана като обезщетение за имуществени вреди е
доказан ,основателен и следва да се уважи изцяло. Върху сумата се дължи и
законна лихва от датата на увреждането 14.03. 2024г.до окончателното й
изплащане.
След като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил едно
валидно и допустимо,а по същество правилно решение,което на основание
чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
Община Плевен следва да заплати на въззиваемите Д. А. и А. А. направените
14
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 650лв.адвокатско
възнаграждение,което съгласно договор за правна защита е изплатено на
пълномощника изцяло в брой.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд, VI-ти гр.с.№ 1238 от 24.09. 2024г.,постановено по
гр.д. №1826/2024г.по описа на същия съд
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН БУЛСТАТ
********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
представлявана от кмета В. Х. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. А., ЕГН **********, от
гр. ******************** и А. С. А., ЕГН **********, от гр.
********************, деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 650лв.за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15