Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа
КАНД № 292 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Ц.Г.Х., ЕГН **********, чрез адв. Н.Ш.,
против Решение № 2199/24.11.2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХVI наказателен
състав, постановено по АНД № 5352/2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 22-1030-005048/21.07.2022 г. издадено от Началник група в ОД на
МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175, ал. 3,пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са
наложени административно наказание: „ГЛОБА” в размер на 350 (триста и петдесет)
лева и лишаване от право да управлява МПС за 9 (девет) месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са отнети и 10 контролни точки.
Жалбоподателят
Ц.Г.Х. счита, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, поради
което моли решението да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на
наказателното постановление. Прави възражение за това, че е необосновано
завишено определеното наказание за извършеното нарушение. Поддържа се теза, че
деянието покрива състава на маловажен случай, поради липса на умисъл, както и
за допуснати съществени процесуални нарушения – противоречие между изложените
факти в АУАН и НП.
Ответникът
по касационната жалба- началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Пловдив,
редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че решението на районния съд следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено
следното:
По
допустимостта на касационната жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211,
ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес. При това положение същата се
явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установено
по делото е, че на 05.04.2022 г. около 13:45 часа в град Пловдив на ул.
„Коматевско шосе“ до № 20 жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛ
600“, с рег. номер ***, собственост на „ТИНЧЕВ 1“ ЕООД. Автомобилът е бил с
разрешение за временно движение и транзитни табели с изтекъл срок.
Така
описаното нарушение било установено от образуваната проверка срещу Цв.Х.-касатор,
която завършила с прокурорско постановление за отказ от образуване на ДП № 7405
от 18.07.2022 г., въз основа на която е издадено процесното НП. В конкретния
случай наказателното постановление е издадено след постановен отказ на прокурор
да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК
против Ц.Х. и изпращане на преписката на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Пловдив по компетентност за реализиране на административнонаказателна
отговорност на лицето. Ето защо и доколкото чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда да
се образува административнонаказателна преписка и без АУАН, тогава, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и то е препратено на
наказващия орган, то без значение се явяват всички възражения на жалбоподателя
за наличие на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, доколкото
същият няма значението на акт, поставящ начало на административнонаказателното
производство.
Във
връзка с твърдението, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя поради
противоречие в изложеното в АУАН и НП, следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган съставя отделно наказателно постановление за
извършеното друго нарушение от жалбоподателят Х., надлежно описано в АУАН Серия
АД № 191357, а именно управление на процесното МПС със СУМПС с изтекла валидност.
В конкретният случай на жалбоподателя е било известно за какво именно негово
поведение е бил санкциониран по административен ред и във връзка със
задълженията му по кой именно закон.
Районен съд - Пловдив, след като е
провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от
настоящия съд. Въз основа на събраните и разгледаните от първоинстанционния съд
доказателства се установява, че от приложените по делото справки за история на
регистрацията на МПС от АИС КАТ към датата на проверката МПС не е било
регистрирано по надлежния ред съгласно “Наредба №І-45“ от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни
средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поставя задължително изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът,
постановил обжалваното съдебно решение, е изложил обосновани мотиви и относно
дадената правилна правна квалификация на осъщественото нарушение, като е отчел
съдържанието на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, за извършеното от
страна на водача нарушение. Горепосочената норма предвижда налагане на
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 200 до 500 лв.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че становището на районния съд за наложеното наказание
следва да бъде потвърдено. Същото е подкрепено от фактическата обстановка по
делото и след анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Текстът на чл. 140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места въвежда императивно правило за
поведение на водачите на моторни превозни средства и тяхното неизпълнение
винаги е въздигнато в административно нарушение без значение от формата на
вината. Правилно в мотивната част на обжалваното решение районният съд е счел,
че при определяне размера на наложеното наказание трябва да е над минимално
предвидения им размер – съответно 350 лева и 9 месеца, предвид описаните в
приложената по преписката „справка за нарушител/водач“ над 10 броя НП и над 20
броя фиша, които показват системното нарушаване на ЗДвП от жалбоподателя.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че нарушението не е маловажен случай. Липсват
основания да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвид липсата на
доказателства конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е
извършено, да се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от
останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят
е маловажен.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
С
оглед обстоятелството, че по делото няма направено искане за присъждане на
разноски от страните, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим
от горното Съдът,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2199 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 5352/2022г. на
Районен съд – Пловдив, ХVI наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.