РЕШЕНИЕ
№ 1655
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК
Постъпила е жалба от К. П. Б. в качеството му на взискател в производство по
и.д. № 20219110400737, ЧСИ П. Н., против разпределение от 05.08.2022г.. Развива
доводи за незаконосъобразност, свързана с разпределение на вземането на
присъединения взискател Д. М. в реда на привилегиите по чл.136, ал.1 т.5 от ЗЗД.
Счита, че по делото не се установява нейното вземане да произтича от трудови
правоотношения, поради което и не може да се предостави привилегия от този ред.
Твърди, че от изпълнителният лист се установява вземането да произтича от
нотариално заверено споразумения между нея и длъжника, че същото има за основание
граждански договор помежду им, поради което и не попада в хипотезата на чл.136,
ал.1, т.5 от ЗЗД. Моли съда да отмени разпределението в частта, в която е определено с
привилегия вземането на този взискател.
Ответната страна в производството, присъединеният взискател Д. М. оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че вземането й е привилегировано,
като не сочи конкретни съображения. Сочи, че именно взискателят Б. представя
документи с огромни хонорари, съизмерими с главницата, за да си създаде изкуствено
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата.
1
Присъединените взискатели Д. С. К., Д. Б. К., К. Г. К. и длъжникът „К.“ ЕООД
са подали еднотипни отговори, в които оспорват жалбата и считат същата за
неоснователна. Не излагат конкретни доводи. Сочат, че именно взискателят Б.
представя документи с огромни хонорари, съизмерими с главницата, за да си създаде
изкуствено привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ГПК. Молят за отхвърляне на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Излага съображения, че вземането на този кредитор
произтича от договор за абонаментно обслужване, че следва да се изхожда от характера
на правоотношенията, а не от наименованието на договора, поради което и правилно е
поставил това вземане в реда на привилегии на трудовите вземания.
След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба
е допустима, като подадена против подлежащ на обжалване акт, подадена е в срок и
изхожда от легитимирана страна – взискател по делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалва се разпределение от 05.08.2022г. по изп.д.№ 20219190400737 на ЧСИ
П. Н. на суми, които са получени от публична продан на недвижим имот на длъжника.
В изготвеното и предявено на страните разпределение съдебният изпълнител е посочил
продажната цена на имота, описал е вземанията на първоначалния взискател по делото
К. Б., на присъединените взискатели, както и публичните вземания. Спорът в
настоящето производство е правилно ли са отнесени вземанията на един от
присъединените взискатели към реда на привилегированите вземания.
При проверка на обжалваното разпределение се констатира, че в реда на
привилегиите по чл.136, ал.1, т.5от ЗЗД – вземания на работници и служещи,
произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка, са описани вземанията на
Д. М. -374 516,78лв., Д. К. – 40 241,86 и Д. К. – 18 324,30лв. Д. К. е присъединена с
молба и представено удостоверение за образувано изп.д.№446/2022 , ЧСИ П. Н. въз
основа на изп. лист изд. по ч.гр.д.№6953/22, ПРС, изд. по заповед за незабавни
изпълнение въз основа на споразумение за дълг с нотариална заверка на подписите от
10.05.2022г. Т.Х.Ч. е подала молба за присъединяване като е представила
изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д.№3165/2022 по заповед за незабавно изпълнение по
осн. чл.417 от ГПК , издадена въз основа на нотариално заверено споразумение.
Приложено е и копие от самото споразумение, от което се установява, че основанието
за дължимостта на сумите е договор за абонаментно обслужване. В хода на
производството е извършена цесия и на осн. чл.99 от ЗЗД като страна, присъединен
взискател е конституиран цесионерът Д. Ж. М.. Д. К. е подал молба за присъединяване
като е представил удостоверение за образувано изп.д.№447/2022 , ЧСИ П. Н. въз
основа на изп. лист изд. по ч.гр.д.№6954/22, ПРС, изд. по заповед за незабавно
изпълнение въз основа на споразумение за дълг с нотариална заверка на подписите от
2
10.05.2022г.
Вземанията и на тримата взискатели, включени в този ред на привилегии,
произтичат от граждански договори. Естеството на гражданския договор предполага
извършване на определени правни и фактически действия, обикновено – срещу
възнаграждение. Този договор се различава от трудовия. Последният има за предмет
престиране на труд, определено съдържание – чл.66 от КТ, като страните по него имат
много по-широк кръг от права и задължения, които са нормативно регламентирани.
При гражданския договор предметът не е престиране на труд, а постигане на
определен резултат и то при оперативна самостоятелност на изпълняващия договора.
Необходимо е да се установи дали в уредбата на привилегированите вземания по ЗЗД
са включени вземания по всякакви договори или конкретно посочени такива. Дословно
текстът на чл.136, ал.1, т.5 гласи – „вземания на работници и служащи, произтичащи от
трудови отношения“, т.е. законодателят е предвидил привилегирована закрила на
вземанията въз основа на трудови договори на конкретна категория лица – работници и
служители. Това е обяснимо със статута на тази категория лица – които са по-слабата
страна в правоотношението , длъжни са да се подчиняват на трудовия режим и следва
да изпълняват наружданията на работодателя. При гражданските договори тези
характеристики не са налице, т.к. при тях субектите са равнопоставени, изпълнителят
по договора има оперативна самостоятелност и свобода на действие. Ето защо съдът
намира, че гражданските договори не могат да бъдат включени в реда на привилегиите
на трудовите такива по т.5. Нормата има императивен характер и не може да бъде
тълкувана разширително. В този смисъл е ориентирана и съдебната практика – напр. Р
№ 2046/21.09.2017г., в. гр. д. № 4198/2017 г., САС, Р № 2138/01.09.2019г. , в. гр. д. №
2256/2019г., САС.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че включването на
посочените вземания в реда на привилегии по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД е
незаконосъобразно. Това води до незаконосъобразност на извършеното разпределение,
което следва да бъде отменено. Без значение е фактът, че оплакването в подадената
жалба касае само едно от трите вземания, доколкото предмет на контрол е
законосъобразността на извършеното разпределение.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпределение от 05.08.2022г.. по и.д. № 20219110400737, ЧСИ П. Н.
и връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново при изпълнение на
дадените указания.
3
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4