Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр. В., ………………...
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на десети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря
Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1402
по описа на Административен съд – В. за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във
връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е
по жалба на Г.Х.Н., ЕГН **********, срещу решение на Директора на Териториално
поделение – В. на Национален осигурителен институт № 2153-03-27 от 03.05.2019
година, с което е отхвърлена жалбата на Г.Н. срещу разпореждане № 031-00-5698-2
от 12.03.2019 година на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – В.
на НОИ, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.02.2019 година.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. За
потвърденото с оспореното решение разпореждане жалбоподателят счита, че липсват
доказателства за компетентност на органа, че разпореждането е необосновано, доколкото
проверка не е извършена, не са събрани доказателства и не са установени факти
от значение за спора. Сочи, че не са установени всички относими за случая
обстоятелства, поради което не е изяснена напълно фактическата обстановка,
което е довело до постановяване на неправилно и немотивирано решение, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Твърди още, че липсват мотиви във връзка с
опредЕ.та начална дата на спиране на плащането. Иска отмяна на решението на
Директора на ТП – В. на НОИ със съответните последици и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът в
производството – Директорът на Териториално поделение – В. на НОИ, чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва,
че изплащането на парично обезщетение за безработица е спряно до приключване на
проверката на осигурителя „Д. НМ“ ЕООД, като от представените доказателства се
установява, че такава проверка е извършена и информацията в регистрираните
договори на НАП за сключения трудов договор между жалбоподателя и посоченото
дружество е заличена поради липсата на доказателства за полагане на труд и
извършване на реална трудова дейност от лицето, за които да подлежи на
задължително осигуряване по КСО за съответния осигурителен риск. Сочи, че датата,
от която е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица, е
съобразена с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица, във връзка чл. 54г, ал. 1 от КСО, регламентираща периода, в който се изплаща обезщетението. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено по мотивите, изложени в него. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендираните от
жалбоподателя разноски.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1,
изречение първо от КСО, от лице с правен интерес – адресат на оспорения
индивидуален административен акт, и пред компетентния да я разгледа съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявление
вх. № 031-00-5698/09.11.2018 г. Г.Х.Н. е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица /ПОБ/. Към заявлението е приложена Заповед №
19/08.10.2018 г., с която на основание чл. 328, т. 12 от Кодекса на труда е прекратено
трудовото правоотношение на лицето с работодателя „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я., считано
от 08.10.2018 г., „при невъзможност за изпълнение на трудовите задължения“, и
служебна бележка от банка, съдържаща данни за личната банкова сметка *** Н.,
видно от Справка вх. № 031-00-5698-1/09.11.2018 година.
С разпореждане
№ 031-00-5698-1/21.11.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП – В. на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Г.Х.Н. е отпуснато ПОБ,
считано от 08.10.2018 г. до 07.06.2019 г., в размер на 73,23 лева дневно.
С писмо вх.
№ 1030-03-267 от 12.03.2019 г. на Директора на дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания“ при НОИ, Директорът на ТП – В. на НОИ е уведомен, че
Областна Дирекция на МВР – Я. провежда разследване по досъдебно производство за
съставени документи с невярно съдържание, представени в ТД на НАП – Я., за
периода от 2013 г. до 2017 г. с цел ползване на осигурителни права. Констатирано
е, че след извършени проверки в информационните масиви на НОИ е установено, че
за Г.Х.Н. от „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я. са подавани данни с висок осигурителен
доход, както и че към същия момент Н. получава ПОБ, отпуснато от ТП – В. на
НОИ. Посочено е, че следва да бъде постановено разпореждане за спиране на
производството по изплащане на отпуснатото ПОБ на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО до извършване на проверка в осигурителя „Д. НМ“ ЕООД и изясняване на фактите и обстоятелствата по отношение на отпуснатото ПОБ,
съответно установяване на обстоятелството възникнало ли е основание за
осигуряване предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на
КСО и има ли основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
търговското дружество, съответно има ли лицето право на ПОБ.
С писмо Вх.
№ 1030-03-267#1 от
14.03.2019 г. на Подуправителя на НОИ до Директора на ТП – В. на НОИ, в
допълнение на писмото от 12.03.2019 г., е указано, че е получен сигнал от
Министерство на вътрешните работи, Областна Дирекция на МВР – Я., препратен от
Националната агенция за приходите, за Г.Х.Н., за който е установено, че липсват
доказателства за полагане на труд и извършване на реална трудова дейност в
посоченото по-горе търговско дружество, поради което е необходимо незабавно да
бъдат предприети съответните действия по реда на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на неоснователно получени суми.
С разпореждане
№ 031-00-5698-2/12.03.2019 г., издадено от ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП – В. на НОИ, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно
производството по изплащане на ПОБ на Г.Н., считано от 01.02.2019 година до
приключване на проверка в осигурителя „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я.. Разпореждането е
връчено на Н. на 01.04.2019 година.
С жалба Вх.
№ 1012-03-121/03.04.2019 г., подадена по пощата на 02.04.2019 г., Г.Н. е
обжалвал разпореждане № 031-00-5698-2/12.03.2019 г. по реда на чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от КСО. С атакуваното по съдебен ред решение № 2153-03-27 от
03.05.2019 година, Директорът на ТП – В. на НОИ е отхвърлил жалбата срещу
постановеното с разпореждането спиране на производството по изплащане на
парично обезщетение за безработица. Административният орган е приел, че
установените факти и обстоятелства сочат, че е налице основание за спиране на
производството по изплащане на отпуснатото ПОБ до приключване на проверката в
осигурителя „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я. и изясняване на фактите и обстоятелствата по
отношение на отпуснатото ПОБ.
За
компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт,
към административната преписка е приложена Заповед № 5421/17.04.2019 г. на
Управителя на НОИ, с която на основание чл. 37, ал. 5, т. 10, б. „а“ от КСО и
чл. 16, ал. 1 от ЗДСл е възложено на Т. И. Т., заемащ длъжността Началник на
отдел „Административен“ в ТП – В. на НОИ, да изпълнява задълженията на
незаетата длъжност Директор на ТП – В. на НОИ, считано от 23.04.2019 г., като е
посочено, че съвместяването на двете длъжности е за срок – до провеждане на
конкурс за заемане на незаетата длъжност, но не повече от 6 месеца.
В хода на
съдебното производство, като доказателство по делото са приети и приложени
справка от персонален регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.01.2016
година – 31.12.2019 година /л. 14 – л. 16 от делото/ и Регистър на трудовите
договори относно актуалното състояние на всички трудови договори на ЕГН **********,
идентични с представените в хода на административното производство, от които се
установява, че за периода от 27.10.2016 г. до 08.10.2018 г. Г.Х.Н. е имал
сключен трудов договор с „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я., като за същия период работодателят
не е внасял осигурителни вноски за Н..
Към
доказателствения материал по делото са приобщени писмо изх. № 1130-28-393#1/12.07.2019
г. на Директора на ТП – Я. на НОИ /л. 28 от делото/, с което на Директора на ТП
– В. на НОИ са изпратени документи във връзка с извършени проверки на
осигурителя „Д. НМ“ ЕООД, гр. Я., в т.ч.: Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00539206/18.03.2019 г. на контролен орган при ТП – Я. на НОИ /л. 29 –
л. 30 от делото/, в т. 1 от които е дадено задължително предписание дружеството
да подаде данни с код „заличаване“ по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП за
лицето Г.Х.Н., с ЕГН **********, за периода от 27.10.2016 г. до 07.10.2018 г.; писмо
изх. № 1972/24.04.2019 г. на Директора на офис Я. към ТД на НАП Б., /л. 33 – л.
34 от делото/, с което Директорът на ТП – Я. на НОИ е уведомен, че са заличени
трудови договори на 14 лица, сключени с работодателя „Д. НМ“ ЕООД, гр. Я.,
между които е и трудовият договор, сключен на 27.10.2016 г. с Г.Х.Н.; 2 броя
справки от системата Archimed Edms за водене на кореспонденция /л. 31
– л. 32 и л.35 – л. 36 от делото/.
Събрани са
доказателства за компетентността на органа, издал потвърденото с оспорения по
съдебен ред административен акт разпореждане за спиране на производството по
изплащане на ПОБ, в т.ч.: Заповед № 1015/03/54/06.04.2016 г. на Директора на ТП
– В. на НОИ /л. 22 от делото/, с която е наредено считано от 01.04.2016 г.
Началник сектор „Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ да издава разпореждания и задължителни предписания, свързани с
дейността по изплащането на паричните обезщетения и помощите от средствата на
държавното обществено осигуряване; Длъжностна характеристика за длъжността
Началник на сектор „Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“
при ТП – В. на НОИ, утвърдена от Главния секретар на НОИ /л. 23 – л. 26 от
делото/, в която е посочено, че основната цел на длъжността е да „организира и
ръководи дейността по отпускане и изплащане на паричните обезщетения и помощите
от средствата на държавното обществено осигуряване“, и Заповед №
3370/15.04.2016 г. на Управителя на НОИ /л. 27 от делото/, с която Е. Н. е
преназначена от длъжност: Началник на сектор „Парични обезщетения за
безработица и гарантирани вземания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“,
ТП – В. на НОИ, на длъжност: Началник на сектор „Краткосрочни плащания-първи“,
отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП – В. на НОИ, за неопределено
време, считано от 01.04.2016 година.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на
съда намира следното:
Обжалваното решение № 2153-03-27 от 03.05.2019 г.
на Директора на ТП – В. на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 031-00-5698-2 от
12.03.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – В. на НОИ са издадени от компетентни органи
съобразно изискванията на чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл. 117, ал. 3 във връзка с
ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, за което са представени съответните доказателства,
описани по-горе в настоящото изложение.
Обжалваният акт е издаден в изискуемата съгласно
чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
При служебната проверка не се установяват нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117,
ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът
на ТП – В. на НОИ е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно
изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО.
Противно на твърдяното в жалбата, съдът счита, че обжалваното решение е
постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и
необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено
съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Оспореният индивидуален административен акт е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностното лице
по чл. 54ж, ал.
1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането
на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението
и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република Б. е
страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването й. В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадено легално
определение на понятието „осигурено лице“, според което това е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Формално трудов договор между Г.Н. и „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я. е бил сключен, но от приложените
към административната преписка справка от персонален регистър на НОИ за
осигурителните периоди 01.01.2016 година – 31.12.2019 година, писмо Вх. №
1030-03-267#1 от
14.03.2019 г. на Подуправителя на НОИ и писмо изх. № 1972/24.04.2019 г. на Директора на офис Я.
към ТД на НАП Б. е видно,
че за периода, за който е бил сключен трудовият договор, работодателят не е внасял осигурителни вноски
за Г.Н., липсват доказателства за полагане на труд и извършване на реална
трудова дейност от лицето в „Д. НМ“ ЕООД, като трудовият договор на Г.Х.Н., сключен с работодателя „Д.
НМ“ ЕООД, на 27.10.2016 г., е заличен. Жалбоподателят твърди, че е упражнявал трудова
дейност при посочения работодател, но нито в хода на административното
производството, нито пред съда, ангажира доказателства, които да установят това
обстоятелство.
Независимо от наличието на сключен трудов договор, констатираното
невнасяне на осигурителни вноски и липсата на упражнявана трудова дейност от Г.Н.
при осигурителя „Д. НМ“ ЕООД – гр. Я. за периода от 27.10.2016 г. до 07.10.2018
г. обуславят извод, че по отношение на жалбоподателя не е бил осъществен
фактическият състав за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, т.е. той
няма качеството на осигурено лице за посочения период. Както в чл. 10, ал. 1 от КСО, така и в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
законодателят използва изразите: „лицата започват да упражняват трудова дейност“
и „физическо лице, което извършва трудова дейност“, т.е. за възникване на
осигуряване, а оттам и на всички осигурителни права на лицето, включително
правото на ПОБ, не е достатъчно да съществува трудов договор, а е необходимо
реално да се осъществява/упражнява трудова дейност. Установените в хода на
проверката в осигурителя „Д. НМ“ ЕООД факти, че Г.Н. не е „осигурено лице“ по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и по отношение на него не е осъществен
фактическият състав по чл. 10, ал. 1 от КСО, предпоставящ възникване на
осигуряването, представляват данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението по смисъла
на чл. 54г, ал. 4 от КСО. При наличието на такива данни ръководителят на
осигуряването за безработица в ТП – В. на НОИ, действащ при условията на
обвързана компетентност, законосъобразно е издал разпореждане за спиране на
производството по изплащане на ПОБ.
Доколкото
чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 12, ал. 1 от
Наредбата
за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица регламентират,
че паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно, на 15-о число на месеца, през месеца, следващ този,
за който се дължат, правилно в потвърденото с обжалваното решение разпореждане № 031-00-5698-2 от
12.03.2019 година на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – В. на
НОИ е опредЕ. началната дата на спиране на производството по изплащане на ПОБ,
а именно: 01.02.2019 година.
Предвид
това, при постановяване на оспореното решение № 2153-03-27 от 03.05.2019
година, с което жалбата на Н. срещу разпореждане № 031-00-5698-2 от 12.03.2019
година е отхвърлена, Директорът на ТП – В. на НОИ е приложил правилно материалния
закон.
Настоящата инстанция намира, че не е налице и несъответствие на оспорения
административен акт със целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. В случая целта
на закона, преследвана с издаването на оспорения индивидуален административен
акт, е временно преустановяване на производството по изплащане на обезщетението
за безработица при наличието на данни, които могат да доведат до отказ или
прекратяване на изплащането на обезщетението, съответно с цел предотвратяване
на неправомерно получаване на обезщетения.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваното
решение е обосновано, законосъобразно и правилно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на делото и предвид направеното от
ответника своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 78, ал. 8, изречение второ от ГПК и чл. 144 от АПК – 100 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.Н., ЕГН **********, срещу решение на
Директора на Териториално поделение – В. на Национален осигурителен институт №
2153-03-27 от 03.05.2019 година, с което е отхвърлена жалбата на Г.Н. срещу
разпореждане № 031-00-5698-2 от 12.03.2019 година на ръководителя на осигуряването
за безработица в Териториално поделение – В. на Национален осигурителен
институт, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.02.2019 година.
ОСЪЖДА Г.Х.Н., ЕГН **********, да заплати в полза на Териториално
поделение – В. на Национален осигурителен институт сумата 100,00 (Сто цяло)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: