№ 151
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000022 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-486 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 320/2020 г.
Великотърновският окръжен съд е осъдил на основание чл. 432, ал.1 от КЗ,
Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс“ АД гр. София да заплати
на П. Ст. С., С. П. С. и Т. П. С., всички от гр. Лясковец, ул. ********,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени
емоционални страдания /скръб и тъга/ от загубата на техния баща и дядо С. С.
Г., починал вследствие на настъпило на 15.06.2018 г. около 7.40 часа в гр.
Лясковец, на пешеходна пътека, находяща се на ул. ********, ПТП с
виновен причинител на смъртта му, водачът на лек автомобил „Ауди“ модел
А6, с рег. № ВТ 10**** – М. Д. А., който в нарушение на правилата на чл.
116, пр. 1 и чл. 119, ал.1, чл. 20, ал.1 ЗДвП, не пропуснал преминаващия по
нея Г. и го блъска, както следва: на П. Ст. С. – сумата 120 000 лв.; на С. П. С. –
сумата 50 000 лв. и на Т. П. С. – сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 120 000 лв., считано от 10.03.2020 г., а върху сумите от по
1
50 000 лв., считано от 9.12.2019 г. до окончателното им изплащане, като
предявеният от П. Ст. С. иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата до 200 000 лв. С решението са отхвърлени предявените искове за
забава в размер на законната лихва, считано от 15.06.2018 г. до 10.03.2020 г.
и от 15..06.20218 г. до 9.12.2019 г. като неоснователни. С решението ЗД „Бул
Инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на ВТОС сумата от 8 800 лв. –
дължима държавна такса, а на П. Ст. С. да заплати сумата от 3 600 лв. за
направените по делото разноски. Със същото решение П. Ст. С. е осъден да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД гр. София сумата 1 013.60 лв. направени
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ответника ЗД
„Бул Инс“ АД гр. София в частта му, с която са уважени предявените искове
от С. П. С. и Т. П. С.. Оплакването е, че решението в осъдителната му част по
отношение на ищците С.С. и Т.С. е неправилно поради противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. С
жалбата се оспорва правилността на извода на съда, че § 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ не намира приложение в конкретния казус, поради противоречието
му с чл. 9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г.,
относно застраховката „гражданска отговорност“. Жалбоподателят счита, че е
напълно неотносимо цитираното от окръжния съд решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/2012 г. Счита за основателно възражението си за
законоустановено ограничение на обезщетението за неимуществени вреди до
размера на неповече от 5000 лв. за всеки от ищците, според нормите на § 96,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. С жалбата се оспорва правилността на решението и
по отношение на приетия от съда справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като се твърди, че в процеса не са доказани факти и
обстоятелства, които да обосноват наличие на изключителна дълбока
емоционална връзка, съгласно изискванията на тълкувателното решение на
ОСНГТК на ВКС. С оглед характера на болките и страданията, търпяни от
ищците и с оглед икономическата конюнктура в страната, сумата от по 50 000
лв. на човек се явява прекомерна и необосновано завишена. Искането е да се
отмени решението, с което са уважени предявените от С.С. и Т.С. в размер
на по 50 000 лв. на всеки от тях, а в условията на евентуалност искането е за
намаляване на обезщетението.
2
Ответниците по въззивната жалба С. П. С. и Т. П. С., в писмения си
отговор на същата, изразяват становище за нейната неоснователност.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
Пред Великотърновския окръжен съд са предявени искове от С. П. С. и
Т. П. С., против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение от по 50 000
лв. за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
С. С. Г. – техен дядо, настъпила вследствие на ПТП на 15.06.2018 г. в гр.
Лясковец.
Ответното застрахователно дружество в писмения си отговор на
исковата молба, оспорва предявените искове от внуците С.С. и Т.С. по
основание и размер, като счита, че посочените в исковата молба твърдения, че
заедно с дядо си са празнували рождени дни и други празници, че ги е водел
на детска градина и училище, не могат да обосноват наличието на
изключителна дълбока и емоционална връзка, съгласно изискването на
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ИСНГТК на
ВКС. Исковете, предявени от внуците на починалия, са оспорени по размер,
като застрахователят се позовава на разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал.4 от КЗ се определя до 5 000 лв.
От фактическа страна се установява следното:
С присъда № 89 от 2.10.2019 г. по НОХД № 256/2019 г. на Окръжен
съд Велико Търново, М. Д. А. е признат за виновен в това, че на 15.06.2018 г.
в гр. Лясковец, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди“ модел А6, с
рег. № ВТ 10****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътното превозни средства, които управляват“, като не контролирал
непрекъснато лекия автомобил; чл. 116, предл. 1 от ЗДвП, като не бил
внимателен и предпазлив към пешеходеца Г. и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не
3
пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С. С. Г., като не
намалил и не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. Г., като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.
343, ал.3, пр. последно, б.“б“, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК
са му наложени наказания. Присъдата е влязла в сила.
Установява се от представеното удостоверение за наследници на С. С.
Г. и от представените пред настоящата инстанция удостоверения за раждане
на С. П. С. и Т. П. С., че същите са внуци на С. С. Г.. Не е спорно по делото,
че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия
автомобил, управляван от виновния причинител за смъртта на С. Г.. Не се
оспорва, че ищците Т. П. С. и С. П. С. са подали молба до ответното
застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за всеки един от тях, в резултат на смъртта на техния
дядо С. С. Г., както и обстоятелството, че застрахователят е отказал да
изплати исканите обезщетения.
От показанията на свидетелката А. С..а, майка на ищците С.С. и Т.С., се
установява, че ищците от раждането си до смъртта му, са живеели със своя
дядо С. Г., на първия етаж от фамилната къща в гр.Лясковец, на *********.
Имало кратък период, през който дядото на ищците С. Г., е живял при другия
си син, на втория етаж в същата къща. Свидетелката С.а установява, че
дядото се е грижел за внуците си-ищците по делото-водел ги на детска
градина и на училище, вземал ги. Когато ищците били болни свидетелката не
ползвала болнични, тъй като свекъра й оставал да се грижи за децата. Когато
започнали училище дядото помагал на внуците си за домашните. С. Г. бил
част от семейството и винаги бил с внуците си по празници, рождени дни.
Свидетелката посочва, че тъй като тя и съпругът й са били на пълен работен
ден и нито майка й, нито свекърва й са били близко до тях, дядото се грижел
за внуците си-ищците по делото. Грижел се със старание и голяма любов към
тях и те си споделяли много повече неща се него, отколкото с родителите си.
Дядото учел внуците си на шах, стимулирал ги да четат книги, подкрепял ги
за плуването и се радвал на успехите им, водел ги на годишнини да поднасят
цветя на паметници. Смъртта на дядо им била шок за ищците. Те не са
преживели смъртта на дядо си.
4
Свидетелят Д. Ч. също установява, че ищците са живели с дядо си до
смъртта му, на първия етаж от фамилната къща. Ищците не са имали други
баба и дядовци и С. Г. бил единствения им дядо. Свидетелят Ч. посочва, че
дядото се грижел за внуците си-ищците по делото, изпращал ги на детска
градина, на училище и той ги посрещал, научил ги на шах. Ищците били
привързани към дядо си, когато пораснали търсели неговите съвети,
прекарвали по 2-3 часа на ден с него. Според свидетеля Ч. ищците не се са
преживели смъртта на дядо си, той им липсва, споменават го.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са
непротиворечиви. При тези данни от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Ищците С.С. и Т.С. са внуци на починалия при ПТП С. Г.. Наличието
само на родствена връзка не прави ищците материалноправно легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди. С Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г. е
разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен
лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г., в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. С..а и Д. Ч. се
установява, че ищците от раждането си до смъртта му са живеели с дядо си в
едно домакинство и са имали много близки отношения с него. През този
период за тях непрекъснато е полагал грижи дядо им С. Г.. Родителите им
работели на пълен работен. Грижите от дядото са полагани при нужда, за да
заместят грижите на родителите, които са били ангажирани в работата си.
Дядото е водил и вземал внуците си от детската градина, изпращал ги е и
посрещал от училище, подпомагал ги е при подготвяне на домашните,
научил ги е да играят шах, поощрявал ги да четат книги, водил ги на
5
исторически паметници при отбелязване на годишнини да поднасят цветя,
съветвал ги, радвал се на успехите им. Свидетелите установяват, че С. Г. е
бил единствения дядо на ищците, тъй като родителите на майка им са
починали млади, а баба им по бащина линия не е живяла при тях. Изградената
връзка между всеки един от ищците с дядо им е била трайна и силна поради
силната взаимна привързаност между тях, близост, непрекъснато общуване и
споделяне, доверие и подкрепа. Ищците били шокирани от внезапната смърт
на дядо си, който бил здрав и жизнен човек. Те понесли тежко загубата на
своя дядо.
Въз основа на свидетелските показания по несъмнен начин се
установява, че между дядото и двамата му внуци-ищците по делото са
съществували отношения на трайна взаимна близост и обич. Установено е в
конкретния случай, че съществуващата между всеки един от ищците и
починалия им дядо емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и
извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в
резултат на неговата смърт болки и страдания на всеки един от ищците са
сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Между всеки
един от ищците и техния дядо не е налице само обичайното ежедневно
общуване, а с течението на времето между тях са изградени трайни и
взаимни чувства на обич, доверие, духовна близост и привързаност.
Направения извод за наличието на трайна и дълбока връзка между тях не се
разколебава от обстоятелството, че в домакинството са живеели и
родителите на ищците. Без съмнение родителите са се грижели за децата си,
но в конкретния случай от свидетелските показания се установява, че дядото
С. Г. е присъствал в живота на внуците си-ищци по делото наравно с техните
родители, за което показателни са изградените отношения между внуците и
дядото.
Следователно налице е изключението, което визира тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС и всеки
един от ищците е материално легитимиран да получи обезщетение за
неимуществени вреди.
В настоящия случай претърпените от ищците неимуществени вреди се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели.
6
В случая жалбоподателят оспорва и размера на присъденото
застрахователно обезщетение на всеки един от ищците за претърпените
неимуществени вреди от причинената смърт на техния дядо.
На първо място в жалбата е изложено оплакване, че съдът следва да
определи обезщетенията в съответствие с разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ/ДВ бр.101/2018г. като обезщетението, което се следва на всеки от
ищците, не може да надвишава 5000 лева.
С параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ е ограничено до размер от
5 000,00 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката. С параграф 96, ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ се предвижда, че
определения лимит се прилага по отношение на претенции за неимуществени
вреди, предявени в периода от 21.06.2018г. до влизане в сила на нормата –
07.12.2018г., а исковата молба в случая е депозирана на 28.05.2020г. макар и
относима към процесния случай, съдът намира, че посочената разпоредба
противоречи на правото на ЕС и не следва да бъде прилагана при определяне
обезщетенията на ищците по настоящото дело.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че
разпоредбата на § 96 ал.1 от ЗИД на КЗ противоречи на чл.9 ал.1 от
Директива 2009/103/ЕО, тъй като въведеният с тази разпоредба лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите е значително по-нисък от
минималния размер на застрахователната сума и от предварително
уговорените между страните застрахователни лимити. Посочените в
цитираната Директива лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право-чл.266 КЗ/отм./ и чл.492 от
КЗ.
С решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело
С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че „държавите-
членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при
спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които
7
уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни
превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от
тяхното полезно действие“. Постановено е в решението, че „чл. 3, § 1 от
Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5“. Посочената
директива е кодифицирана с директива 2009/103/ЕО. Решението по
преюдициалното запитване е задължително съгласно чл. 633 от ГПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди на ищците по делото следва да бъде
определен не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, а по
справедливост, съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД.
Ищците са претърпели душевни болки и страдания по повод на
внезапната смърт на своя дядо, които подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Въззивният съд при определяне размера на обезщетението на всеки
един от ищците взе предвид следните обстоятелства: родствените отношения
между ищците и починалия и близостта между тях; възрастта на починалия-
74 години; внезапността на смъртта му; начина на настъпване на смъртта -
след причинена съчетана травма глава-шия-корем и остра обемна
кръвозагуба; доказаните изключително близки отношения между починалия
С. Г. с всеки един от неговите внуци- С.С. и Т.С.-ищци по делото; характера,
интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания
от смъртта на дядо им/според свидетелката С.а ищците не могат да преживеят
смъртта на дядо си/.
При определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.52 от
ЗЗД следва да бъдат съобразени общественото възприемане на
8
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическите условия в страната към правно релевантния
момент/настъпването на деликта-15.06.2018г./. Икономическата конюнктура е
в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент/в случая настъпилото на 15.06.2018г.
ПТП/ също следва да се отчетат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства въззивният съд
намира, че справедливо обезщетение за претърпените от всеки един от
ищците неимуществени вреди-болки и страдания, се явява сумата от по
25 000 лв. за всеки. Не са налице основания, поради което да бъде определяно
обезщетение в по-голям от посочения размер. Обезщетението от 25 000 лв. на
всеки от ищците С.С. и Т.С. се дължи ведно със законната лихва, считано от
9.12.2019г.
В този размер предявения иск от всеки един от ищците следва да се
уважи.
С оглед на изложеното определеното от първостепенният съд
обезщетение на всеки един от ищците в размер на по 50 000 лв. се явява
прекомерно и не съответства на действително претърпените от ищците вреди,
така както са установени по делото. Ето защо решението в частта, с който на
всеки един от ищците е присъдено обезщетение за сумата над 25 000 лв. до
50 000 лв. следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което
предявеният от всеки един от ищците иск по чл.432 ал.1 от КЗ да се отхвърли
за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв.като неоснователен.
В останалите обжалвани части, с които на ищците са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди от по 25 000 лв. на всеки, решението е
правилно и следва да се потвърди.
За производството пред въззивната инстанция, съобразно приложения
списък жалбоподателя е направил разноски в размер на 4320 лв. за заплатено
9
адвокатско възнаграждение и 2000 лв. държавна такса по жалбата или общо
6320лв. При този изход на делото, с оглед уважената част от жалбата на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 3160 лв.
За производството пред въззивната инстанция ответниците по
въззивната жалба са направили разноски от по 3500 лв. всеки за заплатено
адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е заплатено в брой.
Възражението на жалбоподателя, че в този размер възнаграждението е
прекомерно, е основателно. Съобразно интереса, минималното адвокатско
възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 9.04.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство
на всеки от ответниците по жалбата е от 2030 лв. на основание чл.78 ал.5 от
ГПК адвокатското възнаграждение за всеки от ищците следва да се редуцира
на сумата от 2030 лв. или общо за ищците 4034 лв. С оглед на отхвърлената
част от жалбата на ответниците по жалбата се дължат разноски за въззивната
инстанция в размер на 2015лв. След компенсация на взаимно дължимите
суми, ответниците по жалба С.С. и Т.С. следва да бъдат осъдени да заплатят
на ЗД „Бул инс“ сумата от 1145 лв. за направените разноски за настоящата
инстанция.
В първоинстанционното производство на ищците С.С. и Т.С. не са
присъждани разноски, поради което не е налице основание за редуциране на
присъдени разноски с оглед изхода на спора във въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, при което исковете
на С.С. и Т.С. са уважават в общ размер 50 000 лв. и дължимата държавна
такса за присъдените обезщетения на посочените двама ищци е в размер на
2000 лв., т.е. по-малко е от присъдената с решението с 2000 лв. Ето защо
решението в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати
държавна такса за сумата над 6800 лв. следва да се отмени.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № Р-486 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по гр.д. № 320/2020г. по описа на същия съд, в частта, с
която Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс“ АД гр. София на
основание чл.432 ал.1 от КЗ е осъдено да заплати на С. П. С. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени емоционални страдания
/скръб и тъга/ от загубата на неговия дядо С. С. Г., починал вследствие на
настъпило на 15.06.2018 г. ПТП с виновен причинител на смъртта му, водачът
на лек автомобил „Ауди“ модел А6, с рег. № ВТ 10**** – М. Д. А., който в
нарушение на правилата на чл. 116, пр. 1 и чл. 119, ал.1, чл. 20, ал.1 ЗДвП, не
пропуснал преминаващия по нея Г. и го блъска, за разликата над 25 000 лв. до
50 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
09.12.2019г. до окончателното й изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С. против Застрахователно
акционерно дружество „Бул Инс“ АД гр. София иск с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия дядо С. С. Г., починал вследствие на настъпило на
15.06.2018 г. ПТП с виновен причинител на смъртта му, водачът на лек
автомобил „Ауди“ модел А6, с рег. № ВТ 10**** М. Д. А., за разликата над 25
000лв. до 50 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № Р-486 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по гр.д. № 320/2020г. по описа на същия съд, в частта, с
която Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс“ АД гр. София на
основание чл.432 ал.1 от КЗ е осъдено да заплати на Т. П. С. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени емоционални страдания
/скръб и тъга/ от загубата на неговия дядо С. С. Г., починал вследствие на
настъпило на 15.06.2018 г. ПТП с виновен причинител на смъртта му, водачът
на лек автомобил „Ауди“ модел А6, с рег. № ВТ 10**** – М. Д. А., който в
нарушение на правилата на чл. 116, пр. 1 и чл. 119, ал.1, чл. 20, ал.1 ЗДвП, не
пропуснал преминаващия по нея Г. и го блъска, за разликата над 25 000 лв.
до 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
09.12.2019г. до окончателното й изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. С. против Застрахователно
акционерно дружество „Бул Инс“ АД гр. София иск с правно основание
11
чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия дядо С. С. Г., починал вследствие на настъпило на
15.06.2018 г. ПТП с виновен причинител на смъртта му, водачът на лек
автомобил „Ауди“ модел А6, с рег. № ВТ 10**** М. Д. А., за разликата над 25
000лв. до 50 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № Р-486 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по гр.д. № 320/2020г. по описа на същия съд в частта, с
която Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс“ АД гр. София е
осъдено да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд-Велико Търново
сумата над 6800лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-486 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по гр.д. № 320/2020г. по описа на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН ********* и Т. П. С., с ЕГН *******, двамата
от гр.Лясковец, ********* да заплатят на Застрахователно акционерно
дружество „Бул Инс“ АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София-1407, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 1145 лв.
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13