№ 18660
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20221110141936 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняващи такива
на В. Б. Д. против Х. Б. Д. и В. М. Д..
Ищецът твърди, че родителите му - Б.Х.Д и П.П.Д., били собственици на
следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се на адрес *******, състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 49,20 кв. м. въз основа на
договор за продажба на държавен имот по Наредба за продажба и замяна на държавни
имоти от 22.09.1982 г. Твърди, че след като баща му починал, на 10.02.1997 г., изцяло
поел грижите за майка си П.П.Д.. Твърди, че вследствие на битов инцидент през 2005
г. майка му загубила зрението на лявото си око, което от своя страна довело до
натоварване на дясното й око, поради което същата започнала да губи зрението и на
това око. През месец май 2007 г. майка му паднала на улицата, вследствие на което си
счупила лявата тазобедрена става, което наложило да бъде извършена операция на
същата, разходите за което били поети изцяло от ищеца. Посочва, че през 2008 г.
зрението на майка му прогресивно е намаляло, като въпреки многобройните операции,
които същата е претърпяла, е загубила изцяло зрението си, като не е успявала да вижда
дори силуети, като вследствие на слепотата изпаднала в депресивни разстройства.
Твърди, че многократно канил майка си да дойде да живее при него, за да може да я
обгрижва. Тя отказвала да напусне дома си. В същото време ответницата В.М.Д. била
назначена за нейн асистент, но въпреки това не се грижела за майката на ищеца.
твърди, че когато майка му си счупила тазобедрената става В. я била взела в дома си,
но отказвала да я гледа, защото майката на ищеца я нагрубявала. Храната за майка му
била осигурявана от социална кухня. Твърди, че сметките за ток, парно и вода
заплащал той. Сочи, че в началото на месец февруари през 2011 г. майка му получила
схващане на долните крайници, което довело до нейното обездвижване и наложило да
й бъде оказана медицинска помощ. Посочва, че майка му е споделила с него, че има
желание да прехвърли нейната идеална част от апартамента на ответницата В., тъй
като последната била жена и можело да я гледа. Ищецът й обяснил, че нейните
1
идеални части от апартамента били 4/6 и досега В. и брат му никога не били полагали
грижи за нея, след което разяснение майка му била категорична, че няма да им
прехвърли апартамента. Твърди, че в началото на 2011 г. майка му заживяла в дома на
ответниците, като малко по-късно, на 22.02.2011 г., с договор за прехвърляне на
идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., вписан в
АВ с вх. рег. № 6062, акт № 83, том XIV, дело № 2754 от 2011 г., майка му - П.П.Д.,
прехвърлила собствените си 4/6 ид. части от гореописания недвижим имот на
ответниците - Х. Б. Д. и В.М.Д., срещу задължение на последните да поемат гледането
и издръжката й, като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила до
момента. Твърди, че при прехвърлянето на съответните идеални части майка му е
споделила на нотариуса, че ще прехвърли собствеността върху нейните идеални части
по повод рождения ден на ответницата В.. Поддържа, че ответниците са знаели,
предвид състоянието на П.Д., че скоро ще настъпи нейната смърт, поради което и са
поели да изпълняват задълженията за гледане и издръжка, каквито намерения
всъщност не са имали към момента на сключване на договора (съгласно молба от
20.06.2023 г.), което водило до нищожност на последния поради липса на основание.
Посочва, че на 05.12.2011 г. майка му П. е починала, като смъртта на последната е
настъпила поради неполагане на дължимата грижа от ответниците. При тези твърдения
ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор
за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен във формата на нотариален акт № том I, рег. № 1054, дело № 6 от
2011 г., поради липса на основание. Претендира разноски.
Ответниците Х. Б. Д. и В. М. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, оспорват
предявения иск и изложените в исковата молба твърдения и молят съда да го отхвърли.
Твърдят, че в началото на 2011 г. П.Д. е решила да живее заедно с тях, като изрично е
заявила на ищеца, че ще им прехвърли своите идеални части от жилището срещу
задължението за гледане и издръжка. Поддържат, че много преди 2011 г. са полагали
грижи за П..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен във формата на
нотариален акт № том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., поради липса на основание.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото ищецът В.
Б. Д. е един наследниците на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане - П.Д.,
то ищецът може да иска прогласяване нищожност на процесния договор за издръжка и
гледане единствено съобразно дела си в наследството. Съобразно удостоверение за
наследници № 000820 от 16.02.2012 г. след смъртта си П.Д. е оставила като
наследници по закон, освен ищеца, и ответника Х. Б. Д., като доколкото ищецът и
ответникът са синове на П.Д., всеки от тях придобива права върху ½ част от
наследството на П.Д., част от което е и правото да се иска прогласяване нищожността
на процесния договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца В. Б. Д. липсва правен интерес
да иска прогласяване нищожността на целия договор за издръжка и гледане, доколкото
съобразно правата си в наследството, същият може да иска прогласяване нищожността
на договора само за 1/2 част от прехвърлените с договора права, поради което
производството следва да бъде прекратено в частта, с която ищецът моли съда да
2
прогласи нищожността на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., вписан в АВ с вх. рег. № 6062, акт №
83, том XIV, дело № 2754 от 2011 г., за разликата над притежаваните от ищеца права
от 1/2 част до пълния размер от 2/2 части.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 27.02.2023 г. и
приет за окончателен по делото в открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2023
г., съдът е указал на ищеца, че за основателността на предявения иск следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице твърдяните
основания за нищожност, а ответната страна следва да установи положителните факти,
на които основава своите възражения.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва
основание.
Според правната теория и константната практика на ВКС (обективирана в
решение № 569 по гр. д. № 76/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 420 по гр. д. №
99/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение 444 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2023
г., IV г. о.) изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание са наличие на заболяване,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и
знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното
настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и
мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на
сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий
(предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно
изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна
практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък - дни,
по-малко от месец.
За установяване на твърденията и възраженията на страните по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства и са допуснати две съдебно-медицински
експертизи.
По делото не се спори, че на 22.02.2011 г., с договор за прехвърляне на идеални
части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 2011 г., вписан в АВ с вх. рег. №
6062, акт № 83, том XIV, дело № 2754 от 2011 г., П.П.Д., прехвърлила на ответниците
Х. Б. Д. и В.М.Д. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 11, находящ се на
адрес *****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 49.20
кв. м., което обстоятелство се установява и от представения по делото (на л. 32-33)
нотариален акт № 6, том I, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа на нотариус
В.Я, вписан под рег. № 265 в РНК.
Не се спори по делото, а и същото се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници № 000820 от 16.02.2012 г. (л. 24 от делото), че ищецът и
ответникът Х. са деца на починалата П., а ответницата В. е съпруга на ответника Х..
Не се спори също, че П.П.Д. е починала на 05.12.2011 г., което се установява и
от представения по делото препис – извлечение от акт за смърт, издаден от Столична
община, район „Красна поляна“ (л. 25 от делото).
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М.В.Д. и В.В.Д., чиито показания съдът намира, че следва да бъдат
ценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелите са синове на ищеца.
3
От показанията на св. М.Д. се установява, че от началото на 2011 г. баба му П.
се е преместила да живее в дома на ответниците, които са поели грижите за нея. Чичо
му го помили да му даде легло, тъй като бабата на свидетеля се била преместила при
него. В началото на годината – края м. януари- началото на м.февруари 2011 г.
посетил баба си, за да види как е. От разговора с нея установил, че баба му имала
болки физически, влошено физическо състояние. Свидетелят М.Д. посочва, че при
своите посещения на баба си (веднъж месечно), тя винаги е лежала, като при разговор
с нея същата му е споделила, че изпитва физически дискомфорт и болки. След
посещението си при баба си свидетелят споделил на баща си (ищеца), че баба му не е
добре и той казал, че ще се погрижи. Сочи, че след преместването на баба му при
ответника също я посещавал, но не често. Твърди, че баба му само лежала на легло и
ставала все по-отслабнала. Твърди, че в последващите посещения баба му само спяла,
била бяла и с изразени старчески петна. Към края на лятото, м.август още можело да
се говори с нея. Сочи, че няколко пъти при посещенията си говорил с чичо си да
изведат баба му навън, но чичо му отклонявал предложенията.
От показанията на св. В.Д., се установява, че преди баба му П.Да се премести да
живее при ответниците, същата е била трудно подвижна и е имала проблеми със
зрението и тазобедрената става, движела се в стаичката, която е в тях. Свидетелят В.Д.
заявява пред съда, че след като баба му се е преместила да живее в дома на
ответниците, е посетил същата един или два пъти, като при посещението му в края на
лятото, началото на есента, не е могъл да проведе комуникация с баба си, доколкото
същата не е била в състояние, позволяващо провеждане на разговор.
От страна на ответниците са ангажирани гласни доказателствени средства чрез
разпит на св. Мариана С. - личен лекар на починалата П.Д., и Н.Т.Б - приятелка на
дъщерите на ответниците.
Св. С. сочи, че починалата П. била записана при нея през 2008 г. Основното при
нея бил световъртежът, губенето на равновесие, болки по всички стави и гръб и
прогресивното намаляване на зрението заради глаукомата. Посещенията на П. през
2011 г. при св. С. били във връзка с желанието на семейството й да я преглежда, да
вижда какво е състоянието й, но нямало влошаване. Св. С. заявява пред съда, че за
периода от 2008 г. до 2011 г., респективно до смъртта на прехвърлителя П.,
здравословното състояние на последната е било общо задоволително, като с
изключение на циститни нейни прояви, не е имало видимо влошаване на
здравословното й състояние, като от началото на 2011 г. до смъртта й, е била
адекватна, изглеждала е физически добре и не са били налице признаци, сочещи за
нейната скорошна смърт, като такава е била възможна предвид нейната напреднала
възраст и хроничните й заболявания.
Св. Б. сочи, че е посещавала дома на ответниците, където се намирала и П..
Сочи, че и когато баба П. си е счупила крака пак е била в дома на ответниците. Преди
да почине, 9 м. или година преди това П. била в дома на ответниците, като била
освободена детската стая и била пригодена за нея.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло като непротиворечиви на
останалите доказателства и почиващи на техни лични и непосредствени впечатления,
показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна. От посочените показания
се установява, че П. е била в задоволително общо здравословно състояние, с оглед
възрастта си, макар и изпитваните от нея световъртеж, ставни болки и прогресиращо
намаляване на зрението й.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК ответницата В. Д. дава обяснения, като заявява
пред съда, че винаги, когато това е било необходимо, на П.Д. е оказвана лекарска
помощ и консултации с лекар относно нейното здравословно състояние. На въпрос
4
дали е вярно, че към момента на сключване на процесния договор е знаела, че
предстои близката смърт на П.Д., поради което е поела задължението да осигури на
последната начин на живот, който е водила до тогава, ответницата категорично
заявява, че това не е вярно, като П. е била в добро здравословно състояние и се е
оправяла сама.
По делото са допуснати и приети съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице д-р Н. С. и допълнителна такава, изготвена от д-р Д. М., чиито заключения
съдът кредитира като пълни, ясни и обосновани, изготвени от експерти с необходимата
медицинска компетентност и съответстващи на ангажираната по делото като писмени
доказателства медицинска документация, и чиито заключения са идентични относно
здравословното състояние на починалата на 05.12.2011 г. П.Д.. Според заключенията и
на двете вещи лица, за периода от 2007 г. до смъртта на П.Д., последната е страдала от
хипертонична болест, стенокардия (ИБС-исхемична болест на сърцето),
мозъчносъдова болест (МСБ), суспектна глаукома (съмнение за болестта глаукома -
повишено вътреочно налягане) и цистит, като общото й здравословно състояние за
този период е било задоволително. В отговор на поставения въпрос дали общото
здравословно състояние на П.Д. е предполагало нейната скорошна смърт след датата
на сключване на процесния договор – 22.02.2011 г., вещото лице д-р Н. С. е посочил,
че предвид извършените лекарски прегледи до 23.11.2011 г., общото здравословно
състояние на П.Д., както и състоянието на основните й вътрешни органи (сърце, бял
дроб, черен дроб. бъбреци) е било задоволително, което е предполагало тяхното
задоволително функциониране, както и предвид самостоятелно придвижване на Д., в
условията на силно намалено зрение, общото здравословно състояние на същата не е
предполагало скорошно настъпване на смъртта й след датата на сключване на
процесния договор - 22.02.2011 г. При изслушване на заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. С., в открито съдебно
заседание, проведено на 02.10.2023 г., вещото лице поддържа заключението на същата
и пояснява, че под задоволително състояние е имал предвид състояние, съответстващо
на възрастта на пациента, както и на етапа на нейните хронични заболявания и на
етапа на лечението и на етапа на протичане на съответните заболявания без
усложнения, което състояние е обективно определено от лекаря вследствие на
неговата съвкупна преценка от състоянието и оплакванията на пациента. Вещото лице
уточнява, че цитираните в заключението на експертизата заболявания на П.Д. по
своята същност са хронични, респективно такива, които въпреки лечението не се
лекуват, а с времето се усложняват, като наличието на допълнително възпаление, като
цистит, допълнително усложнява състоянието на човека. Експертът уточнява още, че
до смъртта си П.Д. е останала в задоволително общо състояние, но нейните хронични
заболявания са напредвали и са се усложнявали.
В същия смисъл е и заключението на вещото лице д-р Д. М., според което като
цяло заболяванията на П.Д. са протичали основно без промяна, като през един месец
през 2009 г. е общото й здравословно състояние е отразено като добро (т. е. протекли
са с подобрение), а през август 2011 г. същото е отразено като увредено с
принудително положение в леглото (т. е. протекли са с влошаване). В отговор на
поставения към експертизата въпрос дали са налице данни за влошаване на
здравословното състояние или за влошаване на заболяванията на П.Д. към 01.02.2011
г., вещото лице д-р Д. М. е отговорил, че на 01.02.2011 г. на същата е осъществен
преглед при съдов хирург, който е установил, че се касае за хронична артериална
недостатъчност на крайниците (ХАНК), което заболяване не било потвърдено с
доплерсонографско изследване на долните крайници, нито със скенер на
абдоминалната аорта и долните крайници, като по това заболяване не е отразено
лечение. Вещото лице не е установило обективни данни за залежаване на П.Д., както и
5
такива за конкретно влошаване на заболяванията й. Експертът е констатирал, че за
периода 01.01.2011 г. – 30.11.2011 г. кръвното налягане на П.Д. се е движело в
приемливи граници, като с изключение на оплакването от лесна умора, същата не е
имала сърдечни оплаквания, респективно кардиологичните й заболявания са били под
контрол и не са били необходими консултация с кардиолог и провеждане на
специфични изследвания. При изслушване на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. М., в открито съдебно заседание,
проведено на 18.09.2025 г., вещото лице поддържа заключението на същата и
пояснява, че посоченото в експертизата заболяване ХАНК има клинични симптоми,
които най-често се изразяват в студенина на крайниците, тръпнене на крайниците,
болка в областта на подбедриците при ходене, нощни болки в областта на стъпалата и
на пръстите, като може да се появят и така наречените некротични рани, които са
болезнени и трудно зарастващи, като в някои случаи болният е трудно подвижен
(зависи от степента на заболяването). Експертът уточнява, че задоволително общо
състояние означава, че пациентът е увреден, но все още може да става, да ходи до
тоалетна и да се храни, т. е. не е в тежко увредено състояние, в което да е безпомощен.
И двете вещи лица не са установили наличие на залежаване на П.Д., както и каква е
конкретната причина за нейната смърт, като и двамата експерти сочат, че не са били
налице данни в здравословното й състояние, като предхождащи симптоми, от които се
е очаквало, че в близко време ще настъпи нейната смърт.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и при съпоставка
на данните по делото за хроничните заболявания на прехвърлителя П.Д. и нейното
състояние към извършване на разпореждането с притежаваните от нея идеални части
от гореописания недвижим имот, с посочените по-горе критерии на съдебната
практика на ВКС при претенциите за нищожност на сделка за прехвърляне на
недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка като лишена от
основание по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, а именно наличие на заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на
приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване
смъртта на прехвърлителя, съдът приема, че към момента на сключване на процесния
договор от 22.02.2011 г. прехвърлителят П.Д. не е била в състояние, което е
предполагало предстояща в най-близко време нейна смърт, нито това е било известно
на приобретателите и ответници по делото Х. Д. и В. Д.. В конкретния случай смъртта
на прехвърлителя е настъпила след повече от 9 месеца след сключване на процесния
договор за издръжка и гледане, като не се установи от съдебно-медицинските
експертизи същата да е настъпила вследствие на някое от хроничните заболявания, от
които прехвърлителят П. е страдала, респективно дали някое от тях попада сред
визираните по-горе заболявания, предполагащи настъпване на скорошна смърт.
Посоченият извод на съда не се разколебава и при съобразяване на показанията на
ангажираните от ищцовата страна свидетели, доколкото същите свидетелстват
предимно за състоянието на прехвърлителката П.Д. след заживяването й при
ответниците през м.февруари 2011 г., като изложените от тях обстоятелства за
състоянието на прехвърлителката през лятото на 2011 г. са неотносими към предмета
на настоящото производство, доколкото не установяват състоянието на
прехвърлителката към момента на сключване на сделката. И двамата свидетели сочат,
че в началото на 2011 г. прехвърлителката е била трудно подвижна и е имала болки, но
съобразно заключенията на вещите лица, изслушани по делото, посоченото е било
нормално за възрастта и общото здравословно състояние на прехвърлителката.
В своята практика ВКС приема, че допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
6
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.
Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро
здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с
неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната
необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е
основанието за сключване на такъв договор. Обратното би означавало по формални
признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за
прехвърлителя да предложи на приобретателя свое имущество и по този начин да си
осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, а това би било
изцяло в противоречие с принципите на гражданското право (така решение № 420 от
11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о.).
В решение № 444 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2023 г., IV г. о. е
прието, че спорният въпрос не следва да се разглежда единствено от позицията на
приобретателя. Необходимо е да се отчете и волята на прехвърлителя, без да се
абсолютизира периодът от време между сключването на договора и смъртта му, като
се приема, че скорошната смърт неминуемо лишава договора от основание. При
алеаторния договор страните изначално са наясно с риска да се получи неравенство
между престациите им. Това неравенство може да бъде в две посоки – както
престираните грижи и издръжка да са кратковременни поради краткия живот на
прехвърлителя и прехвърленият имот да се окаже на много по-голяма стойност от тях,
така и прехвърлителят да доживее дълбока старост, при което положените грижи и
издръжка през годините да надвишат стойността на имота. Не целта да се постигне
еквивалентност на престациите обаче е причината страните да сключат този договор –
те са наясно, че имуществените блага не се разместват веднага, със самата сделка,
поради което и не могат да бъдат сравнени икономически в този момент. В
действителност типичната цел на договора е да се уговори едно задължение за
длъжника, с което той да задоволи вземането на кредитора за гледане и издръжка.
Независимо дали прехвърлителят е запознат с точната си диагноза, логично е
обективните прояви на заболяването му да обусловят необходимост от чужда помощ.
Щом болният е избрал да си осигури получаването на такава помощ чрез договор за
издръжка и гледане, то желае и има доверие именно на приобретателя да го обгрижва
в оставащото му житейско време независимо каква е продължителността му.
В конкретния случай П.Д., предвид обективните данни по делото за силно
влошеното й зрение и хроничните й заболявания, несъмнено е имала нужда от
подкрепа и съдействие при ежедневното й обслужване, с оглед на което е сключен
атакуваният в настоящото производство договор за издръжка и гледане с ответниците.
Не се установява по делото обаче към момента на сключване на атакувания договор –
22.02.2011 г., прехвърлителят П.Д. да е страдала от заболяване или да е била в такова
здравословно състояние, което да е предполагало скорошната й смърт (след датата на
сключване на договора), както и подобно обстоятелство да е било известно на
ответниците – приобретатели по договора за издръжка и гледане. С оглед изложеното
съдът намира, че процесният договор е произвел своите правни последици и не е
нищожен, респективно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД в
частта относно притежаваните от ищеца права в наследството на П.Д. - а именно за 1/2
част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците, които са
претендирали такива, като са представили списък по чл. 80 ГПК (л. 505 от делото),
както и доказателства, че действително са сторили разноски в размер на 1500 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от 03.04.2023 г. (л. 506
7
от делото). С оглед на направено от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът при преценката си относно
размера на същото, изплатено от ответниците, съобразно размерите на адвокатските
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, както и при преценката
си относно правната и фактическа сложност на производството, проведените заседания
и събраните по делото доказателства, намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение не е завишено, поради което същото се дължи на ответниците в пълен
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3703/29.02.2012 г., подадена от В. Б. Д., ЕГН:
********** срещу Х. Б. Д., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН ********** в частта, с
която се иска прогласяване нищожността на сключения между П.П.Д., като
прехвърлител и Х. Б. Д. и В. М. Д., като приобретатели, договор за прехвърляне на 4/6
идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № том I, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа
на нотариус В.Я, вписана под № 265 в РНК за разликата над 1/2 част до пълния
предявен размер от 2/2 части като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД против Х. Б. Д., ЕГН ********** и В. М. Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ******, за прогласяване за 1/2 част нищожността на
сключения между П.П.Д., като прехвърлител и Х. Б. Д. и В. М. Д., като приобретатели,
договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ
апартамент №11, находящ се на ****** срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № том I, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа
на нотариус В.Я, вписана под № 265 в РНК, поради липса на основание, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
****** да заплати на Х. Б. Д., ЕГН ********** и В. М. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес: ****** сумата от 1500 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8