№ 492
гр. Русе, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201232 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат В.Д. от АК-Русе, в качеството му на
упълномощен процесуален представител на В. ЛЮБ. Н. от гр. Русе, до
Русенския Районен съд против наказателно постановление № 21-3393-
000271/12.05.2021 г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с
което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП на Н. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява
упълномощен процесуален представител - юрисконсулт.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
постановление, като излагат аргументи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и за недоказаност на обвинението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
1
от фактическа страна следното:
На 11.04.2021 г., около 20.00 ч., жалб. В.Н. управлявал лек автомобил
“Фолксваген Джета” с рег.№ Р 3635 РН по улиците в с. Тетово, обл. Русе.
Около 20.10ч. Н., с управляваният от него автомобил, се насочил по
ул.“Ангел Кънчев“, като пред №3, където била къщата на свид. Ш. Х.,
намалил, свирнал двукратно с клаксона, извадил лявата си ръка през
отворения прозорец на вратата и направил знак със среден пръст в
неустановена по делото посока. След това рязко ускорил, при което предните
гуми на автомобила превъртели и продължил движението си напред. Х.,
който по това време бил в дома си, чул звука от клаксона и шума от
автомобила, но докато излезе да види какво се случва, Н. вече се бил
отдалечил. Тогава Х. прегледал видеозаписа от камерата, която бил монтирал
на къщата си с обхват към улицата. От записа видял поведението на жалб.Н.,
приел го като заплашително по отношение на себе си и семейството си,
поради което подал писмена жалба във Второ РУ-Русе – Участък „Червена
вода“. Проверката по случая била възложена на свид.П.И. – мл.полицейски
инспектор в управлението. В хода на проверката Х. представил на
полицейския служител и запис от видеокамерата си, на който било заснето
поведението на В.Н.. Свид.И. призовал жалбоподателя и провел беседа с него.
В дадените усти и писмени обяснения по случая, Н. не отрекъл, че минал пред
дома на свид.Х., но заявил, че намалил скоростта си на движение и подал
сигнал с клаксона, тъй като на пътя имало легнало куче. Тъй като то не се
отместило Н. му показал през прозореца среден пръст, след което рязко
потеглил и се отдалечил от мястото.
При така установеното, свид. П.И. преценил, че жалб. В.Н. е извършил
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място
използвал пътища отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като
превъртял предните задвижващи колела на автомобила си, с което нарушил
устойчивостта му.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
допуснатото нарушение и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н. били
наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства. В съдебното заседание, в
присъствието на страните, бил извършен оглед на видеозаписа от камерата за
видеонаблюдение на свид. Ш.Х., предоставен лично от него върху магнитен
носител – флаш-памет.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание.
В същото време, в хода на съдебното производство се събраха
безспорни доказателства за това, че жалб.В.Н. не е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е
забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Очевидно, с оглед систематичното място на тази правна норма, волята
на законодателя със създаването й била да се санкционира умишленото и
съзнателно опасно управление на автомобил, посредством специфична
техника на шофиране /рязко подаване на газа, последователно завъртане на
волана вляво и вдясно, активиране на ръчната спирачка и др./, чиято цел и
резултат е умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба
на сцепление на задните или предните колела, поднасяне на задната част на
автомобила вляво и вдясно, завъртане около оста му и др., които общо
довеждат до отклоняване от нормалната траекторията на движение на
превозното средство.
По мнение на Съда, настоящият случай не е такъв.
Действително, от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че на 11.04.2021 г., около 20.10 ч., при преминаване покрай
3
дома на свид. Х., жалб. Н., с управляваният от него л.а.“Фолксваген Джета” с
рег.№ Р 3635 РН, след като намалил скоростта на движение, рязко ускорил,
което довело до превъртане на предните задвижващи колела и продължил
движението си напред. Това управление на автомобила обаче, според Съда не
представлява специфична техника на шофиране, чиято цел е именно
умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на
сцепление на предните колела и загуба на устойчивост. В конкретният случай,
по делото не бяха събрани безспорни доказателства, че жалб. Н. е извършил
тези действия с цел умишлено, демонстративно и опасно управление на МПС.
Напротив, от показанията на свидетелите и най-вече от огледа на видеозаписа
в съдебно заседание се установява, че рязкото потегляне на процесния
автомобил от мястото на инцидента, извън превъртането на предните колела,
не е довело до загуба на устойчивост или поднасяне на автомобила. Освен
това, по същото време на улицата не е имало никакви други участници в
движението или чуждо имущество, които да са били застрашени по някакъв
начин. Очевидно, в случая се касае за по-рязко подаване на газ от страна на
жалб.Н., което съчетано с лошото състояние на пътната настилка е довело и
до кратковременното превъртане на предните колела, което не е необичайно и
рядко явление, но по своята същност не е общественоопасно и не покрива
обективните критерии заложени от законодателя в нормата на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява отсъствието на съществен елемент от
обективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП нарушение, а имено за използване на пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари от страна на жалб. В.Н..
Поради това наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
По делото жалбоподателя В.Н. се представлявал от упълномощен
процесуален представител – адв. В.Д. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар
в размер на 500.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно, договор за правна помощ и списък за разноските. В хода на
съдебните прения, адв. Д. претендирал присъждането на разноски за
4
адвокатско възнаграждение в същият размер.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на
АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на
Сектор ПП-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя В. ЛЮБ. Н., от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500.00лв.
Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като претендираният
и уважен от Съда размер на адвокатското възнаграждение, макар и
надвишаващ /несъществено/ размера по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е адекватен на осъществената от процесуалният представител защита, т. е.
възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно тази
правна норма, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Доколкото законът
не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че
дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от
текста на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно който размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив. Под
понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат фактите от обективната
действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното дирене
като необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За правната
5
сложност значение имат относимите и значими за правилното решаване на
спора нормативни актове, извършените от страните процесуални действия в
хода на процеса, безспорност на правния казус, фактическите и правни
възражения на страните. Съобразно тези критерии Съдът намира, че
фактическата сложност на настоящото дело е относително по-висока за този
род дела, предвид предмета на спора, видът и обемът на събраните по делото
доказателства; провеждането на повече от едно съдебно заседание по делото,
личното явяване и участие на процесуалният представител във всяко
заседание, спорните в хода на настоящото производство обстоятелства.
Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството
на казуса в случая също се явява относително по-висока в сравнение с други
дела по ЗДвП. Още повече, в случая, извън критерия имуществен интерес,
следва да се отчете, че за нарушението вменено във вина на жалб.Н. се
предвижда освен „Глоба“ и по-тежко наказание, а именно „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Поради изложеното Съдът намира, че договореното и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и
правна сложност на казуса, както и с положените от процесуалният му
представител усилия.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-3393-000271/12.05.2021 г.
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. ЛЮБ. Н. от гр.
Русе, ЕГН ********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на В. ЛЮБ. Н. от гр. Русе, ЕГН
**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
6
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7