№55
Гр. Перник, 22.02.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на единадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Т. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 25 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 156 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
във връзка с чл. 129, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано по жалба на „***“ АД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“, представлявано от изпълнителния
директор Л. В. С. срещу Решение № РЗАДС-5800-1133/32-243992
от 22.08.2018 година на началника на митница „Столична“, в частта в която
мълчаливо е отказано определяне на лихва за забава за периода от 15.08.2014
година до 25.11.2014 година по искане за прихващане и възстановяване вх. № 32-120641
от 26.04.2018 година, потвърдено с Решение № Р-551/32-319782 от 05.11.2018
година на директора на агенция „Митници“. Жалбоподателят твърди, че формирания
мълчалив отказ на началника на митница „Столична“ е неправилен и
незаконосъобразен, тьй като с Решение № РЗАДС-5800-1133/32-24 от 22.08.2018
година на дружеството – жалбоподател е възстановена сумата в размер на
106 873.37 лева, представляваща лихва за периода от 25.11.2014 година до
25.03.2015 година върху възстановен с Решение № РВА-5800-66/32-78475 от
16.03.2018 година акциз за енергийни продукти в размер на
3 174 274.28 лева по подадено искане за прихващане или възстановяване
вх. № 32-120641 от 26.04.2018 година на лихви за периода от 15.08.2014 година
до 26.03.215 година в общ размер на 202 284.73 лева, а не както е приел
административния орган от датата на влизане на съдебното решение в сила. Твърди,
че началната дата на дължимата лихва следва да бъде 15.08.2014 година, като
начална дата на подаване на искането за възстановяване на акциза вх. № 32-94447
от 15.08.2014 година, съответно до 25.11.2014 година. В тази връзка дружеството
– жалбоподател е направило искане за прихващане и
възстановяване вх. № 32-120641 от 26.04.2018 година на дължимата лихва,
върху възстановения недължим акциз в размер на 3 174 274.28 лева,
като е посочило начална дата 15.08.2014 година и крайна дата 26.03.2015 година
в размер на 202 284.73 лева. С Решение № РЗАДС-5800-683/32-150557 от
28.05.2018 година началника на митница „Столична“ е отказал да възстанови посочения
по – горе размер на лихвата за периода от 15.08.2014 година до 26.03.2015
година, като с Решение № Р-361-32-219717 от 30.07.2018 година директора на
агенция „Митници“ го е отменил и върнал на началника на митница“Столична“ за
произнасяне при спазване на нормативните изисквания. Заявява, че в случая
следва да намери приложение нормата на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК,
поради което моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която
мълчаливо е отказано определяне лихва за забава за периода от дата на подаване
на искането – 15.08.20014година до 25.11.2014 година, като незаконосъобразен и
върне административната преписка на началника на митница „Столична“ със задължителни
указания за определяне на 15.08.2014 година, като начална дата за дължимата
лихва.
В проведеното съдебно заседание на 11.02.2019 година
жалбоподателя редовно призован се представлява от адвокат К. Д. от АК София,
която моли съда да отмени Решение № РЗАДС-5800-1133/32-243992
от 22.08.2018 година на началника на митница „Столична“, в частта в която
мълчаливо е отказано определяне на лихва за забава за периода от 15.08.2014
година до 25.11.2014 година по искане за прихващане и възстановяване вх. № 32-120641
от 26.04.2018 година, като незаконосъобразно и върне административната
преписка за произнасяне. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 11.02.2019 година ответникът
по жалбата – директора на агенция „Митници“ редно призован не се явява,
представлява се от старши юрисконсулт М. Б. – К., която оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, след
проведено административно обжалване – задължителна процесуална предпоставка за
обжалване по съдебен ред, което обосновава извода за процесуалната й
допустимост.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
По делото е безспорно между
страните, че настоящото дружество – жалбоподател е направило искане за
възстановяване на акциз върху енергийни продукти в размер на
3 243 735.05 рег. № 32-94447 от 15.08.2014 година. По така
направеното искане началника на „Митница“ Столична не се е произнесъл, поради
което дружеството е подало жалба до директора на агенция „Митници“, който с
Решение № Р-1 от 05.01.2015 година е отменил мълчаливия отказ и е върнал
преписката на началника на митница „Столична“.
С Решение за възстановяване на
акциз № BG005800-ИВ-27-6-РВ-36 от 09.02.2015 година началника на
митница „Столична“ е отказал възстановяването на акциз в размер на
4 286 204.86 лева по искане вх. № 32-94447 от 15.08.2014 година,
което решение е потвърдено с Решение № Р-186 от 07.05.2015 година на директора
на агенция „Митници“, в частта, с която е постановен отказ за възстановяване на
акциз за периода от 01.05.2010 година до 30.08.2014 година.
Настоящото дружество –
жалбоподател е подало жалба срещу Решение за възстановяване на акциз № BG005800-ИВ-27-6-РВ-36 от 09.02.2015 година началника на
митница „Столична“, потвърдено с Решение № Р-186 от 07.05.2015 година на
директора на агенция „Митници“ по която е образувано административно дело №
5574 по описа за 2015 година на Административен съд София – град, който с
Решение № 1650 от 15.03.2017 година е отменил посочените решения и е върнал делото
като преписка на началника на митница „Столична“ за произнасяне по искане за
възстановяване на акциз вх. № 32-94447 от 15.08.2014 година.
Срещу така постановеното
съдебно решение е подадена касационна жалба от настоящия ответник /агенция
„Митници“/, по която е образувано административно дело № 5466 по описа за 2017
година на Върховния административен съд, който с Решение № 437 от 11.01.2018
година е оставил в сила постановеното съдебно решение на Административен съд
София – град.
В изпълнение на така
постановеното съдебно решение е издадено Решение № РВА-5800-66/32-78475 от
16.03.2018 година на началника на митница „Столична“, с което на „***“ АД е
възстановен акциз по искане вх. № 32-94447 от 15.08.2014 година за период от
01.05.2010 година до 31.03.2014 година в размер на 3 174 274 28 лева,
от които 3 065 846.60 лева за въглища и 108 427.68 лева за
електроенергия, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 година. Така
възстановената сума е преведена изцяло на дружеството.
На 26.04.2018 година
дружеството – жалбоподател е направило искане вх. № 32-120641, с което на
основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК претендира лихва в размер на 202 284.73
лева за периода от 15.08.2014 година до 26.03.2015 година, във връзка с
възстановен акциз с Решение № РВА-5800-66/32-78475 от 16.03.2018 година на
началника на митница „Столична“ в размер на 3 174 274 28 лева.
По така направеното искане
началника на митница „Столична“ с Решение № РЗАДС-5800-683/32-150557 от
28.05.2018 година е отказал възстановяването на лихва в размер на
202 284.73 лева за периода от 15.08.2014 година до 26.03.2015 година.
Срещу така постановеното решение е подадена жалба от „***“ АД /настоящ
жалбоподател/, по която директора на агенция „Митници“ е постановил Решение №
Р-361/32-219717 от 30.07.2018 година, с което е отменил посоченото по – горе
решение на началника на митница „Столична“ и е върнал административната
преписка за произнасяне при спазване на нормативните изисквания.
С Решение №
РЗАДС-5800-1133/32-243992 от 22.08.2018 година началника на митница „Столична“
в изпълнение на Решение № Р-361/32-219717 от 30.07.2018 година на директора на
агенция „Митници“ е приел, че следва да бъде изплатена на „***“ АД сумата в
размер на 106 873.37 лева, представляваща лихва върху възстановения с
Решение № РВА-5800-66/32-78475 от 16.03.2018 година акциз в размер на
3 174 274.28 лева за периода от 25.11.2014 година до 25.03.2015
година, като по отношение на искането на настоящия жалбоподател за лихва за
забава за периода от 15.08.2014 година до 25.11.2014 година не се е произнесъл.
Именно в тази част решението на началника на митница „Столична“ е предмет на
настоящото съдебно производство.
Срещу мълчаливия отказ на
началника на митница „Столична“ дружеството – жалбоподател е подало жалба вх. №
32-261145 от 10.09.2018 година, по която директора на агенция „Митници“ е
постановил Решение № Р-551/32-319782 от 05.11.2018 година, с което на основание
чл. 129, ал. 7, във връзка с чл. 144 от ДОПК е потвърдил мълчаливия отказ на началника на митница „Столична“ по искане
вх № 32-120641 от 26.04.2018 година на „***“ АД /настоящ жалбоподател/ в частта
за определяне лихва за забава за периода от 15.08.2014 година до 25.11.2014
година върху възстановен акциз в размер на 3 174 274. 28 лева.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт достигна до следните правни изводи:
По
настоящото съдебно производство спорния между страните въпрос е от кой момент се дължи законната лихва. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или
прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от
Агенция „Митници“, въз основа на писмено искане или по инициатива на
митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до директора на териториалната
дирекция по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в
случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното
митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се
прилагат и документите, определени с правилника за прилагане
на закона, като органът по ал. 2 в 30 – дневен срок от постъпване на искането,
съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано
решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като
възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в
срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане. В посочената
правна норма липсва регламентация относно дължимостта на лихвата, поради което
следва да намери приложение нормата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Съгласно чл.
129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с
изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва
за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по
приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в
който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – ал. 4. Законодателят
е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната
лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на
акт на органа по приходите или не.
В случая началния момент, от
който се дължи законната лихва при възстановяване на недължимо внесен акциз,
следва да бъде извършена според правилата на чл.
129, ал. 6, изр. второ от ДОПК, доколкото в специалния закон липсва изрична
уредба. Съгласно трайната практика на СЕС въпросът за олихвяването на суми,
събрани в нарушение на правото на Съюза е предоставен за разрешаване при
условията на процесуална автономия на държавите членки. В по – старата си
практика СЕС приема, че проблематиката за плащането на лихва върху събрани в
нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от
националното право и държавите членки могат да уреждат въпроса за плащането на
лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихва, както и
лихвения процент – Решение от 21 май 1976 година по дело Roquette Frиres /Комисия,
26/74, Recueil, стр. 677, § 11 и следващите, Решение
от 12 юни 1980 година по дело Express Dairy Foods, 130/79, Recueil, страница
1887, § 16 и следващата, Решение от 15 септември 1998 година по дело Ansaldo
Energia, C-279/96, C-280/96 и C-281/96, Recueil, страница I-5025, § 28 и Решение
от 7 септември 2006 година по дело N, C-470/04, Recueil, стр. I-7409, § 60. В
по – новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото
на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в
нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността
на платените в нарушение на общностното право суми – Решение
от 13 март 2007 година по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04,
Сборник, страница I-2107, § 112 и следващите и Решение от 12 декември 2006 година
по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр.
I-11753, § 202 и следващите. Решенията на СЕС, постановени по идентични казуси,
са подробно обсъдени в Решение
№ 14771 от 23.11.2012 година на ВАС, VIII отделение, по административно дело № 2689/2012 година.
Видно от същите, държавите – членки са длъжни да възстановят събраните в
нарушение на правото на Съюза данъци с лихва като компенсация за тяхната
неналичност.
Съгласно принципа на равностойност, правилата,
регулиращи възстановяването на събрани в нарушение на националното
законодателство суми, следва да бъдат приложени и по отношение на
възстановяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. По делото е
безспорно между страните, че акцизът, който е възстановен, не е бил внесен или
събран въз основа на акт на компетентния митнически орган, поради което не
следва да се възстанови със законната лихва за изтеклия период, съгласно чл.
129, ал. 6, изр. първо от ДОПК,
а със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен, съгласно
чл.
129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. В редица свои решения ВАС е
приел, че втората хипотеза на чл.
129, ал. 6 от ДОПК изисква реализиране на административно
производство по възстановяването, което се инициира от заинтересованото лице. В
случая е налице такова производство, като дружеството – жалбоподател е подало
искане за възстановен акциз вх.
№ 32-94447 от 15.08.2014 година, от която и дата иска присъждане на
законна лихва, като в посочения смисъл е Решение
№ 13458 от 29.10.2012 година, постановено по административно дело № 57/2012
година и Решение
№ 14086 от 08.11.2012 година, постановено по административно дело №
1112/2012 година. Следователно както се посочи по – горе с оглед спазване
принципа на равностойност в случая следва да се приложи най – близката хипотеза
за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани
суми, като е тази на чл.
129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Производство за възстановяване на
акциза е започнало по искане от търговското дружество от 15.08.2014 година,
поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения размер
на акциза, а не както е приел административния орган от изтичане на сроковете
за произнасяне по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗАДС, а именно 25.11.2014 година, с
което е допуснал нарушение на закона.
С оспореното решение на началника на митница „Столична“,
в частта в която мълчаливо е отказано определяне на лихва за забава за периода
от 15.08.2014 година до 25.11.2014 година по искане за прихващане и
възстановяване вх. № 32-120641 от 26.04.2018 година, потвърдено с Решение №
Р-551/32-319782 от 05.11.2018 година на директора на агенция „Митници“ следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради несъответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, а административната преписката бъде изпратена на
началника на митница „Столична“ с указания за определяне на дължимата лихва
считано от 15.08.2014 година върху възстановения размер на акциза в едномесечен
срок от получаване на преписката.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски следва да бъде уважено, като ответника по жалбата му плати
сумата от 50 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от 3 400
лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 1 от 08.02.2019 година или общо сумата от 3 450 /три хиляди
четиристотин и петдесет/ лева. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно
направеното възражение за прекомерност от процесуалния представителна агенция
„Митници“ на претендираното адвокатско възнаграждение, тьй като същото е
съобразено с правната сложност на делото и чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
претендирания размер се явява справедлив и обоснован.
С оглед изхода на
делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител
на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 27, ал.
4 от ЗАДС, във връзка с чл. 160, ал. 3 от ДОПК
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № РЗАДС-5800-1133/32-243992 от
22.08.2018 година на началника на митница „Столична“, в частта в която
мълчаливо е отказано определяне на лихва за забава за периода от 15.08.2014
година до 25.11.2014 година, потвърдено с Решение № Р-551/32-319782 от
05.11.2018 година на директора на агенция „Митници“, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА административната преписка на началника на митница
„Столична“ за ново произнасяне във връзка с искане на „***“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ул. „***“,
представлявано от изпълнителния директор Л. В. С. по
подадено искане за прихващане и възстановяване вх. № 32-120641 от 26.04.2018
година при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя едномесечен срок
от получаване на административната преписка.
ОСЪЖДА агенция „Митници“, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47 да заплати на „***“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ул. „***“,
представлявано от изпълнителния директор Л.В. С. сумата в размер на 3 450 /три
хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени съдебни разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/