МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 3, постановена на 19.01.2015г.
по НОХД № 1147/2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт срещу Г.Б.Д., ЕГН: ********** за това, че на 26.06.2013г. в гр.
Стара Загора причинил на Н.А.К., ЕГН: ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, първи и втори горни леви
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129,
ал. 1, вр. с ал. 2 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Г.Б.Д.. Според него от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява
фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт – време,
място, начин на извършване и авторство. В пледоарията си, прокурорът прави
анализ на събраните доказателства. Моли съда да признае подсъдимия Д. за виновен.
Счита, че наказанието му следва да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства с оглед чистото му съдебно минало и липсата на
противообществени прояви. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.
66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение
на направените по делото разноски, счита, че същите следва да бъдат присъдени в
тежест на подсъдимия.
Частният обвинител Н.А.К. чрез адв. П.Г. също прави анализ
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Заявява, че повдигнатото
срещу подсъдимия Д. обвинение е доказано, поради което и последният следва да
бъде признат за виновен. Моли съда да определи наказанието му при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като отчете чистото му съдебно минало,
сравнително младата възраст и трудовата му ангажираност. Предлага съдът да му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване
на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подсъдимия - адв. Т.А. заявява, че
повдигнатото срещу Г.Б.Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал.
1, вр. с ал. 2 НК не е доказано. В тази връзка прави задълбочен анализ на
събраните доказателства, тъй като счита, че пред съда са изложени множество
емоционални, но не и правни аргументи. Същевременно прави възражения и за
несъставомерност на деянието от субективна страна, тъй като липсва пряк умисъл
у дееца за извършването му. Пледира за постановяването на оправдателна присъда.
Подсъдимият Г.Б.Д. заявява, че се придържа към
казаното от адвоката си, като във връзка с реплика, направена от адв. П.Г.
добавя, че при механизъм на нанесения удар като този, описан в обвинителния акт
по ръцете му би следвало да има останали следи. Такива обаче липсват.
В последната си дума Д. заявява, че
вече е казал всичко, което иска.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Б.Д., с ЕГН: ********** е роден на ***
г. в гр. Сливен. Живее в гр. Стара Загора, ул. Братя Жекови № 62, вх. Б, ет. 5,
ап. 64. Българин е. Български гражданин. С висше образование. Женен. Управител е
на „Бригс” ЕООД, гр. Стара Загора. Не е осъждан.
В началото на 2013г. между подсъдимия Д. и частния
обвинител К. възникнал финансов спор. К. твърдял, че заради извършен от него
международен превоз на стоки до Туркменистан, Д. му дължи сумата от 5000 лева. Същевременно
обаче Д. оспорил вземането. Това станало причина за влошаване на отношенията
между тях.
На 26.06.2013г. К. отишъл в кв. Кольо Ганчев в гр.
Стара Загора на паркинг, стопанисван от „Мангъша” ЕООД, гр. Стара Загора. Паркингът
представлявал част от автобаза, която включвала също сервиз, стаи и столова за
работниците.
В следобедните часове К. влязъл в столовата заедно с К.
И. /понастоящем покойник/, тъй като техен колега давал курбан. Гостите били
настанени на една голяма маса, разположена успоредно на вратата. Двамата
седнали близо до вратата, като К. бил с гръб към нея.
Около 16.00 – 17.00 часа, в столовата влязъл подсъдимият
Г.Д.. Той седнал срещу К. - по диагонал.
Малко след пристигането му, пострадалият К. започнал на
висок глас да обяснява на К. И., че Д. му дължи пари и е лъжец и измамник.
Подсъдимият чул думите му. Това станало причина между
двамата да възникне пререкание. Д. казал на К. да отидат навън, за да се
разберат. Пръв от заведението излязъл подсъдимият, а след него и пострадалият.
Без да казва нищо, непосредствено след като излязъл
от столовата, Д. се обърнал и нанесъл удар на К. с юмрук в областта на устата.
От удара К. почувствал силна болка, залитнал и паднал на колене. От устата му
потекла кръв. Хванал се за крака на подсъдимия и успял да се изправи. Двамата
се сборичкали.
Свидетелите Т.Т. и Х.Г. излезли първи навън, за да ги
разделят. След тях дошли и други мъже, между които и свидетелите Т.Х. и Д.Ж..
Веднага след инцидента пострадалият К. установил, че са
му паднали два предни горни зъба, а трети силно се клатил и го извадил.
Обадил се по телефона на брат си – свидетелят К.К.,
който отишъл на мястото и го откарал с автомобила си до дома му. Там била
съпругата му – свидетелката М.К., която тръгнала с тях.
Тримата отишли към стоматологичния кабинет на д-р С.Д.,***.
По пътя пострадалият разказал как Г.Д. го ударил и му избил зъбите.
Стоматологът констатирал, че К. има избити три зъба –
първи горен десен зъб и първи и втори горни леви зъби, като препоръчал да се
направи снимка.
На следващия ден – 27.06.2013 г., Н.К. посетил
съдебен лекар и се снабдил със съдебномедицинско удостоверение № 187/2013 г.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да
възприеме горната фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
На първо място, датата на инкриминираното деяние –
26.06.2013г. се установява от:
- показанията на частния обвинител Н.К..
- показанията на свидетелите д-р С.Д., Т.Х. и К.К.,
дадени в хода на досъдебното производство, които са прочетени в тази си част по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК.
- съдебномедицинско удостоверение № 187/2013г., в
което е посочено кога констатираното от съдебния лекар травматично увреждане е
причинено, а именно - 26.06.2013г.
- обясненията на подсъдимия Д., който не оспорва, че
на тази дата между него и пострадалия К. е имало конфликт пред столовата,
стопанисвана от „Мангъша“ ЕООД, гр. Стара Загора.
На второ място, обстоятелството, че в началото на
2013г. отношенията между К. и Д. са се влошили заради възникнал между тях
финансов спор, се установяват, както от показанията на свидетелите Т.Х., М.К. и
Д.Ж., така и от обясненията на подсъдимия и показанията на частния обвинител.
На трето място, за ескалиращото на 26.06.2013г.
напрежение между Д. и К. свидетелстват Д.Ж., Т.Х. и Т.Т., които по това време
също били в столовата.
От техните показания се установява, че пострадалият
споделил на висок глас с К. И., че подсъдимият е лъжец и мошеник. Последният
чул тези негови думи, почувствал се засегнат и за да не бъде злепоставян повече
пред колегите си, казал на К. да излязат отвън, за да се разберат.
Заради това, че разговорът между тях протекъл на висок
тон, свидетелят Т.Т. предположил, че може да стане нещо и тръгнал от другия
край на столовата, където се намирал в момента – към тях.
Тук следва да се отбележи, че единствената част от
показанията на К., която съдът не кредитира е тази, в която отрича, че е
говорил на висок тон, когато е казал, че Д. е лъжец и мошеник. В тази част показанията му противоречат на
останалите гласни доказателства, събрани по делото, в т.ч. и обясненията на
подсъдимия.
Съдът прие, че думите на К. са били адресирани именно
към подсъдимия и са целели злепоставянето му пред присъстващите. Те са станали
причина за агресивното поведение на Д. спрямо него.
Следва да се отчете също, че употребата на алкохол и
от подсъдимия, и от пострадалия е повлияло силно на способността им да
контролират поведението си.
От една страна, с думите си К. провокирал Д., като
уронил авторитета и доброто му име пред колегите им, намиращи се в столовата.
А от друга, подсъдимият не съумял да овладее
напиращия у него гняв и когато излязъл през вратата, се обърнал, за да посрещне
К. с юмрук в областта на лицето.
На следващо място, във връзка с механизма на
причиняване на телесните увреждания на К., съдът съобрази следното:
Въз основа на проведените очни ставки между
свидетелите Д.Ж., Н.К. и Х.Г. се установи, че подсъдимият Д. е излязъл първи от
столовата, а частният обвинител К. го е последвал.
Установи се също, че никой от разпитаните по делото
свидетели не е видял как точно са причинени травматичните увреждания на
пострадалия К..
Тези, които първи излезли да се намесят, за да ги
разтърват били Д.Ж. и Т.Т.. И двамата заявяват, че не са видели механизма на
удара, но са забелязали, че по лицето на К. – в областта на устата и брадичката
- има кръв.
Действително свидетелят Ж. заявява, че кръвта е
засъхнала, но съдът не прие това обстоятелство за достоверно, тъй като никой не
е забелязал К. да има кръв по лицето си преди да излезе от столовата, а
впоследствие са минали само няколко минути до намесата на Ж. и Т. в
спречкването му с Д..
От проведената очна ставка между свидетелите Х.Г. и Д.Ж. се установява, че Г. не е видял
подсъдимия да удря пострадалия, но поради наличието на кръв по лицето на К.,
той си направил извод, че Д. го е ударил с юмруци именно в областта на главата.
Единствените на случилото се са подсъдимият Д. и
частният обвинител К..
Съдът кредитира показанията на частния обвинител Н.А.К..
В тази си част те са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от
останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
На първо място, от показанията на свидетелите М.К., К.К.,
К.К., на които непосредствено Н.К. след инцидента е споделил за случилото се,
като е казал, че именно Г.Д. го е ударил с юмрук в областта на устата и му е
избил зъбите.
На второ място, от заключението на назначената в хода
на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
352/2014г., изготвена от вещото лице д-р Т.П..
Според него телесните увреждания в областта на лицето
и по-точно в областта на устата на К. са причинени от един удар – действие на
твърд тъп предмет и е възможно да е причинен при нанасяне на юмручен фронтален
удар в областта на устата.
Д-р П. заявява, че те могат да се причинят по
описания от пострадалия начин, имайки предвид описанието на разположението
между двамата и мястото на деянието.
В заключението изрично е отразено, че травматичните
увреждания е възможно да са получени и по друг начин, какъвто е удар в дървена
пейка, но за да се получи такова нараняване е необходимо ударът да е върху ръб
и да е налице по-голяма кинетична енергия, която да е придобило тялото.
В съдебно заседание експертът разясни, че кинетичната
енергия би се увеличила при сборичкване или блъскане на тялото, като падането
от собствен ръст не може да стане причина за получаването на посочените
травматични увреждания, тъй като дори да е употребил алкохол, пострадалият би
се предпазил.
На трето място, от съдебно-медицинско удостоверение №
187/2013г., от което се установява, че К. е получил и охлузване на лявото
коляно. Това потвърждава, че след като е бил ударен в областта на устата е
паднал именно на него.
Същевременно, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия относно механизма на причиняване на телесните увреждания. Същите са
изключително неясни, а това не позволява извършването на последваща проверка в
хода на съдебното следствие.
Невъзможно е и почти година и половина след датата на
инкриминираното деяние да се установи наличието на следи от удара по ръцете на Д..
Недоказани останаха възраженията на защитата, че пред
столовата се е намирала пейка, в която най-вероятно частният обвинител Н.К. се
е ударил сам.
На първо място, само свидетелят Д.Ж. заяви, че непосредствено
след инцидента е забелязал в близост до вратата на столовата да има пейка.
Никой друг не й е обърнал внимание.
Ако обаче наистина К. се бе ударил в нея, то това би
направило впечатление на всички. От една страна, там щеше да има следи от кръв,
а от друга, агресията, предизвикана в резултат от удара би била насочена не
само спрямо подсъдимия Д., но и спрямо самата пейка.
На второ място, подсъдимият в своите обяснения не
успява с категоричност да посочи дали е имало пейка или маса. Той заявява, че
не е разбрал как точно са били избити предните зъби на К..
На трето място, според експерта изготвил заключението
на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 352/2014г., за да получи К.
такова нараняване е необходимо ударът да е върху ръб и да е налице по-голяма
кинетична енергия, която да е придобило тялото. Наличието на такава не бе
установено в хода на настоящото наказателно производство.
Несъстоятелни са и възраженията на защитата, че
когато Д. и К. са излезли навън, К. пръв е посегнал, тъй като „не му били
известни способи за събиране на претендираната от него сума по съдебен ред“.
В случая, думите на частния обвинител са извадени от
контекста, тъй като непосредствено след тях той заявява „защо трябва да се
обръщам към съда, ние сме хора, трябва да се разберем помежду си“.
Очевидно пострадалият не е искал за този спор да се
стига до съд, а не че не знае, че може да инициира съдебен процес.
Във връзка с характера на телесните
увреждания, причинени на К. по делото е изготвена и съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 143/2014г.
От заключението на експерта е видно, че
на 26.06.2013г. пострадалият е получил избиване на първи горен десен зъб, първи
и втори горни леви зъби, оток, кръвонасядане и две разкъсноконтузни рани на
горната устна на устата, охлузване на лявото коляно.
Избиването на първи горен десен зъб,
първи и втори горни леви зъби представлява избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето. А останалите травматични увреждания са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът кредитира заключенията на двете
съдебно-медицински експертизи по писмени данни, изготвени в хода на
наказателното производство, тъй като същите отговарят пълно на поставените им
задачи, като не са налице основания за съмнение в компетентността и безпристрастността
на експертите.
Във връзка с личността на подсъдимия са представени:
- справки за съдимост с рег. № 1068 от 19.03.2014г.,
с рег. № 3129/08.09.2014г., с рег. № 4097 от 19.11.2014г., с рег. № 4199 от
25.11.2014г. и с рег. № 190 от 16.01.2015г., всички по описа на Районен съд –
Стара Загора. От тях се установява, че към момента на приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд Г.Б.Д. не е осъждан.
- характеристична справка от 03.04.2014г. От нея е
видно, че няма регистрирани противообществени прояви, извършени от подсъдимия.
- декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на Г.Б.Д. от 06.06.2014г. От нея е видно, че семейството му се
състои от него, съпругата му и малолетното му дете, както и че е трудово ангажиран.
Към делото са приложени и материалите по гр.д. №
3461/2013г. на Районен съд – Стара Загора, във връзка с които е образувано ДП №
282/2014г. по описа на Първо РУП – Стара Загора.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа
на описаната по-горе фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
съдът прие, че подсъдимият Г.Б.Д. е осъществил състава на чл. 129, ал. 1, вр. с
ал. 2 НК.
От обективна страна, на 26.06.2013г. в гр. Стара
Загора причинил на Н.А.К., ЕГН: ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в избиване на първи горен десен зъб, първи и втори горни леви зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето.
На 26.06.2013г. пострадалият К. е
получил следните травматични увреждания: избиване на първи горен десен зъб,
първи и втори горни леви зъби, оток, кръвонасядане и две разкъсноконтузни рани
на горната устна на устата, охлузване на лявото коляно.
Съдът прие, че избиването на първи горен десен зъб,
първи и втори горни леви зъби представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 НК.
В тази връзка се съобрази с т. 11 ППВС № 3 от
27.09.1979г., според която под "избиване на зъби", без които се
затруднява дъвченето или говоренето, се разбира такова увреждане, което обхваща
алтернативно загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което
неминуемо води до отпадането им. Деянието е съставомерно и при избиване само на
един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето.
Безспорно е, че избиването на първи горен десен зъб,
първи и втори горни леви зъби затруднява дъвченето и говоренето.
Съдът прие също, че отокът,
кръвонасядането и двете разкъсноконтузни рани на горната устна на устата, както
и охлузването на лявото коляно са причинили на К. временно разстройство на
здравето неопасно за живота и
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК
В тази връзка се съобрази с т. 15 ППВС
№ 3 от 27.09.1979г., според която разстройство на здравето извън случаите на
тежка и средна телесна повреда е налице, когато уврежданията се изразяват в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и в по-леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.
Същевременно според т. 18 ППВС № 3 от 27.09.1979г. в
случаите, когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или
повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което
следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.
Следователно, правилно деянието е квалифицирано от
представителя на обвинението като такова по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 НК
От субективна страна деянието е извършено виновно при
условията на евентуален умисъл.
Нанасяйки удар с юмрук в лицето на пострадалия К.,
подсъдимият Д. е целял да му причини болка, но същевременно е бил наясно, че
освен нея може да му причини и по-сериозни физически увреждания, като кръвонасядания,
избиване на зъби, счупване на челюст, засягане на око, вследствие на което да
настъпи слепота, но въпреки това се е отнесъл с безразличие към възможните
последици.
В тези случаи, в теорията и съдебната практика се
приема, че е налице евентуален умисъл. /стр.
88, Наказателно право, Особена част, Престъпления против правата на човека,
проф. Ал.Стойнов, София 2003; решение № 329 от 03.07.2012г. по н.д. №
982/2012г. на ВКС, III н.о./
Несъстоятелни са възраженията на защитата, направени
във връзка с несъставомерност на деянието от субективна страна.
Същевременно, самият факт, че Д. е ударил К. едва
след като са излезли отвън изключва възможността за приложение в настоящия
случай на разпоредбата на чл. 132 НК.
За да се приеме, че телесната повреда е причинена от Д.
в състояние на силно раздразнение, то следва неговите действия да са непосредствена реакция на противоправното
поведение на пострадалия. В конкретния случай между двете са изминали няколко
минути.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и специална превенция.
За престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 НК
законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия Г.Б.Д. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като в тази връзка отчете чистото му съдебно минало и добрите му
характеристични данни.
Същевременно, като отегчаващо вината
обстоятелство съдът възприе обстоятелството, че на пострадалия К. едновременно
са избити три предни зъба.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно, след преценка на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. От една
страна, към момента на извършаване на деянието Д. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а от друга, наложеното му наказание е
за срок до три години. Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да го
изтърпи.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в
тежест на подсъдимия Г.Б.Д. направените по делото разноски.
На първо място, го осъди да заплати в полза на
Държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 100 лева, представляваща направените
разноски по ДП № 282/2014г. по описа на Първо РУП – Стара Загора за
възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни № 143/2014г.
На второ място, го осъди да заплати в полза на
Държавата по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 150
лева, представляваща направените разноски по настоящото НОХД 1147/2014г. на
Районен съд – Стара Загора за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 352/2014г.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: