Р Е Ш Е Н И
Е №36
гр.Силистра, 17.04.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в открито
заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия М.Славова адм.дело № 46 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.И.Д. от с.Айдемир, срещу Заповед № ЗК-255/06.02.2019 г.,
издадена от Кмета на Община гр.Силистра, с която е предоставен пълен достъп до
поискана от заявителя обществена информация със заявление по чл.24 и следващите
от Закона за достъп до обществена ин формация /ЗДОИ/, с вх.№ВхК-632/23.01.19 г.
Главното възражение на оспорващия, независимо, че е обжалвал самата заповед, за
което няма правен интерес, предвид разпоредителния й диспозитив, е изместено на
плоскостта за нейното неизпълнение, уточнено след разпореждане на съда - „търсената
защита е срещу неточно изпълнение…“ Жалбоподателят твърди, че фактически не му
е предоставена пълната информация относно разходите за озеленяване по пера за
2018 година, съпоставяйки публикуваната на сайта на Община Силистра сума за
изплатени разходи за озеленяване през 2018 г. в размер на 677 420 лева и
предоставената му, в изпълнение на релевираната заповед, справка за извършени
разходи за същата дейност „озеленяване“ през 2018г. за сумата от
297 427.15 лв. С оглед на така установеното отклонение от процесуалните
правила за съдебно обжалване на актовете на органите по чл.3 ЗДОИ /арг.чл.40
ЗДОИ/, е формулирано и искането от настоящата жалба - „да задължите субекта да
ми предостави…“ В горния контекст твърди, че крайно формално с решението по
чл.28 ал.2 ЗДОИ, ответният орган му е предоставил „пълен достъп“ до исканата
информация, като в същото /Заповед № ЗК-255/06.02.19 г./, в т.4 е посочил
размер на разходи от 21.52 лева за 11 страници справка и 5 страници ксерокопие
на Договор за външни услуги, в какъвто обем именно и по разпореждане на органа
от чл.3 ал.1 ЗДОИ, му е предоставена информацията за разходите за озеленяване в
първи район /само/, общо за 297 427.15 лв. Ето защо поддържа, че ответник,
в чиито компетенции е разрешаването на поставения въпрос, е именно Кметът на
Община гр.Силистра, който в нарушение на материалния закон и базовите принципи
на административното производство, е разпоредил предоставяне на пълен достъп до
исканата информация, а паралелно с това, определяйки дължимата такса по чл.20
ал.2 ЗДОИ, фактически е изразил воля обема на предоставената информация на
хартиен носител да е оспорения. Жалбоподателят твърди, че същият е непълен,
най-малкото защото му е известно, че се обслужват 4 района в гр.Силистра, а на
него са му предоставени отчети за 2018 г. по месеци за дейност „озеленяване“ само
за първи район. Поради всичко това настоява да бъде задължен ответният орган да
предостави поисканата информация в пълен обем, като претендира присъждане и на
съдебни разноски.
Ответникът
- Кметът на Община гр.Силистра, който
е субект по чл.3 ал.1 ЗДОИ, но и орган по изпълнението, по аргумент от чл.271
ал.1 т.1 АПК, чрез представител по пълномощие - директор на дирекция „Правна“
при Община Силистра Н.Н., в придружително писмо с вх. №173/21.02.19 г. на АС-Силистра,
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че поисканата
информация от жалбоподателя е предоставена в пълен обем, с което бил изпълнил
задължението си по закон и не е ограничил правото на достъп до обществена
информация на заявителя. Аргументира се, че счетоводната отчетност в Община
Силистра се води в съответствие със Закона за счетоводството и Закона за
публичните финанси, като е обособена в две направления - отчетност на касова
основа и отчетност на начислена основа. Поради непознаване на счетоводството в
публичния сектор, жалбоподателят бил приел твърдяното разминаване с повече от
300 000 лева в публикувания отчет на Общината за 2018 г. за „озеленяване“
и предоставените му документи за разходвани общо 297 427.15 лева за дейности от същото направление, като
неизпълнение на задължение на ответника, произтичащо от чл.7, чл.13, чл.17 и
др. ЗДОИ, каквото то не било. Твърди, че публикуваната на сайта на Общината
сума от 677 420.21 лв., е от отчета на касова основа и представлява
разплатени през 2018 г. задължения за „Озеленяване“, включваща неизплатени суми
от 2015, 2016 и 2017 години, подробно посочени в становището. Поддържа още, че
към 30.11.18 г. Общината е отчела на начислена основа разходи за дейност „Озеленяване“
за формално разделените 4 района за сметопочистване и озеленяване на
гр.Силистра, на обща стойност от 564 254.94 лв., които не са били разплатени
с дружеството изпълнител по предоставения на жалбоподателя Договор за услуги, а
именно „Синева“ ЕООД гр.Силистра. В този ракурс счита, че реално извършените
дейности по озеленяване, но неразплатени, макар и фактически остойностени с
издадени фактури, на базата на приета работа, съгласно подписани двустранни
приемателни протоколи, не попада в хипотезите на ЗДОИ, поради което предоставената
информация била пълната такава съгласно законовия регламент. Ето защо настоява
жалбата да бъде отхвърлена, тъй като осигуреният достъп до исканата информация,
бил в достатъчен обем за постигане целта на ЗДОИ - оспорващият да си състави
собствено мнение относно дейността на субекта, в случая Община гр.Силистра.
Относно предмета на съдебния контрол:
С настоящата жалба се оспорва решение по чл.28 ал.2 ЗДОИ, представляващо
релевираната Заповед № ЗК-255/06.02.2019 г. на Кмета на Община Силистра, която
обаче, с разпореденото по т.1, е удовлетворила изцяло искането за достъп до
обществена информация на жалбоподателя, което сочи на липса на правен интерес за
нейното обжалване. Установяват се вътрешни противоречия в последната, защото не
е спорно обстоятелството, че гр.Силистра е разделен на 4 района, а е определена
такса по чл.20 ал.2 ЗДОИ за предоставяне на 11 страници справка, която може да
обхване месечните отчети за „Озеленяване“ само за един от районите, както се
установява и по делото. Но, за съдържанието на релевирания акт, определяща е
изявената воля в разпоредителната му част, която е удовлетворяваща заявлението по
чл.24 ЗДОИ. Последното прави недопустимо оспорването на същата. Становището на
органа, че реално извършените разходи за озеленяване, които са начислени, но
неразплатени до края на годината, не попадат в обхвата на ЗДОИ, е погрешо, а и
не кореспондира с искането на жалбоподателя, което е за всички разходи за озеленяване
- с разбивка по пера, вкл. договори за външни услуги, а не за разплатени или
неплатени, но признати и осчетоводени или други разходи. Ако ответният орган е
считал, че заявлението по чл.24 ЗДОИ е неясно или формулирано много общо, е
разполагал с процедурния ред по чл.29 ЗДОИ, който не е изпълнил и следователно,
е приел искането за ясно и конкретно, каквото всъщност е, тъй като не може да
има съмнение, че се отнася до всички извършени разходи за озеленяване през 2018
г., а не до платените. /Вж.Решение № 6053/08.05.14 г., адм.д.№ 16253/13 г. на
ВАС,VII О/.
Вярно е също така, че като е приел предоставената
му информация за непълна жалбоподателят, от своя страна, е разполагал с
процесуалния ред от чл.22 ЗДОИ - без да заплаща допълнителни разходи, да сезира
ответния орган с мотивирано искане за допълване на предоставената му информация,
респ. уточняване, който не е приложил. Тази разпоредба обаче, е систематично
подредена в Раздел III „Условия и ред за определяне
на разходите за предоставяне на обществена информация“ на ЗДОИ, което сочи, че
нейното прилагане с оглед защитата на главното право от чл.41 ал.1 от Конституцията
на РБ /КРБ/, не е задължителна процесуална предпоставка за упражняване на
правото на жалба пред съда.
Съгласно чл.40 ЗДОИ, по реда на АПК се обжалват
Решенията за предоставяне/ отказ на обществена информация, а в глава
седемнадесета на АПК не е уреден конкретен способ на защита при непълно,
респ.неточно изпълнение на административен акт от категорията на процесния.
Последното не може да бъде пречка за произнасяне по настоящата жалба предвид
изричната забрана от чл.127 АПК за отказ от правосъдие поради липса на процедурен
ред или правна норма, въз основа на която да се реши искането. Ето защо, следва
да бъде приложен най-близкия по съдържание, съобразно целта на закона, ред по
аргумент от чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, какъвто в случая е
регламентираният за защита срещу актовете, действията и бездействията на
органите по изпълнението. Точно в такъв смисъл е и уточнението на жалбата /л.93/,
което е релевантно към разпореденото с чл.298 ал.1 АПК.
Вярно е, че в чл.40 ЗДОИ е посочено изрично кои
административни актове подлежат на съдебен контрол. В същото време, обаче, в
правната уредба на страната, с чл.120 ал.2 КРБ е въведена така наречената „обща
клауза за обжалваемост на административните актове“, предвиждаща съдебен
контрол на всички актове, които засягат правата и интересите на гражданите,
освен изрично посочените със закон. При липса на разпоредба в ЗДОИ, изключваща
съдебния контрол за законосъобразност на актовете и действията по изпълнението,
се налага извод за допустимост на настоящото оспорване. /Вж.Определение № 11069/23.09.14
г., адм.д.№ 11572/14 г. ВАС, VО/.
С оглед на горното, настоящият състав
приема, че е сезиран с жалба против бездействие на орган по изпълнението, който
съгласно чл.171 ал.1 т.1 АПК, е именно издателят на административния акт. Не
може да има колебания, че процесната Заповед № ЗК-255/06.02.2019 г. на Кмета на
Община Силистра, е валиден административен акт, който е влязъл в законна сила, поради
неговата необжалваемост предвид разпоредения „пълен достъп“ до поисканата
обществена информация съгласно заявлението на жалбоподателя. Или, решението по
чл.28 ЗДОИ на ответния орган, като удовлетворяващо изцяло искането, не подлежи
на контрол по реда на чл.40 ЗДОИ, поради липса на правен интерес за заявителя. От
релевираните от същия оплаквания пред съда се установява, че е останал
недоволен от начина на изпълнение на процесната заповед, която безспорно е
индивидуален административен акт и несъмнено - изпълнително основание по
смисъла на чл.268 т. АПК. Следователно, изискуемите от него задължения подлежат
на изпълнение по реда на глава седемнадесета на АПК, на който терен именно се
разполагат и споровете относно актовете, действията и бездействията на органите
от чл.171 АПК. /Вж.Определение №559/15.01.18 г., адм.д.№6687/16 г. на ВАС, VО/. Ето защо, настоящият състав прие, че производството
е по реда на чл.294 и сл. от АПК.
Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи и след преценка на доказателствата по
делото, намира за установено следното: Производството е образувано на годно
изпълнително основание по смисъла на чл.268 т.1 АПК - влязла в сила Заповед №ЗК-255/06.02.2019
г., за предоставяне на пълен достъп до исканата информация по Заявление с
вх.№ВхК-632 от 23.01.2019 г./л.37/, подадено от С.И.Д.. Видно от последното е, че
жалбоподателят е поискал „обяснителна записка - разбивка на разходите за 2018 г.
за ОЗЕЛЕНЯВАНЕ, по пера, вкл. копия от договорите за външни услуги.“ С Протокол
от 07.02.19 г. по чл.35 ЗДОИ /л.38/, определеният със заповедта служител, е
предоставил на жалбоподателя достъп до следната информация: справка по дейности и разходвани средства от бюджета на община
Силистра за извършени такива за 2018 г. и договора за извършената дейност със
собствената фирма (ксерокопие). Същите са
приложени към настоящата жалба и представляват отчети по месеци за
„озеленяване“ - първи район. С изпращането на жалбата до съда, ответният орган
е представил и Извлечение по аналитични партиди /л.25/, съпътствано от Отчетени
разходи на начислена основа за изпълнени дейности до м.ноември 2018 г., от които
е видно, че са начислени за четирите района на града общо разходи за
озеленяване в размер на 564 254.94лв., за каквато сума на жалбоподателя не
е предоставена информация. Приложена е и справка за разплатените задължения за
периода: 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г., видно от която е, че действително, както
твърди ответникът, през 2018 г. са разплатени задължения за дейност
„озеленяване“ за годините - 2015, 2016 и 2017. Същото обстоятелство е
потвърдено недвусмислено и от приетата без възражения от страните Съдебна
счетоводна експертиза /заключение по задача 1/.
След разпореждане на съда, органът е
попълнил преписката с Отчет за касово изпълнение на бюджета на Община Силистра за
2018 година /л.40-л.85/, видно от който е, че през годината е изплатена
релевираната сума от 677 420 лв. /л.72/, която е била публикувана и на
сайта на общината, според твърдението в жалбата. Вещото лице, в изпълнение на
поставената задача 2 на ССЕ, е установило, че в извлечението по аналитични
партиди от 01.01.18 г. до 30.12.18 г. за сметка 6029, подсметка 1 за дейност
„Озеленяване“, са отразени дебитни обороти в размер на 596 505.68 лева,
който оборот означава, че разходите са начислени като извършена услуга. Посочените
в таблицата на л.25 фактури са отразени по кредита на счетоводна сметка 4010, за
дейност „Озеленяване“, в размер на 596 505.68 лв. Следователно, отчетените
разходи за „Озеленяване“ на начислена основа за изпълнените дейности до 30.11.18
г. са в размер на 564 254.94 лева, за каквато сума не са предоставени
документи на жалбоподателя. Последното сочи, че не е предоставен „пълен достъп“
до заявената информация, както основателно възразява жалбоподателят. При
съпоставка на предоставените му 11 страници отчети по месеци за 2018 г.
/Озеленяване - първи район/, намиращи се на л.12-л.22, удостоверяващи разходи в
общ размер от 297 427.15 лв. и установените от ССЕ действително начислени
за 4-те района, фактурирани разходи за годината за дейността „Озеленяване“, е
очевидно, че заявената обществена информация не е предоставена в разпоредения
„пълен“ обем.
При
горните фактически установявания, съдът намира от правна страна следното: Съгласно
чл.271 ал.1 т.1 АПК орган по изпълнението е административният орган, който е издал
изпълняемия административен акт - в случая Кметът на Община гр.Силистра. Производството
е започнало служебно, след внасяне на определените с т.4 от процесната Заповед
№ЗК-255/06.02.19 г. разходи /л.39/ и, първото действие по чл.277 АПК, което е и
единствено, предвид характера на задължението, свързано с еднократно
изпълнение, е осъществено на 07.02.2019 г., с предоставяне на достъп до
исканата информация на заявителя, обективирано в Протокол за предоставяне на
достъп до обществена информация /л.38/, съставен съгласно чл.284 ал.1 АПК. Всичко
това сочи, че не са налице пороци по смисъла на чл.146 т.1-т.3 АПК.
Въпреки
това, оспореното бездействие, като пряка и непосредствена последица от
вътрешната противоречивост на релевираната Заповед, представляваща Решението по
чл.28 ал.2 ЗДОИ, е материално незаконосъобразно. Активното действие по предоставяне
на заявената информация, макар и само за един от четирите района, е съответно
на закона, но недостатъчно. Последното определя непредоставянето на информация
за останалите три района на гр.Силистра, като бездействие относно дължимото
поведение по закон и разпореденото с т.1 от заповедта на органа по чл.3 ал.1
ЗДОИ. Една информация е обществена, когато са налице двете визирани в чл.2 ал.1
ЗДОИ кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на нормативно задължените субекти. Или, информацията трябва да е свързана с
правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава
възведената от закона специална цел. /Вж.Определение № 2315/23.02.17 г., адм.д.№700/17
г., ВАС, VО/.
По
въпроса, че заявената от жалбоподателя информация е обществена, няма спор. Същата
се установява, че е и служебна по разума на чл.11 ЗДОИ, тъй като се събира,
създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации. Достъпът до служебна
обществена информация е свободен и може
да бъде ограничен само в изрично изброените в чл.13 ал.2 ЗДОИ хипотези, каквито
в случая не са налице. Алинея 4 на чл.13 ЗДОИ предвижда /макар и в случая да се
преценява бездействие във фазата на изпълнението/, че достъпът до служебна
обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ
обществен интерес. Ответният орган е следвало да извърши преценка за наличието
на такъв, което не е направил. Съгласно §1 т.6 ДР ЗДОИ „надделяващ обществен
интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността
и отчетността на субектите по чл.3. Наличието на такъв интерес, по отношение на
исканата информация, се предполага до доказване на противното, съгласно §1 т.5
б.“в“ ДР ЗДОИ, което сочи на оборима презумпция по отношение на заявената от
жалбоподателя информация, поради което в тежест на ответния орган е да докаже, респ.
да обоснове, че такъв не е налице, което не е сторено нито в хода на административното
производство, нито на съдебното. Изхождайки от характера на защитаваното в
случая право на жалбоподателя, което е конституционно гарантирано /Вж.Решение
№7/04.06.96 г. на КС на РБ по к.д.№1/96 г./, настоящият състав намира същото за
нарушено, което правно състояние следва да бъде премахнато. Съгласно п.V на посоченото по-горе Решение по конституционно дело
№ 1/96 г., правото да се търси и получава информация по чл.41 ал.1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до
общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на
определяне по законодателен път. То включва задължение на държавните органи да
публикуват официална информация, както и задължение да осигуряват достъп до
източници на информация. Материята с осигуряване на достъп до информацията е
регулирана с приложимия в случая Закон за достъп до обществена информация, като
базовото задължение на публичните субекти да публикуват структуроопределящата
за дейността им информация, е регламентирано в други закони, като например: Закона
за общинските бюджети; ЗМСМА; Закона за публичните финанси и други.
Следователно,
като не е изпълнил задължението си от КРБ и ЗДОИ, респ. разпореденото със
собствената му заповед по т.1, ответният орган е бездействал в противоречие с
изричното нормативно изискване да действа, предоставяйки заявената обществена
информация на жалбоподателя в пълен обем за всички райони, дейности и направления
по месеци за цялата 2018 година. В този контекст преценено основателно се явява
искането му за присъждане на разноски, каквито са удостоверени по делото в общ
размер от 278 лева: 10 лева платена държавна такса /л.23/ и 268 лева -
възнаграждение на вещото лице по приетата ССЕ /л.95, л.115 и л.121/. Същите
следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е
ответният орган, по аргумент от чл.143 ал.1 АПК. Съгласно изричния регламент от
чл.298 ал.4 АПК, респ. чл.40 ал.3 ЗДОИ, настоящото решение не подлежи на
обжалване, воден от което и на основание чл.298 ал.1 изр.2 АПК, вр.с чл.236 и
чл.221 ал.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
Кмета на Община гр.Силистра да предостави достъп до исканата от С.И.Д. ***,
информация по Заявление № ВхК-632/23. 01.2019 г. относно извършените разходи от
Общината по месеци, за 2018 година, за дейността „Озеленяване“, за останалите
три района на гр.Силистра /извън първи, за който е предоставена/, като ОПРЕДЕЛЯ
7-дневен срок за това.
ОСЪЖДА Община гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, ул. “Симеон Велики“ № 33, да заплати на С.И.Д. ***, с ЕГН:**********,
сумата от 278.00 /Двеста седемдесет и
осем/ лева, представляваща съдебни разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: