РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67/13.1.2021г.
гр.Пловдив, 13 . 01 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 2927/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Д.В.,***, с пълномощник адв.Р.П.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0329-000137/09.10.2020г.
на ВПД Началник РУ Раковски при ОД МВР-Пловдив, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта – издадена при съществени нарушения на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Счита се, че в
заповедта отсъстват мотиви, с което не е спазено изискването на чл.172 ал.1
ЗДв.П. Твърди се съществена опороченост на АУАН АА 516745/20г. – нарушени са
чл.40 ал.1 и чл.42 ал.1 т.7 ЗАНН, поради което акта не е годно основание за
обосноваване на оспорената заповед. В случая е налице вписване на само един
свидетел. Липсват мотиви за налагане на максималния срок, а не по-къс, което е
нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. В тази вр. е заявено, че ПАМ
за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да не
ограничават правата на субектите, надхвърлящи преследваната от закона цел. В
конкретния случай жалбоподателят има сключен граждански брак и съпругата му
ползва семейния автомобил, за да може да придвижва майка си на прегледи, заболяването
на която изисква постоянно лечение. Поискано е жалбата да бъде уважена с отмяна
на заповедта и присъждане на направените разноски по делото.
По същество на спора в писмена молба
адв.П. поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта – незаконосъобразна поради
нарушение принципа на съразмерност по чл.6 АПК и алтернативно е заявено искане
за намаление на срока на действие на мярката в законовия минимум.
- Ответникът в производството – ВПД
Началник РУ Раковски при ОД МВР -Пловдив оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена /становище, л.3/. Поддържа законосъобразност на оспорения
административен акт, издаден при спазване на материалноправните и процесуални
изисквания на закона. Заповедта е издадена от компетентен орган с ясно
волеизявление и безспорно установена фактическа обстановка.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 16.10.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.13. Жалбата
е регистрирана в деловодството на РУ Раковски на 30.10.2020г. Оспорващото лице
е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в
срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.25/ и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.3 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.18/;
АУАН серия АА № 516745/03.10.2020г. /л.16/ – отразено е, че на 03.10.2020г.,
около 09.35ч., в с.Белозем, на ул.Родопи № 10, М.В. управлява лек автомобил
Фолксваген голф рег.№ *** /лична собственост/, след употреба на алкохол 0,60
промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен № ARBA 0053, показано на водача. Същият лъха силно на алкохол и
е заявил, че е изпил 350 грама ракия снощи. Издаден е талон за медицинско
изследване № 0062165. Водачът отказал да даде кръв пред медицинско лице. В АУАН
е отразено, че В. няма възражения – „Нямам”. В талон за изследване № 0062156 от
03.10.2020г. - П.К. /мл.автоконтрольор/ е удостоверил приемане от страна на В.
на резултата от пробата – „Приемем.”. Талонът съдържа и уведомяване на лицето за
явяване във ФСМП гр.Раковски до 120 минути от връчването му, 09ч и 40м., л.14 ;
Справка за нарушител – водач : жалбоподателят притежава „Контролен талон за
водач без наказания” /л.17/ и нарушението, за което е съставен АУАН серия АА № 516745/03.10.2020г.
е първо за оспорващото лице.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че с АУАН серия АА № 516745/03.10.2020г.,
съставен от П.К. – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, РУ Раковски, е
установено описаната в акта фактическа обстановка. Същата е възприета изцяло и
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДв.П, която норма е отразена
в оспорената заповед : „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”.
АУАН е връчен на В. на 03.10.2020г., удостоверено
с подпис на лицето. В АУАН е отразено, че жалбоподателя няма възражение –
„Нямам”.
В талона за изследване № 0062165 от
03.10.2020г. е удостоверен резултатът от извършена предварителна качествена
проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARBA 0053 – 0,60
промила, вкл. приемане на резултата от В. – „Приемам”, вписано саморъчно с
подпис.
А / Според доказателствата от
преписката следва, че спор по отношение фактическата установеност отсъства.
Няма възражения за дата, час, място на извършване на нарушението, отразени в
АУАН и в заповедта. Отсъства възражение за факта на управление на МПС от страна
на жалбоподателя. Не е оспорена годността на техническото средство, с което е
извършена предварителната качествена проба. По отношение АУАН се съобрази, че
същият е съставен в производство по ЗАНН, което не е относимо към
административното правоотношение, регламентирано с АПК и ЗДв.П. Твърденията за
неизпълнение изискванията на чл.42 ЗАНН по отношение реквизити в АУАН са
относими в производството по издаване на НП. Оспореният административен акт е
основан на АУАН, но от значение за законосъобразност на заповедта е
неоспорената фактическа установеност, отразена в АУАН.
Б / Твърденията за отсъствие на мотиви
по отношение определен максимален срок на действие на ограничителната мярка са
основателни, тъй като според данните от Справка за нарушител : жалбоподателят
притежава „Контролен талон за водач без наказания” /л.17/ и нарушението, за
което е съставен АУАН серия АА № 516745/03.10.2020г. - е първо за оспорващото
лице.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник РУ към ОД МВР-Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а",
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия
заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай, с изключение срок на действие на ПАМ. Оспорената заповед съдържа
фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният
орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване, данните в които не са
оспорени от В.. Установените факти – неопровергани, са основание за налагане на
ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П – „За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Фактическите установявания могат да
бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на
ПАМ. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4
пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. Както бе посочено, в случая
фактическите констатации не са оспорени от жалбоподателя.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П.
По отношение възражението за
незаконосъобразност на заповедта предвид засягане правото на собственост на
друг субект – съсобственик на автомобила, тъй като последиците на ПАМ са и
върху съпругата на жалбоподателя : Към момента ВАС е постановил съдебни актове,
съобразяването на които е дължимо предвид сходните факти с настоящия спор.
Възприето е, че „…Неправилно е
прието от съда, че след като моторното превозно средство е съпружеска
имуществена общност, то не може да бъде обект на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. Обстоятелството, че жалбоподателят пред съда е съсобственик
на автомобила при режим на съпружеска имуществена общност, е достатъчно
основание да бъде наложена принудителната административна мярка, при положение,
че са налице другите основания по чл.171, т.2а от ЗДвП, а не е пречка за
налагането й, както е приел съдът. Законът допуска, независимо дали моторното
превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивна принудителна
административна мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил,
управляван от собственик, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над
0,5 на хиляда. Законът допуска засягане на права на съсобственик с оглед
постигане на целта на закона…” /Решение № 3071/2018г., др./.
Извън посоченото, в случая са налице доказателства, обосноваващи извод за нарушение принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК – по отношение срок на действие на мярката : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В тази насока : Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г., I о., мотивите в което са по отношение прилагане нормата на чл.169 АПК във вр. с определяне срок на действие на принудителна административна мярка, макар и по друг материален закон : „Съгласно чл. 169 АПК в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Ако установи нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на срока на мярката, на основание чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло, а не частично…“; Решение № 910 от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС; Решение № 10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О. /.
Срокът на действие на оспорената ПАМ е
1 година – максималният според закона, без изложени съображения във вр. с
данните от Справка за нарушител : жалбоподателят притежава „Контролен талон за
водач без наказания” и нарушението, за което е съставен АУАН серия АА № 516745/03.10.2020г.,
е първо за оспорващото лице. Не е изпълнено задължението за спазване принципа по чл.6 АПК : „Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид
и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел.“. Конкретните факти – първо
нарушение и притежаване на „Контролен
талон за водач без наказания” не са съотнесени към резултата от пробата с
техническо средство – ориентиран към минимално надвишение над законовия праг. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид
и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Според данните от справка за
водач/нарушител – административното нарушение е първо за жалбоподателя, вкл.
същият е носител на „Контролен
талон за водач без наказания”, което в хипотеза на минимално надвишение на концентрация на алкохол в кръвта над
минимума по ЗДв.П – 0,5 промила, обосновава извод за несъразмерност на ПАМ в
нарушение на чл.6 АПК и неправилно определен срок на действие на ограничението,
представляващи основания за отмяна на заповедта.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на
направените разноски в размер на общо 310лв. /10лв. държавна такса и 300лв.
адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20 -0329-000137/09.10.2020г. на ВПД Началник РУ
Раковски при ОД МВР-Пловдив.
Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на М.Д.В.,***,
ЕГН ********** - съдебни разноски в размер на общо 310лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :