Присъда по дело №508/2025 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №508 по описа за 2025г. на ШРС

На 26.02.2025г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесен в Районен съд
гр.Шумен обвинителен акт по ПД №31/2025г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу Н.Я.Н. с ЕГН ********** за престъпление по
чл.196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„а“ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 11.05.2024г. в гр.
Шумен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. бутилка уиски
0,7 л., марка „Гленфидич“, 18 -годишно, 1 бр. бутилка уиски 0,7 л., марка „Гленфидич“- 15 -
годишно и 1 бр. бутилка уиски 0,7 л. марка „Балвени“, 12-годишно на обща стойност 494.97
лева от владението на А.В.С., собственост на „Т.“ ООД, гр.Шумен, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл.
194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„а“ от НК.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 01.04.2025г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда на подсъдимия да бъде определено наказание 2 години „лишаване от
свобода“, което на основание чл.58 ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, като бъде постановен
строг режим на изтърпяване.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и
се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения
пледира също за налагане на наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 години, което
да бъде намалено с 1/3 и да бъде наложено наказание 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода“.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Я.Н. е осъждан многократно. С протоколно Определение №
122/18.05.2021г. по НОХД № 906/2021г. на РС - Русе, влязло в сила на 18.05.2021 г. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194
ал.1, във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание, при условията на чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК - 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим
на изтърпяване. Деянието е извършено на 29.04.2021г. Това осъждане на подс. Н.Я.Н.
обуславя квалификацията „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. „а“ от НК, на
новото деяние, извършено от него.
Подсъдимият Н.Я.Н. живеел в с.Момчилово, обл.Варна. На 11.05.2024г., сутринта,
около 08.30 – 08.45 часа, подсъдимият Н. заедно със свой приятел Н.П.Н. пристигнали с лек
автомобил от гр.Варна в гр.Шумен. След това двамата отишли в магазин „БулМаг“,
намиращ се на бул. „Велики Преслав“№28 в град Шумен. Магазинът бил собственост на
„Т.“ ООД - гр.Шумен, като МОЛ на търговския обект и представител на дружеството бил
свид.А.В.С.. След като влезли в магазина, подсъдимият и приятелят му Н.Н. взели една от
количките за пазаруване. После отишли до щанда с алкохолни напитки, след което взели от
там и сложили в количката 1 бр. бутилка уиски 0,7 л., марка „Гленфидич“, 18 -годишно, 1 бр.
бутилка уиски 0,7 л., марка „Гленфидич“- 15 - годишно и 1 бр. бутилка уиски 0,7 л. марка
„Балвени“, 12-годишно, след което се отправили към касовата зона, за да платят покупките.
Когато стигнали в близост до касите, Н. Н. казал на подс.Н. Н., че е забравил да вземе парите
1

си, след което оставил количката с алкохолните напитки в магазина и излязъл навън от
търговския обект.
Подс.Н.Я.Н. останал в магазина. Тъй като също нямал достатъчно пари в себе си, за
да заплати бутилките с уиски, посочени по- горе, решил да извърши кражба на същите. В
изпълнение на намисленото, подсъдимият сложил под връхната си дреха трите бутилки с
уиски, като ги закрепил на колана на панталоните си. След това напуснал магазин „БулМаг“
без да заплати трите бутилки с уиски. През следващите дни подсъдимият изпил трите
бутилки с уиски.
На 13.05.2024г. свид.А.С. предал с протокол за доброволно предаване на полицейски
служител от РУ-Шумен компактдиск, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение,
монтирани в магазин „БулМаг“ в гр.Шумен.
От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че стойността на 1 бр. уиски 0,7 л., марка „Гленфидич“, 18- годишно е 204.99 лева, на
1 бр. уиски, 0,7 л., марка, „Гленфидич“- 15 - годишно е 119.99 лева, а на 1 бр. уиски, 0,7 л.,
марка „Балвени“, 12-годишно е 169.99 лева., Общата стойност на вещите, предмет на
посегателство, е в размер на 494.97 лева.
От заключението на назначената по делото видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза е видно, че не се установява целенасочено умишлено
изменение /манипулация/ на наличната информация в предоставения носител.
Предоставените видеозаписи са годни за изследване. Извлечени са кадри с
идентификационна стойност и хронология на действията на лицата, относими към
досъдебното производство. На предоставеният носител са заснети действията на лицата
Н.П.Н., ЕГН ********** и Н.Я.Н., ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„а“ от НК,
защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия отнел чужди движими
вещи, от владението на другиго като е прекратил фактическата власт върху вещите и е
установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало
фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен
собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл
– съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е
намерение противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
По отношение на подсъдимият е налице квалификация по чл.196 ал.1 т.1 от НК -
престъплението извършено от подсъдимият представлява опасен рецидив на основание
чл.29 ал.1 б. “а” от НК, тъй като е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода в размер над 1 година, което е изтърпял
2

при строг режим.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото
на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимите, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в досъдебното
производство, добросъвестно поведение в наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.а
от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години. Съдът,
съобразявайки от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства, а от друга
липсата на отегчаващи такива счита, че справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия ще бъде определяне на наказание 2 години «лишаване от свобода». На
основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от
свобода» съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание 1 година и 4 месеца
„лишаване от свобода“. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС съдът определи
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Вещественото доказателство – диск със записи от охранителна камера съдът остави
по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
досъдебното производство разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

3

Номер на акта:	14
Дата:	1 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20253630200508
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 февруари 2025 г.

Присъда по дело №508/2025 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите