Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна против СУМПС [номер], издадено на 17.01.2022г. от ОД на МВР-Варна на С. С. Г..

В подадения протест се твърди, че на 04.01.2022 г. руският гражданин Г. е подал в ОД МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“ заявление с рег.№ 342/2022 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС, като е представил към заявлението копие на руско национално СУМПС със сериен № **, издадено на 18.01.2012г. от властите на Руската федерация и му е издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство № *** със срок на валидност 17.01.2032г. При извършена проверка за истинността на руското СУМПС, от писмо изх. № 964/30.08.2023г., подписано от завеждащ отдел „Консулски“ при Посолството на Р. Ф. е видно, че на Г. не е било издавано национално СУМПС със сериен № ****/18.01.2012г. от властите на Руската федерация. В протеста се сочи, че Г. е представил неистински документ пред органите на МВР, въз основа на който е направена преценката, че той притежава руско национално СУМПС и му е издадено българско СУМПС. След като не му е издаван документ-руско свидетелство за правоуправление, каквото е нормативното изискване на чл.17, ал.3 от Наредба № І-157/1.10.2002г., то той няма право на българско СУМПС. Липсата на изискуем документ е правоизключващо действие относно възможността за издаване на СУМПС в Република България. В протеста се твърди, че Г. е въвел в заблуждение административния орган за наличието на предпоставки за издаване на СУМПС, като при издаването на СУМПС [номер] със срок на валидност 17.01.2032г. е допуснато тежко нарушение на изискванията водещо до нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Моли волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР- Варна за издаване на СУМПС [номер], със срок на валидност 17.01.2032г., на името на С. С. Г., да бъде прогласено за нищожно.

Ответникът – началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., счита протеста за основателен и моли издаденото свидетелство да бъде прогласено за нищожно.

Заинтересованата страна С. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва подадения протест. Счита, че не са събрани доказателства, че действително се касае за неистински документ, а е налице едно предположение, което не е достатъчно, за да бъде прогласена нищожността на волеизявлението за издаване на българско СУМПС. Моли протестът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените основания за отмяна, и служебно, съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на проверка за законосъобразност е волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР- Варна, за издаване на СУМПС [номер] на 17.01.2022г. от ОД на МВР-Варна на С. С. Г..

Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, а съгласно чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. Съгласно чл.16, ал.1, т.1 от АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

Предвид горното в правомощията на прокурора е да подаде протест като оспори издаденото на името на Г. СУМПС.

Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето /чл.149, ал.5 от АПК/, поради което и протестът е допустим за разглеждане.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че протестът, с който е сезиран, като подаден от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК индивидуален административен акт, е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество е основателен.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление рег.№ 3/04.01.2022 г. С. Г. е поискал издаване на СУМПС, подмяна на руско национално свидетелство с № ********** с българско свидетелство за управление на моторно превозно. Към заявлението е представено руско свидетелство за управление на МПС № **********.

Издадено му е българско свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* със срок на валидност 17.01.2032г.

Получена е в ГД“НП“ преписка вх. №328600-50286/31.08.2023г. от Посолството на Р. Ф. във връзка с информация от компетентните руски власти, касаеща С. Г., видно от която, по информация на Специализирания център за гарантирането на безопасно движение по пътищата към МВР на Р., няма данни във федералната информационна система към Държавна автоинспекция на МВР на Р., потвърждаващи, че на лицето Г. е било издавано СУМПС [номер] 12 743552 на 18.01.2012г. Съгласно писмено сведение от Г., същият е посочил, че е бил през 2012г. на посещение на леля си в Казахстан, където е изкарал в [населено място] курс и е издържал изпит, и му е издадено СУМПС; тогава е притежавал руско гражданство, като през 2019г. е започнал процедура за смяна на гражданство и през 2022г. вече като български гражданин е подал заявлението за смяна на руското свидетелство с българско.

С оглед получената информация от ГД“НП“ началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР –Варна е направил искане до началника на отдел „ПП“ при ГД“Национална полиция“-София за отправяне на запитване до компетентните руски власти за информация относно представеното от Г. руско СУМПС. Съгласно писмо peг. № В-27268 от 28.12.23г., във връзка с отправено запитване до И. М. за СУМПС на С. Г., е получено съобщение от И. М., че при справка в базите данни, е установено, че СУМПС с посочените данни на името на С. Г. никога не е било издавано от компетентните власти на Руска Федерация.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.

В случая СУМПС е издадено от компетентен орган. Издадено е в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити.

Съгласно чл.162, ал. 4 от ЗДвП чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Съгласно чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията/т.1/; държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него/т.2/; свидетелството е придружено от легализиран превод на български език/т.3/; свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата/т.4/; свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария/т.5/. Руската федерация се е присъединила на 08.11.1968 г. и е страна по Конвенцията по пътно движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г., поради което свидетелството за управление на моторно превозно средство, издадено на Г. в Р., е валидно за територията на Република България за категорията, за която е издадено, по смисъла на чл. 161, т. 1 от ЗДвП.

На посоченото основание на Г. е издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство № ** със срок на валидност 17.01.2032г.- въз основа на представеното руско свидетелство за управление на МПС № ***. Установи се по безспорен и категоричен начин, че след извършена проверка от Специализирания център за гарантирането на безопасно движение по пътищата към МВР на Р. е установено, че няма данни във федералната информационна система към Държавна автоинспекция на МВР на Р., потвърждаващи, че на лицето Г. е било издавано СУМПС [номер] **** на 18.01.2012г. Същото се потвърждава и в писмо peг. № В-27268 от 28.12.23г., във връзка с отправено запитване до И. М. за СУМПС на С. Г., видно от което при справка в базите данни, е установено, че СУМПС с посочените данни на името на С. Г. никога не е било издавано от компетентните власти на Руска Федерация.

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съобразно чл. 150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Установено е, че Г. е представил неистински документ - руско национално свидетелство с № ***, пред органите на МВР, въз основа на който документ е направена преценката, че той притежава валидна правоспособност за управление на МПС и му е издадено свидетелство за управление на МПС в Република България. След като Г. не притежава валидно свидетелство за управление издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, то не е налице предпоставка за издаване на СУМПС в Република България. При липсата на валидно СУМПС, въз основа на което да бъде издадено равностойно българско такова при хипотезата на чл.162 ал.4 ЗДвП, издаденото СУМПС се явява издадено в нарушение на реда, регламентиран в ЗДвП и Наредба № І-157/01.10.2002г.

Посоченото нарушение е тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на законово основание за издаване на СУМПС, поради което и следва да бъде прогласена нищожността на волеизявлението за издаването му.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБ. Н. на волеизявлението на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР- Варна, за издаване на СУМПС [номер] със срок на валидност 17.01.2032г. на името на С. С. Г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните.