Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на тридесети август две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 455 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление /НП/ № 35/ 15.06.2018 г. на Директора на РИОСВ гр. П.,
на „ВМЗ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление-***,
представлявано от И.Й.Г. в качеството му на изпълнителен директор е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.36 ал.1 пр.1 вр.
чл.18 т.1 пр.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вр. чл.31
ал.1 т.2 от Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите
на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници /ДВ бр.31/99 г. и посл. изм. и доп. В ДВ бр.61/2017 г./, за нарушение
на чл.36 ал.1 пр.1 вр. чл.18 т.1 пр.1 от ЗЧАВ вр. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба
№6/26.03.1999 г.
Недоволно
от издаденото НП е останало санкционираното дружество и чрез изпълнителния си
директор депозира жалба, с която счита обжалваното НП за несправедливо, тъй
като е наложен максимален размер на имуществената санкция без да е отчетено от
наказващия орган, че непосредствено след процесната проверка е извършено
собствено замерване, за резултатите от което РИОСВ са били уведоми и не е
констатирано превишаване на допустимите норми. Не се оспорва нарушението. Прави
се искане за намаляване на размера на наложената на дружеството имуществена
санкция до минимален размер.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К.-
упълномощена. Поддържа жалбата и пледира за намаляване размера на наложената на
дружеството имуществена санкция в минимален размер.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, изпраща процесуален
представител с юридическо образование К.- упълномощена. Пледира за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, намира, че жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите М.К. като актосъставител и В.Х. като свидетел по
акта, както и прочетените и приети писмени такива- наказателно постановление №
35/ 15.06.2018 г., АУАН № 37/17.05.2018 г.,
констативен протокол № 0007309/24.04.2018 г., протокол от изпитване
№10-0422/16.05.2018 г., протокол от изпитване №10-0423/16.05.2018 г.,
уведомително писмо от „ВМЗ“ ЕАД до РИОСВ изх. № 003170/14.05.2018 г., писмо от
„ВМЗ“ ЕАД до РИОСВ изх. № 003520/07.06.2018 г., известие за доставяне, копие на
пощенски плик, известие за доставяне, покана за съставяне на АУАН, пълномощно,
заповед № РД-64/04.04.2016 г., заповед № РД-8/10.01.2011 г., препис от
наказателно постановление № 23/20.04.2018 г., препис от наказателно
постановление № 51/20.08.2018 г., съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На
24.04.2018 г. била извършена комплексна проверка на „ВМЗ“ ЕАД, площадка С.,
свързана с осъществяване на текущ контрол по спазване на екологичното
законодателство, по компоненти и фактори за въздействие на околната среда-
въздух, отпадъчни води, химични вещества и смеси. Било констатирано, че на
територията на обекта, предмет на проверката се експлоатира котелна централа с
три броя котли, като в работен режим били два от тях, а третия бил ползван като
резерв. Изпускащите устройства /комините/ към котлите представлявали неподвижни
източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух по смисъла на §1,
т.7 от допълнителните разпоредби на Наредба №1/27.06.2005 г. за норми за
допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от
обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. При извършената проверка
било установено, че за периода от месец март 2015 г. до момента на извършване
на проверката- 24.04.2018 г., котлите били в работен режим, съгласно нуждите на
производствения процес в обекта. За период по- голям от две последователни
календарни години, считано от месец март 2015 г. до момента на проверката-
24.04.2018 г. дружеството не е провеждало собствени периодични измервания на
вредностите, съгласно изискванията на ЗЧАВ и Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда
и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници. Дружеството следвало на всеки две
последователни календарни години веднъж да извършва измерванията, както и при
всяко спиране и пускане в експлоатация след извършване на ремонтни дейности, за
които да уведомява РИОСВ. Протоколи от извършено собствено измерване за
процесния период не били налични в РИОСВ, като такива не били представени и по
време на проверката, при която присъствал като представител на дружеството И. Р.-
ръководител на отдел „Екология“ във „ВМЗ“ ЕАД.
Констатациите
от проверката били отразени в съставен за целта констативен протокол №
0007309/24.04.2018 г., подписан от представителя на дружеството, който получил
и екземпляр от същия.
Във
връзка с констатациите от проверката изпълнителния директор на дружеството бил
поканен да се яви на 17.05.2018 г. във връзка със съставяне на АУАН за
извършено нарушение на изискванията на чл.36 ал.1 пр.1 вр. чл.18 т.1 пр.1 от
ЗЧАВ вр. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба №6/26.03.1999 г.
Междувременно,
дружеството извършило измерване на вредностите на неподвижните източници в
изпълнение на дадените с констативния протокол предписания на 09.05.2018 г., за
което уведомило РИОСВ с писмо изх. № 3170/14.05.2018 г. Видно от протоколите за
изпитване с №№ 10-0422/16.05.2018 г. и 10-0423/16.05.2018 г. не било
констатирано надвишаване на нормите на допустими емисии. Протоколите от
изпитването били предоставени на РИОСВ с писмо изх. № 3520/07.06.2018 г.
На
17.05.2018 г. в присъствие на упълномощен представител на дружеството и
свидетели бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че „ВМЗ“ ЕАД е
допуснало нарушение на чл.36 ал.1 пр.1 вр. чл.18 т.1 пр.1 от ЗЧАВ вр. чл.31
ал.1 т.2 от Наредба № 6/26.03.1999 г., тъй като за период по- голям от две
последователни години, считано от месец март 2015 г. до момента на проверката
24.04.2018 г., дружеството не е провеждало собствени периодични измервания на
вредностите на неподвижните източници на вредни емисии в атмосферата, съгласно
ЗЧАВ и Наредба № 6/26.03.1999 г. В АУАН е посочено, че нарушението и
констатирано с констативен протокол № 0007309/24.04.2018 г. и е извършено месец
март 2017 г. на територията на котелна централа, експлоатирана от дружеството,
на производствената му площадка в гр. С., ул. „****“ №*.
Препис
от АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството, като
възражения по констатациите в акта, а и в законоустановения тридневен срок след
съставянето му не били направени.
На
15.06.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което на дружеството- жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.36 ал.1 пр.1 вр. чл.18 т.1 пр.1
от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вр. чл.31 ал.1 т.2 от
Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници /ДВ
бр.31/99 г. и посл. изм. и доп. В ДВ бр.61/2017 г./, за нарушение на чл.36 ал.1
пр.1 вр. чл.18 т.1 пр.1 от ЗЧАВ вр. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба №6/26.03.1999 г.
Наказателното
постановление било връчено на 21.06.2018 г., а жалбата срещу него- депозирана
на 26.06.2018 г.
Не се
спори по делото, че е допуснато извършването на нарушението по чл.36 ал.1 пр.1
вр. чл.18 т.1 пр.1 от ЗЧАВ вр. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба № 6/26.03.1999 г.
Дружеството- жалбоподател, като собственик на котелна централа с 3 броя комини в
експлоатация, представляващи неподвижен източник на вредни емисии в атмосферата,
е било длъжно съгласно. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба № 6/26.03.1999 г. да извършва
собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в
отпадъчни газове не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни
години. Видно от констатираното при извършената проверка на 24.04.2018 г.,
такова измерване е следвало да се извърши
през месец март 2017 г., но не е направено. При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че дружеството- жалбоподател е осъществило
твърдяното в АУАН и наказателното постановление нарушение.
АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни
лица, в рамките на техните правомощия и в законоустановените в ЗАНН срокове. Спазени
са императивните правила на ЗАНН при издаването им. Съдът, при извършената
служебна проверка за законосъобразност, не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до съществено нарушаване правата на
жалбоподателя.
Оспорва
се с процесната жалба размера на наложеното наказание, като се счита същия за
явно несправедлив и несъответен на
обстоятелствата по нарушението. Жалбата в тази част се явява
основателна. Не е спорно осъщественото от страна на дружеството- жалбоподател
нарушение. Видно е обаче от събраните доказателства, че макар и в изпълнение на
дадено с констативния протокол от проверката предписание, още на 09.05.2018 г.
са проведени собствени периодични изследвания, които не се установили
превишаване на допустими емисии на вредни вещества, изпускани от неподвижните
източници /комини/ на парната централа на „ВМЗ“ ЕАД. За резултатите е уведомен
РИОСВ преди издаване на атакуваното наказателно постановление. Санкционната
разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗЧАВ предвижда налагането на юридически лица на
имуществена санкция от 100 до 2000 лв. за нарушения като процесното. Макар и
процесното нарушение да е на формално извършване, то наказващия орган е
следвало да прецени всички относими към деянието обстоятелства. В този смисъл
съдът намира, че налагането на имуществена санкция в максималния, предвиден от
ЗЧАВ размер се явява необосновано висок на обстоятелствата по извършеното от
страна на дружеството. Извършено е собствено измерване веднага след проверката,
което не е установило превишаване на допустими емисии на вредни вещества, за
което е било уведомено РИОСВ. Тези обстоятелства, обосноваващи налагане на
наказание в по- нисък размер не са отчетени от наказващия орган. При
определянето на размера на санкцията, следва да се отчетат освен горепосочените
обстоятелства, обосноваващи налагане на по- нисък размер от максимално
предвиденото наказание, така и наложените други санкции на дружеството отново
за неспазване на екологичното законодателство, макар и не по ЗЧАВ, а по други
закони. Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че съответно на допуснатато
нарушение от страна на дружеството- жалбоподател би било налагането на
имуществена санкция в размер около средния, а именно от 1000 лв., в който
смисъл следва да се измени и атакуваното наказателно постановление.
Ето защо
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 35/ 15.06.2018 г. на Директора на РИОСВ гр. П., с
което на „ВМЗ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление-***,
представлявано от И.Й.Г. в качеството му на изпълнителен директор е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.36 ал.1 пр.1 вр.
чл.18 т.1 пр.1 от ЗЧАВ вр. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда
и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници, за нарушение на чл.36 ал.1 пр.1 вр.
чл.18 т.1 пр.1 от ЗЧАВ вр. чл.31 ал.1 т.2 от Наредба №6/26.03.1999 г., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2000 лв. на 1000 / хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ