№ 107
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20235001000176 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството по реда на чл. 274 от ГПК.
Обжалва се определение №132/01.11.2022 г., постановено от Окръжен
съд С. по т.д.№44/2022 г., с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател Д. С. Е., действащ чрез процесуалния си
пълномощник адвокат Р. М., моли да се отмени обжалваното определение и
се върне делото на окръжния съд за продължаване съдопроизводствените
действия. Изложил е подробни съображения за неправилността и
незаконосъобразността му. Счита, че окръжният съд не е изследвал въпроса
дали да изпълнени изискванията на чл.498,ал.3 от КЗ. Прилага доказателства
– молба до ответното з.д. за заплащане на застрахователно обезщетение с вх.
№ЦУ – 99-8610 от 04.12.2020 г. и писмо, с което е направен отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета.
Ответникът ЗАД О. - З. АД, чрез процесуалния му пълномощник
адвокат Д. Х., е подал отговор срещу частната жалба, с която я оспорва и
моли да не се уважава.
Пловдивският апелативен съд , след преценка на делото , както и във
връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено
следното:
1
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо се явява допустима и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна.
Видно от исковата молба, предявен е осъдителен иск по чл.432, ал.1
от КЗ, по който ищецът претендира от ответника заплащане на сумата 2 400
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпването на юридически факт за изменение или отпадане на
задължението за изплащане на месечно обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от 11 число на всеки месец за всяко едно от месечните
плащания, до окончателното плащане.
Срещу исковата молба е постъпил отговор от ответното з.д., в който
са изложени съображения за недопустимост на исковата претенция, тъй като
правоимащото лице не е отправило претенция за доброволно уреждане на
отношенията досежно процесното вземане съгласно чл.380 и чл.498,ал.1 от
КЗ.
След постъпване на отговора окръжният съд е постановил
обжалваното определение, като е приел, че не е направено искане за
доброволно уреждане на отношенията между пострадал и застрахователя по
задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
като е прекратил производството, като недопустимо.
Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства
опровергават извода, че не са налице доказателства за заявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя. Ищецът е заявил своята
претенция и е получил отказ за изплащането и. Следва да се отчете и, че
окръжният съд не е направил самостоятелна преценка по повдигнатия въпрос
за недопустимост и не е дал възможност на ищеца да вземе отношение по
него. Ето защо, се е достигнало до неправилен извод за недопустимост на
исковата претенция.
Налице са наведените съображения в частната жалба за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното определение. Същото следва да се
отмени, като делото се върне на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
2
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №132/01.11.2022 г., постановено от Окръжен
съд С. по т.д.№44/2022 г., с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на предявения иск, като ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3