Р Е Ш Е Н И Е
№
41
гр.
Велико Търново, 23.02.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С. М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №595 по описа на Административния съд за
2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.21, ал.2 от ЗНЗ.
Жалбоподателят
М.И.Н. *** обжалва решение от 26.06.2017 г. на директора на дирекция „Бюро по
труда“ – Велико Търново, с което е прекратена регистрацията му в бюрото като
безработно лице.
В
жалбата се поддържа, че действията на служителите на дирекцията са нагли и
безочливи, като са налице „точни, важни и съществени причините, фактите,
обстоятелствата от здравословен и друг характер“, поради които жалбоподателят
не е могъл да се придвижи до работодателя, към когото е бил насочен към 16 часа
на 20.06.2017 г. и да подаде документите, необходими за сключването на трудов
договор с работодателя, към който е бил насочен. В жалбата е посочено, че се
представят документи, които били подготвени за подаване преди крайният срок за
това. Сочи се, че няма никакъв умисъл принеявяването на лицето пред
работодателя, към когото е насочен, а са налице обективни факти и причини.
Освен това се сочи, че ще бъдат предоставени и други доказателства. Искането е
за отмяната на посоченото решение и по – точно за категоричната му отмяна.
Аналогични доводи се поддържат и в пледоарията по съществото на делото.
Ответникът
директорът на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново не заема становище по
жалбата.
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срок срещу акт, неблагоприятен за
жалбоподателя, а по същество е неоснователна. Следва да се отбележи, че
процесното решение е връчено на жалбоподателя на 24.07.2017 г., видно от
съдържанието му, а жалбата е подадена до съда на 03.08.2017 г., при което е
спазен преклузивния 14 дневен срок за подаването и.
С оспореното решение
ответникът по делото е разпоредил да се прекрати регистрацията на жалбоподателя
като безработен в дирекцията на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ. В мотивите
на решението е изложено, че не са изпълнени препоръките на трудовия посредник,
тъй като лицето е било насочено към свободно работно място за длъжността
„главен специалист“ в НВУ „Васил Левски“ Велико Търново на 15.06.2017 г., но в
определения срок не се е явило при работодателя, а на 26.06.2017 г. при
посещение в дирекцията и срещата с трудовия посредник в насочващото си писмо е
посочило саморъчно, че причината за това са здравословни, без обаче да
представи медицински документ за заболяването си и към тази дата. Прието е, че
не са представени доказателства за уважителни причини за неявяването при
работодателя, към когото е насочен жалбоподателя.
Предвид събраните и преценени
поотделно и съвкупно доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
1. По делото не се спори, че жалбоподателят
е регистриран като безработен по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗНЗ в дирекция
„Бюро по труда“ гр.Велико Търново.
2. Видно от приложения по делото
план за действие на безработно търсещо работа лице, жалбоподателят, чрез
подписа си се е съгласил да участва във всички съвместно планирани действия и
да спазва предвидените срокове за изпълнение на съответните препоръки.
Декларирано е, че е известен за възможността през първите три месеца от
регистрацията му да получава информация за всички обявени свободни работни
места на посочена от него електронна поща или на място в дирекцията – в зоната
за самоинформиране или в съответния център.
Декларирано е и, че жалбоподателят е уведомен, че при отказ за участие в
изготвянето и изпълнението на плана за действие, чиято цел е извеждането му от
състоянието на безработица, регистрацията му бюрото ще бъде прекратена.
3. В плана е отразено, че на
15.06.2017 г. е дадена конкретна препоръка на жалбоподателя – насочване към
свободно работно място (СРМ) при Националния Военен Университет в качеството му
на работодател за длъжността главен специалист. Отразено е също така, че в
срока за изпълнение на плана по отношение на насочването към работодателя НВУ -
26.06.2017 г., е налице немотивиран отказ на лицето. Налице са подписи на
трудовия посредник и на самото лице – настоящият жалбоподател.
4. От представеното по
преписката насочващо писмо се установява, че то е адресирано до работодателя
НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, негов адресат е жалбоподателя, той е
насочен за заемане на работно място по заявка №854/08.06.2017 г., като е указан
адресът на работодателя. Писмото е подписано от жалбоподателя и трудовия
посредник. В частта на писмото, който е следвало да се върне в дирекция „Бюро
по труда“ (раздел II),
е изписано, че лицето поради заболяване не е успяло да се придвижи до 16 часа
на 20.06.2017 г. при работодателя. Така или иначе това писмо не е било взето от
жалбоподателя, като на 26.06.2017 г. в 8,54 часа, видно от отбелязването върху
самото него, е направено писменото изявление на жалбоподателя, описано
непосредствено по-горе.
5. Междувременно, видно от
представената от жалбоподателя карта за предварителен медицински преглед се
установява, че на 19.06.2017 г. той е бил подложен на такъв преглед с оглед
кандидатстването му за работа, анамнезата за минали заболявания и честотата им
липсва, като е посочено, че лицето не съобщава такива, констатирано е, че
лицето не е инвалид и е клинично здраво. Приложено е и свидетелство за
съдимост, според което, лицето не е осъждано ,като предназначението му е с
оглед постъпването на работа на жалбоподателя.
6. От представената заявка –
спецификация за свободно работно място се установява каква свободна позиция е
обявил работодателят, към когото жалбоподателят е бил насочен, както и срока за
изпълнение.
7. Видно от представеното от
самия жалбоподател в открито заседание писмо на РЗОК от 11.07.2017 г., по повод
на молба, депозирана от жалбоподателя, директора на РЗОК е указал на
жалбоподателя реда, по който следва да се избере общопрактикуващ лекар, който
да му оказва доболнична помощ, като са цитирани текстове на НРДМД за 2017 г.
Посочените обстоятелства се
установяват от представената пред съда преписка и събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
От правна страна съдът намира
следното:
Решението е валиден
административен акт, тъй като е издадено от компетентен по материя,степен и
територия административен орган – аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗНЗ.
Съдът намира, че обжалваното
решение е хформално законосъобразно. По – специално, спазени са изискванията на
чл.59, ал.2 от АПК, като е издадено в писмена форма, съдържа установените от
административния орган факти и обстоятелства, посочване на правната норма, под
чиито състав са подведени тези факти и обстоятелства, както и конкретно
разпоредения правен резултат.
Спазени са съществените
административно-производствени правила при издаването на решението, като е
гарантирано проявлението на принципа на чл.7 от АПК. В конкретният случай
ответникът е спазил изискванията на чл.15, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 в приложимата за тази алинея редакция.
Съдът намира и, че решението
е съответно на материалния закон.
Според разпоредбата на чл.20,
ал.4, т.1 от ЗНЗ, на която норма се е
позовал ответника по делото „Регистрацията
на безработните лица се прекратява и в случаите, когато: не изпълнят
препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за
действие“. Нормата съдържа две алтернативни хипотези. В случая от мотивите на
процесното решение се установява, че ответникът е приел първата от тя, а именно
– неизпълнението на препоръките на трудовия посредник.
Този извод на ответника е
правилен.
Видно от представения план за
действие, жалбоподателят е информиран за това, че при отказ за изпълнението на
плана за действие, регистрацията му ще бъде прекратена, като на 15.06.2017 г. е
насочен към конкретен работодател с насочващо писмо в изпълнение на
задължението по чл.15, ал.4 от ППЗНЗ. Всъщност издаването и връчването на посоченото
насочващо писмо е израз на препоръка, свързана с изпълнението на плана за
действие на безработното лице, като тази препоръка е издадена от ответника в
качеството му на трудов посредник по аргумент от чл.25, ал.6 от Устройственият
правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС № 176 от
18.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 56 от 20.07.2016 г., в сила от 20.07.2016 г. С
него, в изпълнение на плана за действие, е препоръчано жалбоподателя да се яви
при работодател, ползващ посредничеството на Бюрото по труда за наемане на
работна сила чрез подаване на заявка №854/08.06.2017 г. – аргумент от чл.17, ал.2, т.3 от ЗНЗ. След
като жалбоподателят не е получил насочващото си писмо, нито се е явил при
работодателя, към който е бил насочен от трудовия посредник, то той не е
изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗНЗ.
Видно е от нормата на чл.20,
ал.4, т.1 от ЗНЗ, че в такива случаи органът по чл. 21, ал.1 от закона действа
в условията на обвързана администрация, а не на дискреционна власт. Това
означава, че при установяването на фактическият състав на разпоредбата на
чл.20, ал.4, т.1 от закона, ответникът е длъжен да дерегистрира лицето, без към
този момент да е длъжен да проверява дали неизпълнението на задължението е
свързано с наличие на уважителни причини – аргумент от разпоредбата на чл.20,
ал.6 от ЗНЗ.
Всъщност защитната теза на
лицето е наличието на влошено здравословно състояние, което обективно му е
попречило да изпълни препоръката на трудовия посредник.
Дори и безрезервно да се
сподели тази теза и да се кредитират обясненията на жалбоподателя за влошено
здравословно състояние, несъобразено от личния му лекар и оттам недостоверно
отразено в представената по делото карта за предварителен медицински преглед,
това не може да доведе до претендирания от него резултат.
Както се отбеляза по-горе, така
или иначе при неизпълнението на препоръката на трудовия посредник, органът по
чл.21 от ЗНЗ е длъжен да прекрати регистрацията на безработното лице. В случай,
че неизпълнението на препоръката е било свързано с проява на уважителни
причини, то приложение намира цитираната вече разпоредба на чл.20, ал.6 от ЗНЗ,
според която „При представяне на доказателства за наличието на уважителни
причини прекратената на основание ал. 4, т. 1 - 5 и 7 регистрация се възстановява.“.
Логическото и тълкуване налага извода, че възстановяването на регистрацията на
лицето във всички случаи следва прекратяването и, което означава, че
жалбоподателят следва постфактум, след решението за прекратяване на дерегистрация,
да представи пред органът по чл.21 от ЗНЗ доказателства за проявени уважителни
причини по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗНЗ, като това става по процедурата,
разписана в чл.16, ал.1 и ал.2 от ППЗНЗ.
Посочените аргументи налагат
отхвърляне на жалбата поради неоснователността и.
При този изход на делото
разноски за ответника не се следват, тъй като не са поискани.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Н. ***, ЕГН
**********, против решение от 26.06.2017 г. на директора на дирекция „Бюро по
труда“ – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: