№ 2627
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110145583 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени е установителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „**********“ АД срещу С.О. за признаване за
установено в отношенията между страните, че за ищеца съществува правото на парично
вземане за сумата 447,50 лева за главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0000126119250031, за
вреди, причинени на л.а. с рег. № *********- „*****“, при ПТП настъпило на 04.01.2019 г. в
******** срещу НИМ, посока на движение от бул. „******н“ към бул. „******“, в резултат
на виновно противоправно поведение на служител на С.О., във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински път, довело до необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 136,37 лева - мораторна лихва за периода от 12.05.2019 г. до 12.05.2022
г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №24980/2022 г., СРС.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Намира за недоказано наличието
на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Оспорва удостовереното в представения протокол за ПТП.
Счита претенцията за недоказана и оспорва наличието на препятствие на пътя и механизъм
на настъпване на произшествието. Твърди, че водачът на увреденото МПС е изцяло
отговорен за настъпване на вредите, вкл. при движение със съобразена скорост е можел да
избегне препятствието и навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва акцесорната претенция като недоказана.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
1
доказване е прието, че пътят, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, е
общински път; както и че ищецът е заплатил 437,50 лв. за извършен ремонт на л.а. „*****“,
с рег. № *********.
От Застрахователна полица №93001810100310 от 17.12.2018 г. се установява, че между
ищцовото дружество и „*******“ ЕООД е сключен при Общи условия валиден договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ Клауза 1 за л.а. марка „******“, модел „6“, с рег.
№ ***********, при уговорена застрахователна сума от 50050 лв. и застрахователна премия
от 2105,85 лв. със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 17.12.2018 г. до 24:00
часа на 16.12.2019 г. С Анекс №1/18.12.2018 г. полицата е прехвърлена на нов собственик –
М. Г. И., а срокът на застрахователно покритие е продължен за периода от 00:00 часа на
19.12.2018 г. до 24:00 часа на 16.12.2019 г. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е налице действителен застрахователен договор между
ищеца и собственика на процесния л. а. с рег. № ***********. Застрахователната полица е
представена в цялост по делото, с общите условия, и съдържа подписите на страните по нея,
посочен е кодът на застрахователния агент - 00088054, както и номерът на лиценза на
застрахователното дружество – 98/06.01.2000 г., предвид което съдът счита, че не е налице
порок във формата на договора. Изискванията към формата на договора са удовлетворени и
по отношение на сключения към договора Анекс №1 между застрахователя и новия
собственик на автомобила.
Съдът приема, че от събраните доказателства се изяснява по безспорен начин, че в
срока на действие на застрахователния договор – на 04.01.2019 г. е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, при твърдения от ищеца механизъм, което се установява от
протокол за ПТП № 1714698/04.01.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор Николай
Марков, уведомление за щета до ЗК „******“ АД от 04.01.2019 г., показанията на свидетеля
М. Г. И., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Следва
да се съобрази, че протоколът за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените
им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона
ред – арг. чл. 179 ГПК. В случая, представеният по делото протокол е изготвен от орган на
полицията, посетил местопроизшествието 2 часа и 30 минути след реализирането му.
Следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото
на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, а
именно: мястото на настъпване на ПТП-то, наличието на дупка на пътното платно, факта, че
същата не е сигнализирана и обезопасена, както и видимите вреди по автомобила. Предвид
липсата на материална доказателствена сила на документа в частта на описания от
съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то, съдът анализира същия във връзка с
останалите събрани по делото доказателства.
Разпитан св. М. И., собственик на процесния автомобил, потвърждава, че е управлявал
същия при настъпване на застрахователното събитие, и непротиворечиво изяснява мястото
на настъпването му - при движение по Околовръстен път по посока от бул. „*******“ към
бул. „********“, преминал през необезопасена дупка, намираща се в дясната част на
платното малко преди отбивката за Национален исторически музей, точно преди светофара
за кв. „********“, гр. София. Изложеното се подкрепя от изводите на вещото лице по
допуснатата по делото САТЕ, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Свидетелят пояснява, че не е имало
никакви знаци за наличието на неравност по пътя и споделя, че в резултат на преминаването
през същата автомобилът дал индикации за спадане на налягане в гума. Това кореспондира с
отразената схема в Протокол за ПТП №1714698/04.01.2019 г. Предвид съответствието между
показанията му със събрания по делото доказателствен материал и като съобрази, че
свидетелят е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото
застрахователното обезщетение вече е изплатено още след настъпване на застрахователното
събитие - на 13.02.2019 г., съдът кредитира показанията на същия като последователни и
2
непротиворечиви.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че механизмът на
процесното произшествие е по време на движение на застрахования автомобил марка
„******“, модел „6“, с рег. № ***********, по бул. „Никола Петков“ - Околовръстен път, по
посока от бул. „******н“ към бул. „******“, срещу Национален исторически музей,
преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което уврежда предна дясна гума, предна дясна джанта, предна дясна ходова част и др.
Експертът е описал претърпените увреждания по л. а. рег. № ***********, като
констатирал, че всички те се намират в пряка причинно-следствена връзка сприетия
механизъм на настъпване на ПТП. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за доказано настъпването на ПТП по описания от
ищеца в исковата молба механизъм, в причинна връзка с което за застрахования при него
автомобил са произлезли щети по предната ходова част, предната джанта и предната гума.
Предвид гореизложеното на разглеждане подлежи релевираното от ответника
възражение за съпричиняване. В тази връзка следва да се отбележи, че общинските пътища
са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закон за
пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.О. като
собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да организира дейностите по
поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай на възникнало
препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и да липсваха
конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на общинските улици
общината следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като осигурява нормален
достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по общинските улици и
пътища. В случая между страните не се спори, че процесният пътен участък в гр. София, на
който е настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа и като
такъв за дейността по неговото управление, както и дейностите по изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се
осъществява от кмета на съответната община. От събраните по делото доказателства -
показанията на М. И., свидетел, възприел пряко пътната обстановка в участъка на
настъпване на ПТП, както и от констатациите на длъжностното лице, съставило процесния
Протокол за ПТП, се установи по безспорен начин и че в този участък на пътното платно е
налице необезопасена и несигнализирана неравност на пътя, в резултат на попадането в
която е настъпило процесното ПТП. Предвид това, съдът приема за недоказано твърдяното
от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил.
За да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП за водача на процесния автомобил, е
необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно
състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок, което няма доказателства няма да е сторено. Ето защо предвид липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя за водача на автомобила в случая изобщо
не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна, поради което съдът намира възражението на
ответника за неоснователно, а фактическият състав по чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД за
установен.
Между страните е безспорно, че ищецът е заплатил в полза на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 437,50 лв., като плащането
се установява и от преводно нареждане за кредитен превод от 13.02.2019 г. Предвид това,
ищецът е изпълнил задължението си за репариране на вредите, при което обезпечитално-
3
гаранционната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана, поради проявено от
служителите му бездействие и неполагане на дължимата грижа. Съобразно заключението на
приетата по делото САТЕ се установява, че необходимата сума за отстраняването на
повредите по пазарни цени към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от
397,49 лв., а чийто размер е по-малък от заплатеното на увреденото лице за възстановяване
на процесните увреждания по л.а. Следва да се отчете, че към размера на определената от
вещото лице стойност, необходима за възстановяване на щетите по автомобила, не следва да
бъде включена сумата от 40 лв. Определеното от застрахователя и заплатено на собственика
на увредения автомобил обезщетение е изплатено въз основа на представена фактура
№**********/07.01.2019, издадена на увреденото лице, и фискален бон за сумата от 527,10
лв., представляваща заплатената от него стойност за извършения ремонт за отстраняване на
щетите по автомобила, в т.ч. и на цената за транспортна услуга – пътна помощ в размер на
40 лв. с ДДС. С Доклад по щета №0000-1261-19-250031/1 застрахователят е определил
застрахователно обезщетение в размер на 437,50 лв., която сума е изплатена на увредения,
като изрично е посочено, че тя не включва разходите за репатриране на автомобила.
Предвид това, регресната му претенция към ответника също не следва да обхваща разходи
за транспортиране на процесното МПС. Застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума – в този смисъл решение №
41/08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО. Предвид това, ищецът има право на
застрахователно обезщетение в размер на по-малката от двете величини – платеното от него
обезщетение и сумата, необходима за отстраняване на щетите по л.а. рег. № СВ 3965 ВТ, с
оглед на посочените фактически твърдения и размер на предявения иск, поради което в
случая вземането на ищеца е възникнало за сумата от 397,49 лв. Освен това, ответникът
дължи и сторените от ищеца ликвидационни разноски, чийто размер – 10 лв., не е оспорен,
или общо 407,94 лв., до който ищцовата претенция следва да бъде уважена, а за пълния
предявен размер – отхвърлена. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -13.05.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
С Покана изх. №L-1002/11.04.2019, връчена на ответника на 15.04.2019 г., ищецът е
отправил претенцията си за заплащане на регресното вземане, във връзка с процесното ПТП.
В случая ответникът не е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства за плащане на
задължението си по арг. от чл. 77 от ЗЗД, поради което съдът намира, че с получаване на
поканата на 15.04.2019 г. същият е изпаднал в забава за плащане на вземането на ищеца.
Предвид това съдът намира, че претенцията на ищеца за мораторна лихва е доказана по
основание. Съобразно правомощието по чл. 162 от ГПК съдът определя размер на дължима
лихва за забава върху регресното вземане на ищеца за застрахователно обезщетение от
407,94 лв. за периода от 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г., възлизащ на 124,18 лв., до който
ищцовата претенция следва да бъде уважена, а за пълния предявен размер – отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от исковете, като с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е
исковия съд. За исковото производство се следват разноски за сумата 432,90 лв. – за платена
държавна такса, възнаграждения на юрисконсулт и вещо лице, и сумата 68,35 лв. –платена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, или общо
501,25 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското
възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете за сумата 8,86 лв. –възнаграждение на
юрисконсулт, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, от Съда в
4
предвидения минимален размер по чл. 25 от НЗПП. По компенсация в полза на ищеца
следва да се присъди сумата 492,39 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., с Булстат:**********, със
седалище и адрес на управление: *************, че за „**********“ АД, с ЕИК:**********
със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ,
вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съществува правото на парично вземане за
сумата 407,49 лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна преписка-щета
№0000126119250031 за вреди по л.а. – „*****“, с рег. № *********, настъпили при ПТП на
04.01.2019 г. в ******** срещу НИМ, посока на движение от бул. „******н“ към бул.
„******“, в резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 124,18 лева – мораторна лихва за периода от
12.05.2019 г. до 12.05.2022 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 24980/2022 г. по описа на СРС; като иска за
главница над уважения размер от 407,49 лева до пълния предявен размер от 447,50 лева и
иска за мораторна лихва над уважения размер от 124,18 лева до пълния предявен размер от
136,37 лева –ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:**********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на „**********“ АД, с ЕИК:********** със седалище и адрес на
управление ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 492,39 лева – съдебни
разноски по компенсация по ч.гр.дело №24980/2022 г. и гр.дело №45583/2022 г., и двете по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5