РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330113731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Д. Д. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която
е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 1657.22 лева –главница по договор за кредит,
сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, 178.21 лева – договорна лихва, 19.67 лева – обезщетение
за забава, 37.10 лева – държавна такса и 251.31 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден от РС-Пловдив, въз
основа на който е образувано *** и *** по описа на ***, поради погасяването им по
давност..
В исковата молба се твърди, че РС-Пловдив е издал в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД
изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Признава, че срещу заповедта за
изпълнение не е подавано възражение и същата е в сила от 12.12.2012 г.Въз основа на
изпълнителния лист е образувано *** по описа на ***, впоследствие и ***. Счита, че
вземанията са погасени по давност след издаване на изпълнителния лист.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита иска за
недопустим, доколкото е неясен. По същество счита, че искът е неоснователен, доколкото
не е изтекла погасителната давност за вземанията. Ответникът като взискател не е
бездействал и е извършвал необходимите действия, с които е прекъсвана давността. Моли за
отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По възражението за недопустимост на иска:
Съдът намира, че е сезиран с допустим иск. Възраженията в отговора касаят
редовността на исковата молба, като съдът счита, че исковата молба е редовна. Достатъчно
ясно са индивидуализирани вземанията с посочване на изпълнителния лист, в който се
намират, страните по него и *** дела, образувани въз основа на този изпълнителен лист.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по
задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и
прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.
С Определение от 31.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД е издаден изпълнителен лист от 12.12.2012 г. за
сумата в размер на 1657.22 лева –главница по договор за кредит, сключен с „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, 178.21 лева – договорна лихва, 19.67 лева – обезщетение за забава, 37.10 лева
– държавна такса и 251.31 лева – юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който е
образувано ***. Не се оспорва, че вземанията са прехвърлени на ответника с договор за
цесия, за което ищецът е уведомен.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане.
С Протоколно определение от 25.02.2022 г., връчено на ответника, съдът е указал на
последния, че не сочи доказателства, че са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност за вземането, като не е поискано представяне на
препис от ***.
До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства, че
давността на вземанията, предмет на делото и част от изпълнителен лист от 12.12.2012 г.,
издаден от РС-Пловдив, въз основа на който е образувано *** и ***, е спирана или
прекъсвана. Има данни, че изпълнителният лист е издаден на 12.12.2012 г., като въз основа
на него е образувано *** през 2013 г. От 2013 г. до 2019 г., когато е образувано ново *** не
се установява да са извършвани изпълнителни действия, които да са от естеството да
прекъснат или спрат давността. Предвид което считано от 2013 г. до 2018 г. съдът приема,
че давността е изтекла и вземанията по изпълнителния лист са погасени.
С оглед изложеното искът като основателен ще се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 85.75 лева, платена държавна такса и 600 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства,
разписка, обективирана в представените по делото договори за правна защита и съдействие
/л.7/.
Общо разноски за ищеца са в размер на 685.75 лева.
2
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и Д. М.,
сумата в размер на 1657.22 лева –главница по договор за кредит, сключен с „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, 178.21 лева – договорна лихва, 19.67 лева – обезщетение за забава, 37.10
лева – държавна такса и 251.31 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден от РС-Пловдив, въз основа на който е
образувано ***, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и Д. М. ДА
ЗАПЛАТИ НА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 685.75 лева –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3