МОТИВИ ПО НОХД №610/ 2020
г. по описа на РС Враца, II н.о.
Районна прокуратура Враца е повдигнала
обвинение срещу М.Х.Н. за това, че на 22.04.2019 г., около 08.20 часа, в град Враца, на кръстовището на ул. „****”
и ул. „****”, при управление на МПС - лек автомобил марка ****, модел „****”, с
ДК №****, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119, ал.1 ЗДвП /Закона
за движение по пътищата/, съгласно който „при
приближаване на пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре”, като по непредпазливост е причинил на М.И.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на десния малък пищял в далечния край на епифизиолиза
на десния голям пищял в далечния край с претърпяно оперативно ортопедично
лечение, довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за
срок повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл.343, ал.3, пред. последно, б.“а“, предл.1, алт.2, вр.
чл.342, ал.1 НК.
В хода на съдебното производство, на основание чл.76 НПК съдът е
конституирал като частен обвинител М.И.М. лично и със съгласието на неговият
родител И.С.М..
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено,
като счита същото за безспорно доказано. Твърди, че в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства,
че подсъдимият Н. е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение. Пледира при определяне на наказанието, на подсъдимия да бъде наложено
наказание към предвидения в законов минимум, предвид чистото му съдебно минало
и добрата обществена оценка за него. Пледира подсъдимият да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от поне шест месеца.
Повереникът на частният обвинител
– адв. Ч.Н., подкрепя обвинителната теза с оглед доказаност на престъпното
деяние, предвид събраните по делото доказателства. С оглед личността на
подсъдимия и чистото му съдебно минало пледира да бъде определено наказание към
законовия минимум при приложение на института на условното осъждане, а по
отношение на наказанието лишаване от право на управление на МПС моли да бъде
завишено, с оглед постигане целите на генералната превенция на наказанието.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Г.Г., поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин от събрания по делото доказателствен материал и моли по отношение на подсъдимия
да бъде постановена оправдателна присъда.
При
предоставяне на лична защита на подсъдимия, същият поддържа казаното от
защитникът му и изразява несъгласие с обвинението.
При
предоставяне на последна дума на подсъдимия, същият моли за постановяване на
оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Х.Н. е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“, с притежавано от
него СУМПС №****.
На 22.04.2019 г., около 08:20 часа, подсъдимият Н. управлявал лек автомобил
**** „****“ с ДК №****и се движел в гр. Враца по ул. “****“ в посока на
движение към ул. “****“. Времето било слънчево, пътят сух, пътното платно - без
неравности. Стигайки до кръстовището на двете улици подсъдимият възприел, че по
ул. “****“ няма коли и предприел преминаване през кръстовището в посока пл. “****“.
В същото време по отсрещния тротоар /по ул. “****“ в северна посока/ се движел
пострадалият М.М., на 13 години.
След преминаване на кръстовището, лекият
автомобил **** „****“, управляван от подсъдимия Н., стигнал до пешеходна пътека
тип „зебра“, намираща се на ул. “****“ в посока пл. “****“. Там, вместо да
пропусне пресичащият по пешеходната пътека пешеходец М.М., подсъдимият Н.
продължил движението на моторното превозно средство. В района на пешеходната пътека се стигнало до
удар между л.а. **** „****“ и пешеходеца М., в района на дясната половина на
платното за движение на ул. “****“ по посока на движението на лекия автомобил.
При удара пострадалият М. паднал, а водачът Н. преустановил движението на автомобила.
Н. слязъл от колата и помогнал на М. да стане, като последният
имал видими ожулвания на левия крак и скъсана маратонка.
Междувременно на мястото на случилото се била и сестрата на пострадалото
дете – М.М., която не видяла настъпилото ПТП, но чула шума от удара и като се обърнала
видяла брат си блъснат на пешеходната пътека, както и спрения автомобил,
управляван от подсъдимия. Случилото се било възприето от св. Т.С., който в момента на удара бил в непосредствена близост
и чул удара и видял падналия М.М. до предната лява гума на автомобила,
управляван от подсъдимия Н.. Падналото момче и разположението на автомобила
било възприето и от св. И.М., която работела в магазин в непосредствена близост
до настъпилото ПТП и която след като чула шума от удара излязла и възприела
както наранения пешеходец, така и спрелия в близост до пешеходната пътека лек
автомобил, управляван от подсъдимия.
За инцидента незабавно били уведомени РУ Враца и ЦСМП Враца, като
на място пристигнал полицейски патрул в състав св. В.Д., ****и И.И.. При
пристигането си на място св. В.Д. възприел спрелия след кръстовището на ул. “****“
лек автомобил **** „****“, водачът му – подсъдимия М.Н., и пострадалия М..
Пострадалото дете било прегледано от С.К. *** и качено в специализиран
автомобил и закарано в СПО на МБАЛ-Враца.
В хода на проведеното разследване се установило, че скоростта на
пешеходеца в условията на произшествието е била около 6,5 км/ч, а скоростта на
движение на лекия автомобил **** „****“ в момента на удара с М.М. е била около 26 км/ч. Дължината на
опасната зона за спиране при движение с определената скорост била около 14 метра. При тази скорост
подсъдимият е имал техническа възможност да види и възприеме навлезлия и движещ се по платното му за
движение от ляво на дясно спрямо неговото движение пешеходец М.М., който се
движел по пешеходна пътека тип „зебра“, и е могъл да реагира на възникналата
опасност чрез намаляване на скоростта на движение и аварийно спиране и да
предотврати настъпилото ПТП. Но поради закъсняла реакция на аварийно спиране,
при достигане на мястото на удара, подсъдимият блъснал с предната част на лекия
автомобил в областта на веждата на преден ляв калник и предна лява гума
пресичащият на пешеходната пътека М., като пострадалият е ударен в десния крак
в областта на стъпалото. След удара автомобилът изминал разстояние от 3,5 м и
се установил в покой в дясната лента на ул. “****“. При удара тялото на М.
получило въртеливо движение спрямо вертикална ос, в посока обратна на
часовниковата стрелка, завъртял се след удара и вероятно при въртенето си около
лява странична част на лекия автомобил, се ударило в лявото странично огледало
на лекия автомобил, а впоследствие със задната част на тялото в лява предна
врата, след което паднало на дясната си страна, в близост до лява странична
част на автомобила. В процеса на удара и въртенето десният крак на пострадалия
първо бил повдигнат нагоре, като горната част на обувката на детето /маратонка/
се приплъзнала по веждата на преден ляв калник, при което се разкъсала и
частица от нея закачили веждата и паднала при спиране на автомобила.
Вследствие на настъпилото ПТП пострадалият М.М. е получил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десния малък пищял в
далечния край и епифизиолиза на десния голям пищял в далечния край, причинили
му трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок повече от
един месец. Пострадалият М. получил и
охлузвания на долен десен крайник /ходило и вътрешен глезен/, които увреждания
му причинили болка и страдание, което съставлява лека телесна повреда по
чл.130, ал.2 НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата фактическа обстановка съдът възприе
от събраните по делото доказателства, а именно: гласни - показанията на
свидетелите М.М., В.Д., И.М., Т.С., С.К., И.М. и М.М., отчасти от показанията
на Е.Н. и от обясненията на подсъдимия; писменни - протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие, ведно със скица и фотоалбум, справка от сектор
ПП към ОДМВР Враца за подсъдимия Н., копие на епикриза на М.М. ***, справка
тел.112 ведно с диск, заключенията на комплексна авто-техническа и оценителна
експертиза, съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза, тройна авто-техническа експертиза, справка с фиш от
ЦСМП Враца, справка ЦСМП Враца, справка с медицинска документация от МБАЛ Враца,
справки от СУ „Христо Ботев“ за начало на учебните занятия на пострадалия за
дата 22.04.2019 г., справка от Национален институт по метеорология и хидрология
– Филиал Плевен-Хидрометеорологична обсерватория Враца за времето на 22.04.2019
г., справки от „Виваком“, „Теленор“ и „А1“ за телефонен номер ****,
справка изх. №11-03-174/04.02.2022 от
НАП ТД Велико Търново, справка за съдимост на подсъдимия Н., характеристична
справка, както и от останалите събрани в хода на производството по реда на НПК
доказателства.
От
гласната доказателствена съвкупност и по-конкретно от показанията на св. М.М. и на св. Т.С., се установява, че на процесната дата и
място, св. М.М. е предприел пресичане на пешеходна пътека. Св. Т.С. в това
време бил в непосредствена близост до мястото и имал пряка видимост към пешеходната
пътека. Свидетелите твърдят, че по това време подсъдимият, управлявайки лекия
автомобил **** **** не спрял и блъснал пресичащия пешеходец М.М.. Свидетелите твърдят,
че след удара, водачът е спрял, а свидетелят Т.С. дал
вода на М. и го успокоявал, като последният се бил подпрял вляво на колата,
която го блъснала до пристигане на място на екип на Спешна медицинска помощ. Съдът
се довери на напълно на показанията на св. Т.С. и М.М., тъй като същите са
логични, последователни и кореспондиращи си, както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото и най-вече с приобщените по делото експертни
заключения.
Съдът
кредитира и показанията на св. М.М., която разказва, че непосредствено преди
случилото се е била заедно с брат си – св. М. М.. Твърди, че е останала на тролейбусната
спирка, за да си купи закуска, а св. М. М. предприел пресичане на първата
пешеходната пътека на ул. „****“. Свидетелката твърди, че точно в този момент
чула силен шум от кола, обърнала се и видяла брат си паднал на пешеходната
пътека, вляво от колата, по посока на движението. В подркепа на показанията на
св. М. М., както и на показанията на св. Т. С. и М. М. са и показанията на св. И.М., която
разказва, че веднага след като чула шум излязла от магазина, в който работи и
видяла, че св. М. М. е хванал
наранения си крак, както и видяла колата, управлявана от подсъдимия спряла
непосредствено след пешеходната пътека. Съдът кредитира
изцяло показанията на св. М. М. и Ил. М., като намира, че същите са подробни и
изчерпателни, в унисон с останалите кредитирани гласни доказателства и са вътрешно
непротиворечиви.
Съдът се отнесе
с доверие и към показанията на св. В.Д., И.М. и С.К.. Същите са пристигнали на мястото на
инцидента в качеството си на полицейски
служители и на медицински фелдшер към Спешен център Враца,
като разказват, че са въприели наранения св. М. М., на същия е оказана
медицинска помощ на място, а след това последният е закаран в „Бърза помощ”.
Свидетелите разказват, че са въприели и местоположението на спрелия малко след
пешеходната пътека автомобил. При анализа на тези гласни
доказателства съдът прие, че същите са логични, последователни и непротиворечащи
си с доказателствената съвкупност, при което ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира
като компетентно изготвени и отговарящи на поставените им задачи заключенията на комплексната авто-техническа и оценителна
експертиза, комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и тройна авто-техническа експертиза. В същите се сочи, че произшествието
е реализирано в светлата част от денонощието в гр. Враца, на ул. „****” на
кръстовището и с ул. „****“ на Източната пешеходна пътека на кръстовището тип
„Зебра“, която е с линейно продължение на пешеходния тротоар. Времето е било
сухо, слънчево, със суха пътна настилка, без неравности, при нормална видимост и без данни за ограничение
на директната видимост между водача на лекия автомобил и пешеходеца, при
стъпването му на пешеходната пътека. Участъкът от пътя по ул. „****”, на който е реализирано ПТП, е прав с
видимост към мястото на удара от двете страни не по малка от 50 метра. Сочи се, че св. М. М. е
пресичал пътното платно на ул. „****“ по пешеходната пътека тип „Зебра“, като към
момента на удара, пешеходецът се е намира на пешеходната
пътека в района на дясната половина на платното за движение на ул. „****“
по посока на движението на лекия автомобил **** „****“. Твърди се, че скоростта
на пешеходеца /бърз ход/ в условията на произшествието е била около 6,5 км/ч, а
скоростта на движение на лекия автомобил **** „****“ в момента на удара с М.М.
е била около 26 км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране при движение с определената скорост била
около 14 метра.
Експертите са категорични, че подсъдимият е имал техническа възможност да види и възприеме
навлезлия и движещ се по платното му за движение от ляво на дясно спрямо
неговото движение пешеходец М.М., както и че е могъл да реагира на възникналата
опасност чрез намаляване на скоростта на движение и аварийно спиране и да
предотврати настъпилото ПТП. Сочи се, че отстоянието, на което се е намирал
управляваният от подсъдимия автомобил от мястото на удара в момента на
възникване на опасността - навлизане на пешеходеца в зоната на пешеходната
пътека, е по-голямо от опасната му зона на спиране. Твърди се също, че автомобилът е бил технически изправен и снабден със
сенник, който е с предназначение да ограничава осветеността на погледа на
водача от насрещно светещо слънце и при използването му по предназначение,
очите на водача не се осветяват от слънцето и последният има техническа
възможност да вижда траекторията на движение на автомобила пред него и да следи
пътните условия. При това се застъпва становище, че единствено
поради
закъсняла реакция на аварийно спиране на подсъдимия, същият е блъснал с предната част на
лекия автомобил в областта на веждата на преден ляв калник и предна лява гума
пресичащият на пешеходната пътека М., като пострадалият е ударен в десния крак
в областта на стъпалото. Експертните заключения установяват, че след удара автомобилът е изминал разстояние от 3,5 м и се установил в покой в дясната
лента на ул. “****“. Установява се също, че при удара тялото на М. е получило въртеливо движение
спрямо вертикална ос в посока обратна на часовниковата стрелка и при въртенето си
около лява странична част на лекия автомобил, М. се е ударил в лявото странично
огледало на лекия автомобил, а впоследствие със задната част на тялото се е ударил в лява предна врата, след
което е паднал на
дясната си страна, в близост до лява странична част на автомобила. В процеса на
удара и въртенето десният крак на пострадалия първо бил повдигнат нагоре, като
горната част на обувката му /маратонка/ се приплъзнала по веждата на преден ляв калник,
при което се разкъсала и частица от нея.
Съдът кредитира
и заключението на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че М.
е получил счупване на десен малък пищял в далечния край, за които увреждания е
претърпял съответно оперативно ортопедично лечение и които са му причинили
трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок повече от един
месец. Охлузванията на долен десен крайник /ходило и вътрешен глезен/ са му
причинили болка и страдание за повече от един месец, като по механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от удар и/или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП - блъскане на пешеходец
от лек автомобил.
Съдът анализира
и показанията на св. Е. Н.. Довери се на
твърденията й, че подсъдимият е управлявал автомобила в
районна на мястото на ПТП-то и че тя се е намирала в непосредствена близост. Не
се довери на твърденията й обаче, че пешеходецът е излязъл тичешком в
пешеходната пътека и се е ударил в движещия се в това време автомобил. За да се
не довери на твърденията на свидетелката съдът отчете описаното в експертните
заключения, на които напълно се доверява, местоположение на автомобила и
пешеходецът непосредствено преди ПТП-то, скоростта на движение на всеки от тях,
както и механизмът на настъпилото ПТП. Ето защо, приемайки, че показанията й не
кореспондират с доказателствената съвкупност, на която съдът се довери, както и
отчитайки обстоятелството, че същата е съпруга на подсъдимия и е заинтересована
от изхода на делото, съдът не кредитира заявеното от свидетелката в
коментираната част.
При анализа
на доказателствата съдът анализира и обясненията на подсъдимия и кредитира
твърденията му в частта, че е управлявал процесния автомобил в районна на
описаното в обвинението място. Не се довери обаче на твърденията му, че не е
имало пешеходец когато е приближил пешеходната пътека и че не е могъл да
възприеме пресичащия пешеходеч и да спре навреме. За да не даде вяра на
обясненията на подсъдимия, съдът отчете кредитираната гласна доказателствена
съвкупност, както и заключенията на комплексната авто-техническа и оценителна експертиза, комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и тройна авто-техническа
експертиза, на които се довери напълно. При това прие, че обясненията му в тази
част представляват защитна версия, некореспондираща с
действително случилото се. Безспорно, обясненията на подсъдимия по смисъла на
чл.115 НПК са гласно доказателствено средство. Същите обаче имат двойнствен
характер и едновременно с това са и средство за защита. При това доверяването
на тях следва да се извършва изключително прецизно и само при проверка на
кореспондирането им с цялостния доказателствен материал. А в случая същите не
кореспондират с кредитираните доказателства. При това съдът не се довери на
твърденията на подсъдимия в коментираната част.
Съдът
кредитира и събраните, но необсъдени по-горе писмени доказаталества. Същите са
в унисон с кредитираната доказателстевна съвкупност и не съдържат съществени
противоречия по отношение на релевантните по делото факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената доказателствено обезпечена фактология, съдът достигна
до извод, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.3, пред. последно, б.“а“, предл.1, алт.2, вр.
чл.342, ал.1 НК.
От обективна страна се установява, че на 22.04.2019 г., около 08:20 часа, в град Враца,
на кръстовището на ул. „****” и ул. „****”, при управление на МПС - лек
автомобил марка ****, модел „****”, с ДК №****, подсъдимият блъснал пресичащия М.И.М.
и в резултат на ПТП-то му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на десния малък пищял в далечния край на епифизиолиза на десния голям
пищял в далечния край с претърпяно оперативно ортопедично лечение, довело до
трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок повече от един
месец. Установява се и това, че ПТП-то е настъпило на пешеходна пътека тип зебра – т.е. в резултат на нарушаване от страна на
подсъдимия на правилата за движение по пътищата и по конкретно на чл.119,
ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба „при
приближаване на пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре”. При това съдът приема, че от обективна страна подсъдимият е извършил
престъпление по чл.343, ал.3, пред. последно, б.“а“, предл.1, алт.2, вр.
чл.342, ал.1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 НК. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. За него, като водач на МПС, е съществувало позитивното
задължението за спазване на правилата за движение. Той умишлено е пренебрегнал
основно такова правило, което като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава,
а именно че „при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре”. И именно в резултат на това е настъпило
ПТП, довело до съставомерния престъпен резултат.
При горните изводи съдът не прие за основателни възраженията на
защитата, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно и недоказано. По делото
по несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимият Н. е управлявал
процесния автомобил и не се е съобразил с изискванията на чл.119, ал.1 ЗДвП,
задължаващ водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване
към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая подсъдимият не е бил
внимателен и предпазлив спрямо пресичащия пътното платно пешеходец М.М., въпреки,
че е имал възможност да го види и то от достатъчно разстояние, за да може да
спре и да предотврати удара. При тези си изводи настоящата инстанция отчете
всяко едно от оплакванията на защитата. Отчете обаче и заключенията на комплексната авто-техническа и
оценителна експертиза и комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза,
както и на тройна авто-техническа експертиза, в които
по достатъчно убедителен и мотивиран начин се сочи, че подсъдимият е разполагал
с техническа възможност да възприеме намиращият се на пътното платно пешеходец
и да предотврати настъпването на инкриминираното произшествие. Т.е. за него не
е съществувала обективна пречка да възприеме пешеходеца от момента, в който
същият е навлязъл по пешеходната пътека на платното за движение и той е бил в
състояние при своевременна реакция да спре и предотврати произшествието. Но
въпреки това подсъдимият не изпълнил задълженията си по ЗДвП, като именно неговото
поведение е станало причина за настъпилото ПТП. Но доколкото съдът изложи
детайлния си анализ на доказателствената съвкупност, приповтарянето на този анализ
е ненужно и обременяващо съдебния акт.
По изложените
съображения съдът прие, е подсъдимият е извършил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, пр.1, ал.2, вр.
чл.342, ал.1 НК и го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, пр.1, ал.2, вр.
чл.342, ал.1 НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от една до шест години.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия Н., съдебният състав съобрази
степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на
извършителя. При
тази преценка като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, прецизното му процесуално поведение, добрите
характеристични данни, както и механизмът на извършване на деянието. Не се
установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
При преценката за
съразмерността и адекватността на наказанието, съдът прие, че определянето на
наказание в предвидения от законодателя минимум би способствало за постигане на
предвидените в закона лична и генерална превенция на наказанието. Ето защо,
съобразно правилата на чл.54 НК, съобразявайки, че за извършеното престъпление
е предвидено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 до 6 години, съдът
счете, че наказанието Лишаване от свобода за срок от 1 година е най-справедливо
и съответстващо на установената по делото фактология - на формата на вина на
подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от него, на настъпилите от
престъпната деятелност последици и на другите специфики по случая,
характеризиращи деянието и дееца.
Така определените
наказания от 1 година лишаване от свобода съдът прие, че няма пречка да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 НК. Подсъдимият е с чисто съдебно минало,
наказанието е под 3 години лишаване от свобода, като за превъзпитаването на Н.,
както и за постигането на генералната превенция, предвид спецификата на
извършената деятелност и изминалия период от време, не се налага ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо съдът отложи на основание чл.66,
ал.1 НК изтърпяването на определеното наказание Лишаване от свобода от 1 година
за срок от три години от влизане на присъдата в сила..
На основание
чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в закона наказание Лишаване от правото да управлява МПС. При
определяне срока на наказанието съдът счете, че с оглед спецификите на деянието
и добрите характеристични данни на подсъдимия, както и инцидентността на
извършеното, за постигане на предвидените в чл.36 НК цели, срокът на лишаването
от право да управлява МПС следва да е шест месеца, считано от влизане в законна
сила на съдебния акт.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл.301, ал.11 НПК съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство, а именно бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. СД диск от тел.112
/л.34 ДП/, да остане към делото, като същият се унищожи ведно с унищожаване на
делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия
Н. да заплати по сметка на ОДМВР Враца сума в размер на 2673,48 лв,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, както и
по сметка на РС Враца сума в размер на 288,76 лв., представляваща направени в
хода на съдебното производство разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: