Р Е Ш Е Н И Е
N 221
гр. Р.....05.V.................
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД................................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на..........6 април 2017г.......................................... в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при СЕКРЕТАРЯ………Д.С.………….…и в присъствието на ПРОКУРОРА.................………..........…………………………....като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА….…гр.д.N 899 по описа за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид :
Ищцата С.С.М.,***, твърди, че на 20.05.2015г. в гр.Р.,
около 11.00ч като пешеходец пресичала ул.“Р.Д.“, когато управляван от ответницата
лек автомобил „О.З.“ с рег.№ СС **** РВ я блъснал с предната лява част, тъй
като ответницата допуснала нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20,ал.2 и чл.116 от ЗДвП. От удара ищцата паднала на земята, ударила
ръката си, а гумата на автомобила минала през крака й. Вследствие на
произшествието на ищцата били причинени следните увреждания - счупена лява лъчева кост; счупени четвърта и
пета метатарзални кости в дясно, които довели до трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник и на десен долен крайник. При падането ищцата
ударила главата си и изпитала силни болки в главата, крайниците и тялото. Имала
открити рани на лявата подбедрица и ходила; кожата на лявото ходило била почти
отлепена.Приели ищцата в МБАЛ-АД-Р., където поставили гипс на ръката й и на
двата й крака и останала на лечение до
09.06.2015г. След това продължила лечението с рехабилитация и медикаменти.В
продължение на два месеца не можела да става от леглото и да се придвижва;
изпитвала силни болки и неудобства, не можела да се самообслужва и дори за елементарни неща била зависима от двете си
деца. За болките в главата провела лечение при неврохирург. Кожата на лявото
ходило инфектирала потърсила помощ при съдов хирург; поставили й множество
инжекции но и до момента изпитвала болки и не може да обуе обувка на левия
крак, а ходи с чехли. Твърди, че и до момента излиза от дома си само с
придружител и изпитва страх от МПС. С действията си ответницата осъществила
състава на престъпление по чл.3**, ал.1, б.”б”, пр.2 във вр. чл.342, ал.1,пр.3
от НК, за което е призната за виновна с влязло в сила решение на 3.06.2016г.по
АНД №813/16г. по описа на РС-Р.. От противоправното поведение на ответницата
ищцата претърпяла болки и страдания, притеснения и дискомфорт. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата
да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50000лв.,
при законната лихва от датата на деликта и 479,35лв. обезщетение за имуществени
вреди от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, като и
разноските по делото.
Ответницата Ж.М.К.,***, в
отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК изразява становище, че исковете са
неоснователни, тъй като поведението на ищцата е допринесло за настъпване на
противоправния резултат.В хода на производството и в писмената защита излага
доводи, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е завишен
по размер, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата в размер на ½. Счита, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото.
Третото лице помагач ЗД„Евроинс”-АД-С.,
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ №**, представлявано
от изп.директор А.П., оспорва исковете и прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Окръжният съд приема за
установено следното :
По делото не се спори и приложеното АНД №813/16г. по описа на РРС
се установява, че с решение №337 от 18.05.2016г., влязло в сила на 2.06.2016г.
ответницата Ж.К. е призната за виновна в това, че на 20.05.2015 г. в гр. Р., при управление
на моторно превозно средство- лек автомобил-
марка „О.З.” с рег. № СС **** РВ, нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на С.С.М.,***,
изразяваща се в счупване на лява лъчева кост,
счупване на четвърта и пета метатарзални кости в дясно, довели до трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за
повече от тридесет дни – престъпление по чл. 3** ал.1 б."б" пр.2 вр. чл. 342
ал.1 пр.3 от НК.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява,
че вследствие на удара при пътно-транспортното произшествие, М. е получила
следните увреждания : счупване на лява лъчева кост, счупване на четвърта и пета
метатарзални кости в дясно, наложило метална остеосинтеза. Разкъсно-контузна
рана , с травматично отделяне на кожата на лява подберица, наложило оперативна
интервенция; сътресение на мозъка. По повод установените увреждания на С.М. е
приета за стационарно лечение в
отделение Ортопедия и травматология, по време на което са проведени три
оперативни интервенции на раната на ляво ходило, на счупванията на дясно ходило
и на лява предмишница. Стационарното лечение е придължено с рехабилитация от 09.06.2015г. до 16.06.2015г. От
30.07.2015г. до 04.08.2015г. ищцата е била на лечение в отделение Неврохирургия
в МБАЛ-АД, с диагноза Контузия на главата и сътресение на мозъка. През м.април
2016г. е проведено медикаментозно лечение на неврологичен проблем. През
м.03.2017г. е подновено амбулаторното лечение на счупването на лява лъчева кост
и на метатарзалните кости на дясно ходило и на увреждането на ляво ходило. Като
съобразява данните по представената медицинска документация и извършения
преглед вещото лице дава заключение, че при М. не е настъпило пълно
възстановяване по отношение на уврежданията, които могат да бъдат във връзка с
ПТП на 20.05.2015г. Обективно е налице лека деформация и контрактура в областта
на лява гривнена става.При прегледа ищцата се е оплаквала от болки в лява
глезенна става.Оплаквала се и от световъртеж, който според експерта може да има
връзка с травмата на главата, причинена при произшествието. Заключението на
експертизата е, че предвид вида на уврежданията и степента на възстановяване
почти две години след инцидента, не се очаква да настъпи спонтанно пълно
възстановяване. Възможно е да се постигне подобрение на функционалното
състояние на уврежданията чрез адекватна лечебна физкултура, физиотерапия и
балнолечение. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че лекарството
Фраксипарин винаги се изписва при счупвания, особено на долни крайници с цел
профилактика на тежко усложнение - белодробна тромбоемболия, което е
смъртоносно и е оправдано. При приемане на Фраксипарин е възможно да възникнат
проблеми с кръвоизливи в областта на храносмилателната система и затова е предписан
и Фамотидин. В конкретния случай в
началото е имало данни за травми в
областта на главата (при първото й приемане) и затова лекарите са
изписали Ноотропил. Вероятно заради неврологичните проблеми е изписан и Кавинтон.
По делото като свидетели са разпитани В.И. и Д.И., дъщеря
и син на ищцата и Т.К. – сестра на ответницата. От показанията на св. И.
установява, че в деня, в който приели майка й в болницата след произшествието,
гипсирали единия й крак, на който събирали отлепената кожа, и лявата ръка.
Наложило се да „чупят ръката, за да я наместят, защото била обърната”. На
следващия ден накарали пострадалата да стъпи и тогава разбрали, че и другият
крак е счупен. Ключицата й също е била
счупена и й направили операция. В ортопедия
ищцата престояла около 20 дни, и после провела
рехабилитация – 7 дни. След това била в Неврологично отделение, заради
удара в главата при инцидента. Продължително време
било невъзможно ищцата сама да се обслужва и й слагали памперси. Когато се прибрала от болницата, децата й я обслужвали; тя била
зависима от чужда помощ дори за елементарни неща - единият
крак бил в гипс 40 дни.
Свидетелката твърди, че и до момента на настоящото производство ищцата има
болки в ръката и в главата. При скенер и ядрено магнитен
резонанс констатирали, че има
сътресение на мозъка. Организмът на пострадалата не
приемал конците, които са били използвани при интервенцията на крака,
мястото се инфектирало и в продължение
на месец и половина посещавала съдов хирург, защото той трябваше да прецени как
точно да изкара конците. Свидетелката е категорична, че до катастрофата майка й
не е боледувала – « едно хапче не е пила». Твърди,
че и до настоящия момент ищцата има нужда от придружител. Когато остава сама в жилището и й се налага да се придвижи-
подпирала се по стените. Преди инцидента ищцата била кротък човек, а сега – «много
изнервена».Свидетелят Д.И. отишъл в болницата веднага след като разбрал за произшествието. От
рентгеновите снимки било установено, че ръката на пострадалата е счупена, че
има счупени костици на крака, кожата на крака й била отлепена. Скоро след
приема в болницата констатирали, че има
счупвания и на другия крак. Свидетелят си спомня, че майка му провела и
рехабилитация, както и че била на лечение в Неврохиругия. Поне няколко месеца
тя не можела да се самообслужва – дори за
елементарна хигиена или сама да отиде до тоалетна. Приемала е много
обезболяващи лекарства. След инцидента ищцата
станала по-нервна, избухвала по-бързо. Свидетелят
установява, че към настоящия момент пострадалата може да отиде до тоалетна сама, сама да измие ръцете
и лицето си. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
изнесените от тях факти и обстоятелства се подкрепят от данните в медицинските
документи и констатациите на вещите лица.
Свидетелката Т. К. отишла на мястото на
инцидента около 15 минути,
след като сестра й се обадила
за случилото се.
Пред нея очевидци споделили, че
ищцата и друга възрастна жена вървели
заедно, но в един момент едната
от тях буквално се хвърлила върху колата, а другата останала на тротоара. След като служителите на
КАТ посетили мястото на катастрофата и съставили съответните протоколи,
свидетелката и ответницата веднага отишли в болницата и намерили пострадалата.
Пред тях тя казала на ответницата да не се тревожи, защото «няма виновни».В продължение на 10 дни посещавали пострадалата в болницата,
докато един ден лекар казал на ответницата, че и другият крак на М. е
пострадал и роднините й като разбрали
това, казали повече ответницата да не я посещава.Свидетелката
заявява, че два месеца след инцидента видяла двете възрастни жени в
района на „Здравец“, и пострадалата се движела
по-енергично отколкото към момента.Съдът не
кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй като от констативно –
съобразителната част на медицинската експертиза и от заключението по същата е
установено, че около два месеца след произшествието е била в период на възстановяване, провеждала
стационарно лечение в отделение по Неврохихургия /м.юли –август 2015г./, а дори и
през 2017г.-м.03.2017г. е подновено амбулаторното лечение на счупването на лява
лъчева кост и на метатарзалните кости на дясно ходило
и/ или увреждането на ляво ходило.
От заключението
по автотехническата експертиза
се установява, че пострадалата и нейната
сестра са били на ъгъла на кръстовището, пред входа
на РЗОК-върху платното на ул.»Духовно възраждане» и от
тази позиция са предприели пресичане на ул.»Р.Д.». Становището
на вещото лице е, че от това място М. е имала видимост
към спрелия на кръстовището лек автомобил О., модел З.,
с рег.№СС **** РВ. Разстоянието между тях е било 7-8м и М. е имала възможност
да наблюдава пътя пред себе
си и идващите от кръстовището автомобили, в т.ч. и процесния автомобил.
Пресякла е ул.»Р.Д.» под ъгъл
от около 90С спрямо посоката
на автомобила. Според експерта, на самото платно М. се е движела «на спокоен ход».
С отговора на исковата молба е представен препис от застрахователна полица за сключен договор
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която е видно, че към момента
на произшествието по отношение на лек автомобил марка О., модел З., с рег.№СС ****
РВ е сключена застраховка със ЗД „Евроинс”-АД. С договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Това
обстоятелство е релевантно за уреждането на отношенията между ответника
и третото лице, поради което съдът не го обсъжда в настоящото производство.
Предвид изложените в исковата молба фактически
обстоятелство и наведените правни доводи, съдът квалифицира исковете
за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане, по чл.45 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца
и настъпилите вреди. С разпоредбата на чл.413, ал.3 във вр. с ал.2 от НПК е признато, че
и влезлите в сила съдебни актове по реда на гл.”Двадесет
и осма” от НПК „Освобождаване
от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание”, по който ред е постановено
решението по нахд №813/16г. по описа на РРС, са задължителни за гражданския съд по въпросите, извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В този смисъл са и постановените
по реда на чл.290 от ГПК Р №
14 от 4.05.2011 г. по гр. д. № 1493/09 г. на ВКС и Р №47 от 23.07.2012г. по
т.д.№340/11г. на I т.о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от произшествието.
По делото се установи, че болките на ищцата не се ограничават само до
изживените в момента на удара и последвалите болки, претърпени в продължителен
период на пълно обездвижване и бавно възстановяване, а продължават и след това и към
момента на настоящото производство. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили
обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени,а както е
констатирано от медицинската експертиза, в случая не се очаква да настъпи
спонтанно пълно възстановяване при ищцата; възможно е да се постигне подобрение
на функционалното състояния чрез адекватна лечебна физкултура и физиотерапия. Обезщетението при по-късно предявяване на иска не може да се
компенсира с дължимите лихви, защото те са само санкция за несвоевременното му
изплащане, а не част от обезщетението. От друга страна
понятието справедливост не е абстрактно. То е свързано
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се съобразят при определяне размера на обезщетението. В случая е
направено и възражение за съпричиняване, което е основателно. Произшествието е станало в участък, в който
няма пешеходна пътека. При това положение ищцата е следвало да съобрази правилото за
пресичане по чл.113, ал.1,т.1 от ЗДвП/в редакцията
към м.05.2016г./ - преди
да навлязат
на платното за движение, пешеходците
следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение.От автотехническата експертиза, приета в настоящото
производство, се установява, че ищцата е
имала добра видимост към лекия автомобил, управляван от ответницата, намирала
се е на 7-8м от него и въпреки това е предприела пресичане. При преценка на приноса
на пострадалата съдът съобразява, че и видимостта за водача на превозното
средство е била много добра, както и пътната обстановка.Както беше посочено
по-горе, с решение по административно-наказателно производство ответницата е
призната за виновна в това, че на 20.05.2015 г. в гр. Р., при управление на моторно превозно средство,
нарушила правилата за движение по пътищата
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
чл.20 ал.2 от и чл.116 от ,
а именно – задължението да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява – чл.20, ал.1 от ЗДвП; не е изпълнила задълженията си да намали скоростта и да спре при възникнала опасност за движението – чл.20,ал.2, предл.2;
нарушила правилото по чл.116 от
да бъде предпазлива към уязвимите участници в движението,
каквито са престарелите хора. Предвид изложеното съдът приема, че приносът на ищцата следва
да се определи
на 1/4,
до който размер следва да
се намали отговорността на ответницата. Съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. е изцяло основателен и доказан, но
претенцията следва да се уважи
при отчетеното съпричиняване за сумата 37500лв. От
съдебно-медицинската експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, какви медикаменти са били изписани на ищцата за
лечение на уврежданията, които са последица от произшествието.От показанията на
свидетелите е установено, че такива лекарства действително са купувани и
приемани от ищцата. Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на медикаменти, е основателна и следва да бъде уважена. На
основание чл.162 от ГПК съдът определя размера й на 350лв., която следва да
бъде намалена с ¼ съобразно степента на съпричиняване и да се уважи до
размер на 262,50лв. По делото не се
събраха данни, че е заплащано за престоите на М. в болничните заведения и
претенцията за сумата 58лв. следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД претенцията за лихва върху присъденото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди е основателна от момента на увреждането – 20.05.2015г.,
а върху обезщетението за имуществени вреди – от завеждане на иска - 06.12.2016г.
както се претендира и в исковата молба.
Разноските по делото са в тежест на ответника - чл.78 ГПК. В настоящото
производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и упълномощения от нея адвокат, в който по отношение на договореното
възнаграждение се препраща към договор, приложен по досъдебното
производство /ДП№1137/15г. На ОДМВР-Р./.В приложения
по досъдебното поризводство
договор, сключен между М.С. и упълномощения
адвокат е удостоверено, че е уговорено възнаграждение
от 500лв. и то се дължи по наказателното
производство. Не се сочат доказателства, че ищцата е направила разноски за възнаграждение
по договор за правна помощ за
настоящото гражданско производство,
поради което такива не й се присъждат.
Ответницата следва да заплати по сметка на Р.нския окръжен съд да заплати 1510,50лв. държавна
такса и 37,50лв. разноски за експертиза, съобразно уважената част от исковете. Ищцата дължи на ответницата разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 1518,60лв.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ж.М.К., с ЕГН **********,*** да заплати на С.С.М.,
с ЕГН **********,***, сумата от 37500лв. представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, при законната лихва,
считано от 20.05.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата 262,50лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, при законната лихва, считано от 6.12.2016г. до окончателното й
изплащане и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, поради уважено възражение за
съпричиняване.
ОСЪЖДА Ж.М.К., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка
на Р.нския окръжен съд 1510,50лв. държавна такса и 37,50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С.С.М., с ЕГН **********,*** да заплати на Ж.М.К.,
с ЕГН **********,*** 1518,60лв. разноски по делото.
Делото е разгледано при участието на ЗД „Евроинс“ АД-С.,
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление гр.С. като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :