Решение по дело №1137/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 398
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20212100501137
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501137 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба на П. Н. П. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.*** ул.*** № ** ап.*, чрез адвокат Бойчо Боев и адв. Николина
Андонова от АК-Бургас, против Решение № 260487/18.03.2021г. по гр.д.№
2866/2020г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на П. Н. П. за
осъждане на Община-Бургас да му заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания
и сумата от 4 074,53 лева имуществени вреди за направени разходи за
лечение на получена травма, претърпени в резултат на подхлъзване и падане
на 17.05.2021г. в изкопната част на ремонтираща се улица „Цариградска“
№52, в гр.Бургас , довело до счупване на дясната мишнична кост, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на настъпване на
увреждането до окончателното им изплащане, както и направените съдебно-
деловодни разноски.
Твърди се, че постановеното от БРС решение било
незаконосъобразно и неправилно , като се моли неговата отмяна и
постановяване на решение, с което се уважат исковете изцяло. Във въззивната
жалба се излагат нормативни разпоредби, чрез които се обосновава
1
отговорността на Община-Бургас за настъпилите увреждания. Твърди се,
отговорността на ответната Община следвало да се ангажира заради
бездействието на нейни работници или служители, на които била възложена
работата по извършване на ремонта.Според въззивника от показанията на
свидетелите по категоричен начин се установявало, че на ул.“Цариградска“
№ 52 нямало прегради и забрани за пешеходци, сигналните ленти често били
скъсвани, а железните колчета за поставянето им- открадвани. На улицата
нямало никаква забрана за преминаване на пешеходци, а между тротоара и
улицата нямало никаква преграда или сигнализация за опасност. Твърди се, че
от доказателствата по делото ставал ясен механизма на настъпване на
вредоносния резултат ;излагат се съображения за наличие на причинно-
следствената връзка между неизпълнението на задължението за обозначаване
и обезопасяване непрекъснато и достатъчно добре на улицата, на която се
прави ремонта и от друга страна- на настъпилия вредоносен резултат. В пункт
ІІІ от в.ж. се сочи, че според БРС пострадалият могъл да мине по друг
маршрут, но според въззивника- именно липсата на сигнализиращи ленти
довело до субективната преценка на ищеца, че може да премине и по
ул.“Цариградска“.Съдът не посочил в какво се изразява съпричиняването и
какъв е процента на съпричиняване.Въззиваемата Община не представила
доказателства за това, че улицата и тротоарната й част били забранени за
пешеходци, което щяло да позволи на П. да възприеме и да избегне
опасността.Въззивникът излага подробни и обстоятелствени съображения за
настъпилия вредоносен резултат за посттрадалия, лечението му, затруднения
при ежедневно обслужване,влияние върху общото здравословно състояние на
въззивника; посочва съдебна практика. В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззивника и процесуалния му представител поддържат
въззивната жалба и молят уважаването й.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Община-Бургас
чрез юрисконсулт Станимир Димитров, в който се заявява становище за
неоснователност на същата. На първо място се излагат доводи за
неотносимост към казуса на цитирани от въззивника в жалбата правни норми
/чл.167 ЗДвП/; твърди се , че извадка от общия план, касаеща улица
„Цариградска“, не била оспорвана от ищеца пред БРС, като в случай на
такова оспорване ответната Община би предприела съответните
процесуални действия.Заявява се , че обектът през цялото времетраене на
строителството отговарял на законовите изисквания за безопасност , което се
установявало от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.Обозначаване на ремонта се извършвало както от служители на
общината, така и от служители на фирмата- изпълнител на ремонта.
Подчертава се, че това е специфичен строителен обект- линеен обект на
техническата инфраструктура и поради това не бил стандартен строеж , за
който да е налице задължение да бъде ограден с плътна ограда и вътре да се
2
допускат само строителни лица и техника.Излагат се съображения за
положена най-добра грижа за обезопасяване на обекта , като се твърди, че за
настъпилия инцидент вина има самия пострадал поради несъобразяване с
актуалната фактическа обстановка и непредприемане на адекватни за
ситуацията мерки, чрез които щял да избегне увреждането. Заявява, че липсва
законодателно задължение за въвеждане на забрана за преминаване по
улицата за този вид строежи, тъй като това щяло да възпрепятства и
живущите на улицата. Освен изложените във въззивната жалба доводи,
въззиваемата Община-Бургас насочва съображения и към писмения си
отговор пред БРС. Моли потвърждаване на обжалваното решение.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата Община-
Бургас чрез процесуалния си представител моли въззивната жалба да не бъде
уважавана.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на
„ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД- трето лице- помагач на страната на ответната
Община-Бургас и ответник по предявения срещу него евентуален обратен иск
от Община-Бургас , като писмен отговор не е постъпил. В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на третото лице-
помагач оспорва въззивната жалба.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, като съгласно чл. 272 от
ГПК препраща в тази част към мотивите на първостепенния съд. Същите са
базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен
материал, в т. ч. изслушаните свидетели.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
3
предявените от ищеца П. искове срещу Община-Бургас иск с правно
основание чл.49 ЗЗД и акцесорен такъв по чл.86 ЗЗД- за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и имуществени
вреди в размер на 4073,53 лева,вредите настъпили вследствие на
травматично увреждане при подхлъзване и падане на П. на 17.05.2020г. в
изкопната част на ремонираща се улица „Цариградска“ в гр.Бургас,ведно с
присъждане на законната лихва върху главниците, считано от настъпване на
увреждането до окончателното им изплащане.За да стигне до този правен
извод първоинстанционният съд е приел, че вредите са настъпили изцяло в
резултат субективната преценка на ищеца П. да премине именно по
разкопаната улица ,въпреки всички поставени там знаци и прегради и
въпреки наличието на друг безопасен маршрут, по който е могъл да мине за
да стигне до същата точка; БРС е приел, че не са налице и условията за
ангажиране евентуалната отговорност на ответната Община-Бургас по чл.50
ЗЗД, тъй като тя е изпълнила всички свои задължения в качеството си на
собственик на улицата,като строежът е бил обезопасен с табели, с
предупредителни знаци и със сигнална лента.
От заявеното от ищеца П. в исковата му молба става ясно, че близо
три месеца преди инцидента същият знаел за това, че улица „Цариградска“ в
гр.Бургас /пресечката между ул.“Калоян“ и ул.“Дебелт“/, е в ремонт.
Независимо от това, на 17.05.2020г., около 15 часа, връщайки се с покупки
към къщи, ищецът П. минал по улица „Цариградска“ и вървейки по тротоара,
пред входа на №52 на същата улица се подхлъзнал и паднал в изкопа на
улицата, дълбок около 1 метър и насипан с едри камъни.На 26.05.2020г. бил
извършен преглед на ищеца,видно от представеното съдебномедицинско
удостоверение № 95/2020 г.При прегледа било установено счупване на
дясната мишнична кост на лицето, което според лекаря е възможно да е
получено по време и начин, съобщени от пострадалия, като е било причинено
трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 2, 5 - 3
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.Пред БРС са представени
множество медицински документи,описани и обсъдени в
първоинстанционното решение и установяващи поставената на ищеца
диагноза при медицинските прегледи след инцидента: "Счупване на горния
край на раменната кост (хумерус), закрито", с анамнеза: травма на 19.05.2020
г., неоперативно лечение, като е посочено, че десният горен крайник е бил
имобилизиран с ортеза.
Поради постоянна болка в дясна раменна става,довела до силно
4
ограничаване/ до степен на невъзможност на движенията в тази става/,
ищецът е бил хоспитализиран в "МБАЛ Тракия" ЕООД – гр. Стара Загора , в
отделение по травматология през периода 20.08.2020 г. – 27.08.2020 г.Било е
проведено оперативно лечение от спешен порядък, като е била частично
сменена раменната става на ищеца и той е бил изписан с подобрение, като за
извършеното му лечение ищецът е платил сумата от 1960 лв.Представени са
доказателства и е направено искане от ищеца за увеличение цената на иска за
имуществени вреди, прието от БРС в размера от 4074,53 лева.
От изслушана от БРС съдебно-медицинска експертиза се установява,
че при падане в изкоп с дълбочина около 80-100 см. на улица "Цариградска
на 17.05.2020 г., ищецът П. получил многофрагментно счупване на дясна
раменна гост в горната част (глава и шийка).При извършен от вещото лице
преглед на ищеца на 07.01.2021г. експерта е установил, че движенията в
раменната става са силно затруднени и болезнени, състоянието на ставата се е
влошило след момента на травмата, възстановяването на ставата не е
приключило и се нуждае от допълнително лечение. В заключението са
описани съпътстващите заболявания на ищеца,за които по делото са
представени неоспорени от насрещната страна доказателства/ ищецът страда
от кардиомиопатия и други кардиологични заболявания, коксартроза,
хроничен пиелонефрит, двукратно е бил опериран от херния ингвиналис –
синистра и декстра/, като според вещото лице тези заболявания не са
затруднили възстановителния процес.Видно от експертизата, по принцип тези
заболявания можели да причинят моментно замайване до моментно
нарушение на координацията, но липсват изследвания непосредствено преди
и след настъпване на инцидента, от които да се установи дали те са повлияли
или предизвикали падането на пострадалия. От изслушването на експерта в
с.з. става ясно,че към момента движенията на раменната става на ищеца П. не
са пълни;възможно е да настъпи подобрение и възстановяване до определен
обем, но не повече от 80 %, предвид възрастта на лицето, като не е ясно колко
време ще е необходимо за това възстановяване. Вещото лице също така е
посочило, че ако не се провеждат допълнителни лечебни процедури е
възможно ръката да остане в това състояние.
От ответната страна пред БРС своевременно са представени писмени
доказателства :протокол за откриване на строителна площадка и определяне
5
на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура.От
същите доказателства става ясно,че строителната площадка на строежа по
реконструкцията на ул. "Цариградска" в гр. Бургас е била открита на
23.04.2020 г.Строежът е бил с възложител Община Бургас и изпълнител
"ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД,видно от Договор от 29.11.2019 г., сключен между
Община-Бургас и "ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД, с който общината възложила на
дружеството изпълнението на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на
улици от градската улична мрежа, разположени на територията на ж. к.
"Възраждане", гр. Бургас, включително на ул. "Цариградска".
Неоснователно е твърдението на въззивника П. , че по делото не бил
представен плана за организацията и безопасността на движението при
извършване ремонта на улицата. Видно от приложение към проект
„интегрирани пространства…“ за обект “реконструкция на улици и
облагородяване на междублокови пространства в ж.к.“Възраждане“,
гр.Бургас,“,подобект „ул.Ивайло- от от 511 до от 508; ул.Цариградска- от от
511 до от 508“, налице е съгласуване по точка “организация на
движението“, като на л.54-55 от делото на БРС е представена схемата за
организиране на движението с указание за поставяне на “временни пътни
знаци“ в ремонтирания участък. Тази схема е предявена от съда на
свидетеля С.,главен експерт в отдел „СОЕЕ“ към Община-Бургас и главен
координатор по контрол на качеството и инвеститорски контрол от страна на
възложителя при ремонта на ул.“Цариградска“.Свидетелят С. категорично
установява, че всички знаци по временна организация на движението били
поставени на място; отново на 02.05. знаците били проверени, като всички,
които били изцапани, издраскани и ударени били оправени и било стартирано
с цялостен изкоп на пътната конструкция,т.е. на цялата улица. Свидетелят С.
заявява, че улицата била затворена за движение за автомобили и за
пешеходци, като единствения компромис бил за живущите, за които били
изградени временни подходи с дървени парапети пред всеки вход. Свидетелят
С. установява, че на 05.05. били поставени предупредителни бележки за
ремонта. На показанията на свидетеля С. кореспондират показанията на
свидетеля К.- технически ръководител в „Инфра Експерт“ АД , който през
май 2020г. извършвал дейности на ремонт на ул.“Цариградска“ в гр.Бургас.
Св. К. установява,че рехабилитацията на улицата започнала след 10.05.2020г.-
след като били възстановени изкопите, извършени от ВиК .Били разлепени
уведомления на всички входове на улицата, на дървета, на други видни места,
евентуално на паркирани МПС, ако имало такива в обхвата на
обекта.Сигнализиран бил изкопа с бяло-червена лента с метални шипове, на
които се опъвала лентата около целия изкоп.
6
От показанията на свидетеля К.- на ** г.,живущ на адрес гр.*** ул.***
№ **, приятел на ищеца и воден за разпит пред съда от ищеца, се установява,
че при извършване на ремонт на улицата в нея влизали машини,но хората
минавали между машините и работниците и ходели да пазарят на
пазара.Свидетелят К. сочи, че ищецът е можел да мине по друга
улица/Фердинансова/, но по нашата улица/б.а-ул.“Цариградска“/ било по-
пряко и той не за първи път минава от там. Падането станало пред входа на
№52, между тротоара и улицата,нямало парапети. Свидетелят Г. е на **
години и е воден за разпит пред съда от ищеца; този свидетел установява, че
заедно с ищеца П. живеели на улица „Дебелт“ , обикновено минавал по улица
„Цариградска“ - нищо, че била разкопана;до магазина можело да се стигне и
по друга улица, но трябвало да се обикаля.На въпроса : кога са били сложени
лентите за обезопасяване на ремонтиращата се улица, свидетелят Г. дава
противоречив отговор.
Като доказателствено средство съдът обсъжда показанията на
свидетелите само за себе си и във връзка и в съвкупност с останалите
доказателства по делото, поради което намира същите показания за
достоверни и обективни. Показанията на свидетелите настоящият съд
анализира и с оглед ангажираните от ответната Община строителни книжа и
планове за извършване на планиран, сигнализиран и обезопасен съгласно
законовите изисквания и съгласно строителната документация ремонт на
улица, представляваща линеен обект от техническата инфраструктура на
града.
При установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира гаранцинно-обезпечителната отговорност на
общината по чл. 49 ЗЗД трябва да е налице виновно и противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняването на вреди,при и по повод
изпълнението й. В случая цитираните по-горе условия за уважаване на иска
не се установиха в тяхната кумулативна връзка. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че при извършване на ремонта на улица
„Цариградска“ , на която е настъпил инцидента с ищеца П., са били спазени
всички строителни правила и норми : строежът е бил сигнализиран с
предупредителни знаци и табели, бил е ограден по начин,показващ, че
улицата е в ремонт,макар червено-бялата лента да била късана многократно,
а колчетата, на която тя е била поставена, да са били изваждани. От
показанията на св. С. се установи, че улицата била забранена за движение на
автомобили и пешеходци, но същата не е могла да бъде преградена изцяло,
тъй като там се налагало да влиза строителна техника.Последното
обстоятелство категорично се установява и от показанията на водения от
7
ищцовата страна свидетел К.. Липсата на дисциплина и нарушаване на
правилата за движение по ремонтирания участък от
пешеходци,преминаващи между работещите машини и строителни
работници, се установява от показанията на същия свидетел К..Последният
заявява пред съда показанията си за това, че улицата била разкопана около
метър и нещо надолу, като имало маршрут, по който ищецът П. можел да
премине, но въпреки това и за по-пряко, не за първи път той минавал по
ремонтиращата се улица.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от
който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Обединяващият елемент, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не
се предполага, а следва да се докаже от увредения.В случая съдът намира, че
липсва пряка причинна връзка между настъпилия за ищеца вредоносен
резултат и някакво противоправно поведение на ответната Община, тъй като
настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
ищеца и със субективно възприемане от него на ремонтиращата се улица по
начин, че е могъл безпрепятствено да премине през нея, независимо от това,
че е виждал мащабите на ремонта, предупредителните табели и
знаци,сигнализиращи ремонта.
В този смисъл неоснователно е въведеното от въззивника твърдение за
това, че районният съд е следвало да посочи процента на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца,след като установил такъв. В случая
районният съд, както и настоящата инстанция намира, че изцяло липсва
причинно-следствена връзка между настъпилия за ищеца вредоносен резултат
и някакво евентуално противоправно поведение на ответната
Община.Съпричиняване на вредоносния резултат би имало само тогава,
когато се установи,че увреждането е пряка и непосредствена последица от
инцидента,докато в случая съдът стига до извода, че липсва причинна връзка
между поведението на Община-Бургас с вредите, настъпили за ищеца.
Неоснователно е и позоваването от въззивника на чл.167 от Закон за
движение по пътищата,разпоредбата предвиждаща изискване лицата, които
стопанисват пътя,да го поддържат в изправно състояние,да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.Това е така, тъй като тази норма урежда задължения за
експлоатационното състояние и режим на път, който не се намира в
състояние на планиран, сигнализиран и провеждащ се основен ремонт,
какъвто е настоящия случай.
При това положение и тъй като не се установи отговорност на ответната
Община за настъпилите за ищеца негативни имуществени и неимуществени
8
последици от процесния инцидент на 17.05.2020г. в гр.Бургас, съдът не
обсъжда съображенията на въззивника, касаещи размера на исковите
претенции.
По изложените съображения и като препраща на основание чл.272 ГПК
към мотивите на първоинстанционния съд,изложени в обжалваното решение,
Бургаският Окръжен съд намира същото за правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да се потвърди.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260487/18.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 2866/2020г. по описа на РС-Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9