Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № от 28.11.2012г., постановена по НОХД № /2012г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимият С. Д. Г. за виновен в това, че на 21.08.2012г. в с. В., общ. П. Тръмбеш, от дом № отнел чужди движими вещи – сумата от 350 лв. от владението на собственика И. А. К., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал. 1 пр.1 във вр. чл. 54 и чл. 36 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години. С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените в наказателното производство разноски. Против присъдата е подадена бланкетна въззивна жалба от адв. С. Я. от ПАК, в качеството му на защитник на подсъдимия Г., която е допълнена при условията на чл. 320 ал. 3 НПК. Направени са оплаквания за неправилност на присъдата и постановяването й при нарушение на процесуалните правила. Поставя се акцент върху доказателствената стойност на показанията на пострадалия и за липсата на доказателства на същия да му е нанасян удар. Възразява се срещи доводите на съда да кредитира показанията на част от свидетели‗е дадени на ДП, като в тази връзка се навеждат оплаквания за процесуално нарушение. До ВТОС се отправят две искания в условията на алтернативност – да се признае подсъдимия за невинен респ. да се намали определеното му от районния съд наказание. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че съда правилно е кредитирал събраните в наказателното производство доказателства и е определил едно справедливо наказание. Въпреки редовното си призоваване за въззвиното производство, подсъдимият и неговият защитник не се явяват в съдебно заседание. Преди провеждането му е постъпила молба, в която двамата желаят делото да се разгледа без тяхно участие. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка по делото, идентично установена в хода на въззивното проучване пред окръжния съд. С оглед на процесуалното задължение на въззивния съд за свой прочит на фактологията същият намира, че подс. С. Г. е пълнолетен български гражданин /роден на 10.05.1979г./, женен, неосъждан. Събраните данни за личността му не разкриват категоричната му съпричастност към други противообществени прояви. Подс. Г. заедно със свидетелите И. С. Колев, Петър Г. и В. Г. се занимавали с ремонт на покриви и улуци на къщи, като обикаляли из цялата страна, за да предлагат услугите си. По този повод на 21.08.2012г. пристигнали в с. В., общ. П. Тръмбеш с л.а. „Опел Астра” в рег. № С МХ, собственост на свид. А. от гр. София. Разделили се и започнали да обикалят из селото за клиенти като в дома на пострадалия Ив. А. К. отишъл свид. П. Г.. Същият предложил услугите си и А. се съгласил да му сменят улуците, но само на помощната постройка – сайвант. Г. проверил, че улуците, които имат пасват с подлежащите за смяна и извикал останалите от групата, включително и подсъдимият. Предложената цена от 20 лв., пострадалият възприел като такава за линеен метър. Докато сменяли улуците на пристройката, предложили на пострадалия да му почистят улуците и на къщата. Ангелов се съгласил като ги помолил да проверят дали текат. Свид. Г. се качил, налял вода в улуците, казал на А., че текат и му предложили да ги запоят. Пострадалият се съгласил, свид. Г. се пробвал да запои един от улуците, но не успял, поради което казал, че трябва да се сменят. Пострадалият заявил, че няма пари за такава подмяна, но свид. Г. не се съобразил с казаното и останалите започнали да свалят улуците от къщата. Тогава подсъдимият предложил подмяната да се извърши за 16 лв. на метър, А. се съгласил, тъй като вече бил притеснен от действията на групата, но бил сам и решил да не им се противопоставя. За няколко часа били смъкнати и сменени улуците на сайванта и на къщата. Ангелов измерил, че общата дължина на сменените улуци възлиза на 32 метра, поради което пресметнал, че дължимата от него сума възлиза на 640 лв. Според подс. Г. обаче, дължимата от пострадалия сума била 1100 лв., тъй като предложена цена била за парче улук от 80 см, а при подмяната били вложени 80 улука. От тази цена подсъдимият свалил 100 лв. и в крайна сметка поискал от А. общо 1000 лв. Последният заявил на подсъдимия, че няма възможност да заплати исканата сума, дал му предварително приготвените 640 лв. и му казал, че няма повече. Всъщнос‗ А. първоначално имал около 1300 лв., които получил като арендно плащане от кооперацията и ги държал под дюшека на леглото си. Въпреки заявеното от пострадалия, подс. Г. започнал да го блъска към вътрешността на къщата като му викал „Влизай вътре да даваш още пари”. Пострадалият повтарял, че няма други пари, подсъдимият обаче не се отказал, докато не го избута до вътрешната стая на къщата. Дюшека, на намиращото се там легло, бил надигнат и се виждали останалите пари на А. Виждайки ги подс. Г. ударил пострадалия с ръка в тила, който за момент изгубил съзнание. Подсъдимият се възползвал от тази ситуация, грабнал парите, които открил на леглото и бързо напуснал къщата. Докато ставали тези събития останалите от групата прибирали инструментите си в процесния автомобил, който бил спрян на улицата, пред къщата. След като излязъл на двора, подсъдимият извикал на останалите да стартират двигателя на автомобила, качил се на предна дясна седалка, но в този момент мотора загаснал. А. успял да се приближи и застанал пред автомобила, за да попречи на подс. Г. и останалите свидетели да избягат. Подсъдимият слязъл веднага, изблъскал встрани пострадалия, след което потеглили. А. все пак успял да запише рег. номер на автомобила и уведомил за случилото се полицията, на телефон 112. А. се върнал в стаята си и видял, че зад леглото има паднали 250 лв., които очевидно подсъдимият не забелязал. На съдебното следствие А. заявява, че отнетата му сума е в размер на 410 лв. Пристигналите на място полицейски служители извършили оглед на местопроизшествието, при което на циментена пътека в двора на къщата намерили поялник и мистрия. В хода на досъдебното производство е извършено процесуално – следственото действие разпознаване, при което пострадалия А., при спазване на изискванията на процесуалния закон, категорично е разпознал подсъдимият С. Г.. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства чрез обясненията на подсъдимият дадени на съдебното следствие /частично/ и тези от ДП прочетени по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 НПК, чрез показанията на пострадалия И. А. К. и А. С., частично чрез показанията на свидетелите Ив. С. К., П. Г., В. Г., включително и дадени от последните двама по реда на чл. 223 НПК в хода на ДП и прочетени по делото на основание чл. 281ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК, както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, за разпознаване на лице, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение, характеристични данни, включително и чрез заключението на дактилоскопна експертиза, прочетено и прието по реда на чл. 282 НПК. Показанията на пострадалия и обяснения на подс. Г., дадените на ДП и приобщени по делото по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 НПК са пряк източник на информация относно факти интересуващи процеса на доказване, а именно извършване на престъплението и участието на подсъдимия. Показанията на пострадалия А. не следва да се изключват априори, само заради твърдението на защитата, че е заинтересован от изхода на делото. Същият не се е конституирал като частен обвинител и граждански ищец и е дал показания под страх от наказателна отговорност. Изложил е възприетите от него факти в пълна логическа и хронологична последователност, което позволява на съда да установи по категоричен начин гореописаните обстоятелства и най – вече действията на подсъдимия по избутването на А. навътре в къщата до вътрешната стая, възприемането на процесната сума върху леглото, нанасянето на удар в тилната част на пострадалия и отнемане на сумата от 350 лв. Пострадалият е достатъчно детайлен и последователен за тези събития, липсват вътрешни противоречия в тази част на показанията му, поради което съдът ги кредитира за достоверни. Косвено показанията на пострадалия се подкрепят от тези на свид. П. Г. дадени на ДП и приобщени по делото по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК. П. Г. е категоричен, че след като са спорили за дължимата сума, подсъдимият е последвал А. в къщата. Обясненията на подсъдимия от ДП, макар и доста лаконични като разказ, потвърждават напълно показанията на двамата свидетели. Тези обяснения са дадени почти непосредствено след инкриминираното деяние, закрепени са в най – непредубеденото им съдържание и по този начин са предпазени от проява на защитна реакция у обвиняеми в по – късен момент, поради което съдът ги ползва, за да гради своите фактически констатации. Обсъжданите обяснения на подсъдимия и свидетелски показания изясняват с нужната степен на достоверност отделните елементи на деянието и дават основание на окръжния съд да приеме, че на инкриминираната дата С. Г. е нанесъл удар в тила на пострадалия, след като е забелязал намиращите се на леглото пари, взел е последните и е напуснал къщата. Показанията на пострадалия са важен източник на информация и относно действията на подсъдимия след отнемането на инкриминираната сума. Същите се допълват и надграждат от показанията на В. Г., дадени на ДП. От тях се установява, че подсъдимият се е опитвал да попречи на А. да види рег. номер на автомобила им и го изблъскал настрани, за да могат потеглят. Бързото напускане на къщата на пострадалия е насочващ факт за осъществяването на инкриминираната проява, което кореспондира с изоставянето на поялника в двора. Същият е важен инструмент за работата на подсъдимия и другите от групата и при нормални обстоятелства и спокойна обстановка не би се стигнало до неговото забравяне. Съдът не кредитира обясненията на подс. Г., дадени на съдебното следствие, в частта им, че не е влизал в къщата и не знае къде пострадалия си е държал парите. Възприема същите като такива целящи да изградят защитна му версия, която не е достоверно отражение на действителността. Подлагайки ги на нужния анализ и съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, настоящият състав счита, че същите не следва да се ценят в тази им част като годен източник на гласни доказателства. Обясненията му, в тази му част, пряко си противоречат с приетите за безспорни показания на пострадалия, на свид. П., както и с неговите обяснения от ДП. Заявеното от подсъдимия, че не е казал това, което е подписал в протокола си за разпит, съдът намира за несъстоятелно, доколкото обясненията му са дадени в присъствието на упълномощен от него защитник, чийто основано задължение е да оказва правна помощ на клиента си чрез изясняване на фактическите и правни положение, които са в негова полза. Житейски неправдоподобно звучи защитникът да кара подсъдимия, ако не е дал лично тези пряко уличаващи го обяснения, да се подписва под тях. Съдът не кредитира показанията на Г., П. Г. и Ив. С. дадени на съдебното следствие, тъй като същите по своята насоченост изцяло обслужват защитната теза на подсъдимия. Самите свидетели се намират в близки отношения с последния, което е достатъчна индиция за тяхната предубеденост. Нещо повече между показанията им са налични противоречия, които още повече засилват тяхната недостоверност. Г. и С. свидетелстват, че пострадалия е дал наведнъж сумата от 1000 лв. на подсъдимия, а Г., че това е станало на три пъти. Последният сочи, че пострадалият бил легнал пред колата, а всички други разпитани по делото лица сочат той да е стоял прав пред нея. Показанията на първите двама коренно си противоречат с тези им от ДП за обстоятелствата по изблъскване на А. от колата и относно влизането на подс. Г. в къщата. При това положение съдът в обсъжданите части не дава вяра на тези показания. Твърденията на упражнено полицейско насилие при даване на показанията на ДП съдът намира за напълно голословно и неподкрепено от останалите доказателства. Както правилно е отбелязал районният съд самите свидетели са декларирали още тогава, че нямат претенции за упражнено спрямо тях физическо насилие. Нещо повече в съдебната фаза на процеса те не сочат полицейските служители, чрез използването на сила, да са ги карали да свидетелстват в определена насока. Поради всичко изложено оплакванията на защитата, съдържащи се в мотивите към въззивната жалба, за доказателствената стойност на показанията на пострадалия и за допуснати процесуални нарушения от съда, са неоснователни. В тази връзка твърдяното противоречие в показанията на А. по отношение на инкриминираната сума не съществува, доколкото показанията му на ДП не са приобщени по съответния ред на съдебното следствие. Твърдяното вътрешно противоречие в показанията на същия, дадени пред съда, на първо място касае обстоятелства, извън главния факт на доказване, а на второ място внимателният им прочит разкрива, че това противоречие е само привидно. Ясно е заявено от А., че договорката за плащане е била на парче улук, което според него било метър, а после му било казано, че е по 70 см. Показанията на Г. и П. Г. от ДП са последователни, детайлни и взаимодопълващи се, дадени са почти веднага след случилото се, поради което към онзи момент са били защитени от външни влияния и манипулации. Същите пряко кореспондират с показанията на пострадалия, за това съдът ги възприема за достоверни. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимият С. Д. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198 ал. 1 пр.1 НК, поради което следва да се реализира наказателната му отговорност. От обективна страна подсъдимият на 21.08.2012г. в с. В., общ. П. Тръмбеш, от дом № отнел чужди движими вещи – сумата от 350 лв. от владението на собственика И. А. К., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, изразяваща се в удар в тила на А. Предмет на престъплението са чужди движими вещи – сумата от 350 лв., собственост на пострадалия А. Грабежът е типично съставно престъпление, при което изпълнителното му деяние се характеризира с наличието на два отделни акта, които сами по себе си осъществяват съставите на самостоятелни престъпления – принуда по чл. 143 НК и кражба по чл. 194 НК. Тези два акта са взаимосвързани и са насочени към една цел. От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че подс. Ст. Г. е ударил в тила пострадалия. Тези действия по своя характер, представляват упражняване на физическо въздействие спрямо личността на А., с което подс. Г. е преодолял възможната му съпротива. Тази принуда във формата й на употреба на сила е средството, което подсъдимият е използвал, за да улесни отнемането на инкриминираната сума. В случая употребената сила е предхождала прекъсването на фактическата власт на пострадалия върху вещите. С установяване на такава от дееца е завършен не само втория акт от изпълнителното деяние – отнемане на вещта от владението на другиго, но е довършено и самото престъплението по чл. 198 ал. 1 НК, което е типично резултатно. Субект на престъплението е пълнолетно наказателноотговорно лице. От субективна страна е налице и прекия умисъл при извършване на престъплението, и особеното намерение на дееца – противозаконно да свои процесната сума. При осъществяването на грабежа в съзнанието на подс. Ст. Г. са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието и последиците от неговото извършване, като същевременно деецът е предвиждал настъпването на тези последици от своето деяние и пряко е целял това. Г. е съзнавал, че употребената от него сила обективно е улеснила отнемането на инкриминираната парична сума. Намерението на същият противозаконно да присвои вещта несъмнено следва от поведението му преди и по време на извършване на деянието. В тази връзка е демонстрираното от дееца субективно отношение, че въпросната парична сума му се дължи, както и обстоятелствата по бързото напускане на къщата на пострадалия, възпрепятстването на последния да запише рег. номер на автомобила. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Относно наложеното от първостепенния съд наказание на подс. Г. лишаване от свобода за срок от три години, въззивният състав намира, че то е правилно индивидуализирано и напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Правилно районният съд е преценил, че същото следва да се определи към законовия минимум предвиден за този вид престъпления, при превес на смекчаващите обстоятелства, но същите не са изчерпателно изведени от него. Към тях следва да се добавят още семейното положение на подсъдимия /полаганите грижи за съпруга и три деца/, както и ниския интензитет на упражнената сила /един удар в тила/. Въпреки този превес на смекчаващи вината обстоятелства, установените по делото такива нямат количествената характеристика на многобройни, нито някое от тях има качествената характеристика на изключително такова, което да доведе до прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК. В тази връзка искането на защитата за намаляване на наказанието на подсъдимия се явява неоснователно. Правилно районният съд е преценил, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК и за поправянето на подс. Г. не е необходимо същото да се търпи ефективно. Определеният изпитателен срок от 4 години съответства на нормата на закона, чл. 66 ал. 2 НК, и в най – пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие на наложеното наказание. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № от 28.11.2012г., постановена по НОХД № /2012г. на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |