Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на шести март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При
участието на секретаря: ***
Разгледа
докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2579/2018 г. по описа на ***кия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба и уточняваща такава, подадени от *** с ЕГН ***, с която срещу *** с
ЕГН ****** е предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение
на ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ
жилищна сграда с площ от *** кв.м. с идентификатор ***, построена в поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на ***, и за осъждане на ответницата да предаде на
ищцата владението върху имота.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание бабата
и дядото на ищцата по бащина линия *** и *** са придобили през *** г., по
силата на сключен договор за покупко-продажба, правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ къща с дворно място от *** кв.м., находящ се в гр.
***, който имот е заснет в
кадастралната карта на гр. *** с идентификатор ***.
Към момента на откриване на наследството на бащата на ищцата ***,
починал през *** г., а и понастоящем в гореописания имот се намират следните
постройки: 1) сграда с площ
от *** кв.м.,
представляваща обект с идентификатор ***, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна; 2) сграда с площ от *** кв.м.,
представляваща обект с ***, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна;
3) сграда със
застроена площ от ***, представляваща обект с идентификатор *** и с
предназначение – селскостопанска сграда; 4) постройка към жилищна сграда ***, която не е нанесена в
кадастралната карта.
Ищцата сочи, че е
оспорила действителността на извършените от баща й завещателни разпореждания,
чрез съставеното от него саморъчно завещание от *** г., като с влязло в сила съдебно
решение предявеният в тази връзка иск е бил отхвърлен.
Според изложеното в исковата молба от текста на посоченото завещание
явства, че *** завещал в полза на ответницата собствения си имот, представляващ дворно
място с постройки - къща, гараж и ***, които след откриване на наследството преминали в патримониума на
заветника – ответник по делото. Ищцата заявява, че през
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно
заседание, в процесния поземлен имот се намира
още една постройка с площ от *** кв.м. с идентификатор ***, която по
предназначение също е жилищна сграда, а до настоящия момент правото на собственост
върху същата не е било предмет на съдебни спорове. *** сочи, че процесната сграда
винаги е била ползвана от нейния наследодател *** и от нея, както и от трети
лица – наематели изключително и само за живеене, като в тази връзка се отрича
тази постройка да е била ползвана като „***”.
Ищцата излага твърдения, според които в ПИ с идентификатор *** се изградени
още две постройки: сграда с идентификатор ***, с отразено в кадастралната карта
„селскостопанско” предназначение и друга сграда, която не е отразена на
кадастралната карта. Първата постройка се ползвала реално като гараж, а
втората, макар да е обособена към сграда с идентификатор ***, се ползва като
външна тоалетна от обитателите на процесната жилищна сграда-***.
Съобразно изложеното ищцата настоява, че процесната жилищна сграда не е била включена в завещанието
на баща й, поради което В. е придобила право на собственост върху нея по силата
на наследствено правоприемство. В тази връзка се сочи, че под „***” завещателят
е имал предвид не постройка, а помещение, чието предназначение е
да съхранява вещи в натура. Такова е предназначението на помещението между
претендираната жилищна сграда *** и гаража – ***, което не е отразено в
кадастралната карта.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че завещателят е имал
намерение да прехвърли цялото притежавано от него недвижимо имущество на
ответницата, завещателното му разпореждане по отношение на всички съществуващи
в имота сгради е нищожно поради противоречие със закона – не е било налице към
момента на откриване на наследството удостоверение за търпимост на процесните
постройки, които са изградени до *** г. и няма строителни книжа. Такова
удостоверение е изискуемо по силата на § 16 от ПР на Закона за устройство на територията,
като императивно условие за валидно извършване на прехвърлителна сделка,
каквато сделка с оглед на смърт е завещанието.
Ищцата счита, че ответницата без основание задържа
собствената й вещ, поради което настоява да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че *** е собственик на описания недвижим имот, а *** следва да
бъде осъдена да върне владението същия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез
упълномощения адвокат *** ***, е представила писмен отговор на исковата молба,
според който предявеният иск е недопустим, тъй като между същите страни, на
същото основание и за същия предмет е налице влязло в сила съдебно решение,
поради което спорът между страните не би могъл да бъде пререшаван.
*** счита предявеният иск за
недопустим, тъй като е налице СПН по отношение на същите страни и същият
предмет на спора, а именно влезлите в сила решения на ДРС по гр.д. 3945/*** г.
и по гр.д. 1808/2016 г.
В условията на евентуалност,
ако се приеме исковата претенция за допустима, ответницата оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Сочи се, че наследодателят на ищцата ***, *** на
гр. ***, починал през *** г., приживе е направил доброволно и по надлежния ред
завещание в полза на ответницата *** по отношение на процесния имот /подробно
индивидуализиран в исковата молба/.
Ответницата сочи, че по силата на влезлите в сила решения по
горепосочените дела, саморъчното завещание е признато за действително, поради
което същото поражда правото й на собственост спрямо процесния имот.
Според И. ВКС, във връзка с посочените по-горе
граждански дело, е приел в своите мотиви, че волята на *** е била да завещае
целият свой имот, находящ се в гр. ***, ***, тъй като в противен случай би
направил уточнения коя точно къща завещава. В случая наследодателят е
индивидуализирал имота, като дворно място с постройки – къща, гараж и ***.
В подкрепа позицията си по делото ответницата
навежда и твърдението, че процесният имот по своя правен характер не
представлява жилище, доколкото не отговаря на законовите изисквания за жилище,
а има предназначение на ***.
*** приема, че в нейна полза завещателят е
направил едно универсално завещание, включително и по отношение на процесния имот, представляващ съставна част
от завещаното дворно място с всички постройки в същото. Позицията на
ответницата е, че претендираният от ищцата като нейна собственост имот,
всъщност представлява едно „***” или „обслужващо помещение”.
Съобразно
изложеното ответницата настоява, че тя е собственик на претендирания от ищцата
имот, като го владее на правно основание – съставеното в нейна полза завещание.
В резюме се поддържа позицията, че
ищцата не е успял да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че
действително е собственик на процесният имот, респ, че ответницата го владее
без основание.
***кият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на
основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено от ***,
ищцата *** е дъщеря на починалия на *** ***.
По силата на наследствено правоприемство бащата на ищцата е придобил
собствеността от своите родители *** и ***, върху къща с дворно място от ***
кв.м., намиращи се в гр. ***, ***(понастоящем ***) – в тази насока е
представения по делото нотариален акт за покупко - продажба *** г.
Със саморъчно завещание от *** г. *** е завещал на ответницата ***
собствения си наследствен имот в гр. ***, *** – дворно място с постройки -
жилище, гараж и ***. Безспорно е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на
ДРС е прието, че завещанието не е нищожно или унищожаемо.
Завещанието като действителен правен акт е породило свето правно
действие, като е транслирало правото на собственост върху завещаното имущество
в полза на заветника.
Спорният по делото въпрос се състои в това дали процесната жилищна
сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. *** е включена в обема
на това завещание. При условие, че не е посочена в завещанието, то ищцата е
неин собственик по силата на универсално наследствено правоприемство, а ако е
посочена – неин собственик е ответницата по силата на частното завещателно
разпореждане.
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищцата свидетели *** и ***, както на посочения от ответницата свидетел ***.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, като е изслушано и прието заключението на вещото
лице ***. Според това заключение, изготвено след запознаване с доказателствата
по делото и извършен оглед на имота и попълване на действащата *** с допълнителни, ненасени в нея обекти, в.л. изготвил
графична част, към датата на съставяне на завещанието и откриване на
наследството на *** – *** г. Съгласно действащата КК, одобрена със Зап. ******
Вещото лице докладва, че в друга скица от действащата КК, /л. №39 от делото/, сгради 2 и 3 са отразени с предназначение
различно от предходното, а именно: „Друг вид сграда за обитаване” и „***”.
При извършения оглед на място *** е констатирал, че сграда № ***
отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗУТ за жилище, тъй като притежава
необходимия набор от помещения описани в закона. Според заключението в КК не
фигурират две помещения пристроени към сграда 1 - антре 1.1 (откъм страната на
улицата) и 1.2 – складово
помещение в североизточния ъгъл на сграда 1.
По отношение на процесната сграда № ** по КК, в.л. приема, че не притежава необходимия набор
от помещения по чл. 40 ЗУТ, за да отговаря на изискванията на жилище. Същата се
състои от ***, като липсват санитарен възел и кухня или кухненски бокс. На място
пространството между сграда *** и *** е затворено и е
оформен склад с външен вход, обозначено с 2.1 в приложения 1 към заключението.
Не се спори по делото, че с решение № 2/10.12.2014 г. по гр. дело № 3945/*** г. *** районен съд е отхвърлил предявените от *** срещу *** искове, както следва:
1) За
установяване нищожността на завещание от *** с ЕГН ***, вписано под *** поради това, че в завещанието има грешки и
зачерквания, поправки и допълнителни вписвания, които водят до неясноти в
съдържанието;
2) За установяване нищожността на завещание от *** с ЕГН ***, вписано под№ *** поради това, че от съдържанието на завещанието не може да се направи извод за това кои точно от постройките се завещават, доколкото къщите в дворното място били повече от завещаните;
3) За унищожаване на завещание от *** с ЕГН ***, вписано под№ ***, с който наследодателя на ищцата завещал
на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ***, ***,
представляващ дворно място, ведно с построените в него къща, гараж и ***,
поради това, че към момента на изготвянето му завещателя бил в невъзможност да
разбира и да ръководи действията си поради заболяванията, които има.
Така постановено решение е оставено в сила от ***кия окръжен съд с
решение № 128/30.04.2015 г. по в. гр. дело № 93/2015 г. Върховният касационен
съд на Република България, І г.о., с определение № 606/30.11.2015 г. по гр.
дело № 4736/2015 г. не е допуснал до касационно обжалване решението на
въззивната инстанция.
Видно от приложеното гр. дело № 1808/2016 г. по описа на ***кия районен съд с решение № 304/05.04.2017 г. е отхвърлен предявения от *** с ЕГН ******, *** иск за признаване за установено по отношение на *** с ЕГН ******, че ищцата е собственик по силата на наследствено правоприемство на жилищна сграда с площ от *** кв.м. и идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. ***, намираща се в гр. ***, ***, построена в дворно място с площ от *** кв.м. и идентификатор №*** по кадастралната карта, както и за осъждането на *** да предаде на *** владението върху посочения недвижим имот.
Настоящата ищца е обжалвала това решение пред ***кия окръжен съд, който
с решение № 241/12.10.2017 г. по в. гр. дело № 228/2017 г. го е потвърдил, а с
определение № 438/02.08.2018 г. Върховният касационен съд на Република
България, ІІ г.о., по гр. дело № 202/2018 г. не е допуснал до касационно
обжалване решението на втората инстанция.
Предявеният иск за установяване правото на собственост на ищцата спрямо
процесния имот и осъждане на ответницата да предаде владението върху него,
черпи правото си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. За успешното
провеждане на производството по ревандикационен иск в тежест на ищеца е да
докаже наличието на две кумулативни предпоставки: първо, че собственик на вещта
и второ, че именно ответникът владее без правно основание същата вещ.
Предявеният иск е допустим, тъй като предмет на настоящото производство
е правото на собственост върху сграда с кадастрален идентификатор *** по
кадастралната карта на гр. ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***. Предмет на гр. дело №
3945/ *** г. по описа на ДРС е действителността на саморъчното завещание,
извършено от *** на 10.02.2010 г. в полза на ответницата, а предмет на гр. дело
№ 1808/2016 г. по описа на ДРС е правото на собственост върху сграда с кадастрален
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***.
Изложеното
налага извода, че спорът между страните по настоящото делото относно правото на
собственост по отношение на спорния имот не е разрешен с постановеното от ***кия
районен съд решение по реда на чл. 108 от ЗС по гр. дело № 1808/2016 г.
След
като с решението на ДРС по посоченото дело е отречено със СПН правото на ищцата
на собственост върху имот, който е различен от този заявен по настоящото дело,
то *** може да обосновава правния си интерес от провеждане на иск за
собственост върху с имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. ***. След
като спорното право не е обхванато от силата на пресъдено нещо на съдебното
решение не е процесуална пречка, обуславяща прекратяването на настоящото
производство тъй като предявеният иск е процесуално допустим.
Завещанието, като едностранна, формална и лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си, и в частност саморъчното завещание, чиято легална дефиниция се съдържа в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, в качеството му на строго личен акт, подлежи на отмяна с оглед възможността завещателят във всеки един момент да се откаже от направеното по-рано завещателно разпореждане. Законът /чл. 25, ал. 1 от ЗН/ изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, както и да е написано от завещателя.
Завещанието,
по своята същност не представлява титул за собственост, а е едностранен акт на
завещателя, с който същият се разпорежда със своето имущество за след смъртта
си и създава само една възможност за придобиване на завещанието от страна на
наследника, респ. придобиването получава правен ефект, ако наследникът извърши приемането
на завещанието и от момента на приемането му преминава и собствеността върху
завещаното имущество. В конкретния случай ответницата със своите процесуални
действия по всички водени до момента граждански дела имплицитно се обективира
волята й да упражни правата си по саморъчно завещание, направено в нейна полза
от ***.
Саморъчното
завещание, в качеството му на строго формален правен акт съдържа всички
необходими реквизити и удовлетворява изискванията на закона за форма. С оглед
горното и предвид обстоятелството, че завещанието e правна сделка от вида
“mortis causa”, същото със смъртта на завещателя е породило своите правни
последици – транслирало е вещни права в полза на заветниците – бенефициери по
завещанието.
В
настоящия случай Върховният касационен съд на Република България, І г.о., с цитираното
по-горе определение № 606/30.11.2015 г. по гр. дело № 4736/2015 г. е приел, че действителната
воля на завещателя се определя от посочването на административния адрес на
завещания имот, както и от изричното му определяне като „дворно място с
постройки“; в имота има повече постройки, отколкото е изброил завещателят, но
следва да се има предвид и това, че реално къщата е само една – тази, в която е
живял завещателят; другата сграда (процесната), няма характера на жилищна (според
заключението на вещото лице), тъй като не притежава изискуемите помещения –
кухня, баня и тоалетна. Независимо дали в съзнанието на завещателя тя е била
част от неговата къща или той я е считал за *** е без значение, а важното е
това, че неговата воля е била да остави целия свой имот на ответницата, като в
противен случай би направил уточнение коя точно къща завещава. В този смисъл е
и обективираното в мотивите на Решение № 128/30.04.2015 г. по в. гр. дело № 93/2015
г. по описа на ДОС – „Изявявайки воля за разпореждане със своя имот,
завещателят го е индивидуализирал с посочването на административния му адрес и
общи белези относно вида му като недвижим имот „дворно място с постройки“.
Изложеното относно вида, характера, начина на възникване и предназначението на
постройките, изброяването в завещанието на постройките „*** и ***“ не води до
неяснота относно предмета на завещанието, а е допълващо индивидуализацията на
завещания имот. Нещо повече – посочването на административния адрес на
завещания имот и описването му като „дворно място с постройки“ е достатъчно за
индивидуализацията му и не поражда съмнение относно волята на завещателя да се
разпореди за след смъртта си с притежаваното от него застроено дворно място на
ул. „***“.
Добричкият
окръжен съд с решение № 128/30.04.2015 г. по в. гр. дело № 93/2015 г. е приел,
че доколкото предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелни вещи /движими
и недвижими/, ако се касае до недвижима вещ-сграда, която безспорно може да се
придобива самостоятелно само когато според действащите строителни правила и
норми е обособена като самостоятелен имот, обстоятелството относно
застрояването на завещано дворно място с повече от една самостоятелна сграда
при липсата на посочване, коя от тях е предмет на разпореждане за след смъртта,
е от значение за прехвърлителното му
действие /преминаване имуществото от патримониума на завещателя в този на
наследника /заветника/. Когато към имота са трайно прикрепени постройки или
съоръжения, които не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост,
собствеността върху тези постройки и съоръжения следва собствеността върху
земята или сградата, към която те са трайно прикрепени.
По
смисъла на закона, „обект” представлява
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Липсата на някоя от тези характеристики
води до извод, че всяко друго помещение не е самостоятелен обект. В случая от
неоспореното заключение на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание се
установява, че процесният имот не
отговаря на изискванията за жилище. Относно обстоятелството дали един обект е
самостоятелен или несамостоятелен е без значение, дали той има или няма
идентификатор. Наличието на идентификационен номер не се отразява на
определянето на едно помещение като самостоятелен или несамостоятелен обект,
тъй като се касае за административна процедура, която е функция на правото на
собственост, а не обратното.
При
условие, че завещанието има вещнопрехвърлителен ефект по отношение на другата
жилищна сграда №*** (както са посочили при разглеждането на действителността на
завещанието ВКС и ДОС), то като собственик на процесния имот по силата на
завещателното разпореждане се легитимира ответницата ***, респ. това имущество не
е могло да премине по наследство в полза на ищцата.
Към
настоящия момент от събрания доказателствен материал се налага извода за
липсата на валиден, предвиден от закона способ за придобиването на вещни права,
от страна на ищцата по отношение на сграда с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта на гр. ***, построена в
поземлен имот с идентификатор ***, с оглед на което
предявеният иск за собственост като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното, ***кият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕГН *** срещу *** с ЕГН ****** иск по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по
силата на наследствено правоприемство на недвижим имот, представляващ
жилищна сграда с площ от *** кв.м. с идентификатор ***, построена в поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на ***, както и за осъждането на ответницата да предаде на
ищцата владението върху имота.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ***кия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: