РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Перник , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500764 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Б. Н., подадена чрез адв. Б.В., против
решение № 884/09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 4167/2019 г. на Районен съд –
Перник, в частта му, с която e признато за установено по искове, предявени от
“Топлофикация-Перник” АД срещу П. Б. Н., че ответникът дължи на ищцовото
дружество разликата над сумата от 342,75 лв. до 685,49 лв. - неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.10.2017 г., и разликата над сумата от 28,19 лв.
до 56,38 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за
съответната разлика, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 21.12.2018 г. както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на „Топлофикация-Перник” АД сумата от 360 лв., представляваща
направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни
удостоверения.
В останалата част, с която са уважени исковете, както следва: е признато за
установено, че П. Б. Н. дължи на Топлофикация-Перник” АД сумата от 342,75 лв.,
представляваща ½ от претендираната неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 31.10.2017 г. и сумата 28,19лв., представляваща ½ от претендираната
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
1
11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, първоинстанционното решение не е
обжалвано и не е предмет на въззивна проверка.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на решението се иска
отмяната му в съответните части и отхвърляне на предявените искове. Жалбоподателят
счита, че атакуваното решение е постановено в противоречие с доказателствата по
делото, становищата на страните и направените от ответника оспорвания. Твърди, че
липсват доказателства ответникът да е изключителен собственик или ползвател на
процесния имот. Поддържа се в тази връзка, че ответникът е придобил имота в режим
на СИО, бракът му е прекратен с развод, считано от *** г., и между бившите съпрузи е
възникнала обикновена съсобственост, обуславяща на основание чл. 30, ал.3 ЗС
легитимация на другия съсобственик, трето за спора лице, за ½ от част задължението.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация - Перник” АД не е изразила становища
по жалбата в законоустановения срок. С молба от 08.02.2021г. оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на постановеното решение. Претендира разноски
съобразно списък по чл. 80 ГПК.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. За процесните
суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № № 9135/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник. На основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за
съществуване на вземанията и в срок е била подадена исковата молба и са били
представени доказателства за това пред заповедния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна.
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
2
топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е
приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор,
сключен относно доставката на топлинна енергия, е без значение дали освен страната
по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Основният спорен между страните въпрос, пренесен пред въззивната
инстанция е относно материалната легитимация на ответника да отговоря за цялото
задължение за процесния период, а не само за една втора от него с оглед обема на
правото му на собственост върху топлоснабдения имот. Релевантните обстоятелства
относно доставката на топлинна енергия в посоченото количество и на претендирана
стойност са приети за безспорни между страните на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК.
Видно от представения пред районния съд договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредба за държавните имоти от *** г. е видно, че ответникът П. Б.
Н. е придобил собствеността върху процесния имот срещу сумата от 13219 лв.,
напълно заплатена, представляваща собствени и заемни средства от ДКС.
От представеното решение № 21/09.03.2016 г., постановено по гр.д. №
43/2016 г. на РС-Брезник се установява, че сключеният на *** г. брак между ответника
и Т. И. Н. е прекратен поради развод по взаимно съгласие между страните. Утвърдено
е постигнато между страните споразумение относно последиците от развода, като
семейното жилище, придобито по време на брака, представляващо процесния имот е
предоставено за ползване и на двамата бивше съпрузи, които да го ползват „ заедно и
поотделно“.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че
3
процесният имот е придобит при условията на семейна имуществена общност, след
прекратяването на която по постигната уговорка същият да се ползва „заедно и
поотделно“ от бившите съпрузи, имотът е ползван изцяло от ответника, предвид липса
на данни да е ползван и от двамата бивши съпрузи.
Бракът между ответника и Т. И. Н. е сключен при действието на СК от 1985 г.,
впоследствие имуществените отношенията са се уреждали като заварени от СК от 2009
г. с оглед пар. 4 от ПЗР на СК от 2009 г. Съгласно чл. 21, ал.1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно т. 2 на ППВС №
5/31.10.1972 г. въпросът дали жилището или какъвто и да е друг недвижим имот,
движима вещ или право върху вещ са придобити през брака следва да се решава с
оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост
съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен
способ. За жилищата, закупени от държавния жилищен фонд по наредбата за продажба
на имоти от този фонд, меродавен е моментът на сключването на писмения договор по
реда на чл. 18 Закона за собствеността; за жилища, закупени със заем от ДСК, това е
също така моментът на сключване на договора за продажбата, когато жилището е било
изградено и се предава на купувача. В случаите когато жилището е придобито преди
брака с жилищноспестовен заем, но изплащането - погасяването на заема е извършено,
съответно се изпълнява изцяло или отчасти през време на брака от двамата съпрузи
придобиването на правото на собственост, респективно вещното право върху вещта е
станало преди брака от единия съпруг, след сключването на брака този съпруг е само
длъжник за изплащането на цената. Встъпването в брак след като вещта е била
придобита, макар цената да не е изплатена напълно, не може да има за последица
възникването на вещни права върху същия имот в полза на другия съпруг. С оглед на
изложеното, след като към момента на сключване на договора за продажба на
държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти на *** г., ответникът П. Б.
Н. не е бил в брак с Т. И. Н., то имотът представлява негова индивидуална собственост.
Записаното в одобреното от съда споразумение не може да промени този факт.
С тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987 г. по гр. дело № 31/1987 г. на
ОСГК на Върховния съд е прието, че съдебното решение в частта, с която се
възпроизвежда споразумението между страните по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) има
договорен характер, като с него се цели уреждане на всички въпроси, свързани с брака,
в т. ч. имуществените отношения между съпрузите. Тълкувателният акт препраща и
към т. 8 от Постановление № 5 от 15.03.1978 г. по гр. дело № 7/1977 г. на Пленума на
Върховния съд, според което определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени
вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане на
решението в сила. Макар, че се възпроизвежда в решението на брачния съд,
споразумението запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт, а ако
е порочно /нищожно или унищожаемо/ може да се атакува само по исков път, но не и
по извънредните способи за преглед или отмяна на влезлите в сила решения и
определения. По своята правна същност споразумението е най-близко до съдебната
спогодба по, доколкото при цялостно и окончателно уреждане на имуществените
отношения между съпрузите във връзка с придобитите през време на брака движими и
недвижими имоти би имало характер на утвърдена от съда доброволна делба. За да се
приеме, че е настъпило вещнопрехвърлителното действие на спогодбата
(споразумението) следва да е била ликвидирана съществуваща съсобственост или да е
4
било извършено валидно прехвърляне на вещни права от едната в полза на другата
страна по делото, когато предмет на делото е потестативно право за тяхното
придобиване. В този смисъл, ако със споразумението е била окончателно ликвидирана
възникналата с прекратяване на брака дялова съсобственост върху придобити през
време на брака имущества, към материалноправните последици на договора за
спогодба по чл. 365 ЗЗД се прибавя и държавноправната последица сила на пресъдено
нещо. Когато обаче със споразумението страните само са прогласили, че придобитите
през време на брака имущества остават в обикновена съсобственост, липсва воля за
отказ от права или за поемане на задължения, т. е. за промяна на материалноправните
отношения. Страните само декларират настъпилата по силата на конститутивното
действие на бракоразводното решение трансформация на досегашната особена
съвместна бездялова собственост в дялова съсобственост с идеални части.
Споразумението в тези случаи няма преобразяващо въздействие върху материалните
правоотношения, доколкото не се отклонява, а констатира действителното правно
положение. Съгласно ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС при действието на СК от 2009
г. съпрузите могат да не включат в споразумението по чл. 51 СК клаузи относно
имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с
характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от
съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в
сила на решението за развод. Когато в споразумението съпрузите са изразили воля
какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата
възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод,
изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично
имущество или различни квоти. Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени,
споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде
разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността.
Следва да се отбележи, че разглежданите хипотези касаят придобито при
условията на СИО имущество и възможността да се установят различни от следващите
се по закон права. В предмета на делото са отношенията на страните във връзка с
придобитото по време на брака имущество. Няма да има транслативен ефект уговорка
между страните, с която се установява несъществуваща съсобственост, както е в
случая. Процесният имот е придобит единствено от ответника преди брака му. Ако се
приеме противното, то би се извършило разпореждане с недвижимо имущество, което
няма да бъде в изискуемата от закона форма за валидност, тъй като това имущество не
е предмет на имуществените отношения между съпрузите, респективно предмет на
делото, единствено и само за който одобрението на съда ще произведе правно действие
и ще замести изискуемата се нотариална форма. В тази част подобна уговорка ще има
характер на предварителен договор.
По изложените съображения ответникът се легитимира като едноличен
собственик на имота и съответно клиент на топлинна енергия, който дължи пълната
стойност на доставената за процесния период топлинна енергия.
Макар и при различни мотиви настоящият съдебен състав достига до същия
правен резултат, като районния съд, поради което обжалваното решение в съответната
част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в
тежест на въззивника е да заплати сторените от въззиваемото дружество разноски в
5
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100, 00 лв.
определен от съда предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
обема и характера на осъществената от въззиваемия пред настоящата инстанция
процесуална защита.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК, вр. с чл. 69, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 884/09.07.2020 г., постановено по гр.д. №
4167/2019 г. на Районен съд – Перник, в частта му, с която e признато за установено по
искове, предявени от “Топлофикация-Перник” АД срещу П. Б. Н., че ответникът дължи
на ищцовото дружество разликата над сумата от 342,75 лв. до 685,49 лв. - неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.10.2017 г., и разликата над сумата от
28,19 лв. до 56,38 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за
съответната разлика, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 21.12.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, П. Б.
Н., ЕГН ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********
сумата от 100,00 /сто/ лева – разноски пред Окръжен съд - Перник.
Първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че
П. Б. Н. дължи на Топлофикация-Перник” АД сумата от 342,75 лв., представляваща ½
от претендираната неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
31.10.2017 г. и сумата 28,19лв., представляваща ½ от претендираната законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6