№ 815
гр. Благоевград, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20211200100068 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с правно основание чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, подадена от „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., жк. „Л., представлявано от управителя Е.Д.Б., против КР. Н. УЛ., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. Б., ул. „П.
В депозираната искова молба се излагат аргументи за това, че съгласно влязло в сила
съдебно решение на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. №184/2014 г., е било установено,
че ищецът „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** е собственик на имущество, представляващо ски -
екипировка и ски - оборудване, индивидуализирано, както следва:
1. Ски марка „Фишер“, предназначени за отдаване под наем, общо на брой 960 чифта с
доставна стойност 182 539,37 лв. с ДДС;
2. Автомати марка „Фишер“, предназначени за отдаване под наем, общо на брой 960
чифта с доставна стойност 63 340,95 лв. с ДДС;
3. Щеки марка „Фишер“, предназначени за отдаване под наем, общо на брой 650 чифта с
доставна стойност 8 569,43 лв. с ДДС;
4. Ски обувки марка „Фишер“, предназначени за отдаване под наем, общо на брой 570
чифта с доставна стойност 144 847,26 лв. с ДДС;
5. Ски обувки марка „Далбело“, предназначени за отдаване под наем, общо на брой 380
чифта с доставна стойност 43 752 лв. с ДДС;
6. Охранителни камери (специфицирани съгласно приложени фактури) с доставна
стойност 14 313,28 лв. с ДДС;
7. СОТ (специфицирана съгласно приложена фактура) с доставна стойност 1 513,98 лв.
сДДС;
8. Компютърна техника (специфицирана съгласно приложени фактури) с доставна
1
стойност 20 782,68 лв. с ДДС;
9. Оборудване „Монтана“ (специфицирано съгласно приложена митническа декларация
и спецификация към нея) за обработка и поддържане на ски - имуществото, с доставна
стойност 219 972 лв. с ДДС;
10. Термо - завеса на доставна стойност 1 932 лв. с ДДС;
11. Отоплителни термопомпи с оборудване 2 бр. на обща стойност 60 000 лв. с ДДС;
12. Телевизори „LG-42“ c плазмен дисплей 3 бр. на обща стойност 9 597,12 лв. с ДДС.
Твърди се, че ищцовото дружество, във връзка със своята търговска дейност отдава под наем
на трети лица собствените ски - екипировка и ски – оборудване.
Твърди се, че на 28.02.2012 г. КР. Н. УЛ. е отнел противозаконно фактическата власт върху
описаното по-горе собствено на „Б.“ ЕООД имущество, като неправомерно го е задържал в
помещението, където се намира, и което помещение е негова собственост, а именно в ски -
гардероба в гр. Б., ул. „П. и отказал да го върне на собственика „Б.“ ЕООД.
Посочва се още, че след 28.02.2012 г. и насетне КР. Н. УЛ. е установил фактическа власт
върху незаконно отнетото от дружеството имущество, находящо се на горепосочения адрес
в гр. Б..
Според ищцовата страна, от 28.02.2012 г. и насетне ответникът У. се е възползвал от
незаконно отнетото от „Б.“ ЕООД имущество, като ползвал и отдавал под наем на трети
лица ски - екипировката и ски - оборудването, което е собственост на ищеца, като събирал
изцяло гражданските плодове от експлоатацията и отдаването под наем на имуществото.
Сочи се, че с Решение №3015/31.05.2017 г. по гр. д. №184/2014 г. по описа на Окръжен съд
– Благоевград, К.У. е бил осъден за заплати на ищеца в процесното дело сумата от
696 373.00 лв., която сума представлявала паричната равностойност на полученото,
невърнато и незаплатено имущество, собственост на „Б.“ ЕООД, описано по-горе, като са
присъдени и разноските за водене на производството.
Твърди се, че от датата на противозаконното отнемане на имуществото – 28.02.2012 г., „Б.“
ЕООД е бил лишен незаконосъобразно от възможността да ползва, експлоатира и събира
гражданските плодове от собственото си имущество в ски - гардероба в гр. Б., ул. „П..
По изложените в исковата молба съображения се иска от съда постановяване на решение, с
което да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна сумата в размер на 200 000/
двеста хиляди/лева без ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да използва описаното в
молбата имущество, ведно със законната лихва, като обезщетението се претендира за 5-
годишен период преди датата на входиране на исковата молба.
Ответникът по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, е изразил становище за недопустимост, поради
липса на надлежна процесуална легитимация, както и за неоснователност на предявените
по делото искове. Излагат се подробни съображения в тази посока, като се твърди, че
влязлото в сила решение на съда, с който е осъден К.У. по предявен иск по чл. 59 от ЗЗД е
2
породило СПН между същите страни и процесният главен иск е изцяло недопустим.
Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, като липсват предпоставките на чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Чрез своя процесуален представител, К.У. оспорва предявената
парична претенция, като погасена по давност, заедно с акцесорния иск за лихва върху
претендираните с главния иск суми. С депозирания отговор се отричат фактическите
твърдения на ищеца, относно правото на собственост върху обективираните в исковата
молба движими вещи, след 28.02.2012 г., относно твърдението за противозаконно отнемане
на имуществото в ски -гардероба и другите, посочени в процесния отговор. Навеждат се
нови фактичеки твърдения, относно причините за невръщане на имуществото в ски -
гардероба, собственост на дружеството - ищец и относно неползването на същото преди и
след 2012 г.
При условията на евентуалност, от страна на ответника е направено възражение за
погасяване по давност на предявената искова претенция. Прави се и процесуално изявление
за придобиване по давност на правото на собственост върху процесните и описани в
исковата молба движими вещи, на основание давностно владение по Закона за
собствеността.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, за ищеца,
редовно и своевременно призован, законен представител не се явява, като за същия се явява
адв. Б. и адв. Х.. Същите, по съществото на делото, поддържат, че предявеният иск е
основателен и молят за уважаването му, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, за ответника,
редовно и своевременно призован, явява се адв. Добчев и адв. Даскалова, редовно
упълномощени процесуални представители. По съществото на делото, същите поддържат
становище, че предявеният иск е недопустим, а ако бъде приет за допустим, че същият е
неоснователен и молят за отхвърлянето му. Претендира се присъждане на сторените по
делото разноски.
По делото са събрани множество писмени доказателства, извършена е съдебно-счетоводна
експертиза и са разпитани свидетели.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
становището на страните и приложимите разпоредби на закона, намира че
предявеният по делото иск е процесуално недопустим, по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 45 от ЗЗД за твърдени от
ищеца пропуснати ползи от реализиране на търговска дейност в размер на 200 000 лв. без
ДДС за период от пет години преди предявяване на исковата претенция.
Съдебната практика по въпроса относно правната квалификация на иска за парично
овъзмездяване на собственика, включително и от пропуснати ползи, лишен за определен
период от време от владението и ползването на собствената си вещ от друго лице -
несобственик, което без основание упражнява фактическа власт върху нея (владелец или
3
държател), е константна и трайно установена. Тя еднозначно приема, че тези отношения се
уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на плоскостта на деликтната
отговорност. Това е така, защото тези отношения се характеризират именно с неоснователно
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг, при което поначало не е
налице виновно увреждане на едно лице от друго лице. При тези отношения, от едни и същи
факти, а именно - упражняването на фактическа власт и ползването без основание от страна
на несобственика-ответник на собствената на ищеца процесна вещ, произтичат, както
обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам
собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването
на процесната вещ през процесния период от време. Именно в това се изразява общата
хипотеза на института на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл
и т. 5 от Р. №1/28.05.1979 г.). При тези отношения поначало не е налице непозволено
увреждане (деликт) по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като поведението на ответника-
несобственик, макар и поначало противоправно (накърняващо абсолютното вещно право на
собственост на ищеца), в най-честия случай е безвиновно; а ищецът-собственик не търпи
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи (пропускане на бъдещо относително сигурно и
реално увеличение на имуществото му), а за него е налице именно неоснователно
обедняване (както вече беше посочено -лишаване от абстрактната възможност да ползва сам
собствената си вещ или да я отдава под наем, която възможност той би имал, ако
упражняваше правомощията си на владение и ползване от правото си на собственост).
Това разрешение е напълно приложимо и за настоящия спор. Безспорно установено е по
делото, че ответникът К.У. е осъден с решение на ОС-Благоевград №3015/31.05.2017 г.,
постановено по гр. д. №184/2014 г., по описа на същия съд, като с Решение
№1479/19.06.2019 г., постановено по гр. д. №3851/2017 г., по описа на Софийски
апелативен съд е отменен първоинстанционния съдебен акт и вместо него е постановено на
основание чл. 59 от ЗЗД, осъждане на КР. Н. УЛ. да заплати на „Б.“ ЕООД, сумата от
696 373.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, която сума е парична равностойност на подробно обективираните и напълно
съвпадащи по вид и количество с описаните и в настоящата искова молба движими вещи,
които са получени, невърнати и незаплатени от У. на горепосоченото търговско дружество и
ищец в настоящото производство. Решенито е влязло в законна сила на 23.04.2020 г.
Правната квалификация на осъдителното решение е чл. 59 от ЗЗД, който предвижда, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването, като изрично в разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от ЗЗД, е налице императив относно субсидиарния характер на този иск, като е посочено,
че това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Настоящият състав, с оглед на горните съждения относно правния характер на иска по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД и този по чл. 45 от ЗЗД и отношението по между им на субсидиарен към
специален, приема, че в настоящата хипотеза, исковата претенция е недопустима. В случая
4
следва да бъде зачетена и силата на вече влязлото в сила решение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
между същите страни, въз основа на един и същи юридически факт и установеното вече
между страните именно по повод на тези вещи, за които се твърди от ищеца, че са
произлезли пропуснатите ползи. Изрично във вече влязлото в сила решение на САС по иска
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е установено, че неоснователното обогатяване на У. за сумата от
696 373.00 лв., произтича от получени, невърнати и незаплатени от последния движими
вещи, намерили подробно обективиране в съдебното решение. На плоскостта на чл. 297 от
ГПК, това решение има задължителна сила. В теорията и съдебната практика е възприето
безпротиворечиво становището, че наличието на вече ангажирана отговорност за
неоснователно обогатяване на ответника води до изключване на деликтната такава по чл. 45
от ЗЗД, каквато е заявената и в наличната хипотеза от ищеца „Б.“ ЕООД.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че предявеният от ищцовото дружество иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, е процесуално недопустим, поради което трябва да се остави
без разглеждане, а образуваното производство по делото следва да бъде прекратено.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на ответника следва
да се присъдят сторените от него разноски по делото по представения списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, от страна на процесуалните представители на ищеца е
направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 9 600 лв.
Съдът счита, че с оглед обстоятелствата по делото, оказаната юридическа защита и
съдействие, липсата на фактическа и правна сложност на делото /проведени са само две
открити съдебни заседания/ и с оглед на конкретния материален интерес, възражението е
основателно. Ето защо претендирания от ответника адвокатски хонорар в размер на 9 600
лв. следва да се редуцира до минимално предвиденото съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по аргумент от чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредбата, същото възлиза в размер на 6 636 лв. с начислено ДДС.
Ръководен от гореизложените съображения, Окръжен съд-Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.06.2022 г., с което е даден ход на делото по
същество и същото е обявено за решаване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения иск по чл. 45 от
ЗЗД, от „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „Л.,
представлявано от управителя Е.Д.Б., против КР. Н. УЛ., ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. Б., ул. „П.
5
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №68/2021 г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., жк. „Л., представлявано от управителя Е.Д.Б., да заплати на КР. Н.
УЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „П. сумата в размер на 6 636 лв. с начислено ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред
Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6