№ 1
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело №
20203100901330 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба, подадена П. М. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.58, вх.1, ет.6, ап.22, действащ чрез адв.И. З., със
съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Възраждане” №1, в качеството му на бивш
ликвидатор на ”Бушисбест” ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Метличина, общ.Вълчи дол, ул.”Първа”
№21, против Отказ с рег.№20201119103128 от 20.11.2020г. на длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление
вх.№20201119103128 от 19.11.2020г. за вписване по партидата на
дружеството в Търговския регистър на промени в обстоятелствата, а имено на
заличаването П. М. М., с ЕГН **********, като ликвидатор на ”Бушисбест”
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваният отказ. Жалбоподателят сочи, че
неправилно длъжностното лице е приело, че не са налице предпоставките
предвидени в Търговският закон и на Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, при които ликвидаторът
1
може да прекрати дейността си и да поиска заличаването си. Поддържа се, че
в случая с писмено уведомление, ликвидаторът е уведомил дружеството, че
не желае повече да изпълнява функциите си, респективно е поискал да бъде
заличен от търговския регистър. Поддържа се, че след като дружеството не е
сторило това в срок от един месец от получаване на уведомлението, за
ликвидаторът по аналогия с правното положение на управител на
дружеството, се е породило правото да заяви за вписване заличаването си.
Поддържа се още, че напускането следва да се впише, независимо дали на
мястото на ликвидатора е избрано друго лице, като са изложени подробни
съображения. Моли за отмяна на атакувания отказ и даване на указния на АВ
да извърши исканото вписване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от
легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.4 вр. т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради
което е процесуално допустима.
С Отказ с рег.№20201119103128 от 20.11.2020г. длъжностното лице при
Агенция по вписванията е отказало на заявителя П. М. М., по Заявление вх.
№20201119103128 от 19.11.2020г. обявяване на напускането /заличаването/
му като ликвидатор на ”Бушисбест” ЕООД. В мотивите към отказа е
посочено, че заявената промяна на може да бъде вписана, тъй като не е
заявено за вписване друго лице, което да бъде вписан като ликвидатор, както
и не е представен образец от подписът му. Посочено е още, че чл.141, ал.5 от
ТЗ не е приложим в случая, тъй като в случаите на пререгистрация по § 5а,
ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, искане за замяна на назначен ликвидатор може
да направи и друго лице по § 5а, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ по реда на чл.266, ал.4
от ТЗ, съгласно § 5б, ал.10 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното
лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това
форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали
2
към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на
закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона
съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице
няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ
/при първоначално вписване или промяна на фирмата/, дали документите,
които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с
нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл.286 от ЗН, и дали представените документи
съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, и
платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна
норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е
формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на
съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено
според изисквания на закона, от представените доказателства, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер
на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от
Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно
съдействие.
От представеното по делото копие от преписката по Заявление вх.
№20201119103128 от 19.11.2020г., се установява, че като приложение към
него заявителят е представил Уведомление до ”Бушисбест” ЕООД /в
ликвидация/, с ЕИК *********, отправено от П. М. М., в качеството му на
ликвидатор на дружеството, с което той е заявил, че не желае повече да
изпълнява възложените му функции и е поискал освобождаване, респективно
вписване на това обстоятелство в ТР. Така описаното уведомление, видно от
отбелязването върху него, е получено от дружеството на 05.08.2020г. и е
заведено в регистъра за входяща кореспонденция с вх.№2/05.08.2020г. Като
приложения към заявлението, са представени още и Декларации по чл.13, ал.4
и ал.5 от ТЗ, адвокатско пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.
Напускането /освобождаване/ на ликвидатор по негово желание не е
3
изрично уредено в ТЗ, в ЗТРРЮЛНЦ и Наредбата по приложението му, като
единствените относими правила са тези предвидени в чл.266 от ТЗ,
евентуално по аналогия в чл.141, ал.5 и чл.156, ал.3 ТЗ, която препраща към
глава XVII от ТЗ /Ликвидация/. По силата на чл.266, ал.4 от ТЗ съдът по
седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по
искане на съдружниците /акционерите/, които притежават повече от 1/20 от
капитала. Наред с това безспорно е, че е налице аналогия между фигурата на
управителя и тази на ликвидатора, съгласно чл.269 и чл.266, ал.6 от ТЗ,
въпреки че ликвидаторът притежава и специфични правомощия с оглед целта
на ликвидационното производство /чл.268, чл.270 от ТЗ/ и охраняване на по-
широк кръг интереси. От друга страна обаче отношенията между ликвидатора
и дружеството, подобно на тези с управителя, почиват на мандатно
правоотношение, което прави приложима съответно разпоредбата на чл.268
от ЗЗД. Ето защо не е допустимо ликвидатора да се поставя в по-
неблагоприятно положение от това на управителя, респективно по отношение
на първия са приложими част от правилата предвидени за втория и в частност
чл.145, ал.5 от ТЗ. Съгласно последната цитирана норма управителят може да
поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до
дружеството, като в срок до един месец, след уведомяването, дружеството
трябва да заяви вписване на освобождаването в търговския регистър, а ако не
стори това, управителят може сам да заяви вписване, независимо дали на
негово място е избрано друго лице. Наред с това чл.145, ал.5 от ТЗ овластява
отказалия се управител да поиска заличаването си от търговския регистър,
при бездействие на дружеството да предприеме необходимите действия и сам
да инициира регистърното производство, без да е нужно на негово място да
има избрано друго лице.
В разглеждания казус цитираното по-горе уведомление, изразява волята
на ликвидатора П. М. М. адресирана до дружеството да бъде освободен от
ръководните и представителни функции, с които е натоварен при условията
на чл.141, ал.5 от ТЗ. Въпросното уведомление, е получено на 05.08.2020г. от
Петър Миланов, като в случая обстоятелството, че същия се явява напускащ
ликвидатор, е без значение. Това е така защото, действайки като органен
представител на дружеството, ликвидаторът действа от чуждо име и пряко
ангажира правната сфера на представлявания-търговското дружество. В
4
резултат, от което е налице надлежно връчено предизвестие, респективно
едномесечният срок предвиден в чл.141, ал.5 от ТК, е изтекъл на 05.09.2020г.
За пълнота следва да се отбележи, че в предвидения от закона едномесечен
срок, вписаният управител, съответно ликвидатора, който е подал
уведомление за освобождаване, запазва пасивната си представителна власт,
поради което същият е легитимиран да извършва действия от името на
дружеството и по конкретно да получава книжа от негово име.
С оглед гореизложеното и изтичането на предвиденият в чл.141, ал.5 от
ТЗ срок, и бездействието от страна на дружеството, заявлението за вписване
на заличаване на ликвидатора, се явява основателно.
На следващо място следва да се отбележи, че за заличаване на
ликвидатора, не е необходимо да има избран нов такъв, тъй като както вече се
посочи закона не поставя такова изискване. Наред с това не е налице опасност
дружеството да остане без представител в качеството на ликвидатор,
доколкото в защита на обществен интерес законодателят е възложил на
Агенцията по вписванията правомощия да назначава служебно ликвидатори
по реда на Раздел II от Наредба №1/2007г. за ТР. Вярно е, че в посочената
наредба няма изрично изброени хипотези за назначаване на ликвидатор по
служебен почин, но в случай че едноличният собственик на капитала
бездейства, а съдът няма възможност да се самосезира /извън случаите на
чл.266, ал.4 от ТЗ/, именно Агенцията е органа, който следва да назначи
ликвидатор. Този извод се подкрепя от факта, че ликвидационното
производство като охранително такова е изнесено от ТЗ и в голямата си част
от прерогатива на съда, като е възложено на ДЛР в Търговския регистър.
В заключение съдът намира, че в случая са налице всички законови
предпоставки за извършване на исканото вписване и обявяване, респективно
че атакувания отказ, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на
основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да
бъдат дадени задължителни указания за извършване на вписванията заявени
със Заявление вх.№20201119103128 от 19.11.2020г.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Отказ с рег.№20201119103128 от 20.11.2020г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по
Заявление вх.№20201119103128 от 19.11.2020г. подадено от името на П. М.
М., с ЕГН **********, в качеството му на бивш ликвидатор на “Бушисбест”
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Метличина, общ.Вълчи дол, ул.”Първа” №21“, като незаконосъобразен.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване
на заявените обстоятелства със Заявление вх.№20201119103128 от
19.11.2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по Вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6