№ 146
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260024 от 28.06.2022 г. по т.д. № 54/2020 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил
на основание чл. 216, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 135 от ЗЗД са обявени за относително
недействителни по отношение на държавата на : 1) договор за покупко - продажба, сключен
с нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 138, т. І, рег. № 2516, дело
№ 117/ 19.04.2019 г., между „Петролна компания Мерлин“ ЕООД - гр. Бобов дол , област
Кюстендил и „Кафсима Петролеум“ ЕООД - гр. Сандански, област Благоевград ; 2) договор
за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 34, т. ІІІ, рег. № 7636, дело № 372/
3.12.2019г., между „Кафсима Петролеум“ ЕООД и „Дино ойл“ ЕООД - гр. Кюстендил ; 3)
непарична вноска (апорт) в капитала на „Дино Енерджи“ ЕООД - гр. Кюстендил, внесена от
„Дино ойл“ ЕООД на следните недвижими имоти : Поземлен имот с идентификатор
41112.503.4331 по КККР на землището на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД 18-96/
28.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, последно изменение със Заповед
№ КД-14-10-21/ 18.01.2013 г. на началника на СГКК- Кюстендил, с адрес : гр. Кюстендил,
ул. „***“ № 26, с площ 5 191 кв. м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана;
с начин на трайно ползване: за складова база, със стар идентификатор: 41112.503.1788, с
номер по предходен план: ПИ 032068, при граници на имота: поземлени имоти с
идентификатори: 41112.32.64, 41112.32.6, 41112. 503, 4330, 41112.503.2518 и
1
41112.503.4332, ведно с построените в поземления имот сгради : 1) сграда с идентификатор
41112.503.4331. 2 със застроена площ 78 кв. м., брой етажи: един, с предназначение:
административна, делова сграда, 2) сграда с идентификатор 41112.503.4331.3 със застроена
площ 7 кв.м., брой етажи:1, с предназначение: сграда за енергопроизводство и 3) сграда с
идентификатор 41112.503.4331.4, със застроена площ 9 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, както и с построените в
поземления имот съоръжения, представляващи петролна база, състояща се от фундамент за
резервоари, цистерна „Хендрикс рокс“, цистерна „Ман ТГА 410“, климатична инсталация,
система „Canon EFS 7D Bodi“, система „Canon EF 17 - 40 ММ F/ 4IUSM“, телевизор
„Panasonic LCD“, камера „JCD“, устройство за наблюдение и контрол към Агенция Митници
- ИКУНК, измервателни системи - 6 броя, ел. системи „Sampi ТЕ 550“ - 3 броя, лафетни
струйници - 3 броя, противопожарна инсталация, товароразтоварна инсталация, тръбна
разводка за горива - 120 м., трафопост и табло, дизелов генератор, обваловка, резервоарен
парк, резервоар за дизел 500 куб. м., резервоар за бензин 200 куб. м., резервоар за вода 100
куб. м., цистерна за биодизел и биоетанол 80 куб. м., пасарелки- 4 броя, автонавна естакада,
помпена станция, възел за дозировка на биодизел, помпено - водно АС част, хидравличен
затвор и кабелно трасе, както ведно с всички останали находящи се в имота съоръжения,
подобрения и приращения ; Поземлен имот с идентификатор 41112.32.6 по КККР на
землището на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № РД 18-96/ 28.10.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК- София, находящ се в землището на гр. Кюстендил, м.
„***“, с площ 4452 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на
трайно ползване: нива, четвърта категория, с номер по КВС 032006, при граници на имота:
поземлени имоти с идентификатори: 41112.32.2, 41112.503.2480, 41112.503.4330,
41112.503.4331 и 41112.32.64.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Дино Енерджи“ ЕООД - гр. Кюстендил,
„Кафсима Петролеум“ ЕООД - гр. Сандански, област Благоевград и „Дино ойл“ ЕООД - гр.
Кюстендил, чрез пълномощника адвокат Д. Д., в която се твърди, че е неправилно.
В диспозитива не били посочени минимално необходимите белези, индивидуализиращи
непаричната вноска, която била прогласена за
- 3 -
относително недействителна, което пречело да се изведе действителната воля на съда.
По отношение на втората сделка в противоречие с материалния закон съдът се позовал на
свързаност , по смисъла на §1, т.3, б. 4, б. „д“ от ДРДОПК, между управителя на продавача
Г. В. и купувача. Оборимата презумпция на чл.216, ал.3 от ДОПК за знанието за
увреждането подлежала на доказване от ищеца, което последният не сторил. Всички сделки
2
били извършени преди вписването на исковата молба, поради което за да породи правно
действие положително за ищеца съдебно решение следвало да е доказано знание на всички
участници в тях,
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което иска
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба Държавата, представлявана от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите - гр. София, в писмения отговор я оспорва като
неоснователна.
Правилно съдът приел за установена свързаността между поредицата от сделки - знанието за
намерение за увреждане от представляващите дружествата. След извършването на всички
сделки - предмет на иска, недвижимите имоти отново били под контрола на едноличния
собственик и управител К. А. П., като задълженията на останалото без недвижимите имоти
първо, не били заплатени.
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 3783/ 24.06.2020
г., вписана с вх. рег. № 2557/ 13.08.2020 г., акт № 216, т.І, дело № 1258, имотна партида
19 513 на Службата по вписванията- гр. Кюстендил, подадена от старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - гр. София, в която се твърдяло, че към
17.06.2020 г. „Петролна компания Мерлин“ ЕООД - гр. Бобов дол, област Кюстендил имало
непогасени публични задължения, произтичащи от данък добавена стойност и осигурителни
вноски в размер на 309 701.58 лева и законна лихва върху главницата в размер на 41 427.08
лева.
С договор за покупко - продажба от 19.04.2019 г. дружеството продало на „Кафсима
Петролеум“ ЕООД - гр. Сандански, област Благоевград два недвижими имота в землището
на гр. Кюстендил за сумата 40 820 лева, която трябвало да бъде платена до 31.12.2019 г. С
договор за покупко - продажба от 3.12.2019 г. „Кафсима Петролеум“ ЕООД продало на
„Дино ойл“ ЕООД - гр. Кюстендил същите имоти за същата цена, която трябвало да бъде
платена до 30.06.2020 г. Приобретателят „Дино ойл“ ЕООД, в качеството си на едноличен
собственик на капитала на новоучреденото „Дино Енерджи“ ЕООД - гр. Кюстендил, внесъл
същите имоти като непарична вноска в капитала на дружеството с писмено съгласие в
изявление от 2.06.2020 г.
Според ищеца описаната поредица от действия и сделки била с цел да се увреди публичния
взискател, като бъде лишен от възможността да се удовлетвори от недвижими имоти, като
намерението за увреждане се доказвало от участието в трите разпоредителни сделки на
лицето К. А. П. в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на
3
изброените дружества, липсата на плащане на цената на имотите, като знанието у страните
по сделките се предполагало, тъй като били свързани с длъжника лица.
Молбата към съда била на основание чл. 216, ал. 3 от ДОПК сделките да бъдат обявени за
недействителни по отношение на държавата.
В писмения отговор ответниците „Петролна компания Мерлин“ ЕООД - гр. Бобов дол,
област Кюстендил, „Дино Енерджи“ ЕООД - гр. Кюстендил, „Кафсима Петролеум“ ЕООД -
гр. Сандански, област Благоевград и „Дино ойл“ ЕООД - гр. Кюстендил оспорили иска, като
молбата им към съда била да го отхвърли като неоснователен.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежни страни в процеса, които имат правен интерес от обжалването на подлежащ на
въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
Жалбоподателите не са релевирали оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че
фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
От справка за общите задължения на „Петролна компания Мерлин“ ЕООД, съставена от ТД
на НАП - гр. Кюстендил, се установява, че към 17.06.2020 г. дружеството е имало
непогасени публични задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, данък добавена стойност, здравно осигуряване, данък върху добавената
стойност от сделки в страната, корпоративен данък от нефинансови предприятия на обща
стойност 351 128.66 лева, от които 309 701.58 лева главница и 41 427.08 лева лихви.
- 5 -
С договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижими имоти № 138, т. І, рег. № 2516, дело № 117/ 19.04.2019 г., „Петролна компания
Мерлин“ ЕООД продало на „Кафсима Петролеум“ ЕООД следните недвижими имоти : І.)
Поземлен имот с идентификатор 41112.503.4331 по КККР на землището на гр. Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД 18-96/ 28.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК -
София, последно изменение със Заповед № КД-14-10-21/ 18.01.2013 г. на началника на
СГКК- Кюстендил, с адрес : гр. Кюстендил, ул. „***“ № 26, с площ 5 191 кв. м., с трайно
предназначение на територията : урбанизирана; с начин на трайно ползване: за складова
база, със стар идентификатор: 41112.503.1788, с номер по предходен план: ПИ 032068, при
граници на имота: поземлени имоти с идентификатори: 41112.32.64, 41112.32.6, 41112. 503,
4330, 41112.503.2518 и 41112.503.4332, ведно с построените в поземления имот сгради : 1)
4
сграда с идентификатор 41112.503.4331. 2 със застроена площ 78 кв. м., брой етажи: един, с
предназначение: административна, делова сграда, 2) сграда с идентификатор
41112.503.4331.3 със застроена площ 7 кв.м., брой етажи:1, с предназначение: сграда за
енергопроизводство и 3) сграда с идентификатор 41112.503.4331.4, със застроена площ 9 кв.
м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, както и с
построените в поземления имот съоръжения, представляващи петролна база, състояща се от
фундамент за резервоари, цистерна „Хендрикс рокс“, цистерна „Ман ТГА 410“, климатична
инсталация, система „Canon EFS 7D Bodi“, система „Canon EF 17 - 40 ММ F/ 4IUSM“,
телевизор „Panasonic LCD“, камера „JCD“, устройство за наблюдение и контрол към
Агенция Митници - ИКУНК, измервателни системи - 6 броя, ел. системи „Sampi ТЕ 550“ - 3
броя, лафетни струйници- 3 броя, противопожарна инсталация, товароразтоварна
инсталация, тръбна разводка за горива - 120 м., трафопост и табло, дизелов генератор,
обваловка, резервоарен парк, резервоар за дизел 500 куб. м., резервоар за бензин 200 куб. м.,
резервоар за вода 100 куб. м., цистерна за биодизел и биоетанол 80 куб. м., пасарелки- 4
броя, автонавна естакада, помпена станция, възел за дозировка на биодизел, помпено - водно
АС част, хидравличен затвор и кабелно трасе, както ведно с всички останали находящи се в
имота съоръжения, подобрения и приращения ;
ІІ.) Поземлен имот с идентификатор 41112.32.6 по КККР на землището на гр. Кюстендил,
одобрен със Заповед № РД 18-96/ 28.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК- София,
находящ се в землището на гр. Кюстендил, м. „***“, с площ 4452 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно
ползване: нива, четвърта категория, с номер по КВС 032006, при граници на имота:
поземлени имоти с идентификатори: 41112.32.2, 41112.503.2480, 41112.503.4330,
41112.503.4331 и 41112.32.64., за сумата 40 820 лева, която трябвало да бъде платена до
31.12.2019 г.
С договор за продажба на дружествени дялове, с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено по н.д. рег. № 2991/ 14.05.2019 г. на нотариуса Н. М., К. А. П.
продал на А. Б. Й. собствените си 50 дяла на обща стойност 5 000 лева от капитала на
„Петролна компания Мерлин“ ЕООД за сумата 1 500 лева, която била платена на продавача
преди подписването на договора.
С вписване № 20190520154125 промяната в обстоятелствата била вписана по
партидата на дружеството в търговския регистър.
С вписване № 20191024094448 в търговския регистър било вписано новоучреденото „Дино
ойл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Кюстендил, ул. „Белият камък“ № 25,
с основен предмет на дейност : търговия с петролни и други продукти, управление на
складова база за течни горива, търговия и доставка на течни горива, с уставен капитал 200
лева, внесен изцяло и управител едноличния собственик на капитала К. А. П.
С договор за продажба на дружествени дялове, с нотариално удостоверяване на подписите,
5
извършено по н.д. рег. № 7374/ 22.11.2019г. на нотариуса Н. М., К. А. П. продал на Г. И. В.
собствените си 5 000 дяла на обща стойност 500 000 лева от капитала на „Кафсима
Петролеум“ ЕООД за сумата 9 000 лева, която била платена на продавача преди
подписването на договора.
С вписване № 20191128173828 промяната в обстоятелствата била вписана по
партидата на дружеството в търговския регистър.
С договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 34, т. ІІІ, рег. № 7636, дело №
372/ 3.12.2019 г., „Кафсима Петролеум“ ЕООД продало на „Дино ойл“ ЕООД - гр.
Кюстендил описаните по - горе имоти същите имоти за сумата 40 820 лева, която трябвало
да бъде платена до 30.06.2020 г.
В документ, означен „съгласие за непарична вноска“, с нотариално удостоверяване на
подписа, извършено по н.д. рег. № 2019/ 2.06.2020 г. на нотариуса Н. М., е отразено
изявление на К. А. П., в качеството му на представляващ „Дино ойл“ ЕООД, описаните по -
горе недвижими имоти да бъдат внесени като непарична вноска в капитала на
новоучреденото „Дино енерджи“ ЕООД.
- 7 -
С вписване № 20200604152026 в търговския регистър било вписано новоучреденото „Дино
енерджи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Кюстендил, ул. „Белият камък“
№ 25 ; с основен предмет на дейност : създаване и експлоатация на петролни бази, петролни
складове за товаро-разтоварване, съхранение и търговия с течни и газообразни горива ; с
уставен капитал 1 823 960 лева, съставляващ непарична вноска - описаните по - горе
недвижими имоти, внесена от едноличния собственик на капитала „Дино ойл“ ЕООД и
управител К. А. П..
От справка, съставена от ТД на НАП - гр. София, се установява, че Г. И. В. е бил в трудово
правоотношение, както следва : с „Петролна компания Мерлин“ ЕООД от 7.04.2009 г. до
17.06.2019 г. ; с „Кафсима Петролеум“ ЕООД от 17.06.2019 г. до 19.12.2019 г.
В съдебното заседание на 6.04.2022 г. е прието заключението на техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Д. Д., според което пазарната стойност на процесните активи към
датата на първата и втората сделка, при използване на най - малко два метода за оценка, е 1
789 675 лева. Недвижимите имоти, описани в непаричната вноска в капитала на „Дино
енерджи“ ЕООД, са идентични с недвижимите имоти, придобити от „Дино ойл“ ЕООД с
нотариален акт № 34, т. ІІІ, рег. № 7636, нот. дело № 372 от 03.12.2019 г. Описаните в
предмета на сделката, сключена с нотариален акт № 138, т. І, рег. № 2516, дело № 117 от
19.04.2019 г., цистерна „Хендрикс рокс“, цистерна „Ман ТГА 410“, климатична инсталация,
6
система „Canon EFS 7D Bodi“, система „Canon EF 17 - 40 ММ F/ 4IUSM“ не участват в
непаричната вноска, внесена в капитала на „Дино енерджи“ ЕООД. Пазарната стойност на
процесните активи към датата на апорта - 2.06.2020 г. е 1 784 254 лева.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът
приема, че решението е правилно, като споделя крайните изводи на първоинстанционния
съд. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да
посочи и следното.
Исковата претенция е с правно основание чл. 216, ал. 3 от ДОПК, която разпоредба
предоставя на публичния изпълнител, в качеството му на процесуален субституент на
държавата, упражняването на правата на кредитора по чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите - да поиска от съда да обяви за недействителни спрямо държавата действията, с
които
длъжникът я уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.
Предмет на спора е установяването на относителната недействителност както на
сделката, с която длъжника е отчуждил описаните в нотариалния акт от 19.04.2019 г.
недвижими имоти, така и на последвалите във времето други две разпоредителни сделки, по
силата на които в крайна сметка същите имоти са станали собственост на ответника „Дино
енерджи“ ЕООД, който ги владее към деня на подаването на исковата молба. Обективното
съединяване на три иска, предявени на посоченото основание, е допустимо с оглед
разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. на
ВКС, ОСГТК, съгласно които „Защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща
разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с
имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по
отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на
последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и
самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат
разгледани в едно производство.“
Нужно е да се отбележи, че и трите разпоредителни сделки са били извършени след
възникването на вземането на държавата, но преди 13.08.2020 г. - денят на вписването на
исковата молба, което означава, че недействителността им не би следвало да засегне правата
на ответниците „Кафсима Петролеум“ ЕООД, „Дино ойл“ ЕООД и „Дино Енерджи“ ЕООД,
ако се установи, че те са ги придобили като трети добросъвестни лица по смисъла на чл. 135,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
Наличието на първия елемент от фактическия състав на приложимата норма -
съществуването на изискуеми публични вземания срещу „Петролна компания Мерлин“
ЕООД, обуславящо активната легитимация на държавата като кредитор, не се оспорва от
ответниците. То се установява и от неоспорената в срока по чл. 131 от ГПК справка за
7
общите задължения на дружеството, според която към деня на сключването на първата
сделка - 19.04.2019 г. продавачът е имал изискуеми публични задължения (с изтекъл срок за
доброволно плащане) в общ размер 337 613.96 лева (падежът на вземания в общ размер
13 540.70 лева е настъпил след посочената дата).
Преценката за наличието на втория обективен елемент във фактическия състав на правната
норма - атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора, трябва да бъде основана
на възприетото в практиката на касационната инстанция принципно положение :
„увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да
- 9 -
е начин затруднява удовлетворението на кредитора“. (Решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр.д.
№ 754/ 2009 г. на ВКС, ІV гр.о.). При така установените факти по делото не може да има
съмнение, че отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи, оценени на 1 789 675
лева, е правно действие, с извършването на което имуществото на длъжника е било
значително намалено - дружеството е останало без материални активи, които биха могли да
служат за удовлетворението на кредитора.
При обсъждането на въпроса за наличието на субективния елемент при сключването на
първата сделка следва да бъде съобразено, че тя е възмездна, което означава, че както
длъжникът, така и лицето, с което той е договарял, трябва да е знаело за увреждането (чл.
135, ал.1, пр. 2 от ЗЗД).
Според становището, изразено в Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/ 2012 г. на
ВКС, II т. о.: „естеството на намерението за увреждане (animus nocendi) няма самостоятелна
изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор“; „естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко
доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на
предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи
субективното намерение за увреждане“.
Категоричният извод за наличието на знание на контрахентите при сключването на договора
за продажба от 19.04.2019 г., че същият уврежда държавата, произтича от преценката на
един конкретен факт - страни по сделката са юридически лица, едноличен собственик на
капитала и управител на които е едно и също физическо лице - К. А. П.. Следователно
волеизявлението пред нотариуса е било направено от овластения органен представител на
двете юридически лица, който на основание своята представителна власт, е извършил
правни действия, пораждащи правни последици в сферата на представляваните.
8
Обединяващо в себе си фигурата на волеобразуващ орган на двете дружества (в качеството
си на едноличен собственик на капитала им, който решава въпросите, които са от
компетентността на общото събрание на дружество с ограничена отговорност - чл. 147, ал. 2
от ТЗ) и на техен волеизяваващ орган (в качество си на управител и законен представител)
въпросното лице е знаело, че в деня на извършването на сделката дружеството - продавач
има изискуеми публични задължения в общ размер 337 613.96 лева, както и че имотите -
предмет на сделката имат твърде значителна стойност и несъмнено биха послужили за
удовлетворяването на държавата в бъдещо производство по принудително изпълнение.
В контекста на изложените съждения следва да се приеме за доказано, че обсъдените
разпоредителни волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на
страните по сделката да постигнат желания от тях правен резултат - длъжникът да бъде
лишен от свое имущество, като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на
кредитора.
При наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна
норма договора за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 117 от 19.04.2019 г.,
следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.
При обсъждането на доводите на страните във връзка с относителната недействителност на
втората разпоредителна сделка съдът взе в съображение следното.
Вземането на държавата към длъжника за изискуеми публични задължения не е било
погасено към деня на сключването на договора - 3.12.2019 г. и тъй като с извършването на
този правен акт се засяга удовлетворяването на правата на кредитора спрямо длъжника
трябва да се приеме, че включените във фактическия състав на приложимата норма
обективни елементи са налице.
Приобретател на имотите е юридическо лице с едноличен собственик на капитала и
управител К. А. П., чиито волеизявления в качеството му на органен представител
едновременно на продавача и купувача при първата разпоредителна сделка, са били
направени със съзнателното намерение с извършването й длъжникът да бъде лишен от свое
имущество за да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. По делото няма данни,
които да обосновават извод за настъпила промяна в това намерение през периода от време
между сключването на двете сделки.
В съответствие с приетото в цитираното Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/
2012 г. на ВКС, II т. о. знанието на продавача, че сделката уврежда държавата, следва да се
установи по пътя на косвеното доказване - от преценката на конкретните факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане, които са следните.
Волеизявлението от името на дружеството - продавач в нотариалния акт от 3.12.2019 г. е
9
направено от управителя Г. И. В., който придобил по силата на договор за продажба от
22.11.2019 г. всички дружествени дялове в капитала на „Кафсима Петролеум“ ЕООД от
техния дотогавашен собственик К. А. П..
- 11 -
Промяната на обстоятелствата, включително и избирането на Г. В. за управител, били
вписани по партидата на дружеството в търговския регистър на 28.11.2019 г.
Друг съществен за спора факт се установява от неоспорената от ответниците в срока по чл.
131 от ГПК справка от 22.06.2020 г. (на л. 54 от делото) - към деня на придобиването на
дяловете Г. И. В. е бил в трудово правоотношение с „Кафсима Петролеум“ ЕООД, което
означава, че към 22.11.2019 г., в качеството си на работник и работодател, те са били
свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДРДОПК. Този факт не обуславя прякото
прилагане на оборимата презумпция в чл. 216, ал. 3, пр. 2 от ДОПК, но е неоспоримо
свидетелство за действителните отношения между представляващия дружеството -
продавач на дяловете и приобретателя по сделката. В тази връзка следва да се изтъкне и
посочената в договора „необяснимо“ ниска продажна цена - 9 000 лева (за която по делото
няма данни да е била платена), на която са били придобити всички 5 000 дружествени дяла
на обща стойност 500 000 лева от капитала на дружество, в имуществото на което към деня
на продажбата на дяловете е имало активи на стойност 1 789 675 лева.
Показателен, също така е и факта, че втората разпоредителна сделка е била сключена само 5
дни след вписването на Г. В. като едноличен собственик на капитала и управител по
партидата на дружеството в търговския регистър, който насочва към обоснованото
предположение, че прехвърлянето на дяловете е било извършено с единствената цел като
страна по договора за продажба на недвижимите имоти дружеството - продавач да бъде
представлявано от органен представител, различен от К. П..
Не може да бъде подминат без внимание и факта, че купувачът по втората сделка „Дино
ойл“ ЕООД е новоучредено дружество с едноличен собственик на капитала и управител К.
П., вписано в търговския регистър на 24.10.2019 г. - малко повече от месец преди деня на
сделката, което насочва към друго обосновано предположение - че то е било учредено с
единствената цел да придобие имотите, които впоследствие да отчужди, което е и станало с
извършването на третата от сделките - предмет на делото.
Обсъдени в съвкупност изброените доказателствени факти по безспорен начин обосновават
констатацията, че прехвърлянето на собствеността върху дружеството - продавач по втората
сделка на неговия служител Г. И. В. е било осъществено от действителния
10
собственик на дружеството с единствената цел да бъде легитимирано едно друго лице, което
да извърши правното действие, което при други обстоятелства той сам би извършил. При
горната констатация и описаната фактическа обстановка следва да се изключи всяка
вероятност, която би могла да опровергае извода, че още преди деня на сключването на
сделката лицето, действащо като органен представител на продавача, е знаело, че тя уврежда
държавата.
По изложените съображения договора за покупко - продажба, сключен с нотариален акт №
34 от 3.12.2019 г., следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.
Последното от атакуваните правни действия е внасянето на непарична вноска в капитала на
новоучреденото „Дино енерджи“ ЕООД.
Към деня на внасянето на апорта - 2.06.2020 г., вземането на държавата към длъжника за
изискуеми публични задължения не е било погасено и тъй като с извършването на това
правно действие се засяга удовлетворяването на правата на кредитора съдът приема, че
обективните елементи, включени във фактическия състав на отменителния иск, са налице.
В доктрината и съдебната практика внасянето на непарична вноска в търговско дружество е
дефинирано като разпоредителен акт, с който физическо или юридическо лице прехвърля
собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в
патримониума на дружеството. Волеизявленията на вносителя-собственик на апортираната
вещ и на търговското дружество, което приема апорта, се изразяват в два акта: от една
страна - съгласие на собственика, а от друга - решение на общото събрание на търговското
дружество за сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с
отразяване на капитала (при учредителния апорт), респ. решение на общото събрание за
увеличение на капитала на дружеството чрез непарична вноска (при последващия апорт).
Когато вносител на непаричната вноска е юридическо лице, волята се изразява от неговия
органен представител.
Волеизявлението в учредителния акт от 28.05.2020 г., от името на „Дино ойл“ ЕООД -
едноличен собственик на капитала на „Дино енерджи“ ЕООД, с което се урежда
организационното устройство и дейността на новоучреденото едноличното дружество с
ограничена отговорност (включително и размера на уставния капитал - 1 823 960 лева,
формиран изцяло от непаричната вноска на учредителя), е направено от управителя К. П..
Същият, отново в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Дино
ойл“ ЕООД, е направил волеизявлението в т.нар. „съгласие за непарична вноска“ от
2.06.2020 г., по силата на което
- 13 -
недвижимите имоти са били внесени в капитала на ответника „Дино енерджи“ ЕООД.
11
Съображенията на съда да приеме за безспорно доказано, че тези разпоредителни
волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на страните по сделката
да постигнат желания от тях правен резултат - длъжникът да бъде лишен от свое имущество,
като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на кредитора, са същите, каквито
бяха изложени по - горе при обсъждането на първата разпоредителна сделка.
Крайният извод е, че правните действия, извършени във връзка с внасянето на 2.06.2020 г.
на непарична вноска в капитала на „Дино енерджи“ ЕООД следва да бъдат обявени за
недействителни по отношение на държавата.
С оглед неоснователността на релевираните в жалбата оплаквания и поради
съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на ответника по въззивната жалба е поискал
присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът преценява като основателно
и приема, че на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ,
следва да бъде уважено за сумата 360 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 28.06.2022 г. по т.д. № 54/2020 г. на Окръжен съд -
гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА „Петролна компания Мерлин“ ЕООД - гр. Бобов дол, област Кюстендил, ул.
„Стефан Стамболов“ № 47, ет.5, ап. 14, с ЕИК *********, „Кафсима Петролеум“ ЕООД -
гр. Сандански, област Благоевград, ул. „Ильо войвода“ № 10, с ЕИК *********, „Дино
ойл“ ЕООД - гр. Кюстендил, ул. „Белият камък“ № 25, с ЕИК ********* и „Дино
Енерджи“ ЕООД - гр. Кюстендил, ул. „Белият камък“ № 25, с
ЕИК ********* да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Национална агенция за
приходите - гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 сумата 360 (триста и
шестдесет) лева, представляваща разноски, направени във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13