Р Е Ш Е Н И Е № 516
гр. Видин, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2593 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от И.Ц.И. ***, чрез адв. А.С.А. ***, с която е предявен иск по: чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на
ищеца произтичат от настъпило на 19.09.2014г. ПТП в гр. Видин, вследствие на
което ищецът като водач на мотоциклет „Харлей Дейвидсън“ с ДК № ВН 4111В е
пострадал при вина на другия участник – водач на товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит 350“ с ДК № ВН 7623 ВТ. Посочва се, че при настъпилото
ПТП, на ищеца са причинени множество травматични увреждания: травматичен шок;
счупване на срамната кост-закрито; счупване на таз/дисхиза на
симфизата-отваряне на тазовия пръстен/; непълно изкълчване на
кръстно-хълбочната става вдясно; счупване на ацетабулума в дясно/ главулечна
ямка-ДТБС/; счупване на ІІ-ри поясен прешлен; счупване на кръстната кост в
дясно околоставно; контузия и хематом в скротална област и перинеално. Това
наложило болнично лечение, заради което ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински такси , услуги и разходи за усилен
хранителен режим. Поддържа се, че към датата на настъпване на събитието,
товарният автомобил, с който е причинено ПТП, е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер от 7577.71 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди и сумата
от 2307.00 лева – обезщетение за забава за периода от 10.09.2016г. до
предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Ответникът в
срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е
доводи, че пред застрахователя ищецът не е предявил претенции за твърдените
имуществени вреди, а такова искане е депозирано в исковата молба, поради което
не се дължи обезщетение за забава.
Направено е
възражение, че на ищеца не следва да се присъжда претендираното обезщетение,
тъй като същият е допринесъл за настъпването на ПТП, респ. на уврежданията,
които е претърпял. Посочено е, че съпричиняването се изразява в две нарушения,
а имено: ищецът се е движил с превишена скорост и товарният автомобил е подал
сигнал завой на ляво, но въпреки това ищецът не е предприел действия за
избягване на удара.
Оспорени са претендираните с исковата молба имуществени вреди да са претърпени от ищеца или да са в искания размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно- медицинска и съдебно-стоковедска експертизи, приложено е АНД № 1072/2015г. по описа на РС – Видин и гр.д. № 13098/ 2015г. по описа на СГС.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от решение № 387/11.11.2015 г., постановено по АНД № 1072/2015 г. по описа на РС Видин, лицето Валентин Любчов И. е признат за виновен за станалото ПТП на 19.09.2014 г. в гр.Видин, на кръстовището на ул.Райна Княгиня и ул. Тополовец, за това че при управление на товарен автомобил „Форд Транзит 350” с ДК № ВН 7623 ВТ в посока от кръстовището на ул.Райна Княгиня с ул. Цар Симеон Велики към кръстовището на ул.Райна Княгиня с ул. Княз Борис I, е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 ЗДвП, не е осигурил предимство на движещия се по ул.Райна Княгиня в посока от кръстовището на ул.Райна Княгиня с ул. Княз Борис I към кръстовището на ул.Райна Княгиня с ул. Цар Симеон Велики мотоциклет „Харлей Дейвидсън” ДК № ВН 4111В , управляван от ищеца, с което му причинил по непредпазливост травматични увреждания.
Така установеният механизъм на ПТП се потвърждава от съставения протокол за ПТП № 1315476/24.09.2014 г. Механизмът на пътно-транспортонто произшествие е безспорно установен в приложеното АНД, по което има постановено решение по чл. 78а от НК.
Не е спорно, че товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 350“ с ДК № ВН 7623 ВТ в момента на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
С решение № 723/03.02.2017г. по гр.д. № 13098/2015г. по описа на СГС, изменено с решение № 2277/06.11.2017г. по в.гр.д. № 3107/2017г. по описа на САС, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото ПТП в размер на 80000.00 лева. В решението на въззивната инстанция е прието, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца.
Установено е, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени множество травматични увреждания: травматичен шок; счупване на срамната кост-закрито; счупване на таз/дисхиза на симфизата-отваряне на тазовия пръстен/; непълно изкълчване на кръстно-хълбочната става вдясно; счупване на ацетабулума в дясно/ главулечна ямка-ДТБС/; счупване на ІІ-ри поясен прешлен; счупване на кръстната кост в дясно околоставно; контузия и хематом в скротална област и перинеално.
От представените многобройни писмени доказателства – епикризи, амбулаторни листове, фактури, както и от гласните доказателства на разпитаните свидетели, се установява, че ищецът е провел лечение в болнични и амбулаторно -домашни условия. Бил хоспитализиран първоначално по спешност в ОАИЛ-МБАЛ-Видин, след което лечението му продължило в МБАЛСМ"Пиригов" ЕАД. На 20.09.14 г. по спешност му била извършена операция за корекция на тазовия пръстен -поставен бил външен фиксатор. С отложена спешност на 02.10.14 г. бил опериран, като му бил свален външния фиксатор, под рентгенов контрол извършена била кръвна репозиция - вътрешна фиксация с две реконструктивни плаки и винтове за корекция на тазовия пръстен. Под контрол била направена вътрешна фиксация на фрактурата на кръстната кост и крилото на дясна хълбочна кост. На 09.10.14г. била извършена ревизия на операцията. От 09.10.14 г. до 16.10.14 г. в болнични условия му била проведена рехабилитация по кинезитерапевтична програма, обучен бил да ходи с помощни средства. От 17.10.14 г. до 24.10.14 г. бил хоспитализиран по повод счупването на втори поясен прешлен и било проведено консервативно лечение. Извършено било сваляне на дреновете от оперативната рана, продължена била обезболяващата и антикоагулантна терапия. Бил изписан с подобрение, с продължение на медикаментозната терапия-амбулаторно.
Вещото лице – ортопед по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза потвърждава извършените медицински манипулации, както и използваните медицински материали и консумативи, както и лекарства. В съдебно заседание вещото лице посочва, че всички приложени по делото счетоводни документи за закупуване на медицински консумативи, изделия, средства, с изключение на ВИП стаята за болничен престой, се намират в причинно-следствена връзка със събитието и тези средства е било необходимо да бъдат похарчени. Вещото лице е посочило също, че имплантите задължително се заплащат от пациента и са необходими, за да бъде извършена съответната операция.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-стоковедска експертиза подробно е дало заключение за пазарната стойност на медицинските изделия, консумативи и средства, като е ползвал за сравнение цените в МБАЛ „Св. Петка“АД – Видин. От заключението се установява, че цените за процесния период са сходни с тези на консумативите, средствата и изделията в УМАЛСМ „Н.И. Пирогов“- София, с изключение на цената за ВИП стая.
Вещото лице е посочило в заключението си и стойността на извършените разходи от ищеца по представените по делото писмени доказателства – фактури, в т.ч. и заплащане за стая, които възлизат на сумата в общ размер от 7077.71 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от КЗ /отм./ респ. чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Основателността на иска предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на автомобила, причинил произшествието.
Сочените предпоставки са безспорно установени чрез обсъдените и събрани в производството доказателства. Установено е, че от пътно-транспортното произшествие, на ищеца са причинени множество травматични увреждания, които са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача на товарния автомобил, и които подлежат на обезщетяване. Именно заради това ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно дадените разяснения с т. 15 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент.
В тежест на ищеца е да докаже размерът на причинените имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания следствие от застрахователното събитие.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 266, ал. 1 от КЗ / отм./
Извършените от ищеца разходи във връзка с лечението му се намират в причинно-следствена връзка със събитието и тези средства е било необходимо да бъдат похарчени. Състоянието му е било тежко, което наложило оперативна намеса, при която на ищеца са поставени импланти. Вещото лице по приетата СМЕ е посочило, че имплантите задължително се заплащат от пациента и са необходими, за да бъде извършена съответната операция. От показанията на разпитаните свидетели, се установи че разходът за т. нар. ВИП стая е бил наложителен поради липса на легла, а не е поради желанието на ищеца да ползва такава стая. Установи се също, че ищецът известно време е бил неподвижен на легло, за което са изразходени и посочените медицински консумативи, изделия и лекарства. Всички тези разходи са извършени в периода м. октомври – м. ноември 2014г. Въпреки обективността на изготвената съдебно-стоковедска експретиза, съдът намира че ще следва да присъди на ищеца обезщетение за причинените имуществени вреди в реално изразходения размер, съгласно представените писмени доказателства, а не посочените в заключението размери по средни пазарни цени. Това е така, защото на обезщетяване подлежат действително претърпените вреди, съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./
Общият размер на направените от ищеца разходи, сумирани от съда по представените писмени доказателства възлиза на сумата от 7077.71 лева, до която сума претенцията ще следва да се уважи.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Съдът не споделя развитите от ищеца доводи относно изпадането в забава на ответника по отношение на сочените имуществени вреди от деня на увреждането, тъй като в нормативната уредба не е предвидена възможност за заплащане на лихва за вреди от дата, предхождащо тяхното настъпване в обективната действителност.
В чл. 272 от КЗ /отм./ е посочено, че увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите
По делото не се ангажираха доказателства ищецът да е уведомил застрахователното дружество за извършените разходи, да му е представил писмени документи за тях и да го е поканил да плати, а последният да е отказал плащане. При това положение ответното дружество преди предявяване на иска в съда не е изпаднало в забава, тъй като не е уведомено за извършените разходи и за техния размер.
С оглед на това, претенцията за сумата от 2307.00 лева – обезщетение за забава за периода от
10.09.2016г. до предявяване на иска в съда – 12.09.2019г. ще следва да се
отхвърли като неоснователна.
По разноските.
В полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 683.89 лева, съразмерно на уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за още едно съдебно заседание в размер на 100.00 лева или общо 783.89 лева.
В полза на ответника съобразно правилата на чл.78, ал.3 ГПК следва бъдат присъдени разноски за вещо лице в размер на 42.60 лева,, както и адвокатско възнаграждение в размер на 280.88 лева. Неоснователно се явява възражението на ищцовата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, тъй като същото е съобразено с размера на минималното възнаграждение по НМРАВ.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС - Видин на основание чл. 78, ал.6 от ГПК в размер на 283.11 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 85.92 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
|
|
|
|
|
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 да заплати на И.Ц.И. с ЕГН ********** ***.св. Кирил и Методий № 9 на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 7077.71 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода м. октомври – м. ноември 2014г., свързани с разходи за лечение, в т.ч. медицински такси, разходи за болничен престой, медицински консумативи и медикаменти, причинени му в резултат на настъпило на 19.09.2014г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 12.09.2019г. до окончателното плащане, като исковата претенция над присъдения размер до претендирания такъв до сумата от 7577.71 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Ц.И. с ЕГН ********** ***.св. Кирил и Методий № 9 против ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 иск за
заплащане на сумата от 2307.00
лева – обезщетение за
забава за периода от 10.09.2016г. до предявяване на иска в съда – 12.09.2019г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 да заплати на адвокат А.С.А. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 783.89 лева.
ОСЪЖДА И.Ц.И. с ЕГН ********** ***.св. Кирил и Методий № 9 да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 323.48 лева.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 да заплати по сметка на РС – Видин държавна такса в размер на 283.11 лева и разноски за вещо лице в размер на 85.92 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: