РЕШЕНИЕ
№ 1435
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110218261 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „К. И.“ ЕООД с ЕИК*************** със
седалище и адрес на управление в гр. *****************************************,
представлявано от управителя Д. В. К., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат К. П. М. от
Хасковската адвокатска колегия, против наказателно постановление №***************,
издадено на 23. VIII. 2024 година от Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“
на дирекция „Оперативен контрол“ от главна дирекция „Фискален контрол“ на
Националната агенция по приходите с ЕИК по БУЛСТАТ***************** със седалище и
адрес на управление в гр. ***************************, представлявана от директора Р. П.
С.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва извършването на
твърдяното административно нарушение. Актосъставителят не присъствал при
извършването на проверката, при която било установено твърдяното административно
нарушение. Изпълнителното деяние било описано непълно както в акта за установяване на
административното нарушение, така и в наказателното постановление. Не били събрани
сведения кога и къде била натоварена стоката, а законодателството изисквало получаването
1
на уникален номер преди това. Не било описано и превозното средство, с което била
превозена стоката. Не ставало ясно и откъде е започнало транспортирането на стоката. Не
и
ставало ясно още дали е нарушена ал. 1 или ал. 2 на чл. 127 на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания във връзка с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс.
Направено е и искане за присъждане на 1 200.00 лева разноски за възнаграждение на
един адвокат, като е представен и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.
Адвокат К. П. М. от Хасковската адвокатска колегия представлява жалбоподателя и в
съдебно заседание. Поддържа жалбата и моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно издадено.
Ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно
упълномощения процесуален представител – главен юрисконсулт Спас Йорданов Евтимов,
навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в
този смисъл на приложените по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят извършва предварително деклариране на стоки с висок фискален
риск, след което превозва стоките.
На 12. II. 2024 година на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата
свидетелите И. Д. Ч. с ЕГН********** и Н. Г. К. с ЕГН********** извършват проверка на
моторно превозно средство марка „М.“ с регистрационен №************* с водач Д.А.Р..
При проверката се установява, че с превозното средство се извършва вътреобщностна
доставка на 7 000.00 картофи, пресни или охладени: други с код ************. Установено е
още, че изпращач е жалбоподателят със седалище в Република България, а получателят е със
седалище в Република Гърция. Сведения в такъв смисъл се установяват и от декларацията
на водача на превозното средство, представена по делото. Стойността на превозваната
стока се установява в размер на 4 725.00 €, за което явства представени по делото фактура
и CMR.
При запитване от свидетеля Н. Г. К. с ЕГН********** за уникален номер за превоз на
стоки, водачът отговаря, че няма такъв.
За проверката е съставен представен по делото Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск при вътреобщностна доставка при напускане на страната
2
№010102951145_1.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, включително:
процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление;
протокол от проверка;
заповед за компетентност;
международна товарителница;
фактура;
декларация;
обяснение, дадено при предявяването на акта за установяване на административно
нарушение;
справка, от която се установява липсата на уникален номер за превоз на стоки, както и
показанията на разпитаните свидетели.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 10. V. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – свидетеля Б. О. Г. с ЕГН**********, заемащ длъжността
старши инспектор по приходите в Централното управление на Националната агенция за
приходите.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Въз основа на установеното в акта Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ на Националната агенция за приходите на 23. VIII.
2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло
описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за
приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и налага на
жалбоподателя административно наказание глоба в минимален размер от 5 000.00 лева на
б
основание чл. 278, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за нарушение на чл.
и
127, ал. 2 от същия кодекс.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 03. ХII. 2024 година, а жалбата е подадена на 11. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
3
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представената Заповед, издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите на 27. II. 2024 година под №ЗЦУ-384, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 12. II. 2024
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 10. V. 2024
година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 23. VIII.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
В акта за установяване на нарушението е посочена липсата на уникален номер за
превоз. Посочен е и кодът на стоките, за да се извърши проверка дали действително са с
б
висок фискален риск. Административното наказание е наложено по реда на чл. 278, ал. 3 от
и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - за неизпълнение задължението по чл. 127, ал.
2 от същия кодекс на изпращача предварително да декларира данни за всеки отделен превоз
преди започване на натоварването на транспортното средство при превоз на стока с висок
фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския
съюз, и завършва на територията на Република България. Санкцията при липса на
деклариране е определена като процент от данъчната основа на превозваната стока по
смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но с минимален размер. В процесния
случай е наложена санкция именно в минимален размер след установяването на размера на
данъчната основа – 4 725.00 €.
С оглед на това, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
и
вмененото му административно нарушение по чл. 127, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба №Н-5 от 29. IX. 2023 година за
условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, което
съгласно разпоредбата на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания
носи обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
Въпреки изложеното, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление не са описани съществени факти и обстоятелства, свързани с
осъщественото административно нарушение. В този смисъл в акта, в нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания,
невярно е посочена датата на извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.
4
и
127, ал. 2 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс нарушението се счита извършено в
момента на започване на натоварване на стоката на транспортното средство, до който
момент данъчно задълженото лице е следвало да декларира превоза на стоката пред
Националната агенция за приходите.
В настоящия случай, в акта е посочена неправилно датата на проверката, при която е
установена липсата на уникален номер на превоз. В акта не е посочена датата, на която е
натоварена стоката, до който момент дружеството-жалбоподател е имало задължение да
декларира превоза . В акта за установяване на административно нарушение не е посочено
и мястото на извършване на нарушението. Липсата на посочване в акта на време и място на
извършване на нарушението съществено ограничава правото на защита на санкционираното
лице, доколкото го поставя в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му
„административно обвинение“. Затова и представлява допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на образуваното административнонаказателно производство.
В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 12. II.
2024 година (датата на проверката) в гр. София. Датата на извършване на нарушението
отново е посочена неправилно, доколкото по делото не е установено дали именно на тази
дата процесната стока с висок фискален риск е била натоварена в превозното средство.
и
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс задължението за деклариране на превоза на стоката възниква преди започване на
натоварването на транспортното средство, за което няма данни да е извършено в деня на
проверката. Следва да се отбележи, че датата на извършване на административното
нарушение винаги представлява съществен елемент от обективната му страна. В този
смисъл посочването в наказателното постановление на дата на извършване на нарушението,
различна от действителната такава, представлява основание за отмяна на последното.
Въззивният съд не разполага с възможност да измени обжалваното наказателното
постановление относно датата на извършване на нарушението, тъй като това представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на „административното обвинение“, по
които факти наказаното лице не се е защитавало в хода на административнонаказателното
производство. В този смисъл е и константната съдебна практика, и по-точно Решение №202,
постановено на 12. VII. 2011 година по наказателно дело № 1195 по описа на II наказателно
отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2011 година, в което е
посочено, че „времето на извършване на деянието е съществен елемент на обвинението,
както във фактически, така и в правен аспект и не може произволно да бъде променян без
съответна инициатива от прокурора по указания в чл. 287, ал. 1 от Наказателно-
процесуалния кодекс начин, и то само ако основанията за това са настъпили при съдебното
следствие“.
С оглед на изложеното, в контекста на спецификата на производството по Закона за
административните нарушения и наказания, посочването в наказателното постановление на
дата на извършване на нарушението, различна от действителната такава, обуславя отмяна на
последното. Противното, означава вменяване на нови факти на наказаното лице, по които
5
последното не се е защитавало в хода на образуваното срещу него
административнонаказателно производство.
По изложените съображения, съдът счита, че в случая е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, както и неправилно приложение на материалния закон, които обуславят
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а процесното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания жалбоподателят има право на разноски предвид основателността на подадената
жалба. На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение при
интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева е 400.00 лева плюс 10.00 % за горницата над 1 000.00
лева, т. е. 800.00 лева. В конкретния случай се претендира присъждане на заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лева, който надхвърля с 400.00 лева,
предвиденото минимално такова. Макар и жалбата да е от 7 страници, то в нея се съдържат
стандартните възражения, които се правят в производствата с подобен предмет, като делото
е приключило в едно съдебно заседание и случаят не представлява фактическа и правна
сложност в сравнение с други подобни, поради което направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явява основателно и същото
следва да бъде намалено до размера на минималното предвидено. За да се произнесе по
такъв начин съдът се съобрази и с Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл. 101,
параграф 1 ДЕС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения
д
и наказания във връзка с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания,, наказателно постановление
№**************** издадено на 23. VIII. 2024 година от Началника на Софийския
отдел „Оперативни дейности“ на дирекция „Оперативен контрол“ от главна дирекция
„Фискален контрол“ на Националната агенция по приходите с ЕИК по
БУЛСТАТ**************** със седалище и адрес на управление в гр.
***************************, представлявана от директора Р. П. С., с което на „К.
И.“ ЕООД с ЕИК************** със седалище и адрес на управление в гр.
6
**************************************, представлявано от управителя Д. В. К.,
по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представлявано от адвокат К. П. М. от Хасковската адвокатска колегия, на основание
б
чл. 278, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е наложено
и
административно наказание глоба в размер на 5 000.00 лева за нарушение на чл. 127,
ал. 2 от същия кодекс, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. НАМАЛЯВА размера на претендираните от К. И.“ ЕООД с ЕИК************* със
седалище и адрес на управление в гр. София в част I на жилищен комплекс Младост в
а
блок ХII във вход II на етаж II в апартамент VI, представлявано от управителя Д. В.
К., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания представлявано от адвокат К. П. М. от Хасковската адвокатска колегия,
разноски за адвокатско възнаграждение от 1 200.00 лева на 800.00 лева.
д
3. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „К. И.“
ЕООД с ЕИК***************** със седалище и адрес на управление в гр.
************************************* представлявано от управителя Д. В. К., по
силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представлявано от адвокат К. П. М. от Хасковската адвокатска колегия, сумата от
800.00 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7