№ 2
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. В. М., чрез процесуалния му
представител адв.В., против решение № 907/11.07.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2658/2021г. в частта, в която е отхвърлен предявеният
от въззивника /погрешно посочен в диспозитива на решението с фамилното
име М./ иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено в
отношенията му с ответницата В. П. С., че е едноличен собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Карамфил“ бл.11, вх.1, ет.13 и
съставляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор
10135.2553.42.1.61 по КК на гр.Варна, ведно с прилежащите му таванско
помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за
горницата над уважения размер от 21 100/57 000 ид.ч. до 100 % ид.ч. от
описания недвижим имот.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, и с установеното от събраните по делото доказателства.
Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаната по
делото свидетелка К.А., без да отчете нейната заинтересованост и
противоречията в изложеното от нея, не ги е обсъдил в съвкупност с
останалия доказателствен материал, необосновано е приел, че в
представеното извлечение от банковата сметка на въззивника не се съдържат
данни за изтегляне на сумата от 26 000 евро, както и че същата е открита на
1
23.03.2007г. Оспорват се и фактическите и правни изводи на съда относно
действителната придобивна цена на процесния апартамент и начина на
нейното заплащане. Изложени са доводи по съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълния му
размер, евентуално до размер на 47 100/57 000 ид.ч.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
въззиваемата В. С., в който се излага становище за неоснователност на
жалбата. Сочи се, че изводите на съда относно действителната цена на
придобиване на процесния апартамент са в съответствие с ангажираните по
делото доказателства и при непроведено от въззивника доказване на
твърдяната от него цена. Счита за правилни и изводите на съда, че приетото
като доказателство извлечение от банковата сметка на въззивника не доказва
извършено плащане в брой на сумата от 26 000 евро. Излагат се доводи, че
това доказателство не доказва и твърденията на въззивника, че изтеглените на
26.07.2007г. 26 000 евро, както и преведените на същата дата 21 100 евро са
част от получените суми от продажбата на наследствения му имот, както и че
с ангажираните от нея гласни доказателства е доказала твърденията си за
вложени средства в придобиването на апартамента, получени по дарение от
нейните родители.
Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от въззивника К.
М. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №
3327/09.09.2022г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането му за изменение на решението в частта за разноските относно
присъденото в полза на процесуалния представител на ответницата
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. По подробно изложени аргументи
за неправилност на същото поради липса на доказателства за осъществена
безплатна правна помощ се иска неговата отмяна.
Срещу частната жалба не е депозиран отговор.
В с.з., чрез процесуалните си представители страните поддържат,
съответно оспорват подадените жалби. Претендират се разноски за
въззивното производство.
При извършената проверка по валидността на обжалваното
решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
ОС – Варна се е произнесъл по предявен от въззивника К. В. М. против
В. П. С. иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.23 СК, основан на
твърдения, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си, с
нот.акт № 128, том ІV, рег. № 6667, д. № 591/2007г. на нотариус с рег. № 224
са закупили недвижим имот – апартамент № 61, находящ се в гр.Варна,
ул.“Карамфил“, бл.11, ет.13, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2553.42.1.61 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащото
му таванско помещение № 11 и 1.6812% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, за посочена в нот.акт цена от 41 254.60 лева, платена с
изцяло лични средства на въззивника. Твърди се, че на 27.03.2007г. с нот.акт
№ 48/2007г. въззивникът, заедно с майка му и сестра му са продали
2
наследствен недвижим имот – нива с идентификатор 39164.15.309 за сумата
от 287 507 лева, от която цена по общо съгласие той и сестра му получили по
122 000 лева, а майка му останалата част. В деня на получаване на сумата
същата била внесена от него по открита на 26.03.2007г. банкова сметка в евро
/внесената сума била в размер на 62 000 евро/ и от която сметка в полза на
продавача на закупения впоследствие от него и съпругата му процесен
апартамент е бил извършен банков превод на 21 000 евро, равняващи се на
41 102.80 лева. Останалата част от 151.80 лева до покриване на продажната
цена – 41 254.50 лева е доплатена от него в брой. С оглед на това твърди, че е
налице пълна трансформация на лично имущество, поради което е едноличен
собственик на така придобития по време на брака недвижим имот.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор въззиваемата В. С. е
оспорила иска с възражения за неговата неоснователност. Навежда доводи, че
процесният апартамент действително е закупен по време на брака им, но за
сумата от 57 000 евро, както и че средствата, с които е заплатена тази цена са
изцяло семейни – спестявания и получени от семейството дарения както от
нейните родители, така и от майката на въззивника. Твърди, че в периода
1999г. – 2003г. нейните родители ежегодно са им дарявали сумата от по 3 000
лева, а от 2004г. до 2006г., вкл. – по 7 000 лева с цел закупуване на жилище,
че получената от въззивника сума от 122 000 лева надхвърля стойността на
наследствения му дял, възлизащ на 95 835.67 лева и с оглед на което
горницата от 26 164.33 лева има характер на извършено от свекърва й дарение
в полза на семейството и като израз на благодарност за полаганите към нея
грижи от страна на въззиваемата. Оспорва твърденията, че извършеният
превод на сумата от 21 000 евро от банковата сметка на въззивника е част от
полученото от него от продажбата на наследствения му имот, както и че така
получените средства въобще са били внесени по процесната банкова сметка.
Наведени са твърдения за дарствени намерения от страна на бившия й съпруг
– същият заявявал пред трети лица, че апартаментът е закупен като подарък
за нея, което изключвало претенцията му за еднолична собственост.
По повод наведените от въззиваемата оспорвания досежно
действителната придобива цена в първото по делото с.з., по реда на чл.143,
ал.2 ГПК въззивникът е направил признание, че уговорената и заплатена цена
не е тази по нотариалния акт като е навел твърдения, че същата е в размер на
47 000 евро, плащането й е извършено отново изцяло с негови лични средства
– получената продажна цена от наследствения имот като 21 100 евро са
заплатени по банков път от посочената в исковата му молба банкова сметка, а
останалите са платени в брой, в деня на покупко-продажбата с изтеглени в
същия ден от същата банкова сметка 26 000 евро.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
настоящото производство и наведените във въззивната жалба
оплаквания, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, че са бивши съпрузи, чийто брак,
сключен на 24.10.1998г. е прекратен с развод съгласно влязло в сила на
18.12.2020г. решение по гр.д. № 9080/2020г. на РС – Варна, че по време на
брака си същите са закупили недвижим имот – апартамент № 61, находящ се
3
в гр.Варна, ул.“Карамфил“, бл.11, ет.13, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2553.42.1.61 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащото
му таванско помещение № 11 и 1.6812% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, както и че посочената в договора за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 128, том ІV, рег. № 6667, д. № 591/2007г. на
нотариус с рег. № 224, придобивна цена в размер на 41 254.60 лева е
симулативна.
Спорните въпроси, във връзка с които са и наведените във въззивната
жалба оплаквания са каква е действителната цена, както и произхода на
средствата, с които същата е заплатена.
Процесната сделка е сключена при действието на отменения СК от
1985г. и съгласно който паричните влогове са част от СИО, независимо от
това кой от съпрузите е титуляр. Когато заплащането на цената на придобит
по време на брака имот е извършено със средства от такъв влог презумпцията
за съвместен принос се счита за опровергана, ако сумите по влога съставляват
имущество по см. на чл.20 СК /отм./, т.е. ако са придобити преди брака,
получени по наследство или дарение, съответно ако техният източник е
отчуждено лично имущество на съпруга. В тази хипотеза е налице
трансформация на лично имущество, поради което новопридобитият имот ще
бъде лична собственост на този съпруг съобразно размера на вложените от
него лични парични средства. Именно трансформацията изключва приноса на
другия съпруг, поради което и ирелевантно е участието на последния
/материално или нематериално/ за общото благосъстояние и грижа на
семейството.
Ето защо основателността на настоящия иск предпоставя
установяването на посочените като спорни обстоятелства относно
действителната цена, заплатена от съпрузите за придобиването на процесния
апартамент, както и произхода на средствата, с които е извършено плащането
й.
Доколкото и двете страни по спора признават, че заплатената от тях
цена е различна от посочената в нот.акт, навеждайки конкретни твърдения
относно действителния размер на същата, то съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест всяка една от тях следва да
докаже тези си твърдения. В тежест на въззивника като ищец по предявения
иск за трансформация е да проведе главно и пълно доказване на твърденията
си за влагане на лични средства, т.е., че сумите по сочения от него банков
влог са получените парични средства от продажбата на лично имущество по
см. на чл.20 СК от 1985г. /отм./, както и че тези средства са вложени в
заплащането на цената за придобиването му. Тази доказателствена тежест не
освобождава въззиваемата от необходимостта за провеждане на главно и
пълно доказване на въведените от нея обстоятелства за произхода на
средствата, с които твърди, че е заплатена цената – предоставени от
родителите й и от майката на въззивника парични суми с дарствена цел за
семейството.
Съобразно така изведените релевантни факти и разпределена
доказателствена тежест, съдът приема за установено следното:
4
Видно от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка №
13728158 в Банка ДСК, с титуляр К. В. М. е, че на 26.07.2007г. /датата на
закупуване на процесния апартамент/ от тази сметка е извършен банков
превод по сметка на М.К. – единия от продавачите, в размер на 21 100 евро с
посочено основание „покупка на недвижим имот/. На същата дата са
извършени и две тегления в брой – на сумата от 61.25 лева /отразена операция
преди превода на коментираните 21 100 евро/ и на сумата от 26 000 евро /след
превода/.
Според показанията на св.Н.С.., св.Г. С. и св.К.А., трите ангажирани от
въззиваемата, процесният апартамент е закупен за сумата от 57 000 евро.
Св.Г. С. и св.А. сочат, че сделката е изповядана по данъчна оценка, но
действително заплатената сума е именно 57 000 евро, като част от тази сума е
платена по банков път, а другата в брой. Св.А. свидетелства, че е участвала в
подготовката и изповядването на сделката в качеството й на брокер към
агенция за недвижими имоти „Касиопея“, че тя е договаряла цената, че преди
сключването на нотариалния акт е бил подписан предварителен договор и
платено капаро, а в деня на сделката ходила с тях /К. и В./ в банка ДСК,
откъдето теглили пари, за да доплатят. Макар и показанията на тази
свидетелка да съдържат противоречия относно конкретния размер на
заплатеното капаро и платената в брой сума при сключване на окончателния
договор, както и неточности относно това кой е теглил парите /въззивника
или въззиваемата/, в частта им относно сочената обща цена и за извършени
плащания в брой същите кореспондират на показанията на другите две
свидетелки, а в частта относно участието й като посредник по сделката – на
посоченото от св.Н.С... Поради това и съдът кредитира същите досежно
изложеното от свидетелката относно тези обстоятелства. Наред с това,
независимо от родствената връзка и на трите свидетелки с въззиваемата
/първите две са съответно нейни майка и сестра, а св.А. – братовчедка/, съдът
намира, че показанията и на трите досежно общата цена по сделката не се
опровергават от останалия доказателствен материал.
Според заключението на в.л. В. по повторната СОЕ пазарната стойност
на процесния апартамент към 26.07.2007г. е 114 850 лева, което е 58 648 евро,
при средна офертна цена на подобни аналози 61 000 – 63 000 евро, а по
заключението на в.л. О. по първоначалната СОЕ в размер на 94 000 лева или
48 000 евро, при приблизително същи офертни цени на използваните от
експерта аналози /средно около 60 000 евро/. С оглед на това и доколкото
определената от експертите пазарна стойност не доказва пряко цената, на
която е сключена процесната сделка, съдът намира, че разликата в дадените
от тях пазарни оценки не може да постави под съмнение твърденията на нито
една от страните за уговорената от тях действителна цена.
Ангажираният от въззивника св. П.Н. не знае каква е точната цена, на
която е бил закупен апартамента, а само предполага, че е за около 40 000 – 50
000 евро.
Обстоятелството, че общият размер на преведената в полза на
продавачите сума и изтеглените в брой в деня на покупко-продажбата 26 000
евро възлиза на 47 100 евро също не опровергава показанията им, респ. не
доказва твърдението на въззивника за уговорена и заплатена цена в размер на
47 000 евро.
5
Наред с това, предвид установеното от показанията на св.А.
предхождащо сключване на предварителен договор /независимо, че същият
не е представен като доказателство/, житейски логично и в съответствие с
обичайната практика при подобен род правоотношения е при подписването
на предварителния договор купувачите да са заплатили част от цената като
капаро. В тази насока е и соченото от свидетелката, независимо от
противоречията на показанията й в частта относно конкретния размер на
заплатеното капаро /5 000, 7 000 или 10 000 евро/. Т.е., освен твърденото от
въззивника плащане в деня на покупко-продажбата е извършвано и предходно
плащане на суми, което е още един аргумент на съда да приеме за доказани
твърденията на въззиваемата относно действителната придобивна цена на
процесния апартамент – 57 000 евро, а не твърдяната от въззивника цена в
размер на 47 000 евро.
Относно произхода на средствата, с които е платена цената на
апартамента:
Видно от посоченото по-горе банково извлечение е, че влогът на
въззивника е открит на 26.03.2007г. с направена първоначална вноска от 50
евро. На 27.03.2007г. по сметката е внесена сумата от 62 000 евро.
Не е спорно, а това е установено и от приетия нот.акт № 48/2007г., че на
27.03.2007г. К. М., заедно с майка си и сестра си са продали придобит от тях
по наследство и договор за доброволна делба недвижим имот – ПИ с
идентификатор 39164.15.309 за сумата от 287 507 лева, заплатена в брой в
деня на продажбата /съгласно удостоверените в нот.акт волеизявления на
страните/. Според показанията на св.Д.М. тази сума е била разпределена като
майката на въззивника е получила 4 000 – 5 000 лева, а останалите около 125
000 евро са разделени между брата и сестрата, като свидетелката сочи също
така, че това е станало по желание на майка му, „за да си купят по един
апартамент“, както и че така получените суми са били внесени от тях в еврови
сметки в банка ДСК в деня на продажбата на имота.
Съдът, при отчитане евентуалната заинтересованост на тази свидетелка,
с оглед родствената й връзка с въззивника, приема, че показанията й относно
тези обстоятелства се основават на непосредствени впечатления, същите са
непротиворечиви и неопровергани от останалия доказателствен материал,
поради което и ценени в контекста на направената в деня на отчуждаването
/27.03.2007г./ от въззивника вноска от 62 000 евро, обуславят извода за
доказаност на твърдението, че тази сума по новооткрития му банков му влог е
именно получената от него част от цената по извършената продажба на
притежаваното по наследство имущество. Безспорно е, че същата надхвърля
стойността на наследствения му дял. Но твърденията на въззиваемата, че
горницата е предоставена като дарение не на него, а на семейството са
недоказани. Св.Н.С.. не знае дали и каква сума е била дарявана, а показанията
на св.Г. С. за направени от майката на въззивника изявления, че е дарила пари
на К. и на В., за да купят апартамент в гр.Варна не са подкрепени от други
доказателства. Свидетелката не сочи и твърдения, основани на
непосредствени от нея възприятия относно това кога и каква сума е дарена.
По тези съображения съдът приема, че презумцията за дарение от
родителката в полза на сина си, а не на съпрузите не е опровергана, поради
6
което сумата от 62 000 евро съставлява изцяло лично имущество на
въззивника.
За периода от 27.03.2007г. до 26.07.2007г. в банковото извлечение са
отразени различни кредитни и дебитни операции, анализът на които сочи
единствено за извършвани трансформации в характера на влога и тегления на
суми. Аргумент за това е обстоятелството, че на една и съща дата са
отразявани едновременно кредит и дебит с едни и същи или приблизителни
стойности /напр. на 02.04.2007г.; на 24.04.2007г.; на 08.06.2007г.; 28.06.2007г./
и в същото време няма други постъпления, поради което съдът приема, че
наличното салдо по сметката към 26.07.2007г. /деня на покупко-продажбата/ в
размер на 47 203.41 евро е формирано единствено от първоначално
постъпилите 50 евро и 62 000 евро, начислени лихви и извършените до този
момент тегления. Следователно преведените на 26.07.2007г. по сметка на
продавачите 21 100 евро, съставляват лични средства на въззивника - част от
получената продажна цена от наследствения му имот, в каквато насока е и
постановеното първоинстанционно решение в необжалваната му част. Такъв е
произходът и на изтеглените на същата дата на каса 26 000 евро.
Обстоятелството, че изтеглянето на сумата от 26 000 евро е в деня на
сключване на сделката, обсъдено в съвкупност с показанията на св. Н., сочещ
за споделено пред него от въззивника, че всичките пари от продажбата на
нивата са вложени в закупуването на апартамента и на св.А. за извършено на
26.07.2007г. теглене от съпрузите на сума от банков клон на ДСК, с която е
направено плащането в брой, при липса на наведени от въззиваемата
твърдения и ангажирани доказателства, че това е станало от нейна банкова
сметка, обуславя и извода на съда, че именно изтеглената от сметката на
въззивника сума от 26 000 евро е използвана за заплащането на останалата
част цената за придобиването на процесния апартамент.
Този извод не се разколебава от показанията на св.Н.С.. и св.Г. С.. Дори
и същите да установяват получавани от въззиваемата суми от нейните
родители в размер общо на 36 000 лева /по 3000 лв. в периода 1999г. – 2003г.
и по 7 000 лв. за 2004г. – 2006г./, то същите не доказват, че такива средства са
вложени в закупуването на имота. Първата свидетелка само сочи, че тези
пари са давани за закупуването на апартамент, но не излага конкретни факти,
подкрепени от останалия доказателствен материал за извършени с тях
плащания по процесната сделка. Аналогични са изводите и по отношение на
св.Г. С., която само сочи, че по твърдения на сестра й платената сума в брой е
именно с предоставените от родителите й средства.
Гореизложеното обуславя и крайния извод на съда за доказаност на
твърденията за вложени лични средства в придобиването на процесния
апартамент в размер на сумата от 47 000 евро, съответни на твърдяната от
въззивника придобивна цена и начина на нейното плащане, съобразно
направените в първото по делото с.з. уточнения. Доводите, че същите са в
размер на 47 100 евро, съставляващи сбора от направения паричен превод към
продавачите и изтеглените в брой 26 000 евро са заявени едва с въззивната
жалба и по същество съставляват нови твърдения за трансформация, което е
недопустимо.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.23 СК е
7
основателен до размер на 47 000/57 000 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния апартамент, а за разликата до претендираните в пълен обем права
на собственост исковата претенция е неоснователна.
Поради различните правни изводи обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в частта относно отхвърлената част за
горницата над признатите права от 21 100/57 000 ид.ч. до 47 000/57 000 ид.ч.,
а в останалата му обжалвана част потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
С постановеното определение № 3327/09.09.2022г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на въззивника за
изменение на решението в частта му относно присъденото в полза на
процесуалния представител на ответната страна адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 вр. чл.38 , ал.1, т.3 ЗАдв. Доводите на които се основава
искането за изменение, поддържани и в частната жалба, са липса на
основания за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв, тъй като
липсват доказателства за осъществена безплатна правна помощ.
Настоящият състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния
съд мотиви за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. За страните, както
и за съда не е бил налице спор, че въззиваемата В. С. е сестра на адв.Г. С. и че
последната е съдружник в адвокатско дружество с процесуалния
представител по делото адв.С.. Изрично в с.з., в което е бил даден ход на
устните прения, адв. С. е заявила, че осъществява безплатна правна помощ в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв и фактическото основание за това /близки
отношения между представител и представляван/ не са оспорени от
насрещната страна. Именно поради това липсата на представен по делото
договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е посочено, че не
се дължи възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство
в случая не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗАдв.
Доводите за неравнопоставеност на страните предвид изискването за
представяне на договор и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на въззивника са неоснователни. За разлика от
претенцията на въззивника, касаеща възмездяване на реално направени
/заплатени от него/ разноски, присъждането на възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
не предпоставя предварително извършени плащания.
По разноските:
Различният изход от спора обуславя и преизчисление на дължимите
разноски за първоинстанционното производство.
На основание чл.78 ГПК следващите се в полза на въззивника К. М.
разноски съобразно доказания размер на направените такива /общо 887.41
лева/ и уважената част от исковата му претенция са в размер на 727.68 лева.
Въззиваемата не е направила искане пред ОС за присъждане
заплатените от нея разноски вр. проведените СОЕ и издадени удостоверения,
поради което и претендирането им с представения пред въззивната инстанция
списък по чл.80 ГПК е недопустимо. Направено е искане само за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв., предпоставките за което са
8
налице по изложените мотиви по частната жалба. С оглед на това и съобразно
минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004г. /ред. преди изм. ДВ бр.88/2022г./ за предявения иск
съответното на отхвърлената част от него възнаграждение, което следва да
бъде присъдено в полза на адв.С. е 416.92 лева.
Дължимите за въззивната инстанция разноски, които въззиваемата
следва да заплати на въззивника, изчислени от съда съобразно обжалваемия
интерес /37 604.21 лева/, представените доказателства за реално направени
разноски /187.50 лв. д.т. по въззивната жалба и 1 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение/ и уважената част от въззивната жалба са в размер на 1 215
лева.
Следващото се в полза на адв.С. възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба и минималните размери по
Наредба № 1/2004г. в ред. към датата на приключване на устните прения, е в
размер на 1 024 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 907/11.07.2022г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 2658/2021г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. В. М. /с
погрешно посочено в диспозитива фамилно име М./ иск с правно основание
чл.23 СК за признаване за установено в отношенията му с ответницата В. П.
С., че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Карамфил“
бл.11, вх.1, ет.13 и съставляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с
идентификатор 10135.2553.42.1.61 по КК на гр.Варна, ведно с прилежащите
му таванско помещение № 11 с площ от 6.48 кв.м. и 1.6812% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж за горницата над уважения размер
от 21 100/57 000 ид.ч. до 47 000/57 000 ид.ч. от описания недвижим имот,
както и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. С., ЕГН
**********, че К. В. М., ЕГН ********** е собственик на още 25 900/57 000
ид.ч., съставляващи горницата над уважената от първоинстанционния съд
част от 21 100/57 000 ид.ч. до 47 000/57 000 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, ул.“Карамфил“ бл.11, вх.1, ет.13, съставляващ самостоятелен
обект в сграда – жилище с идентификатор 10135.2553.42.1.61 по КК на
гр.Варна, одобрена със Заповед № РД -18-92/14.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменена на 04.102021г., ведно с прилежащите
му таванско помещение № 11 с площ от 6.48 кв.м. и 1.6812% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху ПИ 10135.2553.42, на основание
трансформация на лично имущество, на основание чл.23 СК.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му
обжалвана част за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.23 СК
за горницата над 47 000/57 000 ид.ч. до претендираните 100 % от правото на
собственост върху гореописания недвижим имот.
В частта, в която искът е уважен до размер на 21 100/57 000 ид.ч.
9
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. В. М., ЕГН
********** сумата от 727.68 лева /седемстотин двадесет и седем лева
шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78 ГПК и сумата от
1 215 /хиляда двеста и петнадесет/ лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е. С. от АК
– Варна сумата от 416.92 лева /четиристотин и шестнадесет лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв. за първоинстанционното производство и сумата
от 1 024 /хиляда двадесет и четири/ лева, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3327/09.09.2022г., постановено по
реда на чл.248 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10