Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145
гр. Перник,10.10.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември,
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е.В.** и с
участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 98 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – К.**, чрез юрисконсулт А. Е.**, негов пълномощник,
срещу решение № 19 от 20.04.2023 г., постановено по АНД № 347 по описа за 2022
година на Районен съд – Р.**. С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № 191 от 02.11.2022 г., издадено от заместник-директор на РДГ –
К.**, с което на И.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено
административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с
чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл.
257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. (триста лева).
Касаторът твърди, че са налице
касационните основания по чл. 348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК) за
отмяна на решението на районния съд. Пледира процесуална и материална
законосъобразност на проведеното производство по издаване на наказателното
постановление. Излага доводи, че районният съд неправилно е приел, че не са
налице елементите на нарушението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, както и че не са
представени никакви доказателства за това, че деянието е осъществено виновно от
наказаното лице. Моли съда да отмени постановеното съдебно решение и вместо
него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя
отговор.
В проведеното на 27.09.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
гл. юрисконсулт Е.**. Процесуалният представител моли съда да отмени оспореното
решение по подробни съображения изложени в касационната жалба, претендира
присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – И.А.П., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание на
27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
за основателна. Доводите за това са следните:
С наказателно постановление № 191 от 02.11.2022 г., заместник-директор на
РДГ – К.**, наложил на И.А.П. административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв. (триста лева), за това, че в периода от 30.05.2022 г. до 19.07.2022 г., на
територията на РДГ – К.**, ТП ДГС – З.**, община З.**, землище с. Д.**, отдел
37, подотдел „ф“, имот с кадастрален № 20972.114.24, в качеството му на лице по
чл. 108, ал. 2 от ЗГ с издадено ПС № 06686112/27.05.2022 г., като е допуснал
отсичане на 68 броя дървета от дървесен вид „благун“, с обем 2.5 пл. куб. м
лежаща маса, и 18 броя дървета от дървен вид „цер“ с обем 1 пл. куб. м лежаща
маса, които дървесни видове не са разрешени по ПС, е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 2
от ЗГ.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Р.**, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е отменил като незаконосъобразно.
За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа анализ и
оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приел за
безспорно установено от фактическа страна, че в хода на извършена проверка на
19.07.2022 г. в сечище в горски имот № 20972.114.24, находящ се в землището на
с. Д.**, община З.**, област Перник, собственост на физически лица, инспектори
в РДГ – К.** на място констатират, че за горския имот има издадено ПС №
0668612/27.05.2022 г. на името на И.П. за извеждане на санитарна сеч на бял бор
върху площ от 2.9 ха, няма други разрешени дървесни видове, санитарната сеч е
маркирана съгласно чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 за сечите в горите, предвидено
е за добив количество от 371 пл. куб. м., прогнозните количества са изчислени
съгласно ГСП на основание чл. 50, ал. 13 от Наредба № 8 за сечите в горите, границите на имота са
отложени трайно на терен с оранжева боя и знак две хоризонтални линии, за
обекта има поставена табела. В момента
на проверката няма техника и работници и не се извършва дърводобивна
дейност. Към момента на проверката в
имота има сеч на дървета – цер и благун, като изброени са общо 86 бр. отсечени
дървета от „благун“ и „цер“, с общ обем – 4 пл. куб. м, със средни височини –
11 м за цер, 9 м за благун и 4 см сбег за цер и благун.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, при извършена
служебно цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното НП, в решението
е прието от правна страна, че административнонаказателното производство е
проведено при съобразяване на процесуалните правила, включително в АУАН и НП са
посочени всички факти, относими към съставомерните елементи, съответно на
нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира
защитата си. Разгледал съществото на спора решаващият съд приел, че събраните
по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин
извършването от обективна и субективна страна на процесното нарушение, тъй като
липсват безспорни доказателства, установяващи, че неправомерно отрязаните и
непосочени в ПС дървесни видове са отсечени именно по време на действието на ПС
и от работниците, осъществявали сечта по издаденото позволително. Приел въз
основа на това, че тъй като по делото не са установени нито елементите от
състава на нарушението по чл. 108, ал. 3
от ЗГ, нито са налице каквито и да е доказателства, че деянието е осъществено
от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно,
районният съд е отменил наказателното постановление.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването на касатора за неправилни изводи на решаващия
първоинстанционен състав за недоказаност по делото на елементите на процесното
нарушение, включително вината на наказаното лице. Касационният състав, на
основание чл. 220 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН – въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, след извършената
служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, и във
връзка с доводите в касационната жалба
счита, че като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е
приложил неправилно материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за
бездействие, състоящо се в неупражняване на контролни правомощия и невземане на
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина – действия, възложени му в качеството му на лице, на което
е издадено позволително за сеч и по силата на нормативен акт, които същият
дължи във време на действие на издаденото позволително за сеч до
освидетелстване на сечището, включително действия, свързани с упражняването на
контрол по спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1, предл. първо от
Наредбата № 8 за сечите в горите, съгласно която разпоредба при провеждане на
сечите лицата, извършващи добив на дървесина са длъжни да секат само
определените и отбелязани за сеч дървета (чл. 108, ал. 3, предл. последно от ЗГ
и чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите).
По делото са събрани необходимите и относими за правилното решаване на
спора доказателства. По делото е било
безспорно, че титуляр на ПС за провеждане на санитарна сеч на категория
дървесина в процесния имот – бял бор, с очакван добив на 371.0 плътни куб. м
лежаща маса, е ответникът по касация, в качеството му на нает регистриран
лесовъд. Не е било спорно по делото, че в ПС е определен срок за провеждане на
сечта от 30.05.2022 г. до 31.12.2022 г. В тази връзка от събраните и приобщени
по делото писмени и гласни доказателства е установено еднозначно, че
констатирано е и от компетентни за това органи, че към 19.07.2022 г. в
проверения имот, в който с процесното ПС е разрешен добив дървесина, е
извършена сеч на 68 броя дървета от дървесен вид „благун“, с обем 2.5 пл. куб.
м лежаща маса, и 18 броя дървета от дървен вид „цер“ с обем 1 пл. куб. м лежаща
маса, които дървесни видове не са разрешени по ПС.
Така установеното от фактическа страна сочи на извършено и от ответника по
касация нарушаване на разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, създаваща задължение
за лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за
сеч, да извършва контрол за предотвратяване и спиране на незаконни действия
именно по добива на дървесина (§ 1, т. 21 от ДР на ЗГ). Неизпълнението от
страна на лице, упражняващо лесовъдска практика на контролни правомощия,
възложени му по ЗГ (чл. 108, ал. 3 от ЗГ) и подзаконовите актове по прилагането
му (чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата за сечите в горите,
приета на основание чл. 101, ал. 3 от ЗГ), е обявено в чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред
(чл. 275, ал. 1 от ЗГ във вр. с чл. 6 от ЗАНН).
Неправилни са изводите в решението за недоказаност по делото, че незаконната сеч е извършена „по време на
позволителното за сеч“.
Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ, лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е
издадено ПС, до датата на освидетелстване на сечището (каквото се извършва до
30-дни след приключване на сечта съгласно чл. 62 от Наредба № 8 за сечите в горите),
е задължено да упражнява контрол, съответно да взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, по ред,
определен с Наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ. Следователно целият период на
извършване на сечта, считано от началната дата, от която добивът на дървесина е
разрешен, до освидетелстване на сечището, е отрязъкът от време, в който
съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ ответникът по касация, като лице, на чието име е
издадено позволителното за сеч, има задължението да упражнява контрол по
извършването на добива на дървесина, включително контрол по чл. 61 от Наредба №
8 за сечите в горите, включително по спазване на изискванията на чл. 47 от
Наредбата.
В АУАН и НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, но е
посочен период от време – според АУАН и НП деянието е извършено в периода
30.05.2022 г. до 19.07.2022 г. Посоченият в АУАН и НП начален момент съвпада с
датата в позволителното за сеч, указваща началото на срока за извършване на сечта
– 30.05.2022 г. Крайният момент – 19.07.2022 г, съвпада с посочената в
констативния протокол дата на извършване на проверката, при която е установено
извършването на незаконната сеч. Позволителното за сеч е издадено за срок до
31.12.2022 г., като няма данни по делото към датата на извършване на проверката
и констатиране на незаконната сеч на 19.07.2022 г. сечта да е приключила,
съответно сечището да е освидетелствано. Т.е. така посоченият в АУАН и НП
период попада в периода от датата на позволяване на сечта и до освидетелстване
на сечището по реда на чл. 62 от Наредба № 8 за сечите в горите – периодът от
време, в който ответникът по касация е имал задължението да упражнява контрол
върху добива на дървесина по издаденото му позволително за сеч.
Видно е от приобщените по делото доказателства,
включително показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, в
съдебни заседания, проведени на 23.02.2023 г. (л. 33 от АНД) и на 16.03.2022 г.
(л. 38 от АНД), че при проверка на документите за извършеното маркиране във
връзка с процесната сеч, контролните органи не са установили упоменаване на
„никаква сеч преди да започне сечта по позволителното“. Доказателства по делото – констативен
протокол или друг документ, изготвен от И.П. във връзка с вмененото му в
процесното му качество задължение за упражняване на контрол и вземане на мерки
срещу незаконния добив на дървесина, от които доказателства да се установява
наличие към момента на започване на процесната сеч или в следващ момент и до
извършване на процесната проверка на 19.07.2022 г., на извършена в посочения
имот сеч, включително нерегламентирана, на дървесен вид „благун“ – 68 броя, и
дървесен вид „цер“ – 18 броя, вследствие която да са налице пъни, маркирани с
оранжева боя (протокол на л. 13 от АНД), не са представени.
От което следва безспорно, че незаконната сеч е извършена в периода след
започване на сечта по процесното ПС и до извършване на проверката на 19.07.2022
г. Който извод кореспондира и с данните, внесени по делото посредством
показанията на свидетелите – служители на РДГ – К.**, извършили процесната
проверка, които в резултат на извършения оглед на отрязаните дървета, с оглед
състоянието им – цвят на пъновете, здравина и текстура, по които признаци може
да се определи периодът на отсичането им, са направили извод, че сечта е
извършена именно в посочения в АУАН и НП период. От изложеното на свой ред
следва, че по повод извършването на този незаконен добив на дървесина в
посочения период лицето, на което е издадено процесното позволително за сеч не
е упражнило контрол, съответно не е взело мерки за предотвратяването/спирането
ѝ, с което И.П. виновно е осъществил, и именно приложения от наказващия
орган административнонаказателен състав. Наказаното лице, задължено в
посоченото му качество до освидетелстване на сечището да упражнява контрол по
спазване включително на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за
сечите в горите (арг. от чл. 61 от Наредбата във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ),
следва както да установи състоянието на сечището към момента на издаване на ПС,
така и след този момент и до освидетелстване на сечището да посещава регулярно
сечището във връзка с това вменено му задължение, да инспектира на място
провежданата сеч, а при констатирани нередности своевременно да сигнализира
компетентните контролни органи. Именно в това се изразяват възложените му от
закона отговорност и функции по контрол на сечта, които следва да се считат
приоритетни – ролята на лицата, издаващи позволителни за сеч не се свежда само
до издаването на ПС, и администрирането на документи.
Във връзка с горното не се споделят и мотивите, обосновали решението на
районния съд, свързани с липсата на доказателства за фактическия извършител на
сечта. Това обстоятелство е извън пределите на доказване в процесното производство,
съответно е без значение за отговорността на нарушителя. Достатъчно е
установяването факта на извършена незаконна сеч, в случая на немаркирани
дървета, неразрешени по позволителното за сеч. Без значение за съставомерността
на това деяние, е кой е извършил фактически сечта на немаркираните дървета.
Нарушението е формално, при форма на изпълнително деяние бездействие –
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е свързана с налагане на наказание
за неупражнен контрол от страна на лицето упражняващо лесовъдска практика, на
което е издадено позволително за сеч. Така че, дори и безспорно да бъдат
установени лицата отрязали немаркираните дървета, това по никакъв начин не би
променило или игнорирало факта на неупражнен контрол при провеждането на сечта
в имота – задължение, което до момента на освидетелстване на сечището е
възложено изцяло на лицето, на което е издадено позволителното за сеч.
Изложеното е основание за отмяна на решението на районния
съд поради наличие
на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. Спорът
е изяснен от фактическа страна, съответно не са налице основанията по чл. 222,
ал. 2 от АПК, поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото ще бъде
решено по същество:
Безспорно установеното по делото бездействие от страна на ответника по
касация в качеството му на лице, на което е издадено позволително за сеч,
състоящо се в неупражняването в периода от 30.05.2022 г. до 19.07.2022 г. на
контрол по реда на чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите, за спазване на
изискването, установено в разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
регламентираща, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на
дървесина са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета,
предвид установеното към 19.07.2022 г. от контролни органи на РДГ – К.**, при
проверка на място в сечището извършване на сеч на 68 броя дървета от дървесен
вид „благун“ и 18 броя дървета от дървесен вид „цер“, неразрешени за отсичане
по издаденото на И.П. позволително за
сеч, осъществява и виновно именно приложения административнонаказателен състав
– чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
По вида и размера на наложеното
административно наказание:
Наложено с процесното НП е предвиденото по вид в санкционната разпоредба на
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ административно наказание „глоба“ и в минималния
размер от 300 лв., с което са съобразени правилата, заложени в разпоредбите на
чл. 27, ал. 1, ал. 2 във вр. с ал. 3, и ал. 5 от ЗАНН – нарушението е първо за
наказаното лице, по делото не са налице доказателства за наличие на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, взета е предвид тежестта на нарушението.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на
касатора се явява основателна, поради което на основание чл. 63д от ЗАНН във
вр. с чл. 143 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ ответникът – И.А.П. **********, адрес: ***, следва да
бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция по горите съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 19 от 20.04.2023 г., постановено по АНД № 347 по описа за 2022 година
на Районен съд – Р.**, и вместо него:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно Наказателно постановление № 191 от 02.11.2022 г., издадено от
заместник-директор на Регионална дирекция – К.**, с което на И.А.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за извършено административно нарушение по чл. 108,
ал. 3 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста
лева).
ОСЪЖДА И.А.П. **********, адрес: *** да заплати на
Изпълнителна агенция по горите, съдебни разноски в размер на 80.00 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/