Р Е Ш Е Н
И Е
№ 24 09.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.М. АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 284 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.М.Г.
*** като пълномощник на И.И.З. *** със съдебен адрес:*** обжалва решението по
а.н.д. №702/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с недоказано място и начин на извършване на нарушението
поради разминаване на показанията на служителите на КАТ; ненадлежно подаден
сигнал за спиране; целенасочено унищожаване на видеозаписа от случая и липса на
доказателства за компетентност на актосъставителя. Моли за отмяна на решението
и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответният
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
сочените касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-1139-000251/05.03.2020г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на И.И.З. за нарушение на чл.103
от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
3 месеца.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че отговорността на З. е ангажирана за това, че на 22.02.2020г. в 15.10
часа в с.Жиленци на ул.“Осогово“ до кръстовището, образувано с ПП I-6, движейки се в посока от центъра на селото към ПП I-6 и управлявайки посочения в НП лек автомобил, собственост
на Г. И. Л., деецът не е спрял на своевременно подаден ясен и точен знак за
спиране, изразяващ се във вдигната стоп-палка по образец от св.П.като
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Фактическата
обстановка е установена от разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН.
Показанията на посочения от жалбоподателя св.Е. съдът е намерил за неотносими
по делото, т.к. касаят последващ спрямо извършване на нарушението момент.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процедурата
по административно наказване, доказано противоправно деяние и справедливост на
наложените наказания около средните размери на санкционната норма по правилото
на чл.27, ал.2 от ЗАНН предвид множеството налагани на дееца наказания за
нарушения на правилата за движение. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона.
От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен
извод за доказано противоправно деяние и липса на допуснати съществени
нарушения на процедурата по ЗАНН.
Съдържанието
на АУАН и приетата от районния съд заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи обосновават извода на съда за компетентност на
актосъставителя св.А.. Правилото на чл.189, ал.1 от ЗДвП възлага съставянето на
АУАН в компетентност на длъжностните лица от службите за контрол по закона. С
т.1.3 от заповедта на министъра на вътрешните работи като служба за контрол по
см. на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП е определена ОДМВР, а измежду служителите с
право да съставят АУАН са полицейските органи, заемащи длъжността „младши
автоконтрольор II – I
степен“ в дирекцията. В случая по делото, актосъставителят св.А. заема длъжност
„мл.автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“. Посоченият сектор е в отдел
„Охранителна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, а съгласно раздел Б „Държавни
служители със средно образование“ от Приложение №2 на Класификатора на
длъжностите в МВР, одобрен със заповед №8121з-140/24.01.2017г. /обн. ДВ,
бр.13/07.02.2017г., изм. и доп./ посочената длъжност има само две степени - I и II. При това
положение, липсата на означена степен на длъжността на актосъставителя в АУАН
не го лишава от компетентност, респ. не води до недоказана такава, противно на твърдението
на касатора.
Правилен
е извода на съда за доказано противоправно деяние.
Между
страните не е имало спор, че З. е бил водач на МПС на посочените в НП дата и
място. Спорът е относно поведението на контролните органи във връзка с подаване
на сигнала по чл.103 от ЗДвП и неговото възприемане от водача.
В
ДЗ на актосъставителя и свидетеля по АУАН се твърди, че водачът е бил сам в
автомобила, св.П.е подал своевременно ясен и достатъчен за разбирате сигнал със
стоп-палка по образец за спиране, като водачът не е спрял на указаното място.
Контролните органи се намирали на автобусна спирка „Изток“ в с.Жиленци на ПП I-6. При разпита пред съда свидетелите потвърждават
съдържанието на ДЗ. Св.П.сочи, че подал сигнала за спиране със стоп-палка, а
актосъставителят се е намирал зад автомобила, но е видял случилото се много
добре. Свидетелите са категорични, че водачът ги е видял, че е възприел ясно
сигнала за спиране, но се обърнал на другата страна и продължил движението си направо
към кръстовището. Свидетелите сочат, че не е имало друго движение на пътя.
Разпитаният свидетел на жалбоподателя Е. не сочи релевантни за случая
фактически обстоятелства, както правилно е приел съда. Посоченото от
контролните органи място на нарушението е идентично с описаното такова в АУАН и
НП. Начинът на извършване на нарушението също е идентичен с описания такъв в
обвинението. Показанията на контролните органи са идентични по отношение
съставомерните за отговорността обстоятелства относно начина на движение на
автомобила, начина на подаване на сигнал за спиране и липсата на неговото
изпълнение от водача на МПС. Подадения сигнал съответства на правилото по
чл.170, ал.3, изр.1 от ЗДвП и е бил ясен за възприемане от водача предвид
пътните условия - видимост и липса на друго движение по пътното платно. Не се
установи твърдяното в касационната жалба целенасочено унищожаване на
видеозаписа от патрулния автомобил, т.к. от датата на деянието /22.02.2020г./ до
датата на подаване на жалбата пред органа /04.06.2020г./ са изминали
предвидените в заповедта на министъра в писмото на л.29 от делото на районния
съд 30 дни за съхранение на записа.
Изводът
от изложеното е, че нарушителят не доказа твърденията си в касационната жалба.
Събраните доказателства не опровергават презумтивната доказателствена сила на
АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Относимите доказателства в своята
съвкупност по еднозначен начин установяват извършеното от дееца нарушение на чл.103
от ЗДвП.
Правилен
е извода на съда досежно законосъобразността на размерите на наложените
административни наказания по правилата на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН. Приобщената от
районния съд справка за нарушител установя по-висока степен на обществена
опасност на дееца. Наложените наказания са около средния размер на предвидените
такива в чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и изпълняват целите по чл.12 от ЗАНН.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260041/28.09.2020г.
по а.н.д. №702/2020г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.