Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
гр.Свищов, 1.07.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 16.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД 91 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба
срещу Наказателно постановление №
20-0352-000211/13.03.2020г. на Началника на РУ на МВР Свищов.
Жалбоподателят М.Н.П. обжалва Наказателно постановление №
20-0352-000211/13.03.2020г. на Началника на РУ на МВР Свищов , с което на основание чл.183 ал.4
т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и са и отнети 6 контролни точки за нарушение
на чл.104А от ЗДвП , за това че на 6.03.2020г. ,около 13,35 часа, като водач на
МПС –лек автомобил „*****” с рег.№ ***** , в гр.Свищов, по ул.”Цар Освободител”
управлява превозното средство, като по
време на движение използва мобилен телефон без наличие на устройство , позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Жалбоподателят
оспорва вината си , като твърди, че не е говорил по телефон по време на
управление на МПС. Счита, че не е
доказано извършването на вмененото му административно нарушение, освен това описанието
било абстрактно и неясно и моли наказателното постановление да бъде
отменено,като незаконосъобразно.
РУ на МВР Свищов не взема становище по жалбата.
След като се запозна с
представените по делото доказателства, разпита свидетелите , съдът намери за
установена следната фактическа обстановка: С Наказателно постановление №
20-0352-000211/13.03.2020г. на Началника на РУ на МВР Свищов , издадено въз основа на АУАН №115885/6.03.2020г. на
жалбоподателя М.Н.П. на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50 лв.
и са и отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.104А от ЗДвП , за това
че на 6.03.2020г. ,около 13,35 часа, като водач на МПС –лек автомобил „*****” с
рег.№ ***** , в гр.Свищов, по ул.”Цар Освободител” управлява превозното
средство, като по време на движение
използва мобилен телефон без наличие на устройство , позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му.
Жалбоподателят не се
явява в с.з. В жалбата твърди, че не е използвал мобилен телефон по време на управление на МПС.
При установената фактическа обстановка съдът намира
жалбата за неоснователна. АУАН и НП
притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретизирано. На
водачът е връчен акт, като в него той се е подписал, като е отбелязал „имам
възражения“. Възражения не е изложил в тридневния срок . В жалбата също няма
конкретни възражения, единствено твърдение, че не е използвал мобилен телефон.
В съдебно заседание служителите на РУ на МВР-свидетелите М.Б. и В.П., които са възприели непосредствено факта на използване на мобилен телефон от
нарушителя по време на управление на
автомобила му, бяха категорични , че в
АУАН е описано действителното фактическо положение.
Субект на
нарушението е лице с качеството "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от
ЗДвП. Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в
използване на мобилен телефон. От обективна страна е необходимо мобилният
телефон да се използва по време на управление на превозно средство и без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.
С чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП се санкционира неизпълнението на задължението по
чл. 104а от ЗДвП, според който:
"Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от
27.05.2002 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.".
Жалбоподателят има качеството водач, тъй като е въвел в
движение и направлявал лек автомобил. Фактът на използване на мобилен
телефон без съответното устройство е доказан от показанията на свидетелите. Използването не включва само разговори, има
вариант жалбоподателят да е проверявал поща, да е гледал снимки и т.н.,
действия които отвличат вниманието на водача от следене на пътната обстановка. В конкретния случай водачът е говорил
продължително по телефон, което е възприето от служителите на полицията, които
са го последвали със служебния автомобил и разговорът е преустановен едва след подаване на стоп палка
за спиране. В противна насока няма никакви доказателства.
В контекста на изложеното съдът приема, че П. е осъществил състава
на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Съгласно чл.189 ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. При така събраните доказателства не може да се направи
извод, че твърденията на жалбоподателя П. за липса на извършено нарушение от
негова страна са състоятелни.
На жалбоподателя П. е
наложено наказание по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, отнасяща се за неизпълнение на
забраната да се ползва мобилен телефон по време на управление на МПС. Съгласно тази
разпоредба предвиденото наказание е глоба от 50лв. , каквато
административно-наказващият орган е наложил . Съгласно чл.4 т.24 от Наредба №І3-1959
на МВР за нарушение на чл.183 ал.4 т.6 се отнемат 6 контролни точки.
Предвид на това НП следва да се потвърди , като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0352-000211/13.03.2020г. на Началника на РУ на
МВР Свищов , с което на М.Н.П. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50 лв.
и са и отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.104А от ЗДвП , за
това че на 6.03.2020г. ,около 13,35 часа, като водач на МПС –лек автомобил „*****”
с рег.№ ***** , в гр.Свищов, по ул.”Цар Освободител” управлява превозното
средство, като по време на движение
използва мобилен телефон без наличие на устройство , позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Велико Търново в 14 дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: