№ 3777
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508946 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника пред СРС-
„Ф.Б.“ ЕООД, срещу решение № 6721 от 01.05.2023 г. по гр.д.№ 72561 по
описа за 2021 г. на СРС, 51 състав.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен, предявеният срещу
ответника/въззивник, иск по чл.79, ал.1,предл.2 вр. с чл.265, ал.1,предл.2 ЗЗД,
за сумата от 1092, 73 лв., представляваща обезщетение за непълно и
некачествено изпълнение на договор за извършване на строително-монтажни
работи от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска -20.12.2021 г. до окончателното плащане, както и в
частта за разноските, присъдени в тежест на ответника.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Сочи, че неправилно съдът бил приел, че страните са обвързани от
договорно правоотношение, тъй като по делото не бил представен подписан в
писмен вид, договор. Документът, който бил представен по делото нямал
1
качеството на договор, тъй като не бил подписан и от двете страни. Това
означавало, че не е постигнато съгласие в писмена форма. Счита, че е от
съществено значение дали договорът е устен или писмен поради което
намира за процесуално нарушение оставянето от страна на съда на искането
на ответника договорът да бъде представен в оригинал, без уважение. Това
било от значение и във връзка с анекс № 1 от 16.11.2021 г. Този анекс бил
сключен в устна форма, но тъй като договорът също бил в устна форма, те
пораждали действие и изменяли правоотношението. Сочи, че мотивите на
съда по отношение на приетото относно договора и тези досежно анекса се
били разминавали макар двата документа да били изготвени по идентичен
начин. По този начин СРС бил повлиял на установяването на обективната
истина. Решението почивало на предположения, а не на фактически данни.
Неправилно СРС приемал, че между страните не е сключен анекс № 1 от
16.11.2022 г. След като от страна на ищеца комуто била доказателствената
тежест не бил представен писмен договор, следвало да се приеме, че не е
подписан писмен договор. Следвал извода, че договора е сключен в устна
форма. По отношение на Анекса се установило, вкл. със стореното плащане,
че такъв е сключен. Това означавало, че решението е неправилно и като
такова следва да бъде отменено и върнато на СРС за разглеждане от друг
състав и събиране на необходимите доказателства. Наред с това в случая
липсвали възражения при приемането на работата, което означавало, че
изработеното съответства на договореното по арг. от чл.264, ал.3 ЗЗД. В тази
част изводите на СРС били нелогични и взаимно противоречиви. СРС се бил
позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза относно
наличието на неизпълнени СМР и достигнал до извода, че в случая не е
налице необосновано неприемане на работата от страна на възложителя, нито
приемането й без възражения чрез конклудентни действия. Този извод на
СРС бил избирателен и необоснован. С оглед съдебната практика следвало да
се приеме, че в случая е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на
възложителя чрез конклудентни действия. Сочи, че от твърденията в исковата
молба, както и от съдържанието на кореспонденцията между страните се
установявало, че работата не само е приета без възражение, но и дължимото
възнаграждение било платено, т.е. налице били извънсъдебно признати от
ищеца, факти. По арг. от чл.175 ГПК и чл.10 ГПК се налагал извод, че
сключения договор е изпълнен, противно на твърдяното от ищеца. Следвало
2
да се вземе предвид, че в случая се касае до явни, а не до скрити недостатъци.
Всичко това налагал извода, че иска е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана или делото да се върне на друг състав на СРС за
ново разглеждане. Претендират се разноски.
По възззивната жалба е постъпил отговор от Р. К. Г., ищец пред СРС, в
който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното съдебно решение в частта, в която
претенцията е била уважена. Счита, че не били допуснати сочените от
въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Фактическата
обстановка по делото била правилно установена, а правните изводи на съда
съответствали на събраните по делото доказателства. Счита, че между
страните не било спорно сключването на договор за СМР на 29.10.2021 г.
Страните били обвързани от договор за изработка. Правилно СРС бил приел,
че ищцата била подписала договора и го изпратила по електронен път на
ответника, предвид начина на водене на преговорите между страните. Затова
неоснователен бил довода на въззивника, че няма сключен писмен договор.
Сключването на такъв договор било прието за безспорно с доклада на СРС,
срещу който доклад ответника не направил възражения. Тъй като се касаело
до търговска сделка, то приложение намирало правилото на чл.293 ТЗ.
Относно неподписания от ищцата Анекс № 1 от 16.11.2021 г. сочи, че
представянето на такъв от страна на ответника не било правено. Затова
намира за правилен извода на СРС, че е недоказано твърдението на
дружеството, че разписания в същия клаузи са били изрично договорени в
същия вид между страните, но чрез устното им сключване. Затова този анекс
не притежавал силата на допълнително споразумение за изменение на
договора. По отношение на довода за липса на възражение, сочи че по делото
били събрани доказателства, че ищцата е възразявала както в хода на
извършването на СМР, така и при фактическото им приключване.
Доказателство за това било и отказът й са подпише приемо-предавателния
протокол. Плащането на останалата дължима сума чрез банков превод по
сметката на ответника с вписано основание за превода „частичен ремонт-
втори транш“, както правилно било прието от съда, не било от естеството да
3
обоснове извод относно приемането на СМР без възражения, а доказвало
изпълнението на задължението на ищцата по чл.9 от договора от 29.10.2021 г.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на
09.05.2023 година.
Въззивната жалба е подадена на 23.05.2023 година ; следователно
възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и в частта,
в която първоинстанционното решение се обжалва, предявеният иск по чл.79,
ал.1,предл.2 вр. с чл.265, ал.1,предл.2 ЗЗД, е приет за основателен за сумата от
1092, 73 лв., то налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба се явява допустима.
В частта, в която претенцията е отхвърлена, решението като
необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните не спорят, че са сключили договор за изработка от 29.10.2021 г.
Спорно по делото било в каква форма е бил сключен този договор. С оглед
изложените от ответника в отговора по исковата молба доводи, че ищцата е
подписала договора, копие от който е изпратила на ответника по електронен
път, предвид начина на водене на кореспонденция между страните, СРС е
приел, че между страните е възникнала процесната обвързаност по силата на
писмен договор от 29.10.2021 г. Това се установявало и от представената по
делото Вайбер кореспонденция. Съдържанието на договорната връзка се
установявала от съдържанието на самия договор от 29.10.2021 г. От същия се
4
установявал обема на СМР, който следва са бъдат извършени относно 3-те
броя тераси, както и възнаграждението, което следва да бъде платено от
възложителя – 4 400 лв. Предвидено било, че допълнителните дейности,
невключени в договора, но изпълнени впоследствие от изпълнителя ще бъдат
определени с подписването на анекс, представляващ неразделна част от
договора. Окончателната цена по договора следвало да бъде определена при
реално изчисление на извършените СМР по обем и квадратура. Заплащането
следвало да стане чрез авансов превод на сума в размер на 2 200 лв. в срок до
5 дни от подписването на договора и второ плащане в размер на 2200 лв. в
деня на приключване на СМР и приемане, съответно предаване на обекта.
Предвидено било, че промяна на видовете СМР се извършва по възлагане от
възложителя и приемане от изпълнителя, при което било дължимо
допълнително заплащане. Срокът за изпълнение на договора бил 15 работни
дни, считано от датата, определена като начало на СМР и приключвал с
подписването на приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.16 от договора,
същият се прекратявал при изпълнение на задълженията на всяка една от
страните, както и чрез писмено предизвестие при съществено неспазване на
задължението по договора. Плащането от страна на ищцата на авансовата
сума в размер на 2 200 лв. също потвърждавало сключването на договора.
Страните не спорели, че обема на СМР е предоговорен като била изключена
третата тераса и съответно възнаграждението било определено на 3 755,13 лв.
Спорно по делото било по какъв начин е достигнато това изменение като
ищцата твърдяла, че това е наложено едностранно от изпълнителя, а
последния се позовавал на анекс № 1 от 16.11.2021 г. Този анекс бил
представен по делото, но носел подпис и печат само на изпълнителя.
Съгласно клаузите на този анекс с изпълнението на СМР върху двете тераси и
заплащане на остатъка от сумата в размер на 1555,13 лв., задълженията на
страните се погасявали и договорът се считал за изцяло изпълнен. Като се е
позовал на останалите събрани по делото доказателства, СРС е достигнал до
извоза, че е недоказано твърдението на ответника, че уговорените в същия
клаузи са били договорени в същия вид между страните, но чрез устното му
сключване. По делото била представена Вайбер кореспонденция, но не се
установявало реалното сключване на този анекс – в писмен вид или
неформално – по устна договореност между страните и с конкретното
съдържание. Затова съдът е приел, че този анекс не е сключван.
5
Същевременно, обаче, по делото нямало спор относно наличието на
изменение на предварително уговорения обем на СМР, както и, че третата
тераса е била изключена от ремонта, т.е. задълженията на изпълнителя били
тези по първоначалния договор от 29.10.2021 г. относно терасите на първи и
втори етаж. Въз основа на съдържанието на представената по делото Вайбер
кореспонденция, съдът е достигнал до извода, че макар и в договора от
29.10.2021 г. да не бил включен ремонт на 6-те стъпала към първата тераса, то
в обхвата на изпълнение попадат и тези стъпала. Това се потвърждавало и от
факта, че кореспонденцията не била оспорена относно автентичност, както и
от установеното от заключението на съдебно-техническата експертиза за
реално извършените СМР по отношение на стъпалата, подкрепено било от
представения снимков материал. По делото било установено, че на 22.12.2021
г. от страна на ищцата, възложител била платена сумата в размер на 1 555,13
лв. с вписано основание за плащане „частичен ремонт – втори транш“.
Спорно по делото било пълното и качествено изпълнение от страна на
ответното дружество на уговорените СМР, касаещи терасата на ет.1 и
стъпалата към същата и терасата на ет.2, респ. стойността на разходите,
необходими за поправката и довършването на изработеното, в случай на
установено неизпълнение. Като се е позовал на двете заключения на СТЕ,
изготвени след оглед на място, СРС е достигнал до извода, че изпълнението
на СМР по първа тераса е некачествено, тъй като фугата е неравна и не е
запълнена и оформена съобразно добрата строителна практика, по външния
ръб на терасата, както и около вратата плочките били неравномерно отрязани
и не били подравнени, на места замазката по вертикалните страници липсвала
и не била изравнена. По втора тераса било констатирано, че плочите по
външните ръбове на терасата са криво изрязани. Вещото лице посочило, че с
оглед добрата строителна практика следвало да се измажат и подравнят
челата на терасите с мазилка, както и същите да бъдат облечени с
гранитогрес, изрязването на плочките на тераса № 2 да се подравни без да се
демонтирана цялостно положената настилка, както и да се обработи и
запълни фугата между настилката и фасадите на сградата с еластична
хидроизолационна смес на еластична основа. По отношение на стъпалата е
констатирано, че същите са изпълнени с различни размери и височини; на
самите стъпала не са поставени лайсни, вътрешната плочка на най-горното
стъпало е издадена напред. Вещото лице било посочило, че различните
6
размери и височини на стъпалата не могат да бъдат коригирани посредством
изпълнение на замазки и мазилки, както и, че е практически невъзможно
обличането на челото на първото стъпало с гранитогрес, с оглед височината
му и липсата на настилка на околния терен. Вещото лице било определило
сумата в размер на 1092, 73 лв. с ДДС като такава, която отразява стойността
на ремонта, който следва да бъде извършен за отстраняване на
некачественото изпълнение.
По отношение на спорното по делото обстоятелство дали ищцата е
направила възражение за непълното и некачествено изпълнение, СРС е
достигнал до извода, че такова е направено като се е позовал на това, че
между страните липсва подписан приемо-предавателен протокол съгласно
клаузите на чл.2 и чл.8, ал.2 от договора. От представената по делото
кореспонденция се установявало, че такъв протокол е изпратен от ответника
на ищцата. С уведомление от 29.11.2021 г. изпратено от ответника до ищцата,
чието получаване последната не оспорвала, „Ф.Б.“ ЕООД предоставил на
ищцата като възложител, в 3-дневен срок да изпълни задължението си по
подписване на протокола и 30.11.2021 г. да го изпрати на изпълнителя, след
който срок дружеството ще приеме, че договора е прекратен поради
бездействие на възложителя на основание чл.16, ал.3 от договора. В същото
било посочено, че СМР са приключени фактически на 20.11.2021 г. Не се
спорело, а и било доказано, че на 20.11.2021 г. ищцата била платила сумата в
размер на 1 555,13 лв. С оглед констатациите в заключението на СТЕ да
наличието на неизпълнени работи, СРС е достигнал до извода, че в случая не
е налице необосновано неприемане на работата от страна на възложителя,
нито че е налице приемане без възражения чрез конклудентни действия. Въз
основа на показанията на свидетелката Н.а, СРС е достигнал до извода, че
през цялото време докато е траел ремонта бил налице спор относно
извършването на СМР, тъй като според ищцата същият не отговарял на
договореното- терасата на първия етаж бил със стърчащи парчета, такива,
които са отрязани неправилно или са на голяма отстояние от стената;
терасата на втория етаж не била изравнена, останала с ненаправен ъгъл. Дори
в последния ден на изпълнение на СМР възникнал спор, тъй като
гранитогресът не изглеждал добре. Свидетелката сочела, че след извършения
ремонт терасите изглеждали по начин все едно, че същият е извършен от
самите тях /свидетелката и ищцата/. СРС е кредитирал показанията на
7
свидетелката като обективни и логични и съответстващи на отразеното в
кореспонденцията на страните, както и на заключението на СТЕ и останалите
събрани по делото доказателства. Затова и СРС е достигнал до извода, че
ищцата е възразила срещу неточното и некачествено изпълнение, както в хода
на извършване на СМР, така и при фактическото им приключване.
Извършването на СМР същата не била приела – нито изрично с подписване на
приемо-предавателен протокол, нито чрез конклудентни действия. Самото
плащане не обосновавало извод, че СМР са приети без възражения, доколкото
това плащане обосновавало изпълнение на задължението на ищцата по чл.9 от
договора и следващо от чл.266 ЗЗД. При тези си мотиви СРС е приел, че иска
по чл.265, ал.1,предл.2 ЗЗД е доказан по основание, а относно размера - за
сумата от 1092,73 лв. Присъдена е и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното й плащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема
следното:
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение.
По отношение на договорната връзка между страните:
Страните по спора са обвързани от облигационно отношение по договор
за изработка от 29.10.2021 г./л.36 от делото пред СРС/.До този извод се
достига с оглед отразеното от ищцата в обстоятелствената част на исковата
молба, както и от съдържанието на отговора по исковата молба, вкл. и от
кореспонденцията между страните, както и от съдържанието на
уведомлението, което ответника е изпратил до ищеца за заплащане на
остатъка от възнаграждението, както и за даване на срок за подписване на
приемо-предавателния протокол, виж л.41-42 от делото пред СРС. При
защитната си теза и двете страни се позовават на клаузите от този договор.
Доводът на въззивника, че липсвал писмен договор, тъй като същият не бил
подписан едновременно от двете страни, а ищцата го била подписала и
върнала по електронен път на ответника, не оборва извода, че такъв договор е
сключен.
Доводът на въззивника за допуснато процесуално нарушение на
първоинстанционния съд относно не задължаването на ищцата да представи
8
оригинала на писмения договор с оглед разясненията дадени в Решение №
335 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2008 г., ІІ г.о. и Решение № 260
от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., ІІ г.о., ГК, както и решение №
53 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 74 по описа за 2011 г. на ВКС, ТК, Второ ТО на
ВКС, представлява злоупотреба с право, още повече, че се установява, че
ищцата го е подписала и го е върнала на ответника.
Следва да отбележим и, че няма доказателствено искане за събиране на
това доказателства пред въззивната инстанция, в оригинал.
Нещо повече, дори да приемем, че този договор не е подписан от страна
на ищцата /обратното се установява по делото/, то при положение, че не се
спори, че е сключен такъв при конклудентни действия и от двете страни,
както и „договорът в устна форма е със същото съдържание, предмет и
страни“, както се сочи в отговора по исковата молба и при съобразяване, че
писмената форма относно договор за изработка не е задължителна, то този
довод на въззивника се явява ирелевантен за изхода на спора.
Що се касае до Анекса № 1 от 15.11.2021 г. от представената с исковата
молба кореспонденция се установява, че той е съставен след извършването на
СМР на обекта и във връзка с изготвения приемо-предавателен протокол, виж
л.30 от делото пред СРС, съобщенията от изпълнителя до възложителя от
22.11.2021 г. и 23.11.2021 г. : „Днес ти изпратих Протокола. Моля да ми бъдат
върнати с подпис Анекса и Протокола“. Тази последователност в действията
на ответника се потвърждава и от показанията на свидетелката Н.. Не се
установява този Анекс да е подписан, но при положение, че страните не
спорят, че обема на СМР е изменен като е отпаднал ремонта на третата
тераса, това обстоятелство също се оказва без значение за изхода на спора. Не
се спори и, че в резултат на това изменение, възнаграждението на
изпълнителя възлиза на 3 755, 13 лв. Следва да отбележим и, че заключенията
на СТЕ са изготвени след извършен оглед и е констатирано, че ремонт на
третата тераса не е извършван, виж и заявеното от вещото лице при
изслушването му на л.124 от делото пред СРС.
По въпроса направил ли е възражение възложителя и следва ли да
се счита работата за приета:
Съгласно чл. 265 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се
е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
9
поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно
намаление на възнаграждението.
В конкретния случай от ищцата се претендира заплащне на разходите,
необходими за поправката.
Действително, съгласно чл.264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита
приета.
Спорът е разгледан от страна на СРС, по отношение на това дали
възложителят /ищцата / е направила своевременно възраженията си срещу
непълното и неточното изпълнение и крайният му извод е правилен. Същият
се подкрепя от показанията на свидетелката Н.а, която сочи, че през целия
период от време, в който е бил извършван ремонта страните са имали спорове
относно това как същият се извършва, вкл. и това, че се осъществява не по
начина по който е възложена работата, виж л.125 от делото пред СРС. В
последния ден на ремонта също е имало спор относно залепването на
гранитогреса, който по-късно е бил залепен, но не е изглеждал добре: „като
парче сложено в нищото“ /последното се установява и от събрания по делото
снимков материал/. Терасите след ремонта изглеждали така все едно
свидетелката и ищцата сами са го извършили, виж л.126.
Следва да отбележим и, че ищцата в обстоятелствената част на исковата
молба е посочила, че е сторила плащането на 20.11.2021 г. след
неколкократни заплахи за запор на банковите й сметки /което не е било
обсъдено от СРС с мотивите на обжалваното решение/.Настоящата инстанция
приема, че това плащане е сторено от възложителя в резултат на отправеното
й от изпълнителя Вайбер съобщение: „Ще бъда категоричен в това, че нито 1
клиент не си е позволил да разваля договор или да не плаща…санкциите и
10
последствията за вас поради неизпълнение ще бъдат доста по-големи от 2 200
лв. Ние сме голяма строителна компания и за нас работят достатъчен екип
юристи адвокати и администрация, които се грижат за това да нямаме
никакви проблеми.“, виж л.29. Че плащането е сторено под отправените
заплахи от страна на ответника, че ще бъдат запорирани банковите сметки на
възложителя, се потвърждава и от показанията на свидетелката Н.а:
„Управителят на ответното дружество ни се обади и ни каза, че ако не платим
до два дни, сметките ни ще бъдат запорирани, виж л.126 по делото пред СРС.
Нещо повече, видно от съобщението на л.31 от делото пред СРС, от
възложителя е посочено, че приемо-предавателния протокол ще бъде
изпратен на възложителя, след като сумата постъпи по сметката.
Не се спори, а и от данните по делото се установява, че
възложителя/ищцата е отказала да подпише приемо-предавателния протокол.
При това положение не е настъпила презумпцията на чл. 264 ЗЗД и
изпълнената работа не е приета без възражения от страна на възложителя.
Всъщност от страна на въззивника липсват доводи, че същият е
изпълнил възложените му работи в пълен обем и качествено. Обратното се
доказва от събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-технически
експертизи. /основна и повторна/, които са изготвени след оглед на място,
така и от снимковия материал, виж тези с исковата молба и приложените от
вещото лице Ц. на л.154 и следв. от делото пред СРС.
При това положение правилно е прието от СРС, че иска е доказан и
основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноски и такива са сторени за
адв.възнаграждение в размер на 500 лв., които й се присъждат.
11
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6721 от 01.05.2023 г. по гр.д.№ 72561 по
описа за 2021 г. на СРС, 51 състав в частта, в която е уважен, предявеният от
Р. К. Г., ЕГН **********, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, иск по чл.79,
ал.1,предл.2 вр. с чл.265, ал.1,предл.2 ЗЗД, за сумата от 1092, 73 лв.,
представляваща обезщетение за непълно и некачествено изпълнение на
договор за извършване на строително-монтажни работи от 29.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
20.12.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Борово“, ул.“****“, партер, съдебен адрес:
гр.София, ул.****, офис 5- адв.И.Е., да заплати на Р. К. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Ч., сумата в размер на 500 лв. –
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12