гр. Силистра, 29.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева,
постави за разглеждане докладваното от съдията адм. д. № 197 по описа на Административен съд Силистра за 2020 година и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдебно производство по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуалния
кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Х.Т. ***, със съдебен адрес:*** против Акт за
установяване на задължения по декларация № 613-1 / 23.07.2020 г., издаден от старши
специалист в дирекция "Местни приходи" при община Дулово, потвърден с
Решение № 4 / 20.08.2020 г. на Директора на Дирекция „МП” при община Дулово.
Установени са публични задължения в общ размер 281,53 лева, включващи: ДНИ-
главница 52,02 лв. и лихва 4,33 лв. към датата на издаване на акта – 23.07.2020
г.; ТБО - 210,21 лв. и лихва - 14,97 лв. към датата на издаване на акта –
23.07.2020 г. В обхвата на ТБО не е включен компонентът „почистване на местата
за обществено ползване“ предвид цитирано по-долу Решение на Общинския съвет за
имотите, находящи се в селата на община Дулово. Данъчните периоди по акта са
три:
- от месеца, следващ месеца на
придобиването на имота - м. юни, 2018 г. до 31.12.2018 г.;
- календарната 2019 г. и
- част от календарната 2020 г. - от
01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. - втория падеж на задължението за ДНИ преди
издаване на АУЗД;
Чрез релевирани възражения за
нарушение на материалния закон, се претендира за отмяна на акта като
незаконосъобразен. Счита се, че е:
- в нарушение на закона (чл. 25 от ЗМДТ) административният орган не е съобразил, че процесното
жилище е основно, за което обстоятелство жалбоподателят е подал в срок
съответна декларация и следва задължението за ДНИ да се определи с 50 %
намаление;
- в нарушение на закона (чл. 71, т. 1 от ЗМДТ) административният орган не е съобразил, че процесното жилище не се ползва
през цялата година като жалбоподателят е подал декларация за данъчен период –
2020 г. в срок и следва да е освободен от ТБО за 2020 г.;
- в
нарушение на закона ДНИ и ТБО за 2020 г. са определени преждевременно – на
23.07.2020 г. - датата на издаване на акта, а в същото време не била изтекла
календарната година.
- нарушени са принципите, визирани в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТД по
отношение на ТБО, тъй като таксата е определена пропорционално върху данъчната
стойност на имота; Нарушен е принципът на законност, съобразно който такса
„Битови отпадъци“ се събира в определена поредност при спазване на принципа за
„постигане на по-голяма справедливост“.
Също така
счита, че след като е платил определеното задължение за 2018 г. и за 2019 г. в
размер на 190 лева, актът за установяване на задължения по декларация следва да
се отмени.
Претендира
за отмяна на акта в цялост.
Ответникът – Директор на
дирекция „МДТ” при община Дулово М.А., се явява в съдебно заседание и оспорва
жалбата като неоснователна. Излага мотиви, аналогични в оспореното
потвърдително решение. Процесното жилище в с. Окорш не е „основно“ по смисъла
на ЗМДТ, тъй като жалбоподателят го ползва през четири/дванадесети части от
годината, през летните месеци, т.е. периодът на ползване не съставлява
„преобладаваща част от годината“ каквото е изискването на § 1, т. 2 от ДР на
ЗМДТ, за който факт по делото не се и спори.
ТБО се дължи, тъй като подадената декларация по чл. 71 от ЗМДТ е
недостоверна – имотът се ползва през летните месеци на годината, следователно
не е налице неползване през цялата година. Размерът на ДНИ за 2020 г. е
правилно изчислен за първото шестмесечие на 2020 г., тъй като падежът му е 30
юни на текущата година, съобразно чл. 28 от ЗМДТ. Моли за отхвърляне на
оспорването и за потвърждаване на акта.
В писмено становище и в съдебно заседание заявява, че община Дулово няма
обективна възможност за определяне на ТБО въз основа на количеството „битови
отпадъци“, поради което налогът е определен пропорционално.
Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 16 май, 2018 г. жалбоподателят е придобил процесният имот по наследство
от майка си, което обстоятелство той декларирал на 24.08.2018 г. по реда на чл.
14 от ЗМДТ.
На 27.09.2019 г. жалбоподателя е подал декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, че
имотът няма да се ползва през цялата година. Въпреки използваната бланка,
съобразена с редакцията на закона, в сила до 01.01.2019 г., явно е, че
декларираното обстоятелство съответства на чл. 71, т. 2, пр. второ в редакцията
на закона, в сила от 01.01.2019 г., тъй като текстовата му част е ясна. В този смисъл
е било възприето изявлението и от адресата - Общинската администрация.
По делото не се спори, че жалбоподателят ползва имота през летните месеци
на всяка съответна календарна година, т.е. не повече от 4-5 месеца за
съответния период. В останалата и преобладаваща част на годината живее със
семейството си в с. Киченица, област Варна. По този въпрос е налице изрично
изявление на жалбоподателя в жалбата пред горестоящия орган (л. 10), както и в съдебно заседание. За изясняване на този
въпрос ответникът е събрал и писмени доказателства - писмо от кмета на с. Окорш
в частта, в която се удостоверява, че жалбоподателят Х.Т. пребивава в имота
през летните месеци.
За имотите в селата, какъвто е процесният недвижим имот, Общинският съвет е
предвидил нулева ставка за компонента „почистване на местата за обществено
ползване“ (Решение № 369 от 15.12.2017 г. - л. 44). Съответно и в процесния АУЗД този компонент не е таксуван.
По делото не се спори и жалбоподателят изрично признава в съдебно
заседание, че в района, в който се намира процесното жилище, се извършват
услугите, представляващи компоненти на сборната ТБО - сметосъбиране,
транспортиране, депониране.
С АУЗ по чл.
107, ал. З от ДОПК № 613-1 /23.07.2020 г. издаден от Е. Н. - Старши специалист
„Местни приходи" при Дирекция „Местни приходи“ към община Дулово са
установени задължения на Х.Т.Т. за периода от 21.08.2018 г. (който начален период е посочен в
потвърдителното решение – л. 23 и който е съобразен с датата на подаване на
декларация по чл. 14 от ЗМДТ) до 30.06.2020 г. в общ размер
281,53лв. /двеста осемдесет и един лв. 5Зст./ ,в това число:
- за данък върху недвижимите имоти - главница
52,02 лв;
- лихва - 4,33 лв.;
- такса за
битови отпадъци 210,21 лв.;
- лихва - 14,97 лв.;
Актът с
който са установени задълженията е връчен на данъчно задълженото лице на
28.07.2020 г. В преклузивния срок той инициирал обжалване по административен
ред, в отговор на което е постановено процесното потвърдително решение № 4 / 20.08.2020
г. на компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община
Дулово. Изложени са съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като
процесното жилище не е „основно“ по смисъла на ЗМДТ и данък се дължи. Жалбоподателят
го ползва за част, по-малка от преобладаващата част от годината. ТБО за 2020 г.
се дължи, тъй като имотът се ползва през летните месеци на годината. Падежите
на публичните задължения за 2020 г. са съобразени, тъй като в акта от
23.07.2020 г. задълженията са определени пропорционално, за половината от
данъчния период. Изискуемостта на задълженията за ДНИ е 30 юни на текущата 2020
г.
По делото,
освен административната преписка, са приобщени и заповеди за оправомощаване,
заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2018, 2019 и 2020 година с приложени
графици по повод организацията на сметосъбирането;решенията на Общински съвет -
Дулово за определяне съответния промил за такса битови отпадъци, Наредба № 11 /
2003 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите със
съответните изменения, Наредба № 15 / 2009 г. за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Дулово.
По делото не спори, че издателят на
оспорения акт разполага с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация, които са органи по приходите /чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ/, определени със съответна заповед на Кмета по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
От приложената по делото Заповед № 541 / 15.07.2015
г. на кмета на община Дулово /л. 38/ е видно, че издателят на оспорения първоначален
акт - старши специалист Е.Н.е оправомощен
с права на орган по приходите да издава АУЗД. Съответно Директорът на
Дирекцията “МД“ към община Дулово изпълнява правомощията на горестоящ
административен орган. Не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма с изложени мотиви, съдържащи
се в административната преписка. Същите дават възможност да се разбере
съдържанието на акта и причините, които го обосновават. Не е нА.це отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК „неспазване на установената форма”.
Не е налице
и съществено нарушение на административно-производствените правила /чл. 146, т.3
от АПК/, тъй като по преписката са събрани необходимия обем доказателства, а
относимите факти към установените публични задължения,са анА.зирани в пълнота.
Проверка за материална
законосъобразност на акта:
Относно данък върху недвижимите
имоти(ДНИ):
Този вид
публично задължение в процесния случай се дължи по повод на притежание на вещно
право на собственост спрямо застроен имот – жилище, находящо се в с. Окорш,
община Дулово, област Силистра. Спорът се концентрира спрямо въпроса: „основно“
ли е то по смисъла на чл. 25 от ЗМДТ, при което положение данъкът се дължи в
размер на 50 % спрямо дължимия на общо основание такъв.
Съгласно чл.
25 от ЗМДТ данък „недвижими имоти“ се дължи с 50 на сто намаление ако
облагаемият имот е „основно“ жилище. Легалното определение на това понятие се
съдържа в § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ: “имот,който служи за задоволяване на жилищни
нужди на гражданите и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината“. Това
означава, че в процесния случай жалбоподателят следва да ползва имота през
съответната календарна година поне за 7-8 месеца, тъй като „преобладаваща“
означава повече от половината на база 12 месеца. В процесния случай е
установено, че жалбоподателят ползва имота за не повече от 4-5 месеца /летния
сезон/ през всеки от данъчните периоди. Следователно притежаваното жилище не се
счита за „основно“ по смисъла на чл. 25 от ЗМДТ във вр. с § 1, т. 2 от ДР на
ЗМДТ и ДНИ се дължи в пълен размер, така както е установил и ответникът.
От
изявленията на жалбоподателя става ясно, че той свързва понятието „основно
жилище“ с факта дали то е единствено, в смисъл единствено притежавано. Собствениците
дължат ДНИ за притежавани жилища (чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ) независимо дали се ползват или не. Ако
притежаваното жилище се ползва интензивно по начин, че времево да покрие
преобладаващата част от календарната година, то е въведено данъчно облекчение в
размер на 50 %. Хипотететично „основно“ жилище би могло да бъде и единственото,
или едно от няколкото притежавани жилища. В рамките на една година
данъкоплатецът може да живее само в едно по начин, по който да пребивава повече
от 7 месеца включително спрямо 12-те месеца данъчен период. Затова, ако се
декларират две жилища за „основни“, каквато достоверност на декларираните данни
на практика е изключена, привилегията отпада (чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ).
За разлика
от ТБО в процесния случай, определеният ДНИ за 2020 г. не е недължим поради
предсрочно определяне, поради неизтичане на календарната 2020 г., както счита
жалбоподателят. Това е така, тъй като данъкът е определен за съответен период –
половината от 2020 г., като към момента на определянето му – 23.07.2020 г.
падежът на задължението за половината от календарната година, е настъпил на
30.06.2020 г. (чл. 28 от ЗМДТ). Съобразно
посочения текст на чл. 28 от ЗМДТ ДНИ се плаща на две равни вноски за текущата
година – до 30 юни и до 30 октомври. Както по-долу ще бъде коментирано, към
правнозначимия период – календарната 2020 г. няма въведено изменение на ЗМД в
частта за определяне на годишна база за определяне на данък така, както е
въведено изменение на ЗМДТ в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, в сила от
01.01.2019 г., относим за ТБО.
Обобщавайки
гореизложеното, жалбоподателят дължи ДНИ за данъчните периоди от месеца,
следващ месеца на придобиване на жилището – 18.06.2018 г. до края на съответния
данъчен период - 30.06.2020 г. в общ размер на данъка от 52,02 лева. В
потвърдителното решение е посочено, че началният момент е 21.08.2018 г., т.е. срок,
отложен с два месеца спрямо месеца, следващ придобиването на имота (наследството е открито на 16.05.2018
г.). Но тъй
като с този факт се утежнява положението на жалбоподателя, същият не следва да
се съобразява при съдебното оспорване. Не е налице отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК.
Относно ТБО:
По делото не
се спори, че оспореният акт не включва компонента „почистване на местата за
обществено ползване“ и останилите три компонента – сметосъбиране, транспортиране
и депониране, покрити от ТБО, се извършват реално от общината. Спори се, че
таксата за 2020 г. не се дължи, тъй като жалбоподателят е декларирал в
съответния срок – до края на м.октомври, 2019 г. обстоятелството, че няма да
ползва имота през цялата година. От изявленията на жалбоподателя става ясно, че
той разбира смисъла на нормата на чл. 71, т. 2, пр. 2 от ЗМДТ по следния начин:
имотът да не се ползва през каквато и да е част от календарната година. Казано
по друг начин, ползването на имота само през летния сезон, според
жалбоподателя, е основание за недължимост на таксата.
Така
възприетия смисъл не съответства на вложения от законодателя в нормата на чл. 71,
т. 2, пр. 2 от ЗМДТ във вр. С § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ. Таксата не се дължи, ако
през цялата година имотът не е ползван. Достатъчно е нарушаване на това правило
без значение за времетраенето му, за да се изключи приложението. Идеята на
законодателя е, че ако имотът се ползва, без значение колко дълго в рамките на
данъчния период през съответната календарна година, то за ползването му се
дължи такса. В процесния случай, ползването на имота от жалбоподателя през
летните месеци на 2020 г. означава, че имотът се ползва независимо от времето
на ползване, и ТБО се дължи. Използваният термин в закона „цялата година“
предполага липса на ползване във всеки един момент от цитираната база.
Съобразно
събраните по делото доказателства, оспорената ТБО е определена, след като е налице
реално осъществяване на услугите - сметосъбиране, транспортиране и депониране в
размер, определен в промили с Решение на Общински съвет - Дулово, а именно – 7
промила. По делото не се оспорва и данъчната основа – данъчната оценка на
имота.
Възражението на жалбоподателя обаче е основателно в частта за предсрочно
определяне на ТБО за календарната 2020 г.
Принципът за годишен характер на
определяне на задълженията за местни такси е въведен с чл. 66, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012
г.) от ЗМДТ, според който таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на съответния
Общински съвет, и е възпроизведен в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ с изменението на нормата, в сила от 01.01.2019 г. Съгласно
последната размерът на таксата се определя за календарна година. Следователно
най-малката мярна единица към алгоритъма за определяне на таксата е календарна
година. Падежите на задълженията следва да са не през текущата година, а през
годината, следваща текущата. В тази връзка е недопустимо определяне на такса за
част от най-малката база-календарната година, преди тя да е изтекла, какъвто е
процесният случай- Решение № 8028 от 23.06.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 514 / 2020 г., I о.;
В оспореното
потвърдително решение ответникът не коментира изрично възражението в частта за
ТБО.
Нормата на
чл. 17, ал. 1 от Наредба № 11 от 2003 г. за определяне и администриране на
местните такси и цени на услугите в Община Дулово, на която се основава
оспореният акт, посочваща падежи – до 30 юни и съответно – до 30 октомври през
текущата година, е приета в сегашния си вид с Решение № 515 от 27.01.2011
г. /л .48/. Впоследствие, след това решение е въведена цитираната по-горе
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ/ в сила от 13.07.2013 г., която променя
смисъла на предходната уредба, въвеждайки като база за определяне на таксата – календарна
година. Новелата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 11 / 2003 г. не следва да се
прилага в качеството й на подзаконов акт, който противоречи на акт от по-висока
степен(ЗМДТ).
В тази
връзка позоваването на ответника в частта на акта за ТБО за 2020 г.на падежа –
30 юни на текущата година за първата равна вноска, представляващо половината от
календарната година, се явява неоснователно, а оспорването на жалбоподателя –
основателно. В тази част жалбата следва да се уважи.
В останалата
част на акта за данъчен период от четири месеца през 2018 г. и календарната
2019 г. оспорването се явява неоснователно. Причината за определянето на такса
за част от календарната 2018 г. е обстоятелството, че жалбоподателят е придобил
имота през тази текуща година и съгласно ЗМДТ такса се дължи от месеца, следващ
месеца на придобиване. В процесния случай е спазен принципът за използвана база
„календарна година“ като таксата е изчислена пропорционално на правно-значимия
период.
Обобщавайки
гореизложеното, административният орган, определяйки ТБО за данъчните периоди /18.06.2018
г. - 31.12.2019 г. в размер на 132,51 лева/ 33,16 лева за 4 месеца през 2018 г.
и 99,35 лева за календарната 2019 г./ е постановил законосъобразен акт, който
следва да се остави в сила.
В останалата
част за ТБО за размера от 77,70 лв., определена преждевременно на 23.07.2020 г.
за първото шестмесечие на 2020 г., актът се явява незаконосъобразен и следва да
се отмени. Към датата на постановяване на настоящото решение календарната 2020
г. вече е изтекла, но съдебният контрол се осъществява спрямо фактите, взети
предвид и осъществили се към момента на издаване на оспорения акт – 23.07.2020
г.
Неоснователно
е възражението, че публичните задължения за такса „БО“ е определена в нарушение
на принципите, вложени в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Посочените текстове, в действащата към данъчния период 18.06.2018 г. до
края на календарната 2018 г. редакция, предвижда: Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 97 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци. (2) Когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната
балансова стойност или пазарната им цена.
В писмено становище и в съдебно заседание ответникът уточнява, че за с. Окорш
са налице обективни пречки за определяне на ТБО в зависимост от количеството отпадъци,
поради което таксата е определена пропорционално върху данъчната оценка на
имота. Не се спори за законосъобразността на приложения алгоритъм – в промил
върху данъчна оценка на имота съобразно размера, приет в приложеното решение на
Общински съвет – Дулово -7 промила.
По отношение на установената лихва за ДНИ и ТБО в АУЗД се приема, че
невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в
размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови
отпадъци представляват публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на
задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава
без изрична покана като се счита, че „падежът кани длъжника“.
Неоснователно
е искането за връщане на сумите, платени като публични задължения в размер на
190 лева. Този въпрос е неотносим към предмета на делото, който предмет
представлява законосъобразност на акта. Ако е налице недължимо платена сума, то
същата следва да се изиска от ответника в следваща фаза – изпълнително
производство. В същото време е явно, че платената сума от 190 лева покрива
установените публични задължения за главница в размер на 184 ,53 лева, ведно
със следващите се лихви.
В
заключение, и обобщавайки гореизложеното съдът намира, че оспорването е
частично основателно до размера от 77,70 лева, представляващ ТБО за 2020 г.,
ведно със съответните лихви, в която част актът следва да се отмени.
В останалата
част за главница от 184,53 лева, от които: 132,51 лева – ТБО за 2018 г. и за
2019 г. и 52,02 лева – ДНИ за 2018, 2019 и 2020 г.,ведно със съответните лихви оспорването
се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Силистра
ОТМЕНЯ по оспорване на Х.Т.Т.,
ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:*** Акт за установяване на задължения по
декларация № 613-1/23.07.2020 г., издаден от старши специА.ст в дирекция
"Местни приходи" при община Дулово, потвърден с Решение №
4/20.08.2020 г. на Директора на Дирекция „МП” при община Дулово в частта на
„Такса битови отпадъци“ за 2020 г. в размер на 77,70 /седемдесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, ведно с лихва от 0,14 лева, изчислена към 23.07.2020 г.,
ведно с лихва, следваща 23.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата част за ДНИ за 2018 г. 2019 г. и 2020 г.
и за ТБО за 2018 г. и за 2019 г. в общ размер от 203,72 лева, от които: ДНИ -
главница 52,02 лв. и лихва 4,33 лв. към датата на издаване на акта – 23.07.2020
г.; ТБО - 132,37 лв., ведно с лихва - 14,83 лв. към датата на издаване на акта
– 23.07.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.