Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166/12.12.2018г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември,
двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 585/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от пълномощника на Н.А. *** срещу решение № 272/19.02.2018 г.,
поправено с решение № 577/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1792/17 г. на Окръжен съд –
Варна, с което е уважен предявеният при условията на евентуалност от К.Х.В. иск
по чл.19, ал.3 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на
предявените искове.
В подаден писмен отговор пълномощникът на
насрещната страна оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявени предявени са в условията на
обективно съединяване искове от К.Х.В. *** срещу Н.А. *** искове: за обявяване
за окончателен на предварителен договор от 04.01.2017 г. за покупко - продажба
на недвижим имот, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД; евентуално - за сумата от
104 000 лв., получена от ответника без основание, с която той се е
обогатил, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърденията са, че на 04.01.2017
г. страните сключили предварителен договор за покупко-продажба с постигнато
съгласие за предмета, цената и сроковете на плащане. Продажната цена от 104000
лв. била заплатена изцяло от ищцата, но в уговорения краен срок за сключване на
окончателен договор - 28.04.2017 г. и до настоящия момент, по вина на
продавача, такъв договор не бил сключен.
Оспорвайки исковете, ответникът възразява
при условията на евентуалност с
твърдения за: нищожност на предварителния договор поради накърняване на добрите
нрави по чл.26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД; нищожност на предварителния договор като
привиден по чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД; унищожаемост на договора поради
измама по чл.27, вр. с чл.29, ал.2 от ЗЗД; унищожаемост на договора, като
сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи
действията си - по чл.27, вр. с чл. 31 от ЗЗД; за унищожаването му, като
сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия - по чл.27 вр. с чл.
33 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноските по
делото.
Не се спори между страните, установява се
от приложените писмени доказателства, че с н.а. No 70, том XXIII, дело
18786/1997г. на нотариуса при ВРС ответникът Н.А.А. се легитимира като
собственик на апартамент No 31, находящ се в гр. Варна, ул.„Рали Мавридов“ 7 с
данъчна оценка в размер на 131 859,50 лв.
С предварителен договор за покупко-продажба
от 04.01.2017 г. той се е задължил да прехвърли на ищцата правото на
собственост върху процесното жилище за цената от 104000 лв., като е постигнато
съгласие относно сроковете и начина на плащане – на вноски, а прехвърлянето на
собствеността по нотариален ред и предаването на владението да се извърши в
срок до 28.04.2017г.
По делото са приложени писмени
доказателства, установяващи извършени от ищцата плащания по сметката на
ответника: на 11.01.2017г., за сумата от 37000 лв.; на 31.01.2017г., за сумата
от 18 000 лв.; на 20.04.2017 г., за сумата от 40000 лв.; върху гърба на вносна
бележка от 20.04.2017 г. е изписано с ръкописен текст: „Д. Б. получих 39800 лв.“ и
срещу текста е положен подпис.
Извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД
установява, че на 31.01.2017 г. внесената от ищцата сума от 18000 лева е била
изтеглена от титуляра Н.А..
Извлечение от „Банка Пиреос България“
АД установява, че на датата на превода на 37000 лева - 11.01.2017 г.,
ответникът е изтеглил сумата от 36795,10 лв.и е заплатил такса 184.90 лв.; на
датата на превода на сумата от 40000 лева - 20.04.2017 г., титулярът Н.А. е изтеглил сумата
от 39800 лв. и е заплатил такса от 200 лв.
Назначената съдебно-оценителна експертиза е
представила заключение, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което средната пазарна
стойност на процесния недвижим имот към датата на сключване на предварителния
договор е 110300 лв.
Правилно съдът е приел, че приложените
писмени доказателства установяват елементите от фактическия състав на
претенцията по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД - сключен предварителен
договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, собственост на ответника
и доказателства за заплащане от ищцата на уговорената цена.
Обсъдени са възраженията на ответника
относно действителността на сключения предварителен договор:
Уговорената продажна цена от 104000 лв. е
незначително по-ниска от средната пазарна стойност - 110 300 лв. за апартамент от категорията на процесния, а различието
в стойностите не е накърняващо добрите нрави, предвид свободата
на договаряне. Не е установено и твърдението, че цената по сделката е заплатена
с една и съща сума, предоставена от ответника на ищцата
чрез Д. Б.
веднага след получаването й. Приложените извлечения от сметки, установяващи
непосредственото изтегляне на сумите от ответника след тяхното заплащане и
двете разписки от Д. Б. /без
дати/ не са достатъчни за формиране на категоричен извод за твърдяните обстоятелства. Правилен е изводът, че възражението за
нищожност поради накърняване на добрите нрави е неоснователно.
Не са ангажирани доказателства за установяване
на твърдението, че процесният предварителен договор е привиден и страните не са
имали намерение да се обвържат и че ответникът е въведен
в заблуждение. Той е дееспособно лице и не са представени доказателства към датата на сключване на предварителния договор да
не е могъл да разбира или ръководи действията си; фактическите твърдения за
изпадането му в крайна нужда, при която да е продал апартамента при явно
неизгодни условия са
недоказани.
Правилно
съдът е приел, че претенцията по чл.19, ал.3 от ЗЗД е основателна и следва да бъде
уважена. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/19.02.2018 г., поправено с
решение № 577/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1792/17 г. на Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.